Решение по дело №6/2016 на Районен съд - Чирпан

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 март 2016 г. (в сила от 9 май 2016 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Динков
Дело: 20165540100006
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

24                                                  25.03.2016 год.                                   гр. Ч.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ч.ски районен съд, трети състав

 

На 24.03.2016 год.

 

В публично заседание в състав:

                                                     

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС ДИНКОВ

                                                   

СЕКРЕТАР: Е.Х.

 

сложи за разглеждане докладваното от районен съдия Атанас Динков гр.дело № 6 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

        

         Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 от СК и чл.149 от СК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба (ИМ), предявена от ищеца А.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, лично и като родител и законен представител  на децата И.А. А., А.А.А., М.А.А. и Я.А.А. срещу ответника Г.Щ.А., ЕГН **********, с адрес: ***. В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата Г.Щ.А. десет години живели на семейни начала, без граждански брак. От фактическото си съжителство имали четири малолетни деца - И.А. А., ЕГН **********, роден на *** г. в гр.Ч., А.А.А., ЕГН **********, родена на *** г. в гр.Ч., М.А.А., ЕГН **********, родена на *** г. в гр.Ч. и Я.А.А., ЕГН **********, родена на *** г. в гр.Ч.. В ИМ се твърди, че през м. октомври 2015 година ответницата внезапно, без причина и предупреждение, напуснала дома им, като оставила децата при ищеца. Наскоро от общи приятели от гр.Хасково ищецът научил, че ответницата била заминала за Германия, където живеела една от сестрите й при която смятала да се установи и тя. Ищеца твърди, че от деня на напускането й до този момент сам отглеждал децата, като майка им не ги била търсила и не била осъществявала контакт с тях през цялото това време. В грижите за децата му помагали неговите родители. Той бил безработен и бил регистриран в „Бюро по труда", гр.Ч.. Майката Г.Щ.А. до този момент не била проявявала никакъв интерес за децата. За да можел да ползва пълните родителски права и задължения пред общинските и държавни органи, както и пред органите по закрила на децата към дирекциите за социално подпомагане, ищецът се нуждаел от съдебен акт, който да легализира това фактическо положение, тъй като при липса на майката, той не можел да подава в полза на децата редица документи за добавки, помощи, записване в детски заведения и др. Предвид факта, че децата до този момент били отглеждани от ищеца, както и че майката Г.Щ.А. отсъствала и не била проявявала интерес към децата, в исковата молба ищеца сочи, че местоживеенето и упражняването на родителските права и задължения от него биха били изключително в интерес на четирите му деца.

Моли съда да постанови решение с което да определи местоживеенето на малолетните деца И.А. А., ЕГН **********, А.А.А., ЕГН **********, М.А.А., ЕГН ********** и Я.А.А., ЕГН **********, при бащата А.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***; да възложи упражняването на родителските права и задължения върху децата И.А. А., ЕГН **********, А.А.А., ЕГН **********, М.А.А., ЕГН ********** и Я.А.А., ЕГН ********** на бащата; да определи режим на лични отношения на майката Г.Щ.А., ЕГН ********** с децата И.А. А., ЕГН **********, А.А.А., ЕГН **********, М.А.А., ЕГН ********** и Я.А.А., ЕГН **********, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 9,00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и тридесет дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на бащата; да осъди майката Г.Щ.А., ЕГН ********** да заплаща издръжка на децата И.А. А., ЕГН **********, А.А.А., ЕГН **********, М.А.А., ЕГН ********** и Я.А.А., ЕГН **********, чрез ищеца А.А.А., ЕГН **********, като техен баща и законен представител в размер на 95 лв. за всяко от децата, започвайки от датата на депозиране настоящата молба в съда, ведно със законните лихви за забава, считано от първо число на месеца, следващ задължението за плащане на издръжката до окончателното й заплащане, до настъпване на обстоятелства за изменяне или прекратяване на издръжката. Претендира за направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от адв. С.А. ***, особен представител на отв. Г.Щ.А., който изразява становище, че искът е допустим. По основателността на иска, процесуалният представител на ответницата сочи, че ще вземе отношение след като се запознае със Социалния доклад от ДСП Ч. и с всички доказателства по делото.

В открито съдебно заседание, ищецът лично поддържа предявените искове.

Особеният представител на ответницата пледира исковете да бъдат отхвърлени.

Дирекция „Социално подпомагане” гр.Ч., редовно и своевременно призовани, не изпращат представител, като с представеният социален доклади заемат писмено своето становище по закрила правата и интересите на малолетното дете на страните в настоящото производство.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Родители на децата И.А. А., А.А.А., М.А.А. и Я.А.А. са ищецът и ответницата, съгласно приетите като писмени доказателства по делото – Удостоверение за раждане, изд. по акт за раждане № 0132/15.06.2007 г. на Общ.Ч., Удостоверение за раждане, изд. по акт за раждане № 0130/19.06.2008 г. на Общ.Ч., Удостоверение за раждане, изд. по акт за раждане № 0124/15.08.2011 г. на Общ.Ч. и Удостоверение за раждане, изд. по акт за раждане № 0160/29.09.2012 г. на Общ.Ч..

В приетият като писмено доказателство по делото социален доклад, изх.№ ЗД-82 от 10.03.2016 год. се сочи, че децата се гледат от бащата в жилище, собственост на родителите на бащата, обзаведено с вещи от първа необходимост, като са им задоволени основните жизнени потребности от здравословна храна и дрехи, подходящи за пола и сезона, имат избран личен лекар, и са им направени необходимите профилактични прегледи и имунизации.

От представените Удостоверение № 30/07.01.2016 г. и Удостоверение № 31/07.01.2016 г. на Основно училище „Васил Левски“ гр.Ч. се установява, че децата И.А. А. и А.А.А. се установява, че децата се обучават в посоченото учебно заведение.

От представените Регистрационна карта № 10553/26.10.2016 г. на Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ гр.Ч., Служебна бележка от 07.01.2016 г. на ОСЗ Ч. и Удостоверение № УД000009/08.01.2016 г. на отдел „МДТ“ общ.Ч. е видно, че ищецът А.А.А. е регистриран в Бюрото по труда, като търсещ работа, не притежава земеделски имоти в землището на общ.Ч., както и друго недвижимо и движимо имущество - относно липса на недвижими имоти и

От представената от ищеца - Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 08.01.2016 год. се установява, че същият не получава никакви доходи, не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства.

С оглед на приетата фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 от СК и чл.149 от СК.

Родителските права върху децата следва да бъдат предоставени за упражняване на бащата, тъй като майката за период от повече от година, явно се е дезинтересирала от грижи и издръжка за децата. От друга страна, видно от социалния доклад на ДСП гр.Ч. е, че бащата и ищец по делото е осигурил хигиенно-битови условия за отглеждането и възпитанието на децата. Съдът отчитайки обстоятелствата, които следва да се имат предвид при първоначалното определяне на мерки, относно упражняването на родителските права, обобщени с Постановление № 1 от 12.11.1974 год. по гр.дело № 3/1974 год. на Пленума на ВС намира, че претенциите на бащата се основават преимуществено на собствените му родителски качества, както и на способностите му за лично полагане на грижи и уменията му за възпитание на децата. Налице е и силна подкрепяща среда в лицето на родителите на ищеца от страна на бабата и дядото на децата. Задължение й на двамата родители на децата е да осигурят в пълен обем грижите, вниманието и обичта, от които децата се нуждаят, като безспорно установено по делото е, че към настоящия момент родителите на децата не живеят заедно. Водещ критерий за решаване на спорния по делото въпрос са интересите на децата, които следва да се преценят в тяхната съвкупност с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи и отношение, съществуващата привързаност на детето към двамата, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица, близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности на всеки един.

Съдът намира, че ищеца разполага с необходимият минимум на родителски капацитет за отглеждане на децата, като е в състояние да задоволява потребностите им, което пък е предпоставка за това, че може да осигури правилното им развитие.

По изложените съображения, съдът счита, че предявеният от ищеца иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК е основателен и следва да бъде уважен, като се определи местоживеене на децата при бащата, на който и да се предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца.

Съгласно чл.124, ал.2 от СК, детето има право на лични отношения с двамата родители. За запазване на емоционална връзка между майката и децата, както и за правилното формиране на детската личност, следва да бъде определен подходящ режим на лични контакти, съобразен с обстоятелството, че майката не живее в същото населено място, а пребивава в чужбина. С оглед на това съдът намира, че следва да определи на ответницата режим на лични отношения на с децата, както следва - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 9,00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и тридесет дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на бащата.

Съдът намира, че са налице законовите изисквания на чл.143 от СК, за даване на издръжка от родител на ненавършило пълнолетие дете. Размерът на издръжката следва да се определи съобразно изискванията на чл.142, ал.1 от СК – според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, но не по-малко от ¼ от минималната работна заплата за страната, която в момента е 420 лева, т.е. не по-малко от 105 лева. Имайки предвид нуждите на детето и неговата възраст, възможностите на родителите, както и действащата нормативна база, уреждаща размер на издръжката, съдът счита, че нейният общ такъв, за всяко едно от децата, следва да се определи на 180 лева, от които по голямата част, като паричен еквивалент, да се поеме от майката, а именно - сумата от 105 лева, а останалата част, да се поеме от бащата, предвид полагането от негова страна на непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на малолетните деца. Съдът счете, че ответницата има възможност да заплаща на децата си така определената издръжка, тъй като е в трудоспособна възраст, не се представиха доказателства, че е в лошо здравословно състояние, живее и работи в чужбина, от което може да се презюмира, че може да реализира доходи и без затруднение да дава исканата издръжка. Още повече, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни, респ. дали могат да се издържат от имуществото си. Така определената ежемесечна издръжка в размер на 105 (сто и пет) лева се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законните лихви за забава, считано от първо число на месеца, следващ задължението за плащане на издръжката до окончателното й заплащане, до настъпване на обстоятелства за изменяне или прекратяване на издръжката.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответницата, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда сумата в размер на 220 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото. Ответницата следва да заплати по сметка на съда и сумата в размер на 604.80 лева на основание чл.7, т.2 от Тарифата за държавните такси, събирана от съдилищата по ГПК, представляваща държавна такса в размер на 4 процента върху тригодишните платежите за издръжката, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Съгласно разпоредбата на чл.242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Следователно се касае за императивна норма, която задължава съда да постанови такова предварително изпълнение на решенето си, когато е присъдил издръжка, както в настоящия случай. Поради това, следва да се допусне предварително изпълнение на настоящото решение, в частта му за издръжката

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетните деца И.А. А., ЕГН **********, А.А.А., ЕГН **********, М.А.А., ЕГН ********** и Я.А.А., ЕГН **********, при бащата А.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права и задължения върху децата И.А. А., ЕГН **********, А.А.А., ЕГН **********, М.А.А., ЕГН ********** и Я.А.А., ЕГН ********** на бащата А.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Г.Щ.А., ЕГН ********** с децата И.А. А., ЕГН **********, А.А.А., ЕГН **********, М.А.А., ЕГН ********** и Я.А.А., ЕГН **********, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 9,00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и тридесет дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на бащата.

ОСЪЖДА майката Г.Щ.А., ЕГН ********** да заплаща ежемесечна издръжка на децата И.А. А., ЕГН **********, А.А.А., ЕГН **********, М.А.А., ЕГН ********** и Я.А.А., ЕГН **********, чрез ищеца А.А.А., ЕГН **********, като техен баща и законен представител в размер на 105 (сто и пет) лева за всяко от едно от децата, започвайки от датата на депозиране настоящата молба в съда, ведно със законните лихви за забава, считано от първо число на месеца, следващ задължението за плащане на издръжката до окончателното й заплащане, до настъпване на обстоятелства за изменяне или прекратяване на издръжката.

ОСЪЖДА  Г.Щ.А., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд гр.Ч., сумата в размер на 220 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото, сумата в размер на 604.80 лева на основание чл.7, т.2 от Тарифата за държавните такси, събирана от съдилищата по ГПК, представляваща държавна такса в размер на 4 процента върху тригодишните платежите за издръжката, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ДОПУСКА предварително изпълнение на настоящото решение, в частта му за издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК. 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Старозагорският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на съобщение до страните, че е изготвено.

                                                       

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: