РЕШЕНИЕ
№ 5296
гр. София, 27.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110213211 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-
019305 от 30.09.2022 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на Д. Р. Й. с ЕГН:********** му е наложено
административно наказание парична глоба в размер на 30.00 лева за
извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП вр. чл.184,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
В жалбата на жалбоподателя срещу процесното НП се излагат подробни
съображения против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни
доводи и съображения за липсата на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не
изпраща представител. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, който с подробни доводи оспорва
депозираната жалба. Не претендира разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
1
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от
родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от
ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите
по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят Д. Р. Й. е известен в обществото с прякора „Емили
тротитентката“. Жалбоподателят Й. употребил опиати. Същият се качил на
09.09.2022 г. около 12.40 часа върху своето индивидуално електрическо
пътно превозно средство от двуколесен вид – високоскоростна тротинетка
модел „VSETT 9+“ с идентификационен номер № V9P48V359220500.
Жалбоподателят Й. управлявал тротинетката си в гр.София по бул. „Прага“ от
посока бул. „Христо Ботев“ в посока бул. „Пенчо Славейков“. Станал
участник в ПТП с товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № СВ 0336 СС. В
резултат на ПТП жалбоподателят Й. бил проверен с техническо средство
“Drug test 5000” с инветарен номер ARME 0069. Използваната проба под №
124 отчела, че жалбоподателят Й. е използвал опиати. Бил издаден талон за
кръвно изследване във ВМА под № 077856. Жалбоподателят Й. подписал
талона за медицинско изследване и съставения от свидетеля К. М. К. АУАН
серия GA с № 741526от 09.09.2022 г. без възражения. Същият, обаче, не
предоставил кръвна проба за изследване.
Въз основа на АУАН серия GA с № 741526от 09.09.2022 г.срещу
жалбоподателя Й. е постановено от АНО и НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-019305 от 30.09.2022 г. издадено
Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със
заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
Д. Р. Й. с ЕГН:********** му е наложено административно наказание
парична глоба в размер на 30.00 лева за извършено административно
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП вр. чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от
показанията на свидетеля от К. М. К. – мл.автоконтрольор от СДВР-ОПП ,
въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира
изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на
останалия доказателствен материал като предвид липсата на противоречия в
тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по
делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от
НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
2
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-
късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са
пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В
тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г.,
III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което
установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за
всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество
други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на
умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на
последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се
запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-
нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
Показанията на свидетеля К. са конкретни, точни, достоверни,
добросъвестни и логични. Същите намират доказателствена корелация в
писмените доказателства и съставения по делото медицински талон.
Жалбоподателя Й., ако е искал да предостави кръв за изследване, по делото
задължително е щяло да бъдат приложени доказателства. Същият не
представя такива. Свидетелят К. излага, че жалбоподателя Й. не е
предоставил кръв за изследване. Показанията на свидетелят К., обаче, носят и
пряка доказателствена информация, че жалбоподателя Й. е управлявал своята
тротинетка след употребата на опиати. На същия била извършена проба №
124 с техническо средство “Drug test 5000” с инветарен номер ARME 0069.
Употребените от жалбоподателя опиати се приравняват на аналозите на
наркотичните вещества. Същият повлияват физически всеки водач на пътно
превозно средство и са предпоставка за риск от ПТП.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Т.е. като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, при спазване на сроковете по
чл.34 ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите
пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта
за установяване на административно нарушение, по идентичен начин –
3
описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под
съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя с
оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини съдът намира, че
административнонаказващият орган не е извършил нарушения при
провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно
постановление.
Според чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е
забранено:
1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г.,
в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози;
Съгласно чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП наказва се с глоба 30.00 лева:
1. водач на пътно превозно средство, което не е моторно, както и водач на
организирана група пешеходци, на впрегатни, товарни или ездитни животни
или на стада, който наруши правилата за движението по пътищата;
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, в редакцията й с ДВ, бр. 61 от 2017 г., в сила от 29.09.2017 г.
"При отказ на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се
установява въз основа на показанията на техническото средство или теста".
Съдът намира, че АНО и актосъставителят правилно са приложи
материалния закон за установеното административно нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, за което законосъобразно е наложена на жалбоподателя Й.
административно наказание глоба в размер на 30.00 лева. Фактическите
констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните по делото
гласни и писмени доказателства. Жалбоподателят не е ангажирал никакви
доказателства, обосноваващи извода, че отразената в акта фактическа
обстановка не отговаря на действителната, а напротив – същата се подкрепя
от показанията на разпитания по делото свидетел и от приложената преписка.
Съдът счита, че хипотезата и диспозицията на визираната като нарушена
разпоредба на посочения материален закон предопределящ рамката на
конкретния състав на административното нарушение като нарушен модел на
дължимо поведение са доказани и са изпълнени.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя Й. при форма на вината
непредпазливост - жалбоподателят не е предвиждал общественоопасните
последици, които могат да настъпят от деянието му, но е бил длъжен и е
могъл да го стори.
Съдът намира, че размерът на наложеното наказание на жалбоподателя е
максималният по закон, като същото съответства на целите на
4
административно наказание, съобразено е с обществена опасност на дееца и
извършеното деяние. Доколкото наложената на жалбоподателя глоба е в
абсолютен размер, то за съда липсват законови основания да я отмени или
измени.
В заключение, съдът счита, че по отношение на процесното нарушение
не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като и деянето е с нормалната
обществена опасност за вида си и с нищо не разкрива по-маловажна същност.
С оглед изложеното настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при
правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила. Поради това следва да бъде потвърдено.
Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
В заключение съдът не споделя изводите на въззивният жалбоподател от
жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват
упражняваната защитна функция в процеса и като най-заинтересована страна
да избегне инициираното срещу него административено – наказателно
обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на тезите от
въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна
се опровергават обратните по съображения доводи на жалбоподателя от
жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не
следва отново да им се противопоставят аргументи за тяхната
неоснователност, с цел процесуална икономия.
От страните разноски не са претендирани и такива не следва да се
присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-019305 от
30.09.2022 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на Д. Р. Й. с ЕГН:********** му е наложено
административно наказание парична глоба в размер на 30.00 лева за
извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП вр. чл.184,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5