Р Е Ш Е Н И Е № І-87
град Бургас
,03.06. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.............двадесет и седми май.…..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря А.
Цветанова като
разгледа докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1005 по
описа за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Т.Щ.В. –молител по гр.д. № 89 /2020 год. по описа на Несебърския районен съд против решение № 64/05.03.2020 год. постановено по същото дело в частта относно опредления срок на наложените от съда мерки за защита по чл. 5 ал. 1 т. 2 и 3 от ЗЗДН,както и в частта относно условията на наложената мярка по чл. 5 ал. 1 т. 3 ЗЗДН.
Въззивникът
изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано, постановено
при неотчитане и неправилно тълкуване на
събраните по делото доказателства .
Сочи
се на първо място ,че с оглед характера на осъществените актове на домашно
насилие и интензитета на психическия
тормоз определения срок на наложените
мерки по т.2 и т. 3 на ал. 1 на чл. 5 ЗЗДН е прекалено кратък.Счита се , че в тази връзка съдът не е обсъдил задълбочено
показанията на разпитания свидетел С. В.
,които кореспондират и с жалбата до РП-Бургас.Определеният тримесечен срок на мерките за защита е недопустимо кратък според въззивницата , предвид
доказания тормоз от страна на ответника спрямо нея повече от 20 години
.Този срок е недостатъчен ,за да направи
ответникът преосмисляне на поведението си
и да формира у него убеждение да
се въздържа от домашно насилие.
Счита
се ,че по делото е било доказано по
категоричен начин както осъществуните
актове на домашно насилие, така и високия интезитет на осъществения във времето спрямо молителката психически
тормоз,поради което се настоява
изменение на срока на наложените мерки за защита от 3 на 12 месеца.
На
следващо място се сочи ,че макар и
съдът за е забранил на ответника да доближава
молителката до жилището й и до местата
за социален отдих и контакти ,той не е посочил конкретното разстояние ,на което
няма право да приближава молителката,което на практика не дава на същата
търсената защита ,дколкото реално не е поставена ограничителна граница на
разтоянието ,на което не трябва да се приближава.Макар в закона да не се поставя изискване за посочването на конкретно разстояние ,то
съдебната практика е категорична,че разстояние от порядъка на 20-100 м. е
достатъчно ,за да се осъществи защитната функция на мярката ,като въззивницата
счита ,че разстояние от 50 м. в случая
би осъществило защитната функция на мярката по т. 3 на чл. 5 ал. 1 ЗЗДН.
Моли
се за изменение на съдебното решение
,като се определи срок на продължителност на мерките по чл. 5 ал. 1 т. 2 и т. 3
от ЗЗДН от 12 месеца и се определи разстояние не по-малко от 50м.
за мярката по т-3 на чл..5 ал. 1 ЗЗДН,като се издаде нова заповед за
защита от домашно насилие.
Въззивната
жалба е допустима и подадена в законния срок .
В
отговора на въззивната жалба ответникът по молбата ,чрез процесуалния си
представител , я оспорва ,като подчертава ,че
е атакувал изцяло решението като
неправилно .С искането за увеличаване на срока на действието на отстраняването
на ответника от собственото му
жилище ставало очевидно желанието на ****а
на ответника /свид. С.В./ да изгони ответника,ползвайки ***** си / молителката
/.Затова се счита ,че съдът не е прозрял
целта на процеса.Счита се ,че жалбата на ищцата , както и решението на
съда се основава единствено на изложените факти в декларацията по чл. 9 ЗЗДН,изложени от една психично болна жена,с неадекватно поведение и липса на
спомени за изминали събития. Затова и искането за увеличаване на срока на
отстраняването на ответника от собственото му жилище и за определяне на 50
метрово разстояние за приближаването му са несъстоятелни ..Подчертава се ,че
жилището е на ответника и от началото на
20202 г. молителката не живее в това жилище ,а живее при другия си син .Моли се
за отхвърляне на въззивната жалба на молителката.
