№ 21893
гр. С. 30.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110109591 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът „С.в“ АД претендира да бъде установено по отношение на ответника Б.
В. Г., че дължи на ищеца сумата от 1 192,05 лева, представляваща ½ от начислена
главница от общо 2 384,10 лева за предоставени услуги в периода 07.08.2020г. –
01.11.2023г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 25.07.2024г. до окончателното плащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 08.08.2024г. по ч. гр. д. №45411/2024г. по описа на СРС, 36-и състав.
Ищецът твърди, че между страните по спора е налице договорно
правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се гр. С. кв.
М.л ул. Б.п № ет ап клиентски номер ..... Посочва, че ответницата е титуляр на
откритата партида за имота в качеството на наследник на предходния титуляр Л. Г.. В
хода на предходно проведено съдебно производство по гр. д. №21631/2021г. по описа
на СРС, 143 състав, Б. Г. била конституирана като ответник на мястото на починалата
в хода на процеса първоначална ответница Л. Г.. По силата на Решение
№20102890/14.09.2023г. по гр. д. №21631/2021г. по описа на СРС, 143 състав партидата
на имота била прехвърлена на Б. Г. и Р. Г., в качеството им на наследници на
предходния собственик на имота, съгласно представен от наследодателя документ за
собственост и декларация-съгласие за откриване на индивидуална партида. Ищецът
посочва, че ответникът притежава качеството на потребител на ВиК услуги за
процесния имот, като съобразно приложимите общи условия дължи заплащане на
суми за ползване на ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Претендираните от ищеца суми били отразени във фактури от 30.10.2023г. и
13.11.2023г., съответно отразяващи непогасени задължения за заплащане на цена на
предоставени ВиК услуги за периода 07.08.2020г. – 01.11.2023г. Въз основа на така
изложените съображения моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира за
сторените съдебни разноски в заповедното производство и в настоящото исково
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Б. Г. е депозирала отговор, посредством
който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Посочва, че
1
претендираната сума е формирана като сбор от вземания за цена на предоставени ВиК
услуги в периода м.10.2020г. – м. 03.2022г., за които е изтекъл тригодишен срок на
погасителна давност. Позовава се на Решение №20102890/14.09.2023г. по гр. д.
№21631/2021г. по описа на СРС, 143 състав, с което предявеният иск от „С.в“ АД за
сумата от 1 900,32 дължима за периода от 13.02.2017г. – 13.02.2020г. за кл. номер
********** бил отхвърлен. Заявява, че непосредствено след постановяване на
решението ищецът открил нова индивидуална партида за имота с титуляр Р. Г.,
съответно създал нови кл. номер .... и договорна сметка **********, и прехвърлило
задължението за сумата от 2 930,64 лева към фактура №... от 30.10.2023г., издадена за
кл. номер **********, към новосъздадените от ищеца клиентски номер и договорна
сметка. Оспорва наличието на сключен между страните по спора договор за
присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи, както и
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от страна на ищеца в
периода 07.08.2020г. – 01.11.2023г., описани по количество, единична цена и период в
издадените фактури. Оспорва дължимостта на сумите по представените фактури, като
посочва че фактурите отразявали префактурирани дължими суми за минали периоди.
Оспорва размера на исковата претенция като завишен и незаконосъобразно формиран,
като излага подробни доводи в отговора. Оспорва доказателствената стойност на
представените фактури. Оспорва качеството си на потребител на ВиК услуги. Въз
основа на така изложените съображения моли предявената искова претенция да бъде
отхвърлена.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 45411/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за вземанията, предмет на настоящото производство, като съдът е издал
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.08.2024 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което
с разпореждане от 14.01.2025 г. заповедният съд е дал указания на заявителя с оглед
предявяването на установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „С.в“ АД е предявило искове по чл. 422
ГПК. Във връзка с изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим.
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 203, ал. 1 от Закона за водите.
В тежест на ищеца е да докаже валидно възникнало договорно отношение с
ответника за предоставяне на ВиК услуги за процесния период, осъществявано при
ОУ, одобрени от КЕВР, изпълнението на задължението за предоставяне на ВиК услуги
за периода на посочената стойност.
Спорен по делото на първо място е въпросът за наличието на облигационно
правоотношение между страните.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията
на този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от ЗРВКУ, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в §
1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК-
услуги“, това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е
2
указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи
и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.
За доказване на принадлежността на правото на собственост върху процесния
водоснабден имот в правната сфера на ответницата ищецът представя информационен
лист, подписан от Л. Д. Г., отразяващ данни за документа за собственост на процесния
имот – Нотариален акт №3, том II, рег. №1784, нот. дело №185/2017г., както и
декларация от Я.Д€Да и Л. Д. Г. за откриване на индивидуални партиди при ищцовото
дружество за недвижими имоти, находящи се на адрес гр. С. ул. Б.п.
На основание чл. 186 ГПК С.о, Д. „О.п – „В. о. к“ предоставя информация, че
като данъчно задължено лице за имот с административен адрес гр. С. ул. Б.п № ет ап
в информационните масиви на данъчната администрация е записана Р. В. Г..
С Решение №20102890 от 14.09.2023г. по гр. д. №21631/2021г. по описа на СРС
143-и състав, е отхвърлен предявен иск по реда на чл. 422 ГПК от „С.в“ АД срещу Б.
В. Г. и Р. В. Г., в качеството им на законни наследници и процесуални правоприемници
на първоначалния ответник Л. Д. Г., починала на 15.07.2021г., да бъде установено в
отношенията между страните наличието на вземане на „С.в“ АД срещу Б. В. Г. и Р. В.
Г., че дължат на дружеството сумата от 1 900,32 лева – задължения за доставена и
потребена вода, отразени във фактури, дължими за периода 13.02.2017г. – 13.02.2020г.,
и мораторна лихва в размер на 83,97 лева за периода 16.03.2017г. – 13.02.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 17.06.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.06.2020г. по ч. гр. д.
№24928/2020г. по описа на СРС, 143 състав.
По делото е представено и прието като доказателство писмо изх.№СВ-
2630/10.11.2023г. от ищцовото дружество, с което е отправено уведомление, че за
процесния водоснабден имот, въз основа на подадена информация за извършена
разпоредителна сделка с обекта, от оператора са предприети действия за служебна
регистрация и в клиентската информационна система е създадена нова индивидуална
партида с договорна сметка ********** към клиентски №.... с титуляр Р. В. Г..
По делото са представени и приети като доказателства Фактура №....т
30.10.2023г. и Фактура №..т 13.11.2023г.
От приетата комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че в процесния имот с административен адрес: гр. С. кв. М.л ул. Б.п, №
етп се използват два вида ВиК услуги – доставка на питейна вода и отвеждане на
използваната вода. Процесният имот е водоснабден и ищцовото дружество е доставяло
ВиК услуги до имота, като за периода от 14.09.2020г. до 13.11.2023г. /по фактури/ и
периода от 07.08.2020г. до 01.11.2023г. /по отчети/ до процесния имот е доставено
количеството от 963,317 куб. м. вода. Стойността на предоставените за исковия
период услуги в посочения обем възлиза на 2 384,10 лева и е определена в
съответствие с предоставените количества и утвърдените цени от КЕВР. Общият
размер на непогасените задължения за процесния период възлиза на 1 192, 05 лева,
представляваща ½ от общо дължимата сума от 2 384,10 лева, съобразно наследствената
квота на ответника. За имота първоначално е открита партида с клиентски
№********** на името на Л. Д. Г., като след настъпване на смъртта й на 15.07.2021г.
на 14.09.2023г. въз основа на Решение №20102890 от 14.09.2023г. по гр. д.
№21631/2021г. по описа на СРС 143-и състав, ищцовото дружество служебно открива
партида с клиентски №.... на името на Б. В. Г. и Р. В. Г.. За периода от 07.08.2020г. до
05.10.2023г. /по дати на отчет/ количеството потребена вода в имота е 955,346 куб. м.
по партида с клиентски №********** на името на Л. Д. Г. на стойност 2 364,26 лева за
главница. При откриване на партида с клиентски №.... на името на Б. В. Г. и Р. В. за
3
периода от 07.08.2020г. до 01.11.2023г. са префактурирани 963,317 куб. м. на стойност
2 384,10 лева. Стойността на предоставените през исковия период услуги е в общ
размер на 2 384,10 лева, като в информационната система на ищеца не се установяват
данни за извършени плащания за погасяване на задълженията. В записаното във
фактурите старо салдо включва дължими суми за главница и лихви от предходен
период, като при префактурирането старото салдо от 496,65 лева е отписано. Съгласно
чл. 32, ал. 4 от Наредба №4/2004г. върху изготвени хартиени карнети същите следва да
бъдат подписани, като след 2015г. „С.в“ АД е въвела изготвяне на карнети в
електронна форма, което не налага поставяне на подпис. В открито съдебно заседание
от 05.11.2025г. вещото лице Ч. пояснява, че Наредба №4/2004г. не предвижда
изискване за прилагане на снимкови изображения на средствата за търговско
измерване при отчитане на стойностите на измереното количество потребена вода.
Съдът след като обсъди приетите доказателства по делото поотделно и в
тяхната съвкупност намира, че по делото не беше доказано с достатъчна степен на
убедителност и пълнота наличието на възникнало договорно правоотношение между
ищцовото дружество и ответника, респективно възникването на качеството на
потребител на водоснабдителни услуги за процесния имот за Б. Г..
На първо място приетите като доказателства информационен лист и декларация
за откриване на индивидуална партида за процесния имот отразяват изявления на Л. Д.
Г. – предходен титуляр на партида с клиентски №********** за имота, което
обстоятелство не се оспорва от ответника. Посочените писмени доказателства
обосновават доказателствен извод, че Л. Д. Г. се е легитимирала като собственик на
процесния имот, доколкото същата е отправила недвусмислено изявление в този
смисъл към ищцовото дружество.
На следващо място от предоставената информация от С.о, Д. „О.п – „В. о. к“ по
реда на 186 ГПК се установява, че записаното като данъчно задължено лице за имот с
административен адрес гр. С. ул. Б.п № ет ап е Р. В. Г..
По делото не са представени доказателства за настъпило универсално
правоприемство между наследодателя Л. Д. Г. и ответника Б. В. Г. – издадено
удостоверение за наследници или удостоверение за вписано приемане на наследство в
особената книга при СРС. Постановеното Решение №20102890 по гр. д. №21631/2021г.
по описа на СРС, 143-и състав няма обвързваща сила за настоящия съдебен състав по
отношение на факта на настъпило правоприемство, доколкото конститурането на Б. В.
Г. като процесуален правоприемник на първоначалния ответник Л. Д. Г. има
процесуалноправно значение, но не доказва настъпването на материалноправните
последици на универсалното правоприемство при наследяване. Откриването от ищеца
на нова индивидуална партида за имота на името на наследниците на първоначалния
титуляр е едностранен акт, който е от значение за актуализация на данните за
водоснабдения имот, поддържани в информационните масиви на дружеството, както и
за счетоводното отразяване на дължимите суми за потребени услуги, но не може да
послужи като достатъчна доказателствена основа за достигане на извод за възникване
на вземания към ответника Б. В. Г., като посочен титуляр по партидата и потребител
на ВиК услуги.
Поради характера на настоящото производство, в което съответното вещно
право не е предмет на делото, а се изследва само доколкото обуславя възникване на
релевантното за спора облигационното правоотношение, представените от ищеца
писмени доказателства могат да бъдат приети за достатъчни в тази насока, но само
когато ответникът не ги е оспорил, или когато въпреки оспорването са налице и други
косвени доказателства или извънсъдебно признание по смисъла на чл. 176 ГПК, които
в своята съвкупност съставят система от непреки доказателства, водеща до
безсъмнения извод, че ответникът е собственик на имота. В конкретния случай такива
обстоятелства не са налице.
В процесния случай ответникът е оспорил изрично качеството си на потребител
на ВиК услуги и наличието на валидно възникнало облигационно отношение с
ответника. Въпреки разпределена доказателствена тежест за ищеца по делото не бяха
4
събрани доказателства, въз основа на които да бъде изграден обоснован и еднопосочен
извод за възникване качеството на потребител на ВиК услуги за ответницата поради
притежавано вещно право върху процесния водоснабден имот през исковия период. По
делото остана неизяснено въз основа на какви данни и информация ищецът е разкрил
партида за имота на името на ответника. Не се твърди и не се установява ответникът
да е подавал заявление за откриване на партида на нейно име. Предвид липсата на
представени доказателства, легитимиращи ответницата като титуляр на правото на
собственост или друго вещно право върху имота, съответно обуславящо качеството й
на потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ, съдът
намира за недоказано наличието на облигационно правоотношение по договор за
доставка на ВиК услуги между страните по спора.
Така при прилагане на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест не може да се приеме, че ищецът е
легитимиран като кредитор, а ответникът- като длъжник по вземания за цената на
доставени в процесния имот ВиК услуги. При липсата на първата и основна
предпоставка за възникване договорната отговорност на ответника, останалите
предпоставки не следва да бъдат разглеждани.
Въз основа на така изложените мотиви съдът намира, че не следва да обсъжда
релевираното възражение за изтекъл срок на погасителна давност върху процесните
вземание по смисъла на чл. 111 б. „в“ ЗЗД.
От тук следва, че предявеният установителен иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само за
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В депозираната писмена защита по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК ответникът е
направил искане за присъждане на сторените в хода на производството съдебни
разноски за заплатен депозити за изготвяне на допусната комплексна съдебна
експертиза. Въз основа на дадените задължителни указания към съдилищата в т. 11 от
Тълкувателно решение №6 от 06.11.2016г. по тълк. дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС
претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция. Ответницата е заявила искането си по чл. 80 ГПК едва в депозираната
писмена защита, поради което не следва да й бъдат присъждани сторените съдебни
разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С.в“ АД, ЕИК: .. със
седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „Ц.Б III” №, ет. ., Би. И. И Ц.Б, срещу Б. В.
Г., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С. ул. „Б.п“ № ет ап, иск с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203, ал. 1 ЗВ, за признаване за установено, че Б. В.
Г. дължи на „С.в“ АД сумата от 1 192,05 лева, представляваща ½ от начислена главница
от общо 2 384,10 лева за предоставени ВиК услуги в периода 07.08.2020г. до
01.11.2023г. в имот, находящ се на адрес: гр. С. „Б.п“ № етп, ведно със законна лихва
за период от 25.07.2024 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.08.2024 г. по ч. гр.
д. № 45411/2024 г. по описа на СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6