Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Лом,, първи
граждански състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети май, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 449 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове е с правно
основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК;
чл. 92, ал. 1 ЗЗД; чл. 79 ЗЗД.
Предявени са обективно
съединени искове от А1 БЪЛГАРИЯ
ЕАД, ЕИК ********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. Д. Ц., САК, срещу А.Б.А., ЕГН ********** ***, за установяване
дължимост на суми по
договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
Установено е в производството
по чл. 131, ал. 1 ГПК, че отв. А.Б.А. е починала на 30.01.2019 год., след образуването на заповедното производство, но преди
образуването на искововото.
На осн. чл. 227 ГПК отв. А.А. е заличена като страна и вместо нея по искане на ищеца като ответници
са конституирани наследниците й В.Е.А., ЕГН **********,***, М.В. А., ЕГН **********,***,
Р.В.Е., ЕГН **********,***, Н.В.Е., ЕГН **********,*** и Б.В.Е., ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че между него – с предишно наименование
„МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и ответника, са били сключени рамкови договори за мобилни услуги
и договори за продажба мобилни устройства на изплащане, въведени в системата на
оператора по общ индивидуален потребителски номер, като са издавани общи
фактури.
Издадени са месечни фактури
за периода 02.12.2016 – 17.05.2017 год., които не са заплатени. Договорите са
прекратени предсрочно по вина на абоната и е начислена неустойка.
За това ищецът подал
заявление по чл. 410 издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена
на длъжника по реда на чл. 47 ГПК.
Иска
се: да бъде признато от
съда за установено по
отношение на ответника, че към
него съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на
456,64 лв., от които:
- 400,51 лв. главница,
- 55,96 лв. – законна лихва за
забава, изчислена върху сумата от 305,51 лв. за периода
27.11.2016 – 21.11.2018 год.,
Ведно със законната
лихва от датата на подаване
на заявлението за пиздаване
на заповед по чл. 410 ГПК (22.11.2018 год.), до окончателното плащане.
Претендират се и направените
разноски по водене на заповедното
и исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 НК писмен отговор е постъпил от назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответниците М.Е.
и Р.Е. – адв. Ц. П., МАК.
В отговора бланкетно се оспорват предявените искове като недоказани.
Въвежда се и възражение
за погасяване на част от претенциите
по давност.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
не е постъпил от отв. Н.Е., отв. Б.Е. и отв. В.А..
Към делото е прието и приобщено като доказателство ч.гр.д. 2321/2018
год. на ЛРС.
В
откритото съдебно заседание
ищецът, редовно призован не изпраща процесуален представител. С писмена молаба
процесуалният му представител поддържа иска. Списък по чл. 80 ГПК е представен.
Ответниците М.В.Е. и Р.В.Е. се представлява от
особения си представител, адв. Ц.П., МАК, който счита исковете за допустими, но
неоснователни, поради което моли за тяхното отхвърляне.
Ответникът Н.В.Е. и неговият законен представител, отв. Б.В.Е. не се явяват, не се представляват.
От доказателствата по делото се
установява следното:
По ч.гр.д. № 2321/2018 год. на ЛРС е издадена Заповед №
1458/23.11.2018 год., за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, в полза на ищеца, срещу А.Б.А., ЕГН **********,***,
за сумата от 482,46 лв., от които 400,51 лв. – главница по Договори № М4892530/11.03.2016 год. и № М
3776598/03.09.2013 год., сключени с А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД и 55,95 лв. – лихва за забава за периода 27.11.2016 – 21.11.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от 22.11.2018
год. до окончателното изплащане, както и 26,00 лв. – разноски по заповедното
производство.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК
и съдът е указал на заявителя да предяви установителен иска за вземането си.
Съобщението е получено от ищеца на 15.02.2019 год., а настоящият иск е предявен
на 15.03.2019 год. (видно от п.клеймо).
В производството по чл. 131, ал. 1 ГПК е установено, че отв. А.А. е починала в хода на
делото – на 30.01.2019 год. и съдът, с определение от 08.05.2019 год. е спрял
производството по делото. Същото е възобновено, след като ищецът е поискал като
ответници да бъдат привлечени наследниците на първоначалния длъжник.
Установява се от доказателствата, представени от ищеца, че между
страните са сключени серия договори:
Договор № *********/03.09.2013 год., със срок на действие 12
месеца. По силата на този договор, ищецът, с предишно наименование МОБИЛТЕЛ ЕАД
предоставил на първоначалния ответник А.А. СИМ-карта
с мобилен телефонен номер ************** с мобилен план „Семейство и приятели“
и месечна абонаментна такса от 12,90 лв.
С Договор № *********/11.08.2014 год. и срок на действие 24
месеца са променени тарифния план – на
Мтел Трансфер S
Sumer и месечната
абонаментна такса – на 14,90 лв.
Сключен е и Договор № *********/10.02.2015 год., със срок на
действие 24 месеца за мобилен телефонен номер **********, с тарифен план – Мтел
Трансфер S
ТВ и месечна абонаментна
такса 14,90 лв.
На същата дата, 10.02.2015 год. е сключен и Договор за
продажба на изплащане № *********/10.02.2015 год., със срок на действие 23
месеца, по силата на който на наследодателката на
ответниците е предоставено мобилно устройство, м. Sony Xperia M
White с обща цена 165,60 лв., платима на месечни вноски съгласно абонаментния
план.
Преди изтичането му е сключен следващ Договор №
*********/15.06.2015 год., със срок на действие 24 месеца за мобилен телефонен
номер **********, с променен тарифен план – Мтел Трансфер S и месечна абонаментна такса 17, 00 лв.
На 09.03.2016 год. е сключен Договор № *********/09.03.2016
год., със срок на действие 24 месеца, за мобилен телефонен номер ********** с
абонаментен план Мтел мобилен интернет Сърф S с месечна абонаментна такса 9,90 лв., с който е предоставено и
крайно устройство /модем/.
Всички услуги по горните договори са фактурирани на обща
фактура, на името на наследодателката на ответниците,
издавани за индивидуален клиентски номер М4892530.
Издадени са следните фактури:
1. Фактура № **********/11.11.2016 год., на
обща стойност 21,70 лв., за отчетен период 09.10.2016 – 08.11.2016 год.,
2. Фактура № 03445924934/12.12.2016 год., на
обща стойност 11,39 лв., за отчетен период 09.11.2016 – 08.12.2016 год.,
3. Фактура № **********/12.01.2017 год., на
обща стойност 9,90 лв., за отчетен период 09.12.2016 – 08.01.2017 год.,
4. Фактура № **********/13.02.2017 год., на
обща стойност 9,90 лв., за отчетен период 09.01.2017 – 08.02.2017 год.,
5. Фактура № **********/13.03.2017 год., на
обща стойност 9,90 лв., за отчетен период 09.02.2017 – 08.03.2017 год.,
6. Фактура № **********/11.04.2017 год., на
обща стойност 9,90 лв., за отчетен период 09.03.2017 – 08.04.2017 год.
На нейно име, но с
клиентски № М3776598 са издадени и следните фактури:
1. Фактура № **********/02.12.2016 год., на
обща стойност 115,27 лв., за отчетен период 28.10.2016 – 27.11.2016 год.,
2. Фактура № **********/03.01.2017 год., на
обща стойност 39,79 лв., за отчетен период 28.11.2016 – 27.12.2016 год.,
3. Фактура № **********/01.02.2017 год., на
обща стойност 29,90 лв., за отчетен период 28.12.2016 – 27.12.2016 год.,
4. Фактура № **********/06.03.2017 год., на
обща стойност 29,90 лв., за отчетен период 28.01.2017 – 27.02.2017 год.,
5. Фактура № **********/03.04.2017 год., на
обща стойност 29,90 лв., за отчетен период 28.02.2017 – 27.03.2017 год.,
6. Фактура № **********/02.05.2017 год., на
обща стойност 29,90 лв., за отчетен период 28.03.2017 – 27.04.2017 год.
Със Сметка № **********/16.04.2017 год. е начислена
неустойка в размер на 82,50 лв., а Сметка № **********/15.05.2017 год. е
начислена неустойка в размер на 12,50 лв. – и двете неясно за какво.
Видно от представеното по делото удостоверение за
наследници, издадено от община Лом, след смъртта си на 30.01.2019 год. А.Б.А.,
ЕГН **********,*** е оставила наследниците:
1. В.Е.А., съпруг,
2. М.В. А., дъщеря,
3. Р.В.Е., дъщеря,
4. Н.В.Е., син,
5. Б.В.Е., син.
С Определение № 71 от 09.09.2019 год. по ч.гр.д. № 1599/2019
год. на ЛРС в специалната книга на съда за приемане и отказ от наследство е
вписан отказът на отв. В.Е.А. от наследството на
съпругата му А.Б.Е..
С Определение № 98 от 26.11.2019 год. по ч.гр.д. № 2042/2019
год. на ЛРС в специалната книга на съда за приемане и отказ от наследство е
вписан отказът на отв. Р.В.Е. от наследството на
нейната майка А.Б.Е..