От
своя страна ответникът е подал въззивна
жалба срещу решението в уважителната му част .Счита ,че в тази си част
решението е незаконосъобразно и
необосновано на доказателствата ..Съдът се е доверил единствено на фактите
,посочени в декларацията по чл. 9 от ЗЗНД,независимо ,че доказателствената
съвкупност от свидетелски показания и писмени доказателствата дават основание
за друг правен извод ,а именно-че ответникът не е осъществил посочените в
молбата актове на психическо и домашно насилие.На първо място съдът е
неглижирал представените медицински книжа ,от които става ясно ,че молителката
страна от тежка пристъпна форма на психическо заболяване –параноидна
шизофрения,още от 1977 г.Необосновано съдът е приел ,че лечението било
приключило още през 2009 г. и след това ищцата оздравяла.Този извод противоречи
на доказателствата по делото –писмо от управителя на ЦПЗ,признанието на самата
ищцата и приложената прокурорска преписка.Не са кредитирани и показанията на
свид. С. П. ,свидетелствата за поведението на ищцата и за нейното психично
здраве.Същевременно съдът не е
кредитирал показанията на тази свидетелка
в частта им по отношение на твърдяния от нея факт ,че на 02.01.2020 г-
/която е първата дата на твърдяните от
ищзата събития в молбата й за защита /
ответникът е бил на работа през целия ден в комплекс „Инцараки“,отстоящ на 15
км. от гр.Свети Влас и не е могъл да осъществи акт на домашно насилие над
ищцата.
Без
анализ е останал и фактът,че макар
твърдяното от ищцата
поведение ответникът е имал вече 20 години,то това поведение не е довело до подаване на
молби или жалби за защита,което е било установено и от представената служебна бележка от НРС.
Моли
се за отмяна на решението изцяло и отхвърляне на молбата за защита.
В
отговор на въззивната жалба на ответника
представителят на молителката
счита ,че решението в уважителната му част е правилно и не се базира
единствено на декларацията по чл. 9 ЗЗДН ,както се твърди в жалбата .
Сочи
се ,че не са налице по делото каквито и да е факти и доказателства ,за да се
направи извод за действителното психическо състаяние на ищцата ,доколкото
представеното удостоверение от ЦПЗ не
съдържа друга информация ,освен тази , че
молителката страна от психично заболяване шизофрения и през 2009 г. е била
настанена за лекуване в ЦПС.От тези данни не може по никакъв начин да се
направи извод ,че към момента на подаване на молбата тя е била неадекватна и че не осъзнава постъпките си.Още повече ,че
тя се е явила лично в съдебно засидание и съдът
пряко и непосредствено е възприел поведението й е направил преценка за психичното й състояние-
Анализират
се показанията на свид. П. ,като се счита ,че същите били голословни твърдения
и имащи единствено за цел заблуда на съда.
Оспорват
се и останалите твърдения на молителката
и се настоява за потвърждаване на решението в частта ,с която са уважени
мерките за защита.Подчертава се и че декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство в процеса ,а в
случая изложените в нея факти са потвърдени и от останалите събрани по делото
доказателства.
И двете страни не сочат нови
доказателства и обстоятелства по делото .
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от ЗЗДН.В подадената от Т.Щ.В. от
гр.Св.Влас молба за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на нея
домашно насилие е изложено описание на фактите
и обстоятелствата ,п ри които е извършено твърдяното от молителя домашно
насилие ,като се сочи ,че ответникът е
неин *** ,с който живее съвместно на
единия етаж от къща в гр.Св.Влас от дълги години .Излагат се доводи за системен психически
тормоз от страна на ответника и упражнено насилие
,ежедневен тормоз чрез унижение и обиди ,особено след злоупотреба с алкохол от
негова страна.Посочват се конкретни дати
в рамките на един месец за извършени спрямо молителката актове на
домашно насилие ,като се описват
подробно актовете –с посягане към
молителката с дърво ,обиди ,псувни и
заплахи .Твърди се ,че ответникът е постоянно
пиян и агресивен към ***** си и това
продължава от дълги години ,но тъй
като ответникът е неконтролируем ,молителката
се страхува за живота и здравето си,поради което е отправила искане за
защита .
Ответникът е оспорил подадената молба за защита и твърди ,че
не е осъществил спрямо молителката
твърдяните актове на домашно насилие
.
За
да установи дали има
осъществено психическо или
физическо насилие ,опит за такова
,принудително ограничаване на личния живот ,личната свобода и личните
права по отношение на молителката на посочените дати , първоинстанционният
съд се е позовал на представената по
делото декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН .В тази връзка правилно е посочил ,че нормата на чл. 13 ал.
3 от ЗЗДН придава самостоятелна и презумптивна доказателствена
стойност на декларацията в случай ,че по
делото липсват други доказателства . С
оглед на специфичния характер на отношенията ,чиято защита се търси по ЗЗДН
е представен улеснен за молителя ,търсещ защита ,ред ,като представи
декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН ,на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът
да издаде заповед за защита от
домашното насилие само на основание
приложената декларация ,доколкото в нея
се съдържа конкретно и ясно описание ,като посочване на датата ,мястото
, времето ,конкретните действия ,с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН .В този
случай доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване ,че е
извършил акт на домашно насилие ,е да проведе успешно насрещно доказване ,което да доведе до
оборване на изложеното в
декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила .Законът
за защита срещу домашното насилие
изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство
по реда на чл. 12 ал. 1 и чл. 15 ал. 1
от ЗЗДН,с възможност за събиране на
доказателства от страните –съгласно чл. 13 от ЗЗДН .По този начин е охранено и правото
на защита на ответника в производството ,който има възможност и следва да опровергае доказателствената стойност на декларацията по
чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН ,установено изрично в чл. 13 ал. 3 от с. з.,.чрез
представяне на съответни доказателства. Тук не става дума за разместване на
доказателствената тежест ,но не може да има спор относно
придадената от самия закон доказателствена стойност на декларацията по
чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН ,която не може да отпадне само на базата на простото й оспорване ,без провеждане на
доказване в противната насока .При оспорване на декларацията обаче ,за ищеца
също възниква задължение за представяне
на допълнителни доказателства в защита на твърденията му /ако такива са
представени и от ответника в противния смисъл /.В тежест на ищцата е да
докаже по делото твърдяните в молбата и
декларацията обстоятелства,,които са оспорени , за да бъде постановено издаването на заповед за
защита.
Следва да се подчертае ,че
смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт /актове/ на
домашно насилие ,като в разпоредбата на чл. 2 от закона ,”домашно насилие „ е
всеки акт на физическо ,психическо или
сексуално насилие , както и опитът за такова насилие,принудителното
ограничаване на личната свобода и на
личния живот ,извършено спрямо лицата , които се
намират или са били в семейна или родствена връзка .
В конкретния
случай по делото не се установява
извършването на посочения в
молбата и декларацията акт на физическо
насилие –на посочената дата 02.01.2020
година ответникът да е причинила на молителката физическа болка чрез удар „с дърво“. Установено е обаче ,че е отправял заплахи ,обиди и др.агресия към нея,особено
след употреба на алкохол .В тази връзка са какво показанията на свид.
С.В. ,**** на ответника и *** на ищцата,който живее на първия етаж ,под процесното
жилище и
сочи ,че често чува скандали между ***** му и **** му ,като възприемал обиди ,псувни и заплахи
,отправени от ответника към ***** му
,така и косвено от материалите по образуваната преписка на РП-Бургас,по повод подадена от молителката
жалба –вж. приложените докладни записки от мл.ПИ Д.С. ,като в записката от
27.01.2020 г. се сочи ,че „по сведения на съседи В.В. ставал агрегивен след
като пиел и започвал да вика „,а о време на беседата с полицейския
инспектор „В. миришеше остро на алкохол“;“видно от събраните данни и
информацията от съседи и познати ,В. е системно пиян и с тези действия става
опасен за себе си и околните“.Всичко това е дало основание на първостепенния
съд да приеме ,че отношенията между
страните –***** и *** ,са трайно влошени /включително и от паказанията на свид.
П. / и с оглед характера на ответника и злоупотребата с алкохол
отношенията му с молителката
често ескалират до степента ,посочена в декларацията .С оглед на
това съдът е приел декларацията за достатъчно доказателство за
установяване на посочените в нея факти и
обстоятелства .
Настоящият съдебен
състав счита изводите за правилни .В крайна сметка изнесените
в декларацията доказателства са били подкрепени и от представените от ищцовата страна
доказателства – гласни /свид. В./ и писмени /преписката на РП-Бургас ,както и приложените
медицински книжа за здравословното състояние
на страните/.Верно е ,че по делото е било установено ,че молителката страда от
психическо заболяване –с диагноза „параноидна шизофрения“/като свид. С.В. сочи
,че ***** му непрекъснато е на лекарства/.Тя обаче не е поставена под
запрещение и не може да се твърди ,че не
е вменяема ,поради което да не може да бъде кредитирана декларацията по чл. 9
от ЗЗДН .От друга страна ,макар и да не е представен подобен медицински
документ ,явно ответникът е алкохолно зависим /вж. и сведенията от докладната записка на л.48—50 от делото ,в която се сочи
,че В.
е бил прегледан от д-р Гребенаров
и към момента на прегледа му състоянието му е било дефинирано като
„синдром на алкохолна зависимост“ /и след злоупотреба с алкохол става неврен и
агресивен .Всичко това е дало основание
на съда да приеме ,че с действията си /подробно описани от съда / ответникът е извършил актове на психическо
насилие спрямо молителката ,нанасяйки й множество обиди ,заплахи –предимно чрез използване на
думи ,но и чрез действия /замахване на дърво/.. Установени са актовете на психическо насилие –заплахи :“ще ти счупя
ръцете „;“ще ви отрепя „;обиди-„некадърница“,“боклук долен“ и т.н.,което
доказва ,че молителката е станала жертва
на домашно насилие ,нуждаеща се от
специалната закрила и защита .С оглед степента и интензитета
на извършеното от ответника ,фактът ,че между страните съществува
конфликт ,провокиран от психическото състояние
на молителката –което явно дразни ответника ,съдът правилно е е определил мерките на защита към момента – а именно предвидената мярка в
чл. 5 ал. 1 т. 1,т. 2 и т. 3 ЗЗДН ,като е счел ,че искането за налагане на други мерки е неоснователно .Доколкото не е било
установено по делото по категоричен
начин твърдението за страх от
осъществяване на физическо насилие ,както и
предприд обстоятелството ,че това състояние и тези отношения между страните продължава дълги години и досега молителката не се е оплаквала ,нито
е предприела мерки за защита ,правилна
е преценката на районния съд ,че искането за налагане на допълнителни мерки за
защита освен наложените по т. 1-3 на чл.
5 от закона е неоснователно .Освен това правилно е определен и срокът ,през
който следва да бъдат наложени мерките-три месеца.Минималният срок е определен
пак с оглед конкретната фактическа
обстановка по делото-от една страна тъй като до момента насилието не е прераснало
във физическо ,а от друга –с оглед твърденията на молителката ,че това отношение на **** й продължавало вече 20
години ,а досега не е поискала мерки за защита /което явно означава ,че актовете на психически тормоз не са я довели до състояние да се страхува за
живота и здравето си ,както самата тя твърди в декларацията си /. Във връзка с горното, настоящата инстанция
намира за неоснователни възраженията и доводите във въззивната жалба на молителката относно определения срок за
налагане на мерките като занижен и
евентуалното искане за увеличаване на този
срок. По отношение на срока на приложените мерки за защита, с разпоредбата на
чл. 5, ал. 2 ЗЗДН законодателят е предоставил на съда във всеки конкретен
случай да прецени какъв да бъде този срок в рамките "от три до 18
месеца". Следва да се отбележи, че определянето на срока за съответната
мярка е в непосредствена зависимост от извършеното насилие, от вида и
интензитета му, от това дали се касае за едно установеното поведение или
инцидентен случай, от въздействието на съответното насилие върху пострадалото
лице и въведения основателен страх за живота му от евентуално последващо
насилие. В случая, от доказателствата по делото се установява,че осъществяването на действия от страна на ответника,
характеризиращи се като домашно насилие не
са довели до физическо нараняване на пострадалото лице и не са
му причинени физически болки и страдание,
накърнено и унижено е
само
личното достойнството на молителката , което налага
прилагането на разпоредбите на закона не
с цялата им строгост. Ето защо, съобразявайки
интензитета, степента и тежестта на действията на домашното насилие в
конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че продължителността на
наложените мерки за срок от 3 месеца е
правилно преценена от районния съд и ще
постигне целия резултат. Затова и като се присъединява изцяло и към
изложените от първоинстанционния съд
съображения в тази връзка ,настоящият съдебен състав споделя изцяло
мотивите на съда ,към които препраща по реда на чл. 272 от ГПК .В крайна
сметка твърдяната от молителката фактическа обстановка относно психическо
насилие не доказа по категоричен начин
твърдението й ,че тя се страхува ,че *****
й „може да осъществи заплахите ,които отправя към мен“ .
Затова съдът счита въззивната жалба на ответника за неоснователна .Що се касае до обстоятелството ,че в решението си районният
съд не е посочил конкретното разстояние,на което ответникът няма право да се
приближава до молителката ,то действително в решението съществува такъв пропуск
,но настоящият съдебен състав счита ,че това може да бъде поправено по реда на
допълване на решението по чл. 248 и сл. ГПК ,а не във въззивното производство .
Мотивиран
от горното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
64/05.03.2020 г. постановено по гр.д. № 89/2020 г. по описа на Несебърския районен съд .
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.