РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1057
гр. Пловдив, 25 май 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на
прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като
разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 2684
по описа за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото е по реда на Глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
2. Ищецът, Л.С.А.,
с ЕГН **********, иска ответникът Главна дирекция “Охрана” гр. София да
бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 60 000 лв. – по 20 000
лв. за 24.09.2020 г., за 28.09.2020 г. и за 29.09.2020 г. (така уточнение на
лист 11 по делото), ведно със законната лихва върху всяка от посочените суми,
считана съответно от 24.09.2020 г., от 28.09.2020 г. и от 29.09.2020 г. до
окончателното им изплащане, за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в обида и арогантно отношение към ищеца, в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия в конвойната кола, при
конвоирането му от служители на ответника, за явяваното му по адм. дело №
1129/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, както следва: на
24.09.2020 г. от Затвора Пазарджик до Затвора Пловдив, на 28.09.2020 г. от
Затвора Пловдив до Административен съд – Пловдив и обратно, на 29.09.2020 г. от
Затвора Пловдив до Затвора Пазарджик. Конкретните неблагоприятни условия в
конвойната кола се свеждат до липсата на предпазни колани в клетката на конвоя,
която от своя страна била тясна, некомфортна и той много пъти се удрял в
решетката при рязко намаляване скоростта на колата, съответно получил
наранявания по лактите.
3. Ответникът - Главна дирекция “Охрана”
гр. София, чрез процесуалния си представител, счита че така предявената
искова молба е недопустима, тъй като
същата
не отговоря на изискванията на чл. 150. ал. 2 от АПК и
чл. 127, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, а именно ищецът не е представил,
нито посочил доказателства, които да установяват незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на органи на държавата или длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, с което да се ангажира отговорност
по ЗОДОВ. Оспорва също така предявените искови претенции по основание и размер.
Съображения в тази насока са изложени в писмен отговор вх. № 21010/21.12.2020
г. по описа на съда. Иска се исковите претенции на ищеца към Главна дирекция “Охрана” да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани с всички произтичащи от това законни последици.
4. Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и
недоказаност на предявените искове и счита, че същите следва да бъде отхвърлени.
ІІ. За фактите:
5.
От данните по делото се установява,
че през процесния период 24.09.2020 г. – 29.09.2020 г. включително, ищецът Л.С.А. изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пазарджик. На 15.02.2021 г. същият е
освободен от затвора по изтърпяване на наказанието (така писмо приложено по
делото на л. 123).
6. На 24.09.2020 г.
Л.А. *** със специализиран автомобил /СА/ Пежо Боксер с ДК № ***, въз основа на
Заповед рег. № 3-329/23.09.2020 г. на Началника на ОЗ „Охрана - Пазарджик"
(л. 73). Същият е приет за конвоиране на територията на Затвора Пазарджик в
09.30 ч. на 24.09.2020 г. във видимо добро здравословно състояние без
оплаквания. По време на конвоя и след пристигането на територията на Затвора
Пловдив, Л.А. не е съобщил за здравословни проблеми, настъпили в резултат па
пътуването. В забележката към заповед за конвоиране с рег. № 3-329/23.09.2020 г.
не е отразено влошаване на здравословното му състояние по време на
конвоирането.
По делото е представена медицинска справка, изготвена от д-р Б.,
удостоверяваща, че през целия период на пребиваване на А. ***, същият е можел
да пътува с общ конвой (л.130).
На 28.09.2020 г. и 29.09.2020 г. Л.А. е конвоиран от служители на РД
„Охрана - Пловдив" от Затвора Пловдив до
Административен съд Пловдив и обратно съгласно Заповед № 3-834/28.09.2020 г. (л.
71) и от Затвора Пловдив до Затвора Пазарджик съгласно Заповед № 3-842/29.09.2020
г. (л. 69), издадени от Директора на РД „Охрана“ - Пловдив. И при двата конвоя
ищецът е конвоиран със СА Ситроен „Джъмпер", рег. № ***.
7. В отговора на
исковата молба е посочено, че при извършената проверка в „Книгата за отразяване
посещенията на лекар и извършени прегледи на задържани лица и заключения"
е констатирано, че не е извършван преглед от екип на спешна помощ на задържани
лица.
8. Към
доказателствения материал по делото са приобщени: цитираните по-горе заповеди,
въз основа на които е осъществен конвоя на ищеца; Медицинска справка,
изготвена от д-р Б.; Правила за
условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД
„Охрана'" към МП.
