Решение по дело №541/2022 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 413
Дата: 17 октомври 2022 г.
Съдия: Милена Алексиева
Дело: 20224110200541
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. Велико Търново, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIII СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МА
при участието на секретаря ИФ
като разгледа докладваното от МА Административно наказателно дело №
20224110200541 по описа за 2022 година
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1739-000073 от 29.03.2022 г., издадено
от Началник РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, с което на Г. С. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *******************, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са му наложени административни наказания -
"Глоба" в размер на 200,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико
Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
1

Съдържание на мотивите

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН

Производството е образувано по жалба на ГСГ от гр. София, който не е съгласен с
Наказателно постановление № 22-1739-000073 от 29.03.2022 г. на Началник РУ – *******
при ОД на МВР – *******, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са му наложени административни наказания "Глоба" в размер на
200,00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца. В жалбата се
сочи, наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Моли за
отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно по
подробно изложени съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява, като в писмено становище заявява, че поддържа депозираната жалба срещу
наказателното постановление.
Административнонаказващият орган - редовно призована страна, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана с
издаване на Наказателно постановление № 22-1739-000073 от 29.03.2022 г. на Началник РУ
– ******* при ОД на МВР – ******* за това, че на 06.02.2022 г., в 19,53 часа, в Община
*******, на път І-4, км. 132, до бензиностанция „Петрол“, посока гр. *******, Г. е
управлявал собствения си лек автомобил „***************, като в НП е посочено, че
автомобилът е с прекратена регистрация от 22.06.2021 г., на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП /след справка ОДЧ/. Отразено е, че НП се издава във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН,
във връзка с Постановление на ВТРП за отказ да се образува досъдебно производство №
1390/15.03.2022 г. – квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
На основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Г. Г. са наложени административни
наказания "Глоба" в размер на 200,00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок
от шест месеца.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на дата 14.04.2022 г. и е
обжалвано от него в законоустановения срок /жалба, вх. № 366000-9249 от 26.04.2022 г./.
Съгласно приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи НП е издадено от компетентен орган.
По делото като доказателства са приети материалите по преписка № 1390/2022 г. по
описа на ВТРП, ведно с Постановление от 15.03.2022 г. за отказ да се образува досъдебно
производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, разпитани са полицейските
служители, извършили проверката на 06.02.2022 г. - *************, както са и приобщени:
писмо от 18.07.2022 г. на Началник ОПП при СДВР, ведно със справка от централна база на
АИС КАТ /по история на регистрацията на процесното МПС/.
При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения
срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като
наказателното постановление подлежи на отмяна, по следните съображения:
Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
1
административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, завършила със
законосъобразен акт. В настоящия случай, съдът намира, че в хода на
административноназателната преписка наказващият орган не е събрал и представил
доказателства за това кога и по какъв начин собственикът на автомобила – жалбоподателят
Г. е бил уведомен по реда на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането, съгласно която
норма Информационният център на Гаранционния фонд уведомява собствениците на МПС,
за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен,
и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят
доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази
застраховка, като когато в този срок не са били предоставени доказателства за сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
Гаранционният фонд уведомява компетентните държавни органи, които регистрират МПС в
Р България /в случая - Отдел „Пътна полиция“ при СДВР/ да прекрати регистрацията на
моторното превозно средство /ал. 11 на чл. 574 от КЗ/. Дори и да се приеме, че
жалбоподателят е бил уведомен на 20.06.2021 г. от Гаранционния фонд за несключен или
прекратен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния лек автомобил
/писмо от 18.07.2022 г. на Началник ОПП при СДВР и справка от централна база на АИС
КАТ/, то едва след изтичане на 14-дневния срок по чл. 574, ал. 10 от КЗ, т. е. на 05.07.2021 г.
/04.07.2021 г. е неработен ден, неделя/ ГФ е следвало да уведоми Отдел „Пътна полиция“
при СДВР да прекрати регистрацията на МПС-то. Видно обаче от представената справка от
АИС КАТ автомобилът е с прекратена регистрация от 22.06.2021 г.
На следващо място, по делото не се установява и дали, и кога контролният орган,
имащ задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, е уведомил собственика на МПС, че
служебно е прекратена регистрацията му поради получено уведомление от Гаранционен
фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ. Нито в хода на разследването по прокурорската преписка,
нито в хода на съдебното следствие са събрани каквито и да било доказателства
жалбоподателят да е управлявал процесното превозно средство със знанието, че управлява
МПС, което е със служебно прекратена регистрация и в този смисъл не се установява
субективната страна на нарушението. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение
е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. За да е налице административно нарушение е необходимо
неговото съдържание да обхваща както елементите, които се отнасят до обективната му
страна, така и онези, които засягат субективната страна на извършеното деяние. Липсата, на
който и да е от елементите от състава на административното нарушение, независимо от
това дали е свързано с обективната или субективната страна, води след себе си като
последица невъзможността да се търси административнонаказателна отговорност на лицето.
От приложените материали по административнонаказателната преписка не се установява
собственикът на автомобил „***************, да е уведомяван за служебно прекратената
регистрация на МПС, т. е. наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал.
10 от ЗДвП. Неспазването на законоустановената процедура по чл. 574, ал. 10 и ал. 11 от КЗ
и неуведомяването на собственика на въпросния лек автомобил от
административнонаказващия орган по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП налага извод за
несъставомерност на деянието, извършено от жалбоподателя Г.. В този смисъл, НП се явява
издадено в нарушение на закона, като неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което същото
подлежи на отмяна.
Съдът не присъжда разноски на жалбоподателя, тъй като няма направени такива по
делото.
2