№ 313
гр. София , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай С. Метанов
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Николай С. Метанов Въззивно търговско дело
№ 20201001002616 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 267536 от 02.10.2020г. по описа на
Софийски градски съд /СГС/, подадена от „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“
АД, ЕИК *********, срещу решение № 1276 от 01.09.2020г., постановено по т.д. №
2472/2018г. по описа на Софийски градски съд, търговско отделение, VI - 6 състав, с което е
признато за установено, на основание чл.439 във връзка с чл.124, ал.1 ГПК, по отношение
на „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, ЕИК *********, гр.София,
район „Средец“, ул.„Дякон Игнатий“ №1, че „ГЕОВЕНА“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Раковски, обл.Пловдив, ул.„Янко
Забунов“ №3, Н. Й. К., ЕГН **********, и Г. П. К., ЕГН **********, и двамата с
адрес гр. ***, ул.„***“ №*, и тримата със съдебен адрес гр.Пловдив, ул. „Хъшовска“ №5,
ет.3, чрез адв. Г.Б., не дължат на ответника „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД
изпълнение за сумата от 29 689,76 лв. общо, формирана от 27 513,68лв. главница, ведно със
законната лихва върху нея от 26.01.2012 година до окончателното и заплащане, редовна
лихва в размер на 706,46лв. за периода от 25.10.2010г. до 26.01.2012 година, наказателна
лихва в размер на 167,98лв. за същия период, сумата от 567,76лв. разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 733,88лв., за които е издаден изпълнителен
лист на 31.01.2012 година по ч.гр.д№1235/2012г. на СРС, издаден в полза на „БАНКА ДСК“
ЕАД, и на основание чл.78, ал.1 ГПК, „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, ЕИК
1
*********, е осъдена да заплати на „ГЕОВЕНА“ ЕООД, ЕИК *********, Н. Й. К.,
ЕГН **********, и Г. П. К., ЕГН **********, сумата от 3 827,60лв.,
представляваща платени от ищците разноски по делото.
Въззивникът обжалва решението изцяло, като недопустимо, неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила, по подробно изложени съображения, като иска да
обезсилено, като недопустимо и производството по делото да бъде прекратено, евентуално,
ако бъде прието решението за допустимо, същото да бъде отменено, като неправилно.
Твърди, че неправилно е приет за разглеждане иска по чл.439 ГПК за частта над
27 513,68лв. За ищците не е налице правен интерес да искат установяването
на недължимостта на сума в размер на 29 689,76 лв., след като
„БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД е конституирана като взискател за вземането си
по изплатената банкова гаранция на остатъка от главницата по договора за банков кредит в
размер на 27 513,68лв., както по изп.д.№55/2012г., така и по изп. дело №230/2017г. и двете
по описа на ЧСИ А. А..
В нарушение на диспозитивното начало, първоинстанционният съд се е произнесъл
извън определения от ищците предмет и обхват на търсената защита, като от търсената
защита срещу правото на принудително изпълнение по изпълнителен лист от 31.12.2012г.
по ч.гр.д.№1235/2012г. на Районен съд - Пловдив /неправилно посочен като Софийски
районен съд/, поради изтекъл давностен срок, съдът се е произнесъл по непредявен иск -
установяване на недължимост поради липсата на качеството на взискател на ответника по
процесното изпълнително дело, и е постановил недопустимо съдебно решение.
В нарушение на материалния закон, съдът неправилно е изтълкувал кръга на
„частните правоприемници“ по чл.429, ал.1 ГПК, без да държи сметка за същността на
суброгацията, като способ за преминаване на вземания, а не за погасяване на задължения.
При плащане от страна на банката - гарант е налице законна суброгация, която
представлява частно правоприемство, банката се явява частен правоприемник на взискателя
/по смисъла на чл.429, ал.1 ГПК/ и придобитите от нея чрез суброгацията права спрямо
главния длъжник включват и встъпване в правата по издадения в полза на кредитора
изпълнителен лист при висящ изпълнителен процес.
Погрешно съдът е приел, че правилото на чл.429, ал.1 ГПК допуска правоприемство в
правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист, но не за всяко
трето лице, което твърди, че се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор
/чл.74 ЗЗД/, а в полза на поръчителя, респ. на солидарния длъжник, които са пратили
дълга и които фигурират в изпълнителното основание.
Налице е противоречие в мотивите на съда, доколкото от една страна е прието, че е
2
налице настъпила правната последица на законовата суброгация по смисъла на
чл.74 ЗЗД, а от друга - че за да проведе принудително изпълнение на своите
материални права, ответникът следва да се снабди с изпълнително основание за
притезанията си по някой от предвидените в закона начини. Наличието на ясни и
убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното решение.
Първоинстанционният съд е нарушил задължението си да обсъди представените и
приети като доказателства по делото Гаранционно споразумение, сключено на 28.11.2008 г.
между Министерството на труда и социалните политики (МТСП), „БЪЛГАРСКА БАНКА
ЗА РАЗВИТИЕ“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на което „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА
РАЗВИТИЕ“ АД е изплатила на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 27 513,68 лв. по банкова
гаранция реф. № 590/760/068 от 08.12.2008г., и заявените доводи, основани на тях.
Правният интерес на ответника произтича от неговото задължение за изпълнение по
посоченото по - горе Гаранционно споразумение от 28.11.2008г., подписано в изпълнение на
описани в жалбата документи.
Игнорирани са възраженията на ответника за недопустимост на претенцията над
сумата от 27 513, 68 лв. от иска, в това число и поради въвеждането с допълнителната
искова молба от ищците на нови релевантни за спора факти, обуславящи основанието
на претенцията.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК „ГЕОВЕНА“ ЕООД, ЕИК *********, Н.К., ЕГН
**********, и Г.К., ЕГН **********, са представили отговор на въззивната жалба, в който
поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за правилност на
обжалваното решение, по подробно изложени съображения, и претендират направените по
делото разноски пред въззивната инстанция.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
С искова молба вх.№19582 от 26.06.2018г. по описа на Окръжен съд – Пловдив
„ГЕОВЕНА“ ЕООД, ЕИК *********, Н. Й. К., ЕГН **********, и Г. П. К., ЕГН
**********, са предявили срещу „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, ЕИК
*********, иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК, за недължимост на сумата от 29
689,76лв., формирана от следните суми: 27 513,68лв. - главница, ведно със законната
лихва върху нея от 26.01.2012г. до окончателното и заплащане; 706,46лв.- редовна лихва за
периода от 25.10.2010г. до 26.01.2012г.; 167,98лв. - наказателна лихва за същия период;
567,76лв. - разноски по делото за държавна такса; 733,88лв. - юрисконсултско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист на 31.01.2012г. по ч.гр.д№
1235/2012г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, въз основа на които е образувано
висящо изп.д.№ 230/2017г. по описа на ЧСИ А. А. с рег. № *** на КЧСИ и район на
действие – Окръжен съд – Пловдив.
3
Ищците са основали иска си на твърдения, че на 31.01.2012г. в полза на трето лице –
„Банка ДСК“ ЕАД срещу тях е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 1235/2012г. по описа
на Районен съд – Пловдив, в общ размер на 29 689,76лв., дължима по договор за кредит №
27 и договор за поръчителство от 29.07.2009г. и анекси от 23.07.2010г. формирана от
следните суми: 27 513,68лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея от 26.01.2012г.
до окончателното и заплащане; 706,46лв.- редовна лихва за периода от 25.10.2010г. до
26.01.2012г.; 167,98лв. - наказателна лихва за същия период; 567,76лв. - разноски по делото
за държавна такса; 733,88лв. - юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадения
лист срещу ищците е образувано изп.д.№55/2012г. по описа на ЧСИ А. А.. На
13.10.2014г. по делото е подадена молба от ответника „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА
РАЗВИТИЕ“ АД с твърдение, че е платила дълга на ищците, по силата на издадена в полза
на взискателя банкова гаранция, поради което на основание чл.74 ЗЗД се е суброгирала
в правата на „Банка ДСК“ ЕАД и следвало да се конституира като взискател по
делото, което съдебният изпълнител направил. На 25.04.2017г. съдебният изпълнител
прекратил делото, поради перемпция. Ответната банка изтеглила изпълнителния лист и на
02.05.2017г. образувала ново дело № 230/2017г. по описа на същия ЧСИ, по което на
11.07.2017г. е възбранен имот на Н. и Г.К.и и е насрочен опис на 17.08.2018г.