утвърдени със заповед № ЛС - 04 - 1228/14.07.2017 г. на министъра на
правосъдието; Справка от деловодната програма на Административен съд –
Пловдив относно адм. дело № 1129/2020 г. по описа на съда, страни по което
са Л.А. – ищец и ГД Изпълнение на наказанията – ответник, удостоверяваща, че
първото по делото с.з. е проведено на 28.09.2020 г.; Описи на оборудването
на СА Ситроен „Джъмпер" с рег. № *** и СА Пежо Боксер с ДК № ***,
обективирани в писмо вх. № 3089/18.02.2021 г. по описа на съда (л. 66).
ІІІ. За правото:
9. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 391, ал. 2 от Закона за съдебната власт, Главна
дирекция "Охрана" е юридическо лице със седалище София към министъра
на правосъдието, която съобразно ал. 3, т. 6 на същия текст от закона, конвоира
обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение
задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода,
до органите на съдебната власт.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за
сочените дати именно Главна дирекция „Охрана“, София.
Само за пълнота следва да се посочи, че органите на ГД
„Охрана“ не са сред специализираните органи по изпълнение на наказанията по
смисъла на част първа на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
10. Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер -
загуби и пропуснати ползи и неимуществени такива, причинени от
незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи или
длъжностни лица в тях се разглеждат от административния съд по реда на чл. 203
и сл. от АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ урежда материалноправния
режим на отговорността с препращане за неуредените въпроси към гражданските
закони - § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Следователно, искът по
глава единадесета от АПК е граждански, основаващ се на фактическия състав на
непозволеното увреждане, независимо от това дали вредите са причинени виновно
от длъжностните лица. С оглед на това, отговорността следва да бъде
характеризирана като гаранционно-обезпечителна. Във фактическия й състав се
включват следните елементи: незаконосъобразен акт (отменен по съответния ред),
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда от
такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на който и да е от елементите на посочения
фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата и
общините по посочения ред. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК,
когато вредите са причинени от бездействие, съответно действие, както се твърди
в настоящия казус, незаконосъобразността, както вече се посочи, се установява
от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Терминът „действие“ е употребен както в чл. 7 и чл. 120,
ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ. Легално определение на термина „действие“, респ. „бездействие“ липсва в
посочените нормативни актове. Под „действие“, респ. „бездействие“, следва да се
разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не
е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или
съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба или административен
акт.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба и
допълнителните уточнения в молба вх. № 17615/02.11.2020 г., фактическите
твърдения, послужили като основания на предявения иск, са очертани като незаконосъобразни действия и
бездействия на органи и длъжностни лица на ГД „Охрана“ при осъществяване на
конвойна дейност по отношение на ищеца, изразяващи се в поставянето му в
неблагоприятни условия в конвойната кола (а именно липсата на
предпазни колани в клетката на конвоя, която от своя страна била тясна,
некомфортна и той много пъти се удрял в решетката при рязко намаляване
скоростта на колата, съответно получил наранявания по лактите), при
конвоирането му от служители на ответника, за явяваното му по адм. дело №
1129/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, както следва: на
24.09.2020 г. от Затвора Пазарджик до Затвора Пловдив, на 28.09.2020 г. от
Затвора Пловдив до Административен съд – Пловдив и обратно, на 29.09.2020 г. от
Затвора Пловдив до Затвора Пазарджик.
Следва да се добави и че служителите, осъществяващи
охранителни функции по цитирания по-горе чл. 391, ал. 3, т. 6 от ЗСВ извършват
специализирана държавна дейност, която е част от изпълнителните функции на държавата,
предвидени в специален закон. След като дейността е изпълнителна, то и
отговорността за техни незаконни действия или бездействия принципно попада в
приложното поле на чл. 1 от ЗОДОВ /Определение № 50 от 26.04.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 34/2018 г., 5-членен с-в, ГК/
11. Разрешаването
на настоящия административноправен спор налага да се съобрази следното:
Изискванията за оборудване на специализираните автобуси и
автомобили са уредени в Правила за условията и реда за осъществяване на
конвойната дейност от служителите на Главна дирекция "Охрана"
(наричани по-долу за краткост Правилата), утвърдени със Заповед № ЛС -
04-1228/14.07.2017 г. на министъра на правосъдието, съгласно чл. 5, т. 6 от
Устройствения правилник на Министерството на правосъдието и чл. 8, ал. 1 и ал.
2, т. 11 от Правилника за устройството и дейността на Главна Дирекция „Охрана“.
Според чл. 1, ал. 2 от Правилата, „конвойната дейност“ е
дейност по охрана и изолация на лица, с мярка за неотклонение "задържане
под стража" или изтърпяващо/и наказание в местата за лишаване от свобода, извършвана
от конвоен наряд, на място или при движение по определен маршрут, ходом или със
специализиран автомобил. В настоящия казус се касае за конвойна дейност,
осъществена на 24.09.2020 г. (от Затвора Пазарджик до Затвора
Пловдив), на 28.09.2020 г. (от Затвора Пловдив до Административен съд – Пловдив и
обратно), на 29.09.2020 г. (от Затвора Пловдив до Затвора Пазарджик), с цел осигуряване
явяването на ищеца в съдебно заседание по адм. дело № 1129/2020 г. по описа на
Административен съд Пловдив.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Правилата, конвоираните лица не
могат да бъдат подлагани на изтезания, жестоко отнасяне или нечовешко
третиране, а в ал. 2 от същата разпоредба е предвидено, че за изтезания, жестоко
отнасяне или нечовешко третиране се смятат: т. 1. всяко умишлено действие или
бездействие, което причинява физическа болка или страдание, освен в случаите на
регламентирана употреба на сила, помощни средства и оръжие; 2. поставяне в
по-неблагоприятни условия при движение или престой, изразяващи се в лишаване от
достатъчна жилищна площ, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване и други извършени действия или бездействия, които могат да причинят
увреждане на здравето; 3. накърняване на достойнството на конвоирани лица и
създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда, както и недопускане на
каквито и да са прояви на дискриминация.
Според чл. 15, ал. 1 от Правилата, едно от средствата за
осъществяване на конвойната дейност са специализираните автомобили. Дефиниция
на понятието „специализирани автомобили“ е дадена в § 1, т. 3 от Допълнителните
разпоредби на Правилата, и това са транспортни средства, използвани за превоз
на лишени от свобода и принудително водени лица, оборудвани със специални
технически, помощни, свързочни и комуникационни средства, светлинни и звукови
сигнализации, със или без обозначени знаци и надписи.
В чл. 15, ал. 3 от Правилата, е предвидено, че специализираните
автомобили и автобуси се оборудват с необходимите технически, свързочни и
помощни средства по изисквания, съгласно Приложение № 4 от настоящите правила.
В Приложение 4, част II, се съдържат изискванията за
оборудването на специализираните автомобили, като това касаещо помещението за
конвоираните лица и конкретно седалките разположени в него, се свежда до
следното: т. 1. помещение/я за конвоираните лица, следва да са осигурени с
едностранно заключващо устройство на вратите и неподвижно закрепени места за
сядане; т. 1.1. помещение/ята трябва да осигуряват възможност за наблюдение на
конвоираните лица; т. 1.2. Седалките за конвоираните
лица трябва да са от незапалим материал, да са изработени така, че да не могат
от тях да се демонтират детайли; т. 9. оборудването следва да включва и
белезници с верига комплект и конвоен колан. Що се касае до поставянето на
белезниците и конвойните колани при конвоиране със специален автомобил, в чл.
24, ал. 11 от Правилата е предвидено следното: т. 3. белезници се поставят
отпред на конвоираните лица; т 5. поставените белезници се блокират с фиксиращо
устройство, като не трябва да причиняват болка или да спират кръвообращението
на конвоираните лица, а когато има информация, че конвоираните лица могат да
отключват белезници, се поставя конвоен колан; т. 7 при конвоиране по преценка
на старшия на конвоя, може да се поставят белезници за крака и/или конвойни
колани около кръста, за фиксиране на белезниците за ръце, или специални
комплекти – комбинация от ръце, кръст и крака, като за особено опасни лица,
поставянето на такива е задължително.
Доколкото в областта на правото на ЕС не са приети
изрични разпоредби за оборудването и изискванията към автомобилите при
конвоиране на лица в положението на ищеца, приложение следва да намерят изцяло
разпоредбите на националното законодателство.
18. Така
цитираната нормативна уредба налага да се приеме, че за да е налице
незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с конвойната дейност на
служителите на ответника трябва да се докаже, че конвоираните лица
са били подложени на изтезания, жестоко отнасяне или нечовешко третиране.
Съдът намира, че
в настоящото производство не се доказаха подобни хипотези.
19. Твърденият
факт, че при конвоиране на посочените дати при пътуването с процесните СА на
ищеца не е бил осигурен обезопасителен колан, не се оспорва от ответника. Не се
твърди и че процесните автомобили, с които е било осъществено в случая конвоирането
на ищеца са били оборудвани с обезопасителни колани.
Обстоятелството
обаче, че на ищеца не е осигурен обезопасителен колан, не може да се
квалифицира като незаконосъобразно бездействия от страна на ГД „Охрана“,
доколкото според цитираните по-горе изисквания за оборудването на СА, регламентирани
в Приложение 4, част II, към чл. 15, ал. 3 от Правилата, обезопасителните
колани не са част от въпросното оборудване.
Тук именно следва да се констатира, че оборудването на СА
Ситроен „Джъмпер" с рег. № *** и СА Пежо Боксер с ДК № ***, така както е
описано в писмо вх. № 3089/18.02.2021 г. по описа на съда (л. 66), е в пълно
съответствие с предвиденото такова в Приложени 4 към чл. 15, ал. 3 от
Правилата. Впрочем самото оборудване на процесните специализирани автомобили,
така както е описано от страна на ответника не се оспорва от ищеца.
От фактите по
делото не се установява и извършването на незаконосъобразни действия от страна
на конвойния наряд.
Твърденията на
ищеца, че са връзвани „като кучета“ са негови субективни, лични възприятия. По
делото не се твърди и не се установява служителите на ГД „Охрана“ да са
извършили действия извън регламентираните в чл. 24, ал. 11 от Правилата по
поставяне на белезници и/или конвойни колани на процесните дати. Следователно,
т.нар. от ищеца „връзване“ е задължителна част от условията и реда за осъществяване
на конвойната дейност от страна на ответника.
Не се установяват
и твърденията за рязко спиране, тръгване и завиване на специализираните
автомобили, в резултат на които ищецът, удряйки се в решетките на помещението
за конвоирани лица, е получил наранявания по лактите. Независимо от дадената на
ищеца възможност за ангажиране на гласни доказателствени средства във връзка с
посочените твърдения, такива не бяха ангажирани.
Както вече бе
казано, за ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установен
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на нейни органи или длъжностни
лица, настъпване на вреди, които да са пряк и непосредствен резултат от
незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Ищецът е
този, който в процеса следва да докаже кумулативното наличие на тези
предпоставки. В конкретния случай същият не установи с допустимите по закон доказателствени
средства, че е бил подложен на изтезания, жестоко отнасяне или нечовешко
третиране, от които да е претърпял твърдените в исковата молба вреди от
неимуществен характер.
20. Не
на последно място и независимо от изложеното следва да се посочи, че
фактът, че лишеният от свобода ищец е бил конвоиран (и на трите дати) във връзка с
явяването му в съдебно заседание по адм. дело № 1129/2020 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, за не повече от 5 часа общо за трите сочени от него дати (приблизително около час в двете посоки от Затвора
Пловдив до Административен съд Пловдив и обратно, и по два часа в двете посоки
от Затвора Пазарджик до Затвора Пловдив и обратно), не може да обоснове извод, че той е
претърпял такива сериозни вреди за здравето му, които да доведат до
заключението, че е претърпял твърдените неимуществени вреди. В помещенията, в
които е бил настанен за такъв кратък период от време, при условие, че той е бил
изведен от там и действието е прекъснато, за да реализира правата си по чл. 5 и
чл. 13 от ЕКЗПЧОС, не може да обоснове директен извод за нечовешко или
унизително отнасяне, съгласно чл. 3 от Конвенцията. Така Решение № 9489 от
20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13373/2017 г., III о.
21. Крайният извод на съда е, че предявените искови претенции
са неоснователни. Това налага същите да бъдат отхвърлени изцяло.
Така мотивира, Пловдивският Административен съд,
ХVІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.С.А., с ЕГН **********, искове, Главна дирекция “Охрана”, София да бъде осъдена да му заплати обезщетение в общ размер на 60 000 лв. – по 20 000 лв. за 24.09.2020 г., за
28.09.2020 г. и за 29.09.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от
посочените суми, считана съответно от 24.09.2020 г., от 28.09.2020 г. и от
29.09.2020 г. до окончателното им изплащане, за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в обида и арогантно отношение към ищеца, в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия в конвойната кола, при
конвоирането му от служители на ответника, за явяваното му по адм. дело №
1129/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, както следва: на
24.09.2020 г. от Затвора Пазарджик до Затвора Пловдив, на 28.09.2020 г. от
Затвора Пловдив до Административен съд – Пловдив и обратно, на 29.09.2020 г. от
Затвора Пловдив до Затвора Пазарджик.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд -
Пловдив в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: