Номер 150406.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София5-ти търговски
На 05.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20201001002156 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 73/8.07.2020 г. по т.д.№ 322/2019 г. на II т.о. на ВКС е
обезсилено решение № 554/09.03.2017 г. по гр. дело № 3422/2016г. на Софийски апелативен
съд, Търговско отделение, 5 състав в частта, с която е потвърдено решение № 30/31.03.2016
г. по т.дело № 14/2016 г. на Окръжен съд Враца, Търговско отделение в частта, с която А. М.
е осъден да заплати на „Бе Бе О - Бест Бег“ ЕООД, гр. *** сумата 30 400 лв., законната лихва
върху сумата 22 800 лв. за период от датата на увеличаване на размера на иска - 21.01.2016
г. до окончателното плащане, както и сумата в размер общо 3 166 лв. — деловодни разноски
за първоинстанционното производство и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 3834/03.05.2016 г. на А. М.
срещу решение № 30/31.03.2016 г. по т.дело № 14/2016 г. на Окръжен съд Враца, Търговско
отделение, с което Врачанския окръжен съд, ТО, е осъдил А. М. , гражданин на Швейцария,
роден на ***, ЛНЧ **********, притежаващ л.к.№ Е***, издадена на 15.05.2015 г.,валидна
до 14.05.2025 г. и удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС в РБ
№*********,издадено на 22.04.2015 год. от МВР - Враца, с адрес-гр. ***,ул."***"24 и
служебен адрес:гр. *** ул."***"10 да заплати на „Бе Бе О - Бест Бег“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ул."***"№10, чрез адв. И. Г., САК сумата 30 400
лв., представляваща изплатено възнаграждение на ответника в качеството му на управител
на ищцовото дружество за периода месец юли 2014 г. до 31.10.2014 г., когато е освободен
като управител, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на входиране
исковата молба в съда 31.08.2015 г. до окончателното й изплащане и деловодни разноски за
тази съдебна инстанция ,съобразно представения списък по чл.80 ГПК в размер на 3 166 лв. -
държавна такса 1216 лв., адвокатски хонорар 1 800 лв. и разноски за преводи 150 лв.
Жалбоподателят поддържа, че по делото е установено, че не е налице
1
хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, тъй като от представеното като доказателство
Споразумение от 18.04.2014 г. се установява, че бъдещите съдружници в дружеството са
определили възнаграждение на управителя и именно това споразумение било основанието
за изплащане на сумата 30 400 лв. По делото не било установено, че сключването на договор
за управление с А. М. е извършено единствено с цел да бъде увредено дружеството „Бе Бе О
- Бест Бег“ ЕООД. Не било установено причиняването на вреди. Поддържа, че
волеизявлението на „Егли Пластик“ АГ от 08.07.2014 г. не представлява липса на съгласие
за изплащане на възнаграждението, а с него било изразено желанието на П. О. за временно
спиране на извършването на инвестиции. Същото не прекратявало споразумението от
18.04.2014 г. и отделно – от същото се установявало, че А. М. е управител на дружеството
до 31.04.2014 г. Дори да се приемело, че с него се прекратява споразумението от 18.04.2014,
то в него се съдържало признание за валидността на сключеното споразумение и
прекратяването имало сила за напред.
В отговора на въззивната жалба въззиваемия „Бе Бе О - Бест Бег“ ЕООД е
изразил становище, че поддържа твърденията и претенцията в исковата молба и
уточнението към нея, че платените на А. М. суми са дадени при начална липса на основание,
доколкото няма решение на Общото събрание на „Бе Бе О — Бест Бег“ ЕООД за определяне
на възнаграждение на управителя, няма представен договор за управление между
въззиваемото дружество и въззивника, а ако има сключен договор, то той е нищожен.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Бе Бе О
— Бест Бег“ ЕООД срещу А. М. , с която е предявен частичен иск за връщане на сумата в
размер 7 600 лв., изплатена на ответника по иска като възнаграждение по договор за
управление на „Бе Бе О — Бест Бег“ ЕООД без основание - част от платените без основание
30 400 лв. Ищецът твърди, че „Бе Бе О — Бест Бег“ ЕООД е учредено в края на м. юни 2014
г. с капитал от 10 000 лв., внесен от съдружниците според дяловете им - 51% за „Егли
Пластик“АГ и 49 % за ответника А. М. , който е бил назначен за управител. А. М. не е имал
намерения за трайно и ползотворно сътрудничество. За периода от м. юли до м. октомври
2014 г. ответникът е изплатил сам на себе си сума в размер 30 400 лв. вероятно въз основа
на договор за управление, който ответникът е сключил сам със себе си, като дружеството не
разполагало с документа, послужил като основание за плащане. Ищецът твърди, че общото
събрание на ищцовото дружество не е вземало решение по силата на чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ за
определяне на възнаграждение на управител. Ищецът твърди, че сумата в размер 30 400 лв.,
изплатена на А. М. като възнаграждение, е платена без основание, тъй като липсвал договор
за управление, а в случай че такъв договор съществувал, той е нищожен поради липсата на
решение на Общото събрание на съдружниците на „Бе Бе О - Бест Бег“ ООД за определяне
възнаграждение на управителя. Допълнително основание за нищожност било поради липса
на предмет, защото учреденото дружество не е започнало планираната дейност и в
действителност ответникът никога не е извършвал реална дейност по управление на
дружеството, а използвал своята позиция като управител единствено с оглед правомощията
си да извършва разпоредителни действия от името на дружеството в свой собствен
имуществен интерес. Евентуално ако такъв договор съществува, той бил нищожен, тъй като е
сключен във вреда на представлявания, т. е. недействителен по чл.40 ЗЗД. Ищецът е уточнил
2
с молба вх. № 14925/07.10.2015 г., че иска осъждането на ответника за заплащане на
процесната сума като изплатена при начална липса на основание. С писмена молба вх. №
793/20.01.2016 г. ищецът на основание чл. 214 ГПК е увеличил размера на иска със сумата
22 800 лв., като претендира и законната лихва върху сумата 22 800 лв. от датата на
увеличението до окончателното й плащан като увеличението на цената на иска е допуснато
с определение от 21.01.2016 г.
Ответникът А. М. оспорва предявения иск. Твърди, че основанието за
изплащане на сумата 30 400 лв. било споразумение от 18.04.2014 г., с което е постигнато
съгласие А. М. като бъдещ управител на „Бе Бе О — Бест Бег“ ЕООД да получава месечно
възнаграждение в размер 5 000 швейцарски франка. Сумата била изплатена за месеците на
действителното управление на дружеството – от м.07.2014 г. до м.10.2014 г. Договорът за
управление на А. М. не бил нищожен, въпреки че основанието за плащанията не бил този
договор. Възнаграждението било определено със споразумение, подписано от „Егли
Пластик" АГ, представлявано от П. О. и от А. М. , които са и съдружници в „Бе Бе О — Бест
Бег“ ЕООД и именно това споразумение обективирало решение по чл.137,ал.1,т.5 ТЗ.
Ответникът бил законно избран за управител и вписан като такъв в ТР към АВ. Договорът
за управление не бил сключен от ответника сам със себе си , а това било обичайна практика,
тъй като управителят е единствения,който представлява дружеството към момента на
сключване на договора за управление,след като лицето вече е било избрано от
съдружниците за управител.
Търговско дружество „Бе Бе О — Бест Бег“ ЕООД е вписано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията с вписване № 20140625164708 на 25.06.2014 г.
При извършена служебна справка по находящите се в Търговския регистър
документи, съдът установява, че сред тях фигурира Протокол от учредително събрание,
проведено на 6.06.2014 г. на което „Егли Пластик“ АГ, дружество учредено и съществуващо
съгласно законите на Конфедерация Швейцария,вписано в търговския регистър на кантон
Цюрих с фирмен номер СНЕ-105.949.886, представлявано от П. О., член на управителния
съвет и А. М. , гражданин на Швейцария, роден на ***, ЛНЧ **********,притежаващ л.к.№
Е***, издадена на 15.05.2015 г.,валидна до 14.05.2025 г. и удостоверение за пребиваване на
гражданин на ЕС в РБ № *********, издадено на 22.04.2015 год. от МВР – Враца са взели
решение да се учреди дружество с ограничена отговорност с фирма „Бе Бе О — Бест Бег“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. *** и предмет на дейност производство на
хартиени торбички, търговия, сделки с недвижими имоти, търговско представителство,
посредничество и всяка друга незабранена от закона дейност. Дружеството е учредено с
неограничен срок. Капиталът на дружеството е в размер на 10 000 лева, разпределен по
следния начин – „Егли Пластик“ АГ притежава 51 дяла на стойност 5 100 лв., а А. М. - 49
дяла на стойност 4 900 лв. За управител на дружеството е избран А. М. , който е
упълномощен да извърши действията по набиране на капитала. Капиталът на дружеството е
внесен и за негов управител е вписан А. М. .
С вписване № 20141211101431 в Търговския регистър е отразено заличаването
на ответника като управител на дружеството и вписването за такъв на П. О..
Не се спори между страните и от представените по делото в заверени копия
ведомости се установява, че за периода м.юли 2014 г. до м.октомври 2014 г. ответникът е
получил сума в размер на 30 400 лв. Страните не спорят, че периодът м.юли 2014 г. до
м.октомври 2014 г.е времето на действително управление на дружеството /видно от
отговора на исковата молба/.
3
С писмо от 07.08.2014 г. „Егли Пластик“ АГ е уведомило А. М. , че не може и
че не иска да работи с него и е настояло М. незабавно да спре всякакви инвестиции и
разходи.
По делото е представено споразумение от 18.04.2014 г., подписано в *** от А.
М. и „Егли Пластик“ АГ, представлявано от П. О., в което е договорено предоставяне на
заем в размер 30 000 швейцарски франка; учредяване на ново акционерно дружество в
България при дялове в капитала 51% за „Егли Пластик“ АГ и 49% за А. М. , което е
предвидено за май/юни, за което е предвидена сумата 50 000 лева. В договора е предвиден
още един заем от 120 000 лева за новата фирма. Предвидена е и друга сума от 50 000
швейцарски франка; 10% комисионна от започване на сделката/бизнес, за което е посочено
плащане чрез новата фирма, калкулирано върху фактурираната стойност на стоката до
клиента с доставните адреси; предвидено е възнаграждение в размер 5 000 швейцарски
франка с промени /адаптация по споразумение/ платено от новата фирма /България/.
Посочена е договорна продължителност на служебните правоотношения 5 години с опция за
продължаване. Посочено е, че поради нечетливия баланс на дружеството страните си
запазват правото да се откажат от тази оферта.
По делото липсва решение на Общото събрание на съдружниците на „Бе Бе О
— Бест Бег“ ЕООД за определяне на възнаграждението на управителя А. М. .
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за сумата 30 400 лв.,
представляваща изплатено без основание възнаграждение на ответника в качеството му на
управител на ищцовото дружество за периода месец юли 2014 г. до 31.10.2014 г., когато е
освободен като управител.
Искът е осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неоснователно
обогатяване под формата на суми платени без основание.
Като източник на облигационни задължения, институтът на неоснователното
обогатяване има за цел защита правата и интересите на правните субекти при получаване,
придобиване или спестяване на имущество за чужда сметка, когато такива фактически
действия са лишени от правно основание. В основата на неоснователното обогатяване стои
принципът на справедливостта, който препятства разместването на имущество при липса на
признато от закона основание. В разпоредбите на чл. 55-58 ЗЗД са уредени т.н. "специални"
фактически състави на неоснователното обогатяване. При първият фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД основанието изначално не съществува като получаването на престацията е
изначално недължимо.
Основание е онази типична, традиционна, многократно повтаряща се цел,
заради която едно лице се задължава към друго, която е общоприета за сключването на
даден вид сделка. Основанието представлява типичната цел, която се преследва при
придобиването на едно имуществено право. Под "основание" в областта на неоснователното
обогатяване се разбира съществуването на валидно правоотношение, което оправдава
разместването на имуществени блага. Липсата на основание за престирането представлява
основание на престиралия да търси обратно предмета на престацията.
4
В производството по иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
ищецът следва да установи заплащането на сумата, а ответникът носи доказателствена
тежест за установяване на основанието за получаването й.
Няма спор между страните и от вписванията в Търгровския регистър се
установява, че А. М. е управител на „Бе Бе О — Бест Бег“ ЕООД за периода от 25.06.2014 г.
до 11.12.2014 г.
Между управителя на дружество с ограничена отговорност и дружеството
съществуват два вида правоотношения - договорно и органно. Органното правоотношение
възниква от фактически състав, включващ избор на управителя от общото събрание /чл.137,
ал.1, т.5/ и съгласие на управителя /чл.141, ал.3 от ТЗ/. Правоотношението е близо до
мандатното правоотношение, което се поражда от договора за поръчка като правата и
задълженията на управителя могат да бъдат конкретизирани чрез сключване на договор за
управление, който има характеристиките на договор за поръчка и изработка.Договорът за
управление на търговско дружество има смесен характер и съдържа елементи от договора за
поръчка и договора за изработка, защото включва в съдържанието си задължения за
извършване както на материални, така и на правни действия. Договорът за управление е
уреден в Търговския закон като формална сделка с писмена форма за валидност, което
изключва по принцип възможността за сключването и изменението му чрез конклудентни
действия. Посоченото правило обаче не е абсолютно, то търпи изключения в две посоки: на
първо място, независимо от това дали ще се приеме, че договорът за управление е търговска
сделка, след като неговата утежнена форма за валидност е уредена в ТЗ, по отношение на
същото изискване ще важи и правилото на чл.293, ал.3 от ТЗ, че страната не може да се
позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението, а такова неоспорване е налице винаги, когато тя е
приемала изпълнение по договора; и на следващо място, договорът за управление урежда
съществуващи правоотношения между търговското дружество и управителя, тези
отношения възникват от извършените в писмена форма избор от съответния орган на
дружеството и съгласие на управителя, като основното им съдържание е уредено в закона
(правомощията на управителя и обема на представителната му власт). С договора за
управление може да бъдат уредени поемането на задължение за постигане на определен
стопански резултат, възнаграждението на управителя и други детайли на отношенията им,
но без да се засяга установеното в закона съдържание на договора нито решенията на
общото събрание (напр. това за определяне на размера на възнаграждението). Договорът за
управление е изцяло подчинен на отношенията, възникнали от избора и съгласието на
управителя. Сключването на договор за управление обаче не е предпоставка за
конституирането на органа на дружеството, тъй като основната част от отношенията са
уредени в закона, той е срочен, защото изборът на управител е срочен и влиза в сила от
вписването на управителя в търговския регистър, защото, макар отношенията между
управителя и дружеството да са вътрешни, от вписването се пораждат правомощията и
представителната власт на управителя по отношение на третите лица. Следователно
сключването на договор за управление е една правна възможност, която зависи от волята на
страните.
За разлика от решението по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ на ОС, липсата на което не
засяга действителността на сключената от управителя разпоредителна сделка, решението по
чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ урежда вътрешните отношения между управителя и дружеството и
водещ е принципът на подчиненост на управителя на решенията на ОС. Затова и при
липсата на такова решение правоотношение между дружеството и управителя не може да
възникне. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 предл. второ от ТЗ изрично решение е необходимо и
по отношение на размера на неговото възнаграждение. В договора за възлагане на
управлението правата на управителя само се конкретизират, като в него следва да се отрази
размерът на месечното възнаграждение, определен от общото събрание, начина на
плащането му, както и други права и задължения, които страните са поели по силата на
5
постигнатото между тях съгласие - размер и начина на ползването на отпуски, различни
обезщетения и други. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение
№ 150 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., в което се приема, че с
договора за управление може да бъдат уредени отношенията, но без да се засяга
установеното от закона съдържание на договора, нито решенията на общото събрание /пр.
това за определяне на размера на възнаграждението/.
Възнаграждението на управителя и неговия размер не може да бъде променен
чрез сключено в изискуемата писмена форма допълнително споразумение към договора за
управление, ако не бъде прието съответното решение от компетентния волеобразуващ
орган. По тази причина възнаграждението и неговият размер не може да бъде определяно и
изменяно с конклудентни действия. Установената от разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ
забрана страната да се позовава на нищожност поради липса на форма, ако от поведението й
може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, намира
приложение към сключваните от търговеца сделки. Решенията на общото събрание на
дружеството като волеобразуващ орган, винаги следва да са недвусмислено изрично
изразени поради въведения с нормите на ТЗ ред за формирането им, като с оглед на
правната сигурност не подлежат на извеждане чрез тълкуване. Поради това липсата на
прието решение на общото събрание на дружеството относно размера на възнаграждението
на управителя не подлежи на саниране чрез приложението на разпоредбите на чл. 293, ал. 3
от ТЗ и чл. 301 от ТЗ.
За пълнота следва да се посочи, че няма пречка други права и задължения на
управителя, за възникването на които не е необходимо изрично решение на общото
събрание на съдружниците и за които няма изрична уредба в закона, да бъдат уговаряни с
договора за управление, подписан от надлежно овластеното за това лице, съответно
сключеният договор за управление може да бъде изменян с писмено споразумение без за
това да се приема предварително решение на общото събрание. По отношение на тази част
от съдържанието на договора за управление, когато изменението не сключено в
предвидената писмена форма, намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ.
В процесния случай по делото не са ангажирани доказателства, че с решение
на общото събрание е прието на управителя на „Бе Бе О — Бест Бег“ ЕООД А. М. да бъде
изплащано възнаграждение.
Съдът не счита, че представеното споразумение от 18.04.2014 г., подписано в
*** от А. М. и „Егли Пластик“ АГ, представлявано от П. О. има характера на решение на
Общото събрание на съдружниците на „Бе Бе О — Бест Бег“ ЕООД. Самият текст на
споразумението предвижда учредяване на акционерно дружество в България; предоставяне
на суми в заем; урежда комисионна за сделка, плащането на която следва да става чрез
новата фирма в България. Предмет на споразумението е и възнаграждение в размер 5000
швейцарски франка, но от текстът му не става ясно за какво е дължимо това
възнаграждение.
От обстоятелството, че „Бе Бе О — Бест Бег“ ЕООД е изплатило процесната
сума на А. М. съдът не може да направи извод, че страните са се договорили същата да се
заплаща като възнаграждение на управителя. Както вече беше посочено съгласието за
възнаграждението на управителя не може да се постигне с конклудентни действия.
По делото е установено получаването на процесната сума от ответника, но
основанието за нейното получаване остана недоказано, поради което съдът намира, че
сумата е получена без основание. Налице са елементите от фактическия състав на чл.55,
ал.1, т.1 от ЗЗД.
6
С оглед изложеното въззивната жалба е неоснователна и обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските на страните във въззивната инстанция:
При този изход на делото въззивникът – ответник по иска носи отговорността
за направените по делото разноски, включително на тези извършени от ответника по
жалбата. При липса на направено искане за присъждане от страна на въззивника и съобразно
диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, разноски не следва да се
присъждат.
Воден от горното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/31.03.2016 г. по т.дело № 14/2016 г. на
Окръжен съд Враца, Търговско отделение в частта, с която А. М. е осъден да заплати на „Бе
Бе О - Бест Бег“ ЕООД, гр. *** сумата 30 400 лв., законната лихва върху сумата 22 800 лв. за
период от датата на увеличаване на размера на иска - 21.01.2016 г. до окончателното
плащане, както и сумата в размер общо 3 166 лв. — деловодни разноски за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
7