От 12.03.2012г. /последното действие прекъснало давността срещу ищците/
до 11.07.2017г. – датата на следващото изпълнително действие, е изминал период
по дълъг от 5 години, поради което според ищците вземането на ответната банка е погасено
по давност, т.е. новото дело е образувано при липса на ликвидно и изискуемо вземане на
ответника.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответника е оспорил предявения иск, като неоснователен
и недоказан, по подробно изложени съображения.
С допълнителната искова молба се твърди, че ответното дружество неправилно е
конституирано като взискател по изп.д.№55/2012г. и неправилно е образувано
новото изп. д. №230/2017г. по описа на ЧСИ А. А., предвид разпоредбата на чл.429,
ал.1 ГПК. Банката се е суброгирала в правата на „Банка ДСК“ ЕАД, но следва да се снабди
със самостоятелно изпълнително основание, а и не е поръчител или солидарен длъжник.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът е оспорил доводите на
ищците, изложени в допълнителната искова молба и е заявил, че поддържа възражението си
на липса на местна подсъдност.
С определение от 16.10.2018г. съдът е прекратил производството по т.д.№ 491/2018г.
по описа на Окръжен съд - Пловдив и е изпратил делото по подсъдност на
Софийски градски съд, където е образувано т.д.№2472/2018г. по описа на
Софийски градски съд, търговско отделение, VI - 6 състав.
С обжалваното решение, градският съд, след като е описал представените по делото
4
доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, е приел искът за
допустим, а разгледан по същество за основателен, по следните мотиви:
Ищците са осъдени да заплатят, в качество на кредитополучател – ЮЛ, и
поръчители- двете ФЛ, дълга на кредитополучателя, на своя кредитор „БАНКА ДСК“
ЕАД, произтичащ от банковата сделка, описана в решението, в общ размер на сумата от
29 689,76лв. общо, формирана от 27 513,68лв главница, ведно със законната
лихва върху нея от 26.01.2012г. до окончателното и заплащане, редовна лихва в размер на
706,46лв за периода от 25.10.2010г. до 26.01.2012г., наказателна лихва в размер на 167,98лв
за същия период, сумата от 567,76лв. разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 733,88лв.
Въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№1235/2012г., кредиторът образува изп.д. №55/2012г., по което на 12.07.2012г. ЧСИ
А. наложил възбрана върху имот, обременен с договорна ипотека, в полза на банката -
кредитор. По време на висящността на изпълнителния процес длъжникът -
кредитополучател сключил споразумение с банката, с което страните установили извършено
частично плащане на сумата от 4 850лв. и поел задължение за плащане на дълга,
произтичащ от договора за банков кредит, съобразно погасителен план. Съдът е приел, че
това споразумение е признание на произтичащия от банковата сделка дълг, с последици
съобразно чл.116, ал.1, б.„а“ ЗЗД- прекъсване на давността и започване да срок давностен
срок, по аргумент от разпоредбата на чл.117 ЗЗД, който срок, поради това, че вземането е
установено в заповедно производство е 5 – годишен, което не е от значение, тъй като
вземането на банката е удовлетворено, чрез плащане от страна на настоящия ответник на
26.03.2012г. Последица от това плащане е възникналата законна суброгация /чл.74 ЗЗД/ на
платилото лице в правата на кредитора, което не е основание за платилото лице да се
конституира като взискател във висящото изпълнително производство, тъй като не е налице
хипотеза на нормата на чл.429 ГПК. Правилото на чл.429, ал.1 ГПК допуска правоприемство
в правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист, но не за всяко
трето лице, което твърди, че се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор /чл.74
ЗЗД/, а в полза на поръчителя, респ. на солидарния длъжник, които са платили дълга и които
фигурират в изпълнителното основание. Ответникът по иска не фигурира в изпълнителното
основание, а не е твърдял пред изпълнителния орган или с писмения отговор на исковата
молба, че е платил като поръчител или солидарен длъжник. За да събере дълга, настоящият
ответник, който твърди, че с плащането си се е суброгирал в правата на удовлетворения
взискател, следва да инициира съответното съдебно производство по снабдяване с
изпълнително основание - да предяви осъдителен иск или заявление за заповед за
изпълнение срещу длъжниците по изпълнителния лист. Чл.429, ал.1, изр.1 ГПК изключва
възможността, той да се възползва от изпълнителния лист от 31.01.2012г. по ч.гр.д.
№1235/2012 г. на СРС, издаден в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД. Следователно ищците не
дължат на ответника изпълнение чрез плащане на сумата от 29 689,76лв. общо, формирана
от 27 513,68лв. главница, ведно със законната лихва върху нея от 26.01.2012г. до
5
окончателното и заплащане, редовна лихва в размер на 706,46лв. за периода от 25.10.2010г.
до 26.01.2012г., наказателна лихва в размер на 167,98лв. за същия период, сумата от
567,76лв. разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 733,88лв., за
които е издаден изпълнителен лист на 31.01.2012г. по ч.гр.д. № 1235/ 2012г. на СРС,
издаден в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Във въззивното производство не са представени и приети нови доказателства, които
да водят до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно
посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт,
прие следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от
легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата
се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателните правомощия на съда и
съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които
се основава иска, и търсената защита, е валидно и допустимо.
Неоснователно е възражението за недопустимост на обжалваното решение за
сумата над 27 513,68лв., поради липса на правен интерес.
Чрез отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК ищците оспорват вземане по
висящо изпълнително производство образувано срещу тях, така както същото е
индивидуализирано в изпълнителния лист и от там - законосъобразността на изпълнението.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява,
че изп.д.№ 230/2017г. по описа на ЧСИ А. А., е образувано по молба на
ответника и изпълнителен лист от 31.01.2012г., издаден по ч.гр.д. № 1235/2012г. по описа на
Районен съд – Пловдив /л.10/ за сума в общ размер от 29 689,76лв., с
6
индивидуализирани отделни вземания в изпълнителният лист, които ищците са посочили в
обстоятелствената част на исковата молба и искането си към съда. Предвид горното,
настоящият състав на съда приема, че за ищците е налице правен интерес да оспорват
изпълнението до размера на сумата от 29 689,76лв., а съдът не се е произнесъл по иск без
правен интерес за разликата над 27 513,68лв. до предявеният размер от 29 689,76лв.
Обстоятелството, че ответникът се е суброгирал в правата на „Банка ДСК“ ЕАД, в полза
на която е издаден изпълнителен лист от 31.01.2012г., по ч.гр.д. № 1235/2012г. по описа на
Районен съд – Пловдив, след плащане на дълга на длъжниците, в изпълнение на
задължението по банкова гаранция, не променя горния извод, тъй като изпълнението е
образувано въз основа на посоченият изпълнителен лист.
Неоснователно е и възражението за недопустимост на обжалваното решение, поради
произнасяне от страна на съда по непредявен иск, в нарушение на диспозитивното начало.
Както бе отбелязано по - горе, предмет на иска по чл.439 ГПК е оспорване от
ищците на изпълнението по висящо изпълнително производство образувано срещу тях, а с
допълнителната искова молба ищецът е въвел твърдения за неправилно конституиране на
ответника като взискател в изпълнителното производство, тъй като същият не може да се
ползва от субективните предели на изпълнителният лист от 31.01.2012г., предвид
разпоредбата на чл.429, ал.1 ГПК, поради което е неоснователно възражението за
недопустимост. Дори и са се приеме, че такова искане не е въведено своевременно от
ищците, настоящият състав на съда счита, че не е налице твърдяната недопустимост, тъй
като ищците са оспорили изпълнението по изп.д.№ 230/2017г. по описа на ЧСИ А.
А., а съдът служебно следи надлежната легитимация на страните в изпълнителното
производство, която в случая има пряко значение за законосъобразността на изпълнението,
при съобразяване на императивна разпоредба на чл.429, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Страните спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че:
- изп.д.№55/2012г. по описа на ЧСИ А. А. е образувано по молба „Банка ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, срещу ищците, за вземане по изпълнителен лист от 31.01.2012г.,
издаден по ч.гр.д.№1235/2012г. по описа на Районен съд – Пловдив, за сумите от: 27
513,68лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея от 26.01.2012г. до окончателното
и заплащане; 706,46лв.- редовна лихва за периода от 25.10.2010г. до 26.01.2012г.; 167,98лв. -
наказателна лихва за същия период; 567,76лв. - разноски по делото за държавна такса;
733,88лв. - юрисконсултско възнаграждение;
- на 26.03.2012г. „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, ЕИК
*********, е платила в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 27
513,66лв. – плащане по гаранция 590/760/256;
7
- с молба от 13.10.2014г. по изп.д. № 55/2012г. по описа на ЧСИ А. А., „БЪЛГАРСКА
БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, ЕИК *********, е поискала да бъде конституирана като
взискател, поради плащане на задължението на „Геовена“ ЕООД по банкова гаранция в
полза на взискателя, което съдебният изпълнител е уважил;
- изп.д.№ 230/2017г. по описа на ЧСИ А. А., е образувано по молба на ответника -
„БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, ЕИК *********, и
изпълнителен лист от 31.01.2012г., издаден по ч.гр.д.№1235/2012г. по описа на Районен съд
– Пловдив в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ищците;
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда приема,
че предявеният иск е основателен и доказан, съответно въззивната жалба е
неоснователна по следните съображения:
Основният спор между страните е: погасено ли вземането по изпълнителен лист от
31.01.2012г., издаден по ч.гр.д.№1235/2012г. по описа на Районен съд – Пловдив по давност,
предвид предприетите във времето изпълнителни действия срещу длъжниците – ищци в
настоящето производство; легитимиран ли е ответника да претендира вземането по
изпълнителният лист от 31.01.2012г., след плащането на задължението на ищците към
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, в изпълнение на банкова гаранция, предвид
разпоредбата на чл.429, ал.1 ГПК.
Съгласно чл.429, ал.1 ГПК, наследниците и частните правоприемници на взискателя,
както и поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга, могат да искат
изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството,
съответно плащането от поръчителя или съдлъжника се установява с писмени
доказателства.
С решение № 71/24.07.2019г., гр.д.№2576/2018г., състав на ІІІ г.о.на ВКС, е прието,
че разпоредба на чл.429, ал. 1 ГПК допуска взискател по изпълнителното дело да е лице,
което не фигурира в изпълнителния лист, като персоналният обхват на разпоредбата е
ограничен до универсалните и частните правоприемници на кредитора. В хипотезата на
законна суброгация частното правоприемство по чл.429, ал.1 ГПК принадлежи единствено
на поръчителя и солидарния длъжник, платили дълга, а не на всяко трето лице, което по
силата на закона се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор по изпълнителния
лист. За да получи удовлетворение, третото лице, което няма качеството поръчител или
солидарен длъжник, но твърди, че се е суброгирало в правата на кредитора по
изпълнителния лист, следва да предяви осъдителен иск или за инициира заповедно
производство, за да се снабди с изпълнително основание.
Предвид цитираната практика на ВКС, която настоящият състав на съда споделя,
„БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, ЕИК *********, след като не поръчител или
солидарен длъжник на ищците за задълженията по изпълнителен лист от 31.01.2012г.,
8
по ч.гр.д.№1235/2012г. по описа на Районен съд – Пловдив, издаден в полза на „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, не може да се ползва от субективните му предели, а следва да
се снабди с друго изпълнително основание. В случая плащането на дълга на кредитора
по изпълнителният лист от „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, в
изпълнение на задължения по банкова гаранция, и суброгирането в правата удовлетворения
кредитор, на основание чл.74, ал.1 ЗЗД, не обосновава промяна в направеният извод,
предвид разпоредбата на чл.429, ал.1 ГПК /в този смисъл Определение № 281 от 10.05.2021
г. на ВКС по т. д. № 1610/2020 г., I т. о., ТК/.
След като съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело - изп.д.№ 230/2017г.
по описа на ЧСИ А. А., по искане на лице, което е платило дълга и се е позовало на законна
суброгация /чл.74 ЗЗД/ - „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, но не е поръчител или
солидарен длъжник, за да може да се ползва от субективните предели на издаденият в полза
на удовлетворения кредитор изпълнителен лист, по силата на разпоредбата на чл.429, ал.1
ГПК, искът по чл.439, ал.1 ГПК е основателен / в този смисъл решение № 71/24.07.2019г.,
гр.д.№2576/2018г., състав на ІІІ г.о.на ВКС/. Уважаването на предявеният иск на това
основание изключва необходимостта от преценка погасено ли е по давност вземането по
изпълнителен лист от 31.01.2012г., издаден по ч.гр.д.№1235/2012г. по описа на Районен съд
– Пловдив, съответно обсъждането на събраните по делото доказателства в тази насока.
Предвид изложеното неоснователно е възражението основано на твърдения за
нарушения на материалния закон – разпоредбата на чл.429, ал.1 ГПК, предвид същността на
суброгацията, като способ за преминаване на вземания, а не на погасяване на задължения.
В допълнение към изложените мотиви, следва да се отбележи, че в случая с
уважаването на иска по чл.439, ал.1 ГПК не се отричат правата на банката – гарант, а само
правото да се ползва от издаденото в полза на удовлетворения кредитор изпълнително
основание. Цитираната във въззивната жалба съдебна практика на различни окръжни
съдилища не е задължителна за съдилищата по смисъла на чл.130, ал.2 ЗСВ, поради което не
може да обоснова различен извод от направения.
Не е налице и противоречие в мотивите на обжалваното решение, сочещо на
процесуална незаконосъобразност, тъй като градският съд е констатирал настъпилата
законна суброгация след плащането на дълга от ответника в настоящето производство, но е
съобразил приложението на разпоредбата на чл.429, ал.1 ГПК, предвид основанието за
плащане и качеството на страните, съответно липсата на задължение на длъжниците към
платилия кредитор, произтичащо от изпълнителното основание, въз основа на което е
образувано изп.д.№ 230/2017г. по описа на ЧСИ А. А..
В случая първоинстанционният съд не е обсъдил представеното по делото
Гаранционно споразумение, сключено на 28.11.2008г. между Министерството на труда и
социалните политики (МТСП), „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД и „Банка ДСК“
ЕАД, по силата на което „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД е изплатила на „Банка
9
ДСК“ ЕАД сумата от 27 513, 68 лв. по банкова гаранция реф. № 590/760/068 от 08.12.2008 г.,
но това води до промяна в извода на съда за основателност на предявения иск. Обсъждането
на посоченото доказателство от въззивната инстанция, което установява основанието за
поемането на задължението по банковата гаранция, също не обосновава твърдяната
неправилност на обжалваното решение, тъй като по отношение на този факт, както и по
отношение на плащането на дълга на длъжниците по изпълнителният лист от
банката – гарант и суброгирането на същата в правата на удовлетворения кредитор
не се спори, а установеното от тях не може да обоснове промяна в изводите по
приложението на чл.429, ал.1 ГПК, които са решаващи за преценката на съда.
Предвид изложеното поради съвпадане на крайните изводи на градския и
апелативния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищците направените разноски за въззивното производство.
В последното по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е
направил бланкетно възражение за прекомерност по отношение на заплатеното и
претендирано от ищците Г.К. и Н.К. адвокатско възнаграждение за въззивното производство
в размер на 2 400лв., за което са представени доказателства, че е заплатено.
Разгледано по същество възражението по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, предвид:
действителната правна и фактическа сложност на делото; извършените от процесуалният
представител на ищците фактически и правни действия по осъществяване на възложената
защита /изготвяне на мотивиран отговор на въззивната жалба и участие в съдебно
заседание/; и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, според която минималният размер на
възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ е 1 420,69лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищците Г.К. и Н.К. направените разноски във въззивното производство
за адвокатско възнаграждение в размер на 2400лв.
Съдът констатира очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247, ал.1 ГПК
в диспозитива на обжалваното решение, където неправилно е посочено – „издаден
изпълнителен лист на 31.01.2012 година по ч.гр.д.№ 1235/2012г. на СРС, издаден в полза
на „БАНКА ДСК“ЕАД“, вместо правилното – „издаден изпълнителен лост на 31.01.2012
година по ч.гр.д.№ 1235/2012г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, издаден в полза
на „БАНКА ДСК“ЕАД“, която следва да бъде отстранена от градският съд, след
връщането на делото.
По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл. 1 ГПК и чл. 272 ГПК, Софийският
10
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1276 от 01.09.2020г., постановено по т.д.№2472/2018г. по
описа на Софийски градски съд, търговско отделение, VI - 6 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“
АД, ЕИК *********, да заплати на Н. Й. К., ЕГН **********, и Г. П. К.,
ЕГН **********, сумата от 2 400лв. /две хиляди и четиристотин лева/ - адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
След връщането на делото в Софийски градски съд да бъде отстранена
констатираната очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното решение,
където неправилно е посочено – „издаден изпълнителен лист на 31.01.2012 година
по ч.гр.д.№1235/2012г. на СРС, издаден в полза на „БАНКА ДСК“ЕАД“, вместо
правилното – „издаден изпълнителен лист на 31.01.2012 година по ч.гр.д.№ 1235/2012г.
по описа на Районен съд – гр. Пловдив, издаден в полза на „БАНКА ДСК“ЕАД“.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11