Определение по дело №7940/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 ноември 2017 г. (в сила от 12 юли 2018 г.)
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20171100507940
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 16.11.2017 г.

 

Софийски градски съд, ГО, II-Г въззивен състав, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

                           ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                     ПЕТЪР МИНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Петър Минчев в. гр. д. № 7940 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5039051 от 15.03.2017г. на И.Л.К., в която същият е посочен лично и като представител на детето Е.И.К. срещу решение № 52003 от 02.03.2017г., постановено по гр.д. № 11647/2016г. по описа на СРС, ГО, 91 с-в, с което е настанено детето Е.И.К. в професионалното приемно семейство на В.В.Б.и А.И.Б.за срок до навършване на 7-годишна възраст на детето или до промяна на обстоятелствата, наложили мярката за закрила.

В подадената жалба се съдържа и частна жалба на И.Л.К. срещу разпореждане от 14.02.2017г., постановено по гр.д. № 11647/2016г. по описа на СРС, ГО, 91 с-в, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване и спиране на делото, както и за продължаване на срока за изпълнение на дадените с разпореждане от 20.12.2016г. указания.

С жалба от 18.04.2017г., П.Г.К. е заявила, че се присъединява към подадените от И.Л.К. жалби.

При извършената от въззивния съд проверка за редовност на въззивната жалба и частната жалба, съдът е установил, че същите не отговарят на изискването на чл. 261, т. 4 ГПК, тъй като липсват доказателства за платена по сметка на СГС държавна такса в размер на 15 лева по подадената частна жалба срещу разпореждане от 14.02.2017г. и в размер на 12,50 лева по подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.

С разпореждане от 24.08.2017г., връчено на 31.08.2017г., на жалбоподателя са дадени указания за внасяне на дължимите държавни такси, което не е сторено в предоставения едноседмичен срок.

С разпореждане от 07.09.2017г., връчено на 21.09.2017г. на жалбоподателя е дадена последна възможност за отстраняване на нередовностите в едноседмичен срок.

В срока за изпълнение на указанията са постъпили молби с вх. № 116562/11.09.2017г.; вх. № 121096/21.09.2017г. с искания за отвод на съдията-докладчик, които са оставени без уважение от съдията-докладчик, както и за определяне на срок при бавност по реда на чл. 255 ГПК, които са оставени без уважение с определение № 3558/31.10.2017г., постановено по ч.гр.д. № 5373/2017г. по описа на САС.

В първоначално определения и в допълнителния срок за изпълнение на дадените указания не са постъпили доказателства за внесена по сметка на СГС държавна такса в указаните размери. Същите не са постъпили и към настоящия момент.

Производството по чл. 28 ЗЗДет представлява такова по спорна съдебна администрация в гражданскоправните отношения, по което се образува дело от граждански характер, като съгласно чл. 16 от Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, във всички случаи извън тези по чл. 1 - 15, когато се образува дело от граждански характер, се събира такса 25 лв. Съгласно чл. 18, ал. 1 ТТССГПК за обжалване пред въззивна инстанция и по молба за отмяна се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес, като в конкретния случай дължимата от жалбоподателя държавна такса е в размер на 12,50 лева. Съгласно чл. 19 ТТССГПК, за частна жалба по гражданско дело се събира такса 15 лв, която такса жалбоподателят дължи във връзка със съдържащата се във въззивната му жалба частна жалба срещу разпореждане от 14.02.2017г., постановено по гр.д. № 11647/2016г. по описа на СРС, ГО, 91 с-в, като въпросът за допустимостта на така подадената частна жалба подлежи на разглеждане при наличие на редовна жалба. В кориците на делото, включително в двете обединени първоинстанционни производства, както и приложените частни дела и настоящото въззивно дело не се съдържа съдебен акт, по силата на който жалбоподателят е освободен от внасяне на държавна такса за въззивно обжалване, такова искане не е направено и в предоставените от съда срокове за изпълнение на указанията.

Жалбите изхождат от заинтересованото лице И.Л.К. в лично качество, доколкото в производството по настаняване на дете извън семейството по съдебен ред, разпоредбата на чл. 28, ал. 4 ГПК относно представителството на малолетни лица не намира приложение поради различния интерес на лицата. Същите са поддържани и от присъединилото се към тях заинтересовано лице П.Г.К., отново в лично качество по изложените съображения. Относно съдържащото се във въззивната жалба оплакване, че първоинстанционният съд не е конституирал детето Е.И.К., което било задължителна страна в производството, и относно искането за конституирането му за първи път от въззивната инстанция с допускане на правна помощ, съдът е указал на жалбоподателя, че за да бъде налице въззивно производство, съдът следва да бъде сезиран с редовна въззивна жалба. В случая такава не е налице, като отделно от това по въпроса дали детето представлява задължителна страна в първоинстанционното производство, която е следвало да бъде конституирана служебно от СРС, въззивният съд дължи произнасяне с крайния си акт съгласно задължителните указания, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид гореизложеното, поради неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на нередовности по въззивната жалба и частната жалба, същите следва да бъдат върнати на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА въззивна жалба с вх. № 5039051 от 15.03.2017г. на И.Л.К., в която същият е посочен лично и като представител на детето Е.И.К. срещу решение № 52003 от 02.03.2017г., постановено по гр.д. № 11647/2016г. по описа на СРС, ГО, 91 с-в, ведно със съдържащата се в нея частна жалба на И.Л.К. срещу разпореждане от 14.02.2017г., постановено по гр.д. № 11647/2016г. по описа на СРС, ГО, 91 с-в, към които се е присъединило заинтересованото лице П.Г.К. с жалба с вх. № 5058122 от 18.04.2017г. и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 7940/2017г. по описа на СГС, II въззивен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на И.Л.К. и П.Г.К..

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                     2.