С Определение № 103 от 28.11.2019 год. по ч.гр.д. № 2054/2019
год. на ЛРС в специалната книга на съда за приемане и отказ от наследство е
вписан отказът на отв. Н.В.Е. от наследството на майка
му А.Б.Е..
С Определение № 108 от 19.12.2019 год. по ч.гр.д. №
2153/2019 год. на ЛРС в специалната книга на съда за приемане и отказ от
наследство е вписан отказът на отв. М.В. А. от
наследството на нейната майка А.Б.Е..
Отв. Б.В.Е. е роден на *** год. и е непълнолетен.
При така установеното се
налагат следните правни изводи:
В
производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът следва
при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с
кредитополучателя, размера на вземането си и настъпване на предпоставките за предсрочната
изискуемост на кредита.
Ответникът
следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането
обстоятелства.
Ищецът
претендира установяване дължимостта на процесните
суми по твърдения за сключени договори за мобилни услуги.
Исковете
са допустими, предвид предходно развилото се заповедно производство със същия
предмет и спазването на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Разгледани
по същество обаче, исковете са неоснователни.
За
да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови
задължения (какъвто е настоящия случай), е необходимо те да са приели
наследството.
В
случая четирима от наследниците са заявили изрични откази от наследството на А.Б.Е.:
В.Е.А., Р.В.Е., М.В. А. и Н.В.Е., поради което и те не могат да отговарят за
тежестите, с които то е обременено.
Петият ответник, Б.В.Е. е непълнолетен и следователно с ограничена дееспособност –
както към момента на откриване на наследството, така и понастоящем.
Съгл. разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН, недееспособните приемат
наследството само по опис, т.е.
законът не изключва заявяването на съответна воля, а тя според разпоредбата на
чл. 28, ал. 2 ГПК може да бъде заявена лично и със съгласието на законния
представител.
В случая е налице частична недееспособност, при което
съобразявайки правата дадени в съответната
процесуална разпоредба и тези определени с чл. 61, ал. 2 ЗН, частично
недееспособният може да изразява валидна воля лично и със съгласието на
законният си представител.
Следва да се има предвид, че в случая бездействието, т.е.
недаването на становище в рамките на срока определен от съда по чл. 61, ал. 1 ЗН, не намира приложение, тъй като
частично недееспобното дете
не губи наследственото си качеството с неприемането на наследството по опис.
Целта на приемането на наследството по
опис е да гарантира, че недееспособният, в случая
непълнолетният наследник няма да бъде увреден, ако пасивите на наследството
превишават неговите активи.
Приемането на наследството по опис има правно
действие да ограничи отговорността на недееспособния до размера на полученото наследство.
Бездействието на непълнолетния и законният му представител да
заявят приемане на наследство по опис, с оглед съществуващата и приложима в
случая съдебна практика, няма за
последица лишаването на непълнолетния от качеството
му на наследник или от правото да приеме наследството от общия наследодател.
Или неговите интереси са охранени.
Приемането
на наследството по опис обаче винаги е изрично, каквито доказателства по
настоящото производство липсват.
Същевременно,
ищецът не е поискал в хода на настоящото производство или в отделно такова
съдът да даде на отв. Б.Е. срок по чл. 51 ЗН за приемане на наследството на неговата майка
по опис и следователно наследството не е прието. За това и задълженията, с
които това наследство е обременено не са преминали в неговия патримониум.
С
оглед на горното, предявеният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
При
този изход на делото сторените от ищеца разноски ще останат в негова тежест.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А1 БЪЛГАРИЯ
ЕАД, ЕИК ********, гр. София искове с правно основание чл. 422 ал.1
във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, срещу В.Е.А., ЕГН **********,***,
М.В. А., ЕГН **********,***, Р.В.Е., ЕГН **********,***, Н.В.Е., ЕГН **********,***
и Б.В.Е., ЕГН **********,***, за признаване на установено в отношенията между страните, че срещу
ответниците, като наследници на А.Б.А., ЕГН **********,***,
починала на 30.01.2019 год., съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на 456,64 лв., от
които: - 400,51 лв. Главница и - 55,96 лв. – законна
лихва за забава, изчислена върху
сумата от 305,51 лв. за
периода 27.11.2016 – 21.11.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК (22.11.2018 год.), до окончателното плащане, за които суми е по ч.гр.д. № 2321/2018 год. на ЛРС е издадена Заповед №
1458/23.11.2018 год., за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: