Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 19.10.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 16.09.
2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело № 188 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и при условията на евентуалност иск по
чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД
В исковата
молба се посочва, че „В.С.**” ЕООД е предоставило на „Т.” ЕООД три парични
заема, в общ размер на 33000 лв. /тридесет и три хиляди лв./. Заетите суми са
предадени на заемателя по банков път, както следва:
- на 18.01.2017г. е предал сумата от
15000 лв. /петнадесет хиляди лв./;
- на 19.01.2017г. е предал сумата от
15000 лв. /петнадесет хиляди лв./;
- на 13.03.2017г. е предал сумата от 3000
лв. /три хиляди лв./.
Сочи се, че тъй като според закона
/чл.240, ал.1 ЗЗД/ договорът за заем е реален неформален договор, и с оглед на
трайните отношения с ответника, писмен договор не е подписан. В платежните
нареждания изрично е посочено, че парите се предоставят като фирмен заем.
Твърди се, че тъй като не е определен
конкретен срок за връщане, връщането на заема е при поискване.
Ищецът твърди, че провели разговори с
управителя на ответното дружество, но той отказал да върне парите. Ето защо се
наложило да поискат връщане на заема официално. За целта на 20.03.2019г.
изпратили телепоща до ответника /прилагат копие/, с която официално го поканили
да върне заема. Не последвал нито
отговор от негова страна, нито връщане на парите.
Сочи, че към настоящия момент дължимата
сума в размер на 33000 лв. все още не е заплатена, като Управителят на
Дружеството не се е ангажирал да се издължи като посочи и някакъв разумен
период от време за това, както и не е показал намерение за доброволно плащане.
Моли съда, да осъди ответника „Т.” ЕООД, с
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С.З.**, представлявано от
Управителя Х.С.да заплати на ищеца „В.С.**” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С.***, представлявано от Управителя В.Г.Й., сумата от
33000 лв. /тридесет и три хиляди лв./, представляваща сбор от предоставени на
ответника парични заеми, а именно:
- паричен заем от 15 000 лв. преведен по
банков път на 18.01.2017г.,
- паричен заем от 15 000 лв. преведен по
банков път на 19.01.2017г. и
- паричен заем от 3 000 лв. преведен по
банков път на 13.03.2017г.,
или ако ЕВЕНТУАЛНО съдът прецени, че не е налице договор за заем, да осъди
ответника да върне на ищеца подробно описаната по-горе сума като недължимо
платена /платена без основание/, ведно със законната лихва върху дължимата
сума, считано от предявяване на исковата претенция до окончателното й
изплащане.
Претендира направените по делото
разноски.
С постъпилият по делото отговор
на исковата молба от
ответника, същият представя становището си по исковата молба.
По допустимостта на иска предоставя на
съда.
По основателността на иска - счита, че
искът е изцяло неоснователен, поради което моли съда, да го отхвърли и да осъди
ищеца да заплати на ответника всички съдебни и деловодни разноски.
Ответникът заявява, че ищцовото дружество
твърди, че въз основа на сключени три неформални договора за заем е
предоставило на ответника две суми в размер на 15 000 лв. всяка, съответно на
18.01.2017 и 19.01.2017г., а така също и сума в размер на 3000 лв. на
13.03.2017г. Ищецът е направил искане да бъде осъден ответника да върне тези
суми и при условията на евентуалност е предявил иск за неоснователно
обогатяване. Действително договорът за заем е реален договор, тоест счита се
сключен с предаването на паричните суми. Твърди, че такова предаване на парични
суми не е имало и следователно няма сключен договор за заем, респективно не се
дължи връщане на такива суми. Поради същата причина и евентуалният иск се явява
неоснователен - не са плащани суми и поради това няма неоснователно
обогатяване.
В случай, че съдът приеме, че ищецът има
вземане по договори за заем, респективно вземане възникнало от неоснователно
обогатяване на ответника, то моли искът да бъде отхвърлен поради това, че с
настоящия отговор прави процесуално възражение
за прихващане с вземане на ответника против ищеца в размер на 203 500 лв.
Прави това възражение при условията на
евентуалност - само в случай, че съдът приеме, че вземанията, посочени в
исковата молба съществуват, да се произнесе със СПН относно направеното от
ответника съдебно прихващане.
Твърди, че вземането на ответника
произтича от следните обстоятелства:
На 30.02.2014г. между страните е сключен
договор за строителство на многофамилна вилна сграда за сезонно ползване в УПИ
5065 в местността „** в гр.С.. Възложителят - ответник „Т.” ЕООД се задължил да
заплати възнаграждение в размер на 320 956,15 лв. без ДДС на строителя-ищеца „В.С.**”
ЕООД.
На 10.08.2017г. страните сключили
предварителен договор за продажба на притежавани от „Т.” ЕООД в строящата се по
силата на договора за строителство сграда на строителя „В.С.**” ЕООД четири
недвижими имоти - апартаменти № 6, 7 и 8, както и студио С-3. Договорената обща
цена на имотите възлиза на 348 000 лв. с включен ДДС, като страните са
договорили в чл.4.2. от предварителния договор, че цената се заплаща със
строително монтажни работи. За обезпечаване на вземането по предварителния
договор за цената, на 14.08.2017 ищецът е издал в полза на ответника запис на
заповед за сумата от 349 000 лв., в който запис също е посочено, че тази сума
може да бъде платена от „В.С.**” ЕООД с извършването на СМР по строящата се по
договора за строителство сграда.
Сочи, че на 21.08.2017 г. е сключен договор
за продажба на студио С-3, ведно със съответна идеална част от право на строеж
върху терена с нотариален акт вх.рег№11020/21.08.2017 г. на АВ Б., като е
посочена продажна цена в размер на 65 000 лв.. В актът е посочено, че
задължението за плащане на цената е погасено чрез прихващане срещу вземане на
купувача за извършени от него СМР. В действителност на 18.08.2017г. ищецът е
издал фактура на стойност 78 000 лв.
с ДДС за СМР по договора за строителство, а ответното дружество е издало
фактура на същата стойност на основание сключения на 10.08.2017 г.
предварителен договор. С протокол от
21.08.2017г. страните са прихванали насрещните си парични вземания по тези две
фактури.
На 07.09.2017г. е сключен договор за
продажба на апартаменти №6, №7, и №8 със съответни идеални части от правото на
строеж върху терена при цена от 57 000 лв. общо за трите имота, който договор е
материализиран в нотариален акт вх.рег.№ 11084/07.09.2018г. на АВ Б.. Отново е
посочено в акта, че вземането на продавача за цена е погасено чрез прихващане с
вземането на купувача за възнаграждение за извършените от него СМР по договора
за строителство, сключен между страните през 2014 г. Видно от фактура
№248/07.09.2017 г. ищецът е издал фактура за дължимото му възнаграждение по
договора за строителство в размер на 57 000 лв. с ДДС, а на 08.09.2017г.
ответното дружество е издало фактура № 224 за вземането си по предварителния
договор в същия размер - 57 000 лв. с ДДС. Видно от протокол от 08.09.2017г.
страните са прихванали тези свои насрещни вземания.
На 20.09.2017г. с нотариален акт вх.рег№
12705/21.09.2017г. на АВ Б. ответното дружество е прехвърлило на ответника
правото на собственост върху 376,91/1742 кв.м. идеални части от правото на
собственост върху терена, които са съответни на прилежащите части на вече
закупените самостоятелни обекти в сградата. Посочената в акта цена е в размер
на 10 500 лв., като страните са направили изявления, че това вземане е
прихванато с вземане на купувача-ищец за СМР по посочения по-горе договор за
строителство. Ищецът е издал фактура № 252/19.09.2017г. за сума в размер на 10
500 лв. с ДДС, представляващи възнаграждение по договора за строителство, а
ответника е издал фактура № 225/20.09.2017г. за сума в същия размер, която
представлява вземането му за цена по горепосочения предварителен договор. Също
с протокол от 20.09.2017 г. страните са прихванали тези свои насрещни вземания.
Твърди, че ще докаже по делото, че
клаузите за цена на имотите, посочени в трите нотариални акта са симулативни и
прикриват действително уговорената и желана от страните цена в общ размер от
348 000 лв. с ДДС.
Твърди, че общият размер на извършеното
прихващане на насрещните вземания възлиза на 145 500 лв., следователно ищецът
дължи на ответника сума в размер на 203 500 лв., представляващи остатък от
задължение за плащане на цена по предварителен договор за продажба на недвижим
имот от 10.08.2017г.
В постъпилата допълнителна искова молба ищецът заявява, че във връзка с
твърдението на ответника, че не е получил предоставените му парични средства,
представя допълнителни доказателства, а именно - заверени от ОББ АД банкови
извлечения, потвърждаващи преводите, заедно със заверени от банката преводни
нареждания.
Заявява, че предявеното от ответника вземане, чрез възражение за прихващане не
съществува. Оспорва твърдението на ответника за наличие на симулация по
предявените два нотариални договора, като заявява, че това е едно невярно и
произволно твърдение, опит за някаква форма на защита, с оглед на безспорния
характер на исковата претенция.
Твърди, че между страните е налице
правоотношение с търговски характер, въз основа на представеният по делото
Договор за строителство от 20.02.2014г. В изпълнение на договора, до настоящия
момент са извършили СМР на обща стойност 1 155 915,43 лв. /един милион сто
петдесет и пет хиляди деветстотин и петнадесет лв. и 43 стотинки/ с ДДС. Към
датата на подписване на двата нотариални акта, съответно към 21.08.2017г. и
07.09.2017г. са имали актувано строителство на обща стойност от 723 466,15 лв.
с ДДС. Като доказателство представя 11 броя акт. Обр.19 за приети и
остойностени от ответника строителни работи. Всеки един акт /с изключение на
последният Акт.№11/ е подписан лично от управителя на ответното дружество.
Твърди, че от тази сума, по банков път са платени 486 073,85 /четиристотин
осемдесет и шест хиляди и седемдесет и три лв. и 85 ст./ лв..
Тъй като ответника нямал налични парични
средства да погаси дълга си, на 15.06.2017г. сключили анекс към договора за
строителство, с който договорили, така нареченото „даване вместо изпълнение“
/datio in solutum/, а именно: ответникът да има възможност да заплаща
извършеното строителство в натура, като прехвърлил на ищеца имоти в строящата
се сграда.
Така реализираният бартер създал
затруднение на ищеца, тъй като апартаментите за сезонно ползване, особено
невъведените в експлоатация, са изключително неликвидни и трудно продаваеми.
Твърди, че до момента не са продали нито един от прехвърлените имоти. Заявява,
че подписали анекса, не защото имали нужда от имоти, а за да намерят начин за
разплащане - да получат „все пак нещо“ срещу извършената работа.
В горния смисъл, чрез двата представени
по делото нотариални акта, ответника прехвърлил на ищеца правото на собственост
върху имоти, като по този начин погасил определени свои ликвидни и изискуеми
парични задължения по фактури, които вземания, към датата на подписване на
нотариалните актове, били изискуеми и ликвидни.
Ищецът заявява, че в нотариалните актове
изрично е записано, че плащането на цената е извършено чрез прихващане със
стойността на предоставени строителни услуги. Страните са се съгласили, че чрез
прехвърляне на имотите, „Т.“ ЕООД да погасява свои парични задължения към „В.С.**“
ЕООД. След като е постигнато съгласие в нотариална форма никоя от страните не може
да има претенции към другата. Ответникът е направил волеизявление, че прехвърля
имотите на ищеца, като вече е получил насрещната си престация /погасяване на
определени задължения/ и няма никакви претенции.
Твърди, че в нотариалният акт, за
счетоводни и данъчни цели, е правилно да се впише цената на прехвърления имот.
Тъй като за целите на ДДС отчетността, сделката представлява своего рода
„бартер“ /имот срещу услуги/, цена на имотите е равна на насрещната престация
получена от продавача-прехвърлител, и това е стойността на фактурираните СМР,
които се погасяват чрез прихващане.
Заявява, че макар, че въпроса за цената,
с оглед на гореизложеното, е правно ирелвантен, за пълнота сочи следното:
Представя Констативен Протокол №
65/28.07.2017г., подписан от гл.архитект на община С., от който е видно, че към
същата дата процесните имоти са били завършени до степен „груб строеж“.
Сочи, че що се касае до представеният
предварителен договор от 10.08.2017г. и запис на заповед от 14.08.2017г., че
отношенията между страните са били и са изключително динамични. От гледна точка
на закона, страните могат, във всеки един момент, по взаимно съгласие да
изменят постигнатото в предварителният договор съгласие е да изменят
параметрите на сделката. На 21.08.2017г. и на 07.09.2017г. страните са
подписали в нотариална форма договори за прехвърляне на правото на собственост,
като са договорили параметрите на насрещните престации. Страните имат свободна
воля да изменят постигнатото между тях споразумение, включително и да сключват
окончателен договор, различен от предварителния, сключен преди това.
В депозираният по делото допълнителен отговор, по твърдението на
ищеца за предоставени в заем парични средства, ответникът счита, че от
представените с допълнителната молба доказателства не се установява сключването
на реален договор.
По отношение на ищцовото оспорване на
съществуването на вземането, с което при условията на евентуалност желае съда
да се произнесе със сила на пресъдено нещо, заявява, че ищецът твърди, че не
била налице привидност по отношение клаузата на цената на прехвърлените от
ответника имоти. На първо място представеният по делото предварителен договор
съставлявал начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК -
в този случай се допускали дори свидетелски показания относно доказване на
привидност на съглашението в тази му част. Заявява, че твърдението му не е за
релативна симулация, а за абсолютна такава - страните не са желали правните
последици на обективираната им в нотариалните актове воля, с които ответникът е
прехвърлил на ищеца четири недвижими имота срещу СМР в размер на 145 500 лв..
Действителната воля всъщност е изразена в предварителния договор, а именно -
стойността на престацията, дължима от ищеца е да се погаси задължение на
ответника за плащане на СМР в размер на 348 000 лв. Това се потвърждава както
от изразената от страните воля в предварителния договор, така и от направеното
от ищеца волеизявление в представения по делото запис на заповед. Излага
подробни съображения. Счита, че е несъстоятелно доказателственото възражение на
ищеца, че от предварителния договор не възниквало задължение за осчетоводяване
- твърди и ще доказва, че фактурите, издадени от ответното дружество въз основа
на предварителния договор са осчетоводени при ищеца.
Никаква динамичност в отношенията на
страните не е в състояние да породи такива огромни несъответствия в цената по
предварителния договор и тази по нотариалните актове. Причината за
симулативното волеизявление по отношение на цената се е дължала на желанието на
ищеца да редуцира задълженията си по ЗДДС, възникнали по тези сделки. В такъв
размер е и прихванато насрещното задължение на ответното дружество за заплащане
на СМР, тоест на много по-ниска стойност, отколкото е била действителната воля
на страните, прикрита със привидната клауза за цена.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните намира за установено следното:
От представените по делото преводни
нареждания и банкови извлечения се установява, че „В.С.**” ЕООД е предоставило
на „Т.” ЕООД парични заема в общ размер на 33 000 лв. Заемните суми са
предадени на заемателя по банков път, както следва: на 18.01.2017 г. сума в
размер на 15 000 лв.; на 19.01.2017 г. сума в размер на 15 000 лв. и на
13.03.2017 г. сума в размер на 3 000 лв.
На 20.02.2014 г. между страните е сключен
договор за строителство на многофамилна вилна сграда за сезонно ползване в УПИ
5065 в местността „** в гр.С.. Възложителят - ответник „Т.” ЕООД се задължил да
заплати възнаграждение в размер на 320 956, 15 лв. без ДДС на ищеца „В.С.**”
ЕООД, видно от приложение № 2.
С
анекс от 15.06.2017 г. страните са извършили следната промяна в договора, както
следва : в раздел II цени и плащания се променя
начина на плащане, като е посочено, че възложителят ще плати останалите СМР за
завършване на сградата чрез продажба на изпълнителя на студия в строящата се
сграда.
На 10.08.2017г. страните сключили предварителен
договор за продажба на притежавани от „Т.” ЕООД в строящата се по силата на
договора за строителство сграда на строителя „В.С.**” ЕООД четири недвижими
имоти - апартаменти № 6, 7 и 8, както и студио С-3. Договорената обща цена на
имотите възлиза на 348 000 лв. с включен ДДС, като страните са договорили в
чл.4.2. от предварителния договор, че цената се заплаща със строително монтажни
работи. За обезпечаване на вземането по предварителния договор за цената, на
14.08.2017 ищецът е издал в полза на ответника запис на заповед за сумата от
349 000 лв., в който запис също е посочено, че тази сума може да бъде платена
от „В.С.**” ЕООД с извършването на СМР по строящата се по договора за
строителство сграда.
Видно от нотариален акт № 159, том III, рег. № 5417, дело № 478/2017 г. от 21.08.2017 г. между
страните по делото е сключен договор за продажба, по силата на който „Т.” ЕООД
е прехвърлило на „В.С.**” ЕООД собствеността на студио № 3, с посочена продажна цена в размер на 65 000 лв.
В нотариалния акт е посочено, че задължението за плащане на цената е погасено
чрез прихващане срещу вземане на купувача за извършени от него СМР. На
18.08.2017г. ищецът е издал фактура на стойност 78 000 лв. с ДДС за СМР по
договора за строителство, а ответното дружество е издало фактура на същата
стойност на основание сключения на 10.08.2017 г. предварителен договор. С
протокол от 21.08.2017 г. страните са прихванали насрещните си парични вземания
по горепосочените фактури.
Видно от нотариален акт № 14, том IV, рег. № 5907, дело № 496/2017 г. от 07.09.2017г. между
страните по делото е сключен договор за продажба, по силата на който „Т.” ЕООД
е прехвърлило на „В.С.**” ЕООД собствеността на апартаменти № 6, № 7, и № 8 със
съответни идеални части от правото на строеж върху терена с посочена продажна
цена от 57 000 лв., общо за трите имота. В нотариалния акт е посочено, че
вземането на продавача за цена е погасено чрез прихващане с вземането на
купувача за възнаграждение за извършените от него СМР по договора за
строителство, сключен между страните през 2014 г. Видно от фактура № 248/07.09.2017
г. ищецът е издал фактура за дължимото му възнаграждение по договора за
строителство в размер на 57 000 лв. с ДДС, а на 08.09.2017г. ответното
дружество е издало фактура № 224 за вземането си по предварителния договор в
същия размер - 57 000 лв. с ДДС. Видно от протокол от 08.09.2017г. страните са
прихванали насрещните си парични вземания по горепосочените фактури.
Видно от нотариален акт № 51, том IV, рег. № 6288, дело № 522/2017 г. на 20.09.2017г. между
страните по делото е сключен договор за продажба, по силата на който „Т.” ЕООД
е прехвърлило на „В.С.**” ЕООД собствеността на 376,91/1742 кв.м. идеални части
от правото на собственост върху терена, които са съответни на прилежащите части
на вече закупените самостоятелни обекти в сградата с посочена продажна цена в
размер на 10 500 лв., като страните са направили изявления, че това вземане е
прихванато с вземане на купувача-ищец за СМР по горепосочения договор за
строителство. Ищецът е издал фактура № 252/19.09.2017г. за сума в размер на 10
500 лв. с ДДС, представляващи възнаграждение по договора за строителство, а
ответника е издал фактура № 225/20.09.2017г. за сума в същия размер, която
представлява вземането му за цена по горепосочения предварителен договор. С
протокол от 20.09.2017 г. страните са прихванали насрещните си парични вземания
по горепосочените фактури.
Видно от представените по делото актове
обр. 19 са приети и остойностени от ответното дружество извършени от ищеца СМР
на обща стойност 1 155 915, 43 лв. по Договор за строителство от 20.02.2014г.
Към датата на нотариалните актове, съответно към 21.08.2017г. и 07.09.2017г. са
актувани СМР на обща стойност от 723 466,15 лв. с ДДС.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява следното:
Въз основа на представените от ищеца „В.С.**”
ЕООД гр. С. счетоводни регистри за контрагент „Т.” ЕООД за периода от
01.10.2013 г. до 31.01.2020 г. и писмени обяснения от управителя на ищцовото
дружество В.Й., вещото лице е установило, че в счетоводството на „В.С.**” ЕООД
няма извършени счетоводни записвания по отношение на предварителен договор за
продажба на недвижим имот от 10.08.2017 г., както и по издаденият в полза на
ответника запис на заповед.
Единствените извършени счетоводни
записвания са по отношение на издадените три броя фактури за покупко-продажба
на недвижим имот /фактура № 222/18.08.2017 г., на стойност 78 000 лв. с ДДС,
фактура № 224/08.09.2017 г., на стойност 57 000 лв. с ДДС и фактура № 225/
20.09.2017 г. - 10 500 лв. с ДДС, които са с основание „покупко-продажба на
недвижим имот, намиращ се на адрес гр. С**, съгласно договор от 10.08.2017г.„/.
За периода 2017 г. - 2019 г. на ищцовото
дружество не е извършвана данъчна ревизия от органите на НАП.
В дневника на покупките и
справка-декларцията за ДДС за м.08.2017 г. с право на пълен данъчен кредит е
подадена фактура № **********/ 18.08.2017 г., приети от НАП с уведомление с вх.
номер ДДС.0200-2548583/ 14.09.2017 г.;
В дневника на покупките и справка – декларцията
за ДДС за м.09.2017 г. с право на пълен данъчен кредит са подадени фактура №
**********/ 08.09.2017 г. и фактура № **********/ 20.09.2017 г., приети от НАП
с уведомление с вх. номер ДДС.0200-2564520/16.10.2017 г.
От заключението на съдебно оценителната експертиза се установява следното:
Общата пазарната стойност на имотите,
посочени в предварителния договор от 10.08.2017 г. /към момента на прехвърляне
на собствеността/ е както следва :
Студио № 3 /апартамент/ възлиза на 27 000 лв.
Студио № 6 /апартамент/ възлиза на 42 100
лв.
Студио № 7 /апартамент/ възлиза на 48 300
лв.
Студио № 8 /апартамент/ възлиза на 60 100
лв.
Общата стойност на четирите обекта е: 177
500 лв.
От заключението на допълнителната съдебно оценителната експертиза се установява следното:
Пазарната стойност на прехвърлената
идеална част от правото на собственост върху терена, което прехвърляне е
обективирано в нот.акт № 51/20.09.2017 г., като при използване на метода на
пазарните аналози се вземе предвид
реално осъществени сделки с начислен ДДС - за 376,91/1742 ид.части кв.м.,
възлиза на: 19 150 лв.
Общата пазарната стойност на имотите,
посочени в предварителния договор от 10.08.2017 г. /към момента на прехвърляне
на собствеността - четири недвижими имота - студия и апартаменти/, като при
използване на метода на пазарните аналози, са взети предвид реално осъществени
сделки с нотариален акт с начислен ДДС от имотния регистър към Службата по
вписвания - гр.Б., е както следва :
Студио № 3 /апартамент/ възлиза на 28 000
лв.
Студио № 6 /апартамент/ възлиза на 43 600
лв.
Студио № 7 /апартамент/ възлиза на 50 000
лв.
Студио № 8 /апартамент/ възлиза на 62 300
лв.
Общата стойност на четирите обекта е: 183
900 лв.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Между страните по делото е възникнало облигационно
правоотношение по договор за заем по
смисъла на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, който е реален и се счита сключен с
предаването на сумата – предмет на договора. Разпоредбата на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД посочва, че ако не е
уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на
един месец от поканата. Договорът за заем за потребление е неформален, реален,
едностранен, възмезден или безвъзмезден в зависимост от обстоятелството дали е
уговорена възнаградителна лихва и комутативен - правните последици настъпват
при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка - уговорената
парична сума, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от
заемателя връщане на дадената сума - в същата валута и размер. Като реален
договор, заемът за потребление, се счита сключен, когато въз основа на
постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата
получи в заем парична сума. В тежест на ищеца, който се позовава на сключен
договор за заем и основава претенциите си на този договор, е да установи при
условията на пълно и главно доказване, както наличието на съгласие за сделката
с насрещната страна, така и реално предаване на обещаната в заем сума на
заемополучателя. Предаването и получаването на сумата може да се доказва с
всякакъв документ, изходящ от заемателя - разписка за предоставяне на сумата в
заем, преводно нареждане, движение на парични средства от банковата сметка на
заемодателя към банковата сметка на заемателя.
В
настоящия случай е безспорно установено, че „В.С.**”
ЕООД е предоставило на „Т.” ЕООД паричен заем, в общ размер на 33 000 лв. Видно от представените преводни
нареждания, в които е посочено като основание „паричен заем“ и банкови
извлечения, в които също изрично е записано „заем“, заемодателят „В.С.**” ЕООД
е превело по банков път на, „Т.” ЕООД парични суми, както следва: на 18.01.2017
г.- сума в размер на 15 000 лв.; на 19.01.2017 г. -сума в размер на 15 000 лв.
и на 13.03.2017 г. -сума в размер на 3 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.
240, ал. 4 от ЗЗД, ако не уговорено друго заемателят трябва да върне заетата
сума в течение на един месец от поканата. Няма спор между страните, че покана
за връщането на процесните суми е изпратена до ответното дружество и съответно получена
на 22.03.2019 г., но претендираните суми не са върнати. Поради това съдът приема, че „Т.” ЕООД следва
да заплати на „В.С.**” ЕООД сумата от 33000 лв., представляваща сбор от
предоставени на ответника парични заеми, а именно:
- паричен заем от 15 000 лв., преведен по
банков път на 18.01.2017г.,
- паричен заем от 15 000 лв., преведен по
банков път на 19.01.2017г.
- паричен заем от 3 000 лв., преведен по
банков път на 13.03.2017г.
Поради уважаване на иска по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
съдът намира, че не следва да се произнася по евентуално предявения иск, с
правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД против „Т.” ЕООД.
С отговора на исковата молба ответното
дружество е направило възражение за прихващане с вземане против ищеца в размер на 203
500 лв., което настоящата съдебна
инстанция намира, че следва да разгледа, тъй като вземането на ищеца съществува
и е изискуемо.
В тази връзка, ответното дружество излага твърдения на
първо място, че представеният по делото предварителен договор съставлява начало
на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК. Твърди, че е налице
абсолютна симулация, т. е, че страните не са желаели правните последици на
обективираната им в нотариалните актове воля, с които ответникът е прехвърлил
на ищеца четири недвижими имота срещу СМР в размер на 145 500 лв.
Действителната воля всъщност е изразена в предварителния договор, а именно -
стойността на престацията, дължима от ищеца е да се погаси задължение на
ответника за плащане на СМР в размер на 348 000 лв.
Съдебната
практика приема, че предварителният договор може да послужи като доказателство
за установяване симулативността на сключения окончателен договор по отношение
посочената в същия цена, но при наличие на изрична договорка в предварителния
договор, че в окончателния ще бъде посочена цена различна от действителната /в
този смисъл е Решение № 417/18.10.2012 г. по гр.д. № 568/2012 г. по описа на
ВКС, IV гр.о./.
В настоящия случай действително от представените
окончателни договори, с които „Т.” ЕООД прехвърля процесните имоти на „В.С.**”
ЕООД се установява, че при сключването им страните са постигнали съгласие за
заплащане на продажна цена в различен размер от уговорената в предварителния
договор.
Съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните могат да постигнат
съгласие по отношение на съществените елементи на договора до неговото
сключване, без да бъдат обвързвани от постигнатото съгласие в предварителния
договор по тези елементи. При наличие на сключени окончателни договори, в който
страните са договорили цена различна от посочената в предварителния договор, то
следва да се приеме, че страните са обвързани от съгласието постигнато при
сключване на окончателните договори. В този смисъл следва да се приеме, че
действителната цена за имотите по процесните нотариални актове са посочените в
тях цени. Изменението на клаузите на предварителния договор в сравнение със
сключения окончателния договор няма за последица симулативност на окончателната
сделката само на това основание.
В настоящия
случай, за да се приеме, че е налице симулативна продажна цена, на доказване
подлежи действителна обща воля на страните. Както беше посочено по – горе, когато
самият предварителен договор разкрива напълно привидността на изразеното в
бъдещия окончателен договор съгласие, например чрез изрични клаузи, че в
окончателния договор продажната цена ще бъде посочена в друг размер, тогава той
представлява обратно писмо и не е необходимо да бъде подкрепен със свидетелски
показания. В случая представения по делото предварителен договор няма тази
специфика, поради което не може да послужи като обратно писмо за разкриване на
симулацията. Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2 от ГПК когато страната се домогва да докаже че изразеното от
нея съгласие в документа е привидно свидетелските показания са допустими само
при начало на писмено доказателство, изходящо от другата страна или
удостоверяващо нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятна
твърдяната привидност на съглашението. Такова писмено доказателство в случая не
е налице и неоснователно се поддържа, че предварителният договор за продажба
съставлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК. В него липсва изявления на ищеца в насока на
твърдяната от ответното дружество симулация. Ето защо съдът намира, че в случая
не е налице симулативност на окончателните договори, обективирани в
представените по делото нотариални актове.
Съдът намира, че отношенията между
страните следва да се разглеждат върху плоскостта освен на предварителния
договор за продажба и сключените окончателни договори, също така и на договора
за строителство от 20.02.2014 г. В последния е посочено, че възложителят „Т.”
ЕООД се задължава да заплати възнаграждение в размер на 320 956, 15 лв. без ДДС
на изпълнителя „В.С.**” ЕООД видно от приложение № 2. С анекс от 15.06.2017 г.
страните са извършили изменение на договора, относно заплащането като са
постигнали съгласие, че „Т.” ЕООД ще плати останалите СМР за завършване на
сградата чрез продажба на изпълнителя „В.С.**” ЕООД на студия в строящата се
сграда. В представените нотариални актове е посочено, че вземането на продавача
за цена е погасено чрез прихващане с вземането на купувача за възнаграждение за
извършените от него СМР по договора за строителство, сключен между страните
през 2014 г. По този начин ответното дружество е погасило задължението си
заплащане на СМР по договора за строителство. От представените по делото протоколи
се установява, че ищеца е изпълнил СМР на стойност 1 155 915, 43 лв. с ДДС, от
които по твърдения на ищеца по банков път, ответника е заплатил 486 073, 85 лв./обстоятелство,
което не се отрича от ответното дружество/. Това води до извод, че остатъка за
плащане на извършените от ищеца СМР от страна на ответника надхвърлят в пъти
стойността на четирите имота.
С оглед на
изложеното съдът намира, че ищецът няма задължение да
заплаща в полза на ответника сума в размер на 203 500 лв., представляващи
остатък от задължение за плащане на цена по предварителен договор за продажба
на недвижим имот от 10.08.2017г. Поради това съдът счита, че не са налице
предпоставките за извършване на прихващане, съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът намира, че „Т.” ЕООД
следва да заплати на „В.С.**” ЕООД сумата от 33 000 лв., представляваща сбор от
предоставени на ответника парични заеми, както следва: паричен заем от 15 000
лв. преведен по банков път на 18.01.2017 г.; паричен заем от 15 000 лв. преведен по банков
път на 19.01.2017 г. и паричен заем от 3 000 лв. преведен по банков път на
13.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
– 19.06.2019 г. до окончателното й изплащане.
Съдът следва да отхвърли направеното възражение за
прихващане от „Т.” ЕООД против „В.С.**” ЕООД, в размер на 203 000 лв., представляващи
остатък от задължение за плащане на цена по предварителен договор за продажба на
недвижим имот от 10.08.2017 г. като
неоснователно.
По отговорността за разноски:
Процесуалният
представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение в размер на
2 160 лв. с ДДС. В представения договор за правна защита и съдействие е
посочено, че претендираното адвокатско възнаграждение е заплатеното „авансово по
банка“.
В ТР №
6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК е прието, че съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това.
В
случая претенцията за разноски е заявена своевременно от ищеца, но до
приключване на съдебното дирене, както и на устните състезания пред настоящата
инстанция, страната не е представила доказателства за плащането на адвокатското
възнаграждение по банков път, според вписания в договора за правна помощ начин
за плащане. Поради това съдът намира, че не следва да присъжда претендираното
адвокатско възнаграждение, в размер на 2 160 лв.
С оглед изхода на делото „Т.” ЕООД следва
да заплати на ищеца „В.С.**” ЕООД направените по делото разноски за държавна
такса в размер на 1 320 лв. и депозит за вещо лице в размер на 760 лв.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Т.” ЕООД,
с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С.З.** да заплати на „В.С.**” ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ** сумата от 33 000 лв., представляваща сбор от предоставени на
„Т.” ЕООД парични заеми, както следва: паричен заем от 15 000 лв., преведен по
банков път на 18.01.2017 г.; паричен
заем от 15 000 лв., преведен по банков път на 19.01.2017 г. и паричен заем от 3
000 лв., преведен по банков път на 13.03.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба – 19.06.2019 г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ възражението
за прихващане на „Т.” ЕООД, с ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр.С.З.** против „В.С.**” ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ** на задължението на „В.С.**”
ЕООД в размер на 203 000 лв., представляващи остатък от задължение за
плащане на цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот от
10.08.2017 г. като неоснователно.
ОСЪЖДА „Т.” ЕООД,
с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С.З.** да заплати на „В.С.**” ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ** направените по делото
разноски за държавна такса в размер на 1 320
лв. и депозит за вещо лице в размер на 760 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: