Протокол по дело №495/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 88
Дата: 21 февруари 2025 г. (в сила от 21 февруари 2025 г.)
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20243100900495
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 88
гр. Варна, 21.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20243100900495 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
Ищецът „АЙ ВИ СЕЙЛИНГС“ ООД, редовно призован, представлява
се от адвокат Н. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът Г. Ж. Л., редовно призована, не се явява, представлява се
от адвокат А. Ц. и от Д. И., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ц.: Да се даде ход на делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. С.: От името на моя доверител поддържаме предявения иск на
подробно изложени в него основания. По отношение на Вашия доклад по
делото, молим само за едно допълнение на стр.3, абзац 2, ред 21 в
определението, където е изложено, че дружеството не е било в забава спрямо
срока по чл. 7.2.1 и след това текстът започва: „Позовава се на 7.3.4…“
Просто, за да е ясно това, което сме изложили в допълнителната искова молба
и това е отразено по-горе, че ние имаме задължение само да съгласуваме, но
не и да одобряваме проекта за ПУП, но сме заявили, че дори и да имаме такова
задължение, то и в този случай не може да се счита, че договорът е прекратен,
поради изтичане на срока му, тъй като се позоваваме на 7.3.4, тоест след
1
7.2.1…идеята е, че това е наше твърдение, че ние принципно нямаме
задължение, което е изложено по-горе, но дори и да се допусне, че имаме
задължение да одобряваме, то срокът за одобряване не е изтекъл. След това
вече от текста „Позоваваме се на 7.3.4…“ всичко надолу е вярно отразено.
Единственото е, че така четейки не се остава с впечатление, че това е
допълнително посочено, тоест основното е, че ние имаме задължение да
съгласуваме, но дори да се допусне, че имаме задължение и да одобряваме, то
пак срокът не е изтекъл и вече се позоваваме на 7.3.4 и на 7.3.2. Тоест и двете
възражения се поддържат.
Адв. Ц.: Не се противопоставяме да бъде допълнен докладът, тъй като в
този смисъл е направено възражение с допълнителната искова молба, с което
сме запознати. Няма пречки да бъде включено в доклада ако прецените.
Поддържаме отговора, допълнителния отговор и всички изложени
възражения. Нямаме възражения по доклада.
СЪДЪТ намира, че проектът за доклад по делото следва да бъде
одобрен така, както е направен, доколкото съдът не е длъжен да
възпроизвежда дословно твърденията на страните, а следва в синтезиран вид
да посочи възраженията и фактите, на които същите се основават, с оглед на
което ПРИСТЪПВА КЪМ ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като
се придържа към проекта за доклад, обективиран в Определение № 126
от 23.01.2025 година, а именно:
Постъпила е искова молба от АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ул.Уста Кольо
Фичето №25Б, действащ чрез адв.Н.С., против Г. Ж. Л. от гр.Варна, с която е
предявен иск с правно основание чл.92 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 50000лв, представляваща неустойка по т.8.1 от
договор от 11.04.18г., дължима за неизпълнение на задължението по т.2.4 от
същия договор, ведно със законната лихва върху нея от завеждане на исковата
молба до оконч.изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 11.04.18г. между страните е
сключен договор, по силата на който собствениците на имот – ПИ с
идентификатор 10135.1504.200 с адрес ***** с площ от 644кв.м., сред които и
ответницата, поели задължение да учредят на ищеца в нотар.форма право на
строеж върху имота за изграждане на нова сграда, като ищецът получавал
правото на строеж за договорени индивидуални обекти в сградата, а
останалите индивидуални обекти се разпределяли между собствениците.
Последните поели задължение и да прехвърлят на ищеца идеални части от
самия ПИ. Срещу прехвърлените вещни права ищецът се задължил да
изработи проект за изменение на ПУП за имота, а след влизането му в сила –
2
да изработи инвестиционни проекти за изграждане на сградата, да ги
съгласува със собствениците, да изгради сградата, да въведе същата в
експлоатация и да предаде на собствениците индивидуалните обекти. Твърди,
че в изпълнение на задълженията си инициирал процедури за изработване на
проект за изменение на ПУП и за съгласуване на същия, който бил одобрен със
Заповед №Г-138/05.05.22г. на Гл.архитект на Община Варна, както и
изработил идеен инвест.проект за сграда. Излага, че на 29.08.22г. ответника,
ведно с други собственици, заявил, че са запознати с влезлия в сила ПУП и
инвест.проект и желаят да подпишат разпределителен протокол. Твърди, че
поради водени съдебни дела ищцовото дружество било в невъзможност да
продължи осъществяване на следващите действия по договора. Излага, че
собствениците на процесния имот, вкл. и ответника, подписали договор с
БОРД ЕООД, с който се задължили да му учредят права на строеж срещу
задължението последният да построи сграда и да им предаде конкретни
обекти като обезщетение, с което било налице неизпълнение на поетите по
т.2.4 от договора задължения. За това неизпълнение в т.8.1. от договора била
уговорена неустойка от 50000лв, която ответникът дължал. Излага, че бил
поставен в невъзможност да изпълни задълженията си, тъй като нямал
сигурност, че ще получи правото на строеж, предвид обещаването му на
БОРД ЕООД, и вече били инициирани администр.процедури за промени в
планирането, проектирането и разрешаването на строителство в имота.
С допълн.искова молба оспорва възраженията на ответника. Твърди, че в
сключения договор от 11.04.18г. не било договорено изграждането на
жилищна сграда, нито че страните ще получат индивидуални обекти със
статут на жилища. Не било договорено и строителят да завърши процедурата
по одобряване на изработения от собствениците ПУП, а в т.1.3.1 му се
възлагало да изработи проект за изменение на ПУП за имота, каквито
действия били предприети и били одобрени ПУП и РУП със заповедта от
05.05.22г. Твърди, че съгласно посочените с ПУП и РУП параметри в имота
можело да се проектира и построи апартхотел, за какъвто бил изработен
инвест.проект, представен на собствениците за съгласуване по реда на т.3.3. от
договора. Счита, че не е налице правна невъзможност за изпълнение, поради
което и договорът не бил развален по право. Оспорва доводите за автоматично
прекратяване на договора поради изтичане на срока по чл.7.4. Твърди, че
поетото от строителя задължение било да изработи проект за изменение на
ПУП и да съгласува същия, но не е поемал задължение да осигури одобряване
на проекта от компетентния орган. Излага, че след получаване на пълномощно
от собствениците ищецът е започнал изпълнение на задълженията си като е
възложил изработването на проекта, внесъл го е за съгласуване в НИНКН и на
20.03.19г. е внесъл в р-н Одесос на Община Варна заявление за приемане и
3
одобряването му, с което процедурите по съгласуване приключили и
дружеството не било в забава спрямо срока по чл.7.2.1. Позовава се на чл.7.3.4
от договора като счита, че срокът е спрял да тече при подаване на жалба от
трето лице, в случая от БЧК, за 108 дни, както и на чл.7.3.2, като счита, че
срокът е спрял да тече за 846 дни поради забавания, породени от актове,
действия или бездействия на администрацията. С оглед времето, през което е
бил спрян срокът, твърди, че строителят ще изпадне в забава за изпълнение на
задължението си по чл.5.1 на 21.06.22г., и след като заповедта за одобряване
на ПУП е издадена на 05.05.22г., то не е налице забава и договорът не бил
прекратен, а е валиден и обвързва страните. Оспорва твърдението за
неизпълнение на договора, както и за нищожност на неустоечната клауза,
която имала за цел да гарантира строителя, че ще получи обещаните му вещни
права по договора, както и да компенсира загубата на приходи и печалби за
него. Оспорва и възражението за прекомерност на неустойката, като счита, че
стойността на договора била напълно съпоставима с претендираната
неустойка.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът Г. Ж. Л.Д. от гр.Варна,
действаща чрез адв.Ц. и адв.И., е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск. Не оспорва факта на сключен между страните договор от
11.04.18г. Твърди, че така сключеният договор е развален по право на осн.
чл.89 ЗЗД поради настъпила невъзможност за изпълнение. Излага, че съгласно
уговорките в договора волята на страните била да се построи жилищна сграда
като всеки от съсобствениците получи индивидуален обект жилище. Твърди,
че с допълн.споразумение от 29.07.20г. страните се съгласили да изменят т.1.4
от договора в смисъл, че полагащите се на собствениците квоти от РЗП се
разпределят пропорционално между всички видове обекти като са изключени
тези на етаж 6 и 7, които е предвидено да останат за строителя за допълване на
неговата квота от РЗП. Посочено било и че страните се съгласяват
предназначението на новата сграда да бъда за апарт-хотел. Излага, че по
заявление на собствениците от 2015г. било инициирано адм.производствопо
изготвяне на ПУП-ПЗР и РУП за изграждане на жилищна сграда, който бил
приет с протокол от 18.08.15г. на ЕСУТ, като било предложено да се издаде
заповед по чл.129, ал.2 ЗУТ след съгласуване с НИНКН. Сочи, че след
сключване на договора ищецът бил снабден с необходимите пълномощия, но
не изпълнил задължението си по т.5.1 да извърши действията по издаване и
съгласуване на ПУП за жил.сграда, респ.апарт хотел, а издадената заповед от
05.05.22г. била за хотел. Счита, че изпълнението на задълженията на страните
е станало невъзможно, тъй като към момента за имота има действащ ПУП-
ПРЗ за хотел и собствениците не биха могли да получат индивидуални обекти.
Твърди, че ищецът не е предоставил на ответника и разпределителен
4
протокол, въпреки съгласието й да подпише такъв. Счита, че от влизане в сила
на заповедта от 05.05.22г. договорът е развален по право поради невъзможност
за изпълнение и за ответника не съществува задължението по т.2.4 от
договора. В евентуалност твърди, че договорът е прекратен на осн. т.7.4, тъй
като забавата на ищеца да изпълни задълженията си по т.5.1. е продължила
повече от 18 месеца, а към датата на подписване на договора с трето лице
12.10.23г. били изтекли повече от 24 месеца, поради което настъпило
автоматично прекратяване на договора на осн. чл.7.2.1., без да било
необходимо развалянето му по чл.87, ал.3 ЗЗД. В евентуалност счита, че
ищецът не може да претендира неустойка, тъй като самият той не бил
изпълнил или не е имал готовност да изпълни насрещните си задължения.
Прави възражение за нищожност на клаузата на т.8.1. поради противоречие с
добрите нрави, а в евентуалност моли същата да бъде намалена поради
прекомерност.
С допълн.отговор поддържа възраженията си и оспорва твърденията,
наведени с допълн.искова молба. Твърди, че с договорът страните са
постигнали съгласие в имота да бъде построена жилищна сграда, а не хотел
или апартаментен хотел, като по негово настояване било подписано
допълн.споразумение. Твърди, че ищецът не е инициирал нова процедура по
изработване на ПУП, а е продължил започнатата от съсобствениците такава.
Счита, че действителната воля на страните била да се изработи проект за
жил.сграда и да се довърши започнатата процедура по одобряване на ПУППРЗ
за такава. Твърди, че ищецът е бил информиран за вече започнатата
процедура, съотв. е узнал за него с подаване на заявлението от 2018г.
Поддържа възражението си за забава на ищеца да изпълни задълженията си по
т.5.1. Твърди, че ищецът е следвало да извърши всички действия по изменение
на ПУП, което включвало и одобряването му, като оспорва възражението за
липса на забава. Поддържа възраженията си за пълно неизпълнение на
договора от страна на ищеца, който подавал проекти и документи за промяна
на предвижданията за имота за хотел въпреки одобрените проекти за жилищна
сграда. Оспорва твърденията за спиране на сроковете по т.7.3. и поддържа
възражението си за нищожност на клаузата за неустойка.
Предявен е иск с правно основание чл.92 ЗЗД.
Съгласно изложеното в исковата молба и отговора съдът намира за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличието на
сключен между страните договор от 11.04.18г. и допълн.споразумение от
29.07.20г.
С оглед на предявения иск ищецът носи доказателствената тежест за
установяване твърдените от него факти, обуславящи дължимостта на
вземанията в претендираните размери, а именно – наличието на договорно
5
правоотношение, факта на точно изпълнение на договора от негова страна,
виновно неизпълнение на задължението от ответника, настъпила изискуемост
на вземането за неустойка и нейния размер, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.
Ответникът носи доказателствената тежест да установи
правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които
основава своите възражения, в т.ч. твърдяното прекратяване на договорната
връзка поради обективна невъзможност за изпълнение, твърдяното поведение
на строителя като причина за забавяне на изпълнението, твърдяната
нищожност и прекомерност на неустойката, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.
Адв. С.: Да се приемат доказателствата.
Адв. Ц.: Нямаме възражения по приемането на доказателствата.
СЪДЪТ намира, че представените от страните писмени доказателства
следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал по
делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
исковата молба, заверени преписи на: Договор от 11.04.2018 г.; Заповед № Г-
138 от 05.05.2022 г. на Главния архитект на Община Варна; Констативен
протокол № 95, том 3, рег.№ 8556 от 29.08.2022 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представения с
отговора на исковата молба, заверен препис на Допълнително споразумение
от 29.07.2020 г. към Договор от 11.04.2018 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
молба с вх.№ 29125 от 15.11.2024 г., заверени преписи на Искова молба с вх.№
20317 от 31.08.2022 г. по т.д. № 588/2022 г. по описа на ВОС.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
допълнителната искова молба, заверени преписи на: Пълномощно от
собствениците на имота от 21.05.2018 г.; Договор за проектиране от 26.04.2018
г.; Становище по чл.84 ал.2 от ЗКН от Националния институт за недвижимо
културно наследство изх.№ 9400- 4584/02.01.2019 г.; Становище от
Министерство на културата от 10.01.2019 г.; Заявление за приемане и
одобряване на проект за ПУП рег.№ АУ0285660Д от 20.03.2019 г. на район
„Одесос" на Община Варна; Възражение рег.№ АУ0285660Д_0050Д от
30.07.2019 г. на район „Одесос", подадено от сдружение "Български Червен
кръст"; Молба рег.№ АУ0285660Д_0060Д от 15.11.2019 г. за оттегляне на
възраженията от БЧК; Протокол № 42 от 26.11.2019 г. на ЕСУТ при община
Варна с решение по т.15; Становище рег.№ АГУП21001682ВН_002ВН от
21.12.2021 г. на Консултативен съвет по опазване на недвижимото културно
6
наследство на гр.Варна; писмо с рег.№ АГУП21001682ВН_003ВН001ОД от
23.12.2021 г.; Протокол № 01 от 05.01.2022 г. на ЕСУТ при Община Варна с
решение по т.17; Протокол № 12 от 22.03.2022 г. на ЕСУТ при Община Варна
с решение по т.1; Съгласуване на ограничения при застрояване за ПУП per.
индекс № 56-02-24 от 24.03.2022 г.
Адв. Ц.: Във връзка със задължението по чл.190 от ГПК да представим
договор, какъвто се твърди в исковата молба, че е сключен от доверителката
ми с трето лице „БОРД“ ЕООД, заявяваме, че не представяме същия, като
оспорваме съществуването на такъв договор и не разполагаме със същия.
Във връзка с приложението на чл.161 вр. чл. 190 от ГПК, а именно че
съдът би могъл да приеме за настъпил факта, за който страната не представя
доказателства, тъй като в случая оспорваме съществуването на договор,
какъвто се твърди, че е подписан с подобно съдържание, в тежест на страната,
тоест ищецът, който твърди, че е сключен такъв, е да установи
съществуването и съдържанието на такъв договор, в какъвто смисъл е
практиката на ВКС, например Решение № 190 от 25.01.2021 г. по гр.д. №
4079/2019, Четвърто гражданско отделение.
Адв. С.: Ние оттегляме искането си за издаване на съдебно
удостоверение по отношение на район Одесос, тъй като по друго търговско
дело е издадено удостоверение и сме се снабдили с доказателствата от
преписката. Представям ги в днешното съдебно заседание. Това са
документите по преписката от район Одесос. По същия начин пак по друго
търговско дело сме се снабдили и с информация от Националния институт по
недвижимо културно наследство. Видно е, че е постъпило по друго дело.
Представяме това, което е постъпило. Представяме също така становище на
главния архитект на Община Варна, получено от моя доверител след подаване
на допълнителната искова молба. Молим тези писмени доказателства да бъдат
приети.
По отношение на направеното в днешното съдебно заседание изявление,
което се прави за първи път сега, че такъв договор не съществува, моля да ми
дадете възможност в определен от Вас срок да представим писмена молба за
връчване на трето лице, като искаме да бъде допуснато по реда на чл.192, ал.1
от ГПК да изискаме този договор от трето, неучастващо в делото лице, в което
считаме, че той се намира и това е единственият начин да го представим по
делото. Искаме допускане на доказателствено искане по чл.192 от ГПК, като в
даден от съда срок ще представим писмена молба, тъй като едва в днешното
съдебно заседание беше заявено това от ответната страна и ние не сме имали
възможност да се подготвим предварително за това доказателствено искане,
което правим сега.
7
Адв. Ц.: Госпожо съдия, бих искала да дадете възможност на ищеца да
уточни, във връзка с кои свои твърдения или възражения в исковата молба
представя днес представените писмени доказателства. Това искане е
релевирано в допълнителната искова молба, като си признавам, че не съм
обърнала внимание, че се искат доказателства, които са съставени през 2023 г.,
като съм счела, че всъщност искат доказателства – преписката по одобряване
на плана за изменение на ПРЗ за процесния имот, която е започнала в Община
Варна през 2015 г. и по тази преписка ищецът е извършвал действията във
връзка със сключения между него и ответника договор за строителство. Тези
представени доказателства днес нямат връзка с одобряването на плана в
процедурата, по която е участвал ищецът.
Адв. С.: С допълнителната искова молба сме заявили, че в изпълнение
именно на този договор, който ответницата е сключила с „БОРД“, е
инициирана нова процедура по одобряване на подробен устройствен план,
различна от онази, която моят доверител е провел и за която е представена
заповед от 2022 г. още с първоначалната искова молба и нашето искане за
издаване на удостоверение за снабдяване с документи от район Одесос беше,
именно в посока на това, за да установим, че въз основа на новия договор
ответницата и другите собственици са инициирали нова процедура за нов
ПУП и всъщност от представеното сега заявление се вижда, че то изхожда и
от ответницата Г. Д. и всички други документи в това административно
производство, включително заповедта, с която през 2023 г. се изменя
подробният устройствен план – същият, който година по-рано е изработил
моят доверител. Ето защо това доказателство се представя във връзка с
установяването, че по този сключен договор с „БОРД“ е започнала (това сме
го заявили още с исковата молба) нова административна процедура за
одобряване на нов подробен устройствен план и нов инвестиционен проект.
Второто, заради което го представяме – твърденията на ответницата са,
че те са искали да строят жилищна сграда, след това апарт хотел и всъщност
ние доказваме какво всъщност те планират да построят с ново инициираната
процедура, заради което се представят.
Що се отнася до преписката от Националния институт за недвижимо
културно наследство, във връзка първо с оспорването на ответницата, че
видите ли, моят доверител е трябвало да довърши първоначалната
процедура…всъщност от това писмо се установява, че тогава собствениците
получават отказ от Националния институт за недвижимо културно наследство
и едва след като моят доверител инициира нова процедура с новите
придвижвания, се получава такова одобрение, което вече е представено по
делото с допълнителната искова молба. Ето защо смисъла на писмото от
Националния институт по недвижимо културно наследство е да установи, че
8
първата процедура не е приключила, поради несъгласуване от Националния
институт по недвижимо културно наследство и затова е било необходимо
извършването на втора.
Третият документ, който се представя, е становище на Главния архитект
на Община Варна, който е органът, който издава разрешенията за строеж,
съгласно което в конкретния поземлен имот с отреждане по ПУП за хотел,
може да бъде разрешено изграждането на апартаментен хотел като подробно
са изложени законовите разпоредби, въз основа на които това е възможно и
ето защо това произнасяне на административния орган има изключително
важно значение. Опровергава всички твърдения на ответницата, че нямало как
да бъде построен апарт хотел при допуснатия на моя доверител ПУП за хотел.
Адв. Ц.: С оглед направеното уточнение считам, че представените
доказателства са относими към спора и следва да бъдат допуснати. По
същество ще изразим становище по тях, като правя уточнение, че това, което
твърди процесуалният представител на ищеца, че първата процедура пред
Института по паметниците на културата е приключила с отказ за съгласуване,
следва да се уточни, че тази процедура е инициирана именно от „Ай Ви
Сейлингс“ – ищеца по делото и неправилно се интерпретира постановения
отказ за съгласуване, като се иска да се тълкува той в полза на ищеца, който
всъщност с представянето на проект за одобряване на ПУП за хотел е станал
причина да бъде постановен този отказ.
Адв. С.: Ще направя едно пояснение. Ако погледнете представените
документи от Националния институт, заявлението е подадено през 2015 г. –
много преди да се подпише процесния договор от Б. Т. и произнасянето, по
което има отказ, е също от 2015 г. на Министерството на културата – много
преди да се подпише процесния договор. Едва през 2018 г. се подписва
договора между страните и новата процедура приключва с положително
становище на Министерството, което е представено с допълнителната искова
молба.
Адв. Ц.: Това е по същество. Да се приемат.
СЪДЪТ по представените в днешното съдебно заседание от ищеца
доказателства:
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените в
днешното съдебно заседание от ищеца заверени преписи на: писмо с рег.№
АГУП24001539ВН_001ВН от 15.11.2024 г.; писмо с изх.№ 7000-3 от
17.01.2025 г.; Заявление вх.№ 9400-915 от 10.11.2015 г.; писмо с рег.№
АУ074776ОД от 07.08.2023 г.; Техническо задание; Заповед № 445 от
06.10.2023 г.
9
Адв. Ц.: Моля на доверителката ми да бъде издадено съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди от Община Варна с копия от
документите към преписката по одобряване на ПУП-ПРЗ и РУП за процесния
поземлен имот: 10135.1504.200 с административен адрес: „Антим I“ № 3.
Посоченото искане правя, във връзка с необходимостта от установяване на
възраженията на доверителката ми, че договорът между нея и ищеца е
прекратен по право, поради невъзможност за неговото изпълнение, тъй като
със същия и по силата на дадените пълномощия на ищеца, той е следвало да
извърши необходимите действия по процедиране на ПУП за имота, с който да
осигури последващата своя дейност, за която се е съгласил с договора, а
именно строителство на сграда, в която да могат да бъдат построени обекти,
част от които да се предоставят в индивидуална собственост на ищцата и
останалите собственици на поземления имот. Навели сме твърдения в
отговора и допълнителния отговор, че с действията си, извършени въз основа
на дадените му пълномощия пред Община Варна, въпреки наличието на
процедиран ПУП с предназначение на имота за жилищно строителство към
2015 г., по което е било налице издадена заповед за допускането на такъв
ПУП, ищецът е извършил действия, с които е променил искането и
представените проекти, вследствие на което след дълго забавяне, е издадена
заповед за одобряване на ПУП, но за хотел, в което твърдим, че не би могло да
се придобият индивидуални обекти на собственост. Едва впоследствие с анекс
е постигнато съгласие между страните, в имота да бъде построен апарт хотел,
но до настоящия момент ищецът не е предприел действия по процедиране на
промяна на ПУП за имота с предназначение за апарт хотел. Чрез снабдяване с
документите от Община Варна ще установим какви действия са извършени
въз основа на договора за мандат и даденото пълномощно от ищеца. По негово
искане е одобрено изменението на ПУП за имота при наличие на допускане за
жилищна сграда в такова за хотел.
На същите основания моля да ни се издаде съдебно удостоверение, по
силата на което да се снабдим от Националния институт за културно
недвижимо наследство с данни за това, било ли е поискано съгласуване от
собствениците на поземлен имот с описания по-горе идентификатор на проект
за изменение на ПУП за имота с предназначение за хотел, кой е инициирал
тази процедура и кой е участвал в нея.
Другото ми искане е да бъде задължен ищецът да представи
разпределителния протокол, който твърди, че е предоставил на доверителката
ми на 29.08.2022 г., в което е представила разпределение на бъдещите
индивидуални обекти, които е следвало да изгради в имота и за което е
съставен протокол на нотариус с рег.№ 335 от 29.09.2022 г.
Имам и искане за съдебно-техническа експертиза, но за момента няма да
10
го направя, тъй като ако се снабдим с посочените доказателства, съдът би
могъл сам да направи преценка на тези факти.
Адв. С.: По отношение на първото искане за издаване на съдебно
удостоверение пред Община Варна считам, че във вида, в който то е
направено, следва да бъде оставено без уважение, защото не е посочено
конкретно кой ПУП и преписка.
Адв. Ц.: Искаме преписката по одобряване на ПУП-ПРЗ за процесния
имот, по която е издадена заповед за допускане изработването на ПУП за
жилищно строителство, която сме цитирали в отговора си на исковата молба
от 2015 г. Той е един, който е за хотел.
Адв. С.: Има една процедура за ПУП от 2015 г. преди процесния договор
без участие на моя доверител, която приключва с отказ за съгласуване на
проекта за ПУП от Националния институт по недвижимо културно наследство
– документ, който представихме сега. Има втора процедура за ПУП от 2019 г.,
извършена от моя доверител и всички документи в тази процедура твърдим,
че сме представили с допълнителната искова молба. Тя затова е толкова
голяма. От подаване на заявлението всички протоколи, решения,
съгласувателни становища са там към допълнителната искова молба, тоест от
тази втора процедура всички документи са представени с допълнителната
искова молба. И има трета процедура, която е инициирана от собствениците на
база договора, който са сключили с „БОРД“ и документите по тази трета
процедура бяха представени в днешното съдебно заседание с това заявление.
Тя е от 2023 г. Това е трета процедура за друг ПУП и те са одобрили друг ПУП.
Тоест има три ПУП-а за имота, като за третия ПУП и за втория ПУП всички
документи са вече по делото.
Адв. Ц.: Искането ни е така, както е формулирано. По принцип не може
да се каже преписката по кой ПУП, защото ние имаме само допускане на
изработването на ПУП за жилищно строителство през 2015 г., което е от
ЕСУТ. Този ПУП не е бил одобрен от кмета на Общината. Има такава заповед.
Адв. С.: От 2015 г. има една процедура, която пак казвам, тя е започната
от собствениците без наше участие и тя приключва с онова становище, което
представихме от Националния институт по недвижимо културно наследство, с
което отказват да съгласуват този ПУП и процедурата приключва. ПУП-ът не
е съгласуван. Твърдим, че процедурата за ПУП, предприета през 2015 г. от
собствениците на имота, е приключила с отказ за одобрение с, за да бъдем
конкретни, Министерство на културата изх.№ 33441215 от 16.12.2015 г.

Адв. Ц.: Категорично оспорваме този факт. Внесен е ПУП за одобрение
в Общината, но след това е минал период от време, в който има допускане от
11
ЕСУТ. Тази процедура е започнала по-рано. Допуснат е през 2015 г. с
предназначение на имота за жилищно строителство, като е следвало да бъдат
извършени допълнителни действия, за да се стигне до одобряването със
заповед на кмета. Ние твърдим, че тази процедура не е приключила, както
сочи ищецът с отказ на Националния институт по недвижимо културно
наследство, а всъщност, след като той е бил упълномощен от моята
доверителка и другите собственици, ищецът при вече започната процедура за
ПУП е представил документи и проекти за изменение на ПУП за одобряване
на ПУП за хотел, тоест нямаме една приключена процедура и след това да е
започната нова за хотел и аз затова мисля, че с така поисканото удостоверение
мисля, че в Общината едва ли тези неща стоят в отделни папки като преписки.
Това е една процедура, която е продължила във времето. Има трета процедура.
Те представиха доказателство, но тя е вече, след като според нас договорът е
прекратен. Тя е нова. Тази процедура, за която искаме, твърдим, че е
приключила със заповед за одобряване на ПУП с предназначение хотел. Една
и съща процедура е. Няма други заповеди на кмета. Няма заповед на кмета, с
която да е одобрен ПУП за жилищно строителство или да е отказано
одобряването на ПУП за жилищно строителство и след това да е започната
нова процедура за хотел. Това са нашите твърдения. Още повече, при
одобряването на ПУП-а с предназначение за хотел, кметът сам е констатирал,
че му се дава да одобри заповед за одобряване на ПУП, по която са
представяни документи за жилищно строителство, а впоследствие са
представени проекти за хотел.
Адв. С.: Аз мисля, че първо трябва да се върнем към това какви
доказателства събираме, а после да ги интерпретираме кое доказателство,
какво значение има. Пак казвам, процедурата е инициирана от моя доверител
с допълнителната искова молба. Всички документи в тази процедура са
представени, започвайки от съгласуването на Министерството на културата,
заявление и съответните актове – протоколи на ЕСУТ, съгласувателни писма и
т.н. Тоест процедурата, която е проведена по одобряване на ПУП от моя
доверител, за да кажем завършила със Заповед № Г-128 от 2022 г., всички
документи са представени по делото.
Адв. Ц.: Ние твърдим, че това не са всички документи.
Адв. С.: Процедурата от 2015 г., когато собствениците внасят проект за
ПУП, който е отказан да се съгласува от Националния институт по недвижимо
културно наследство, е друга процедура. Тя приключва с това, което
представихме и затова въпросът е коя процедура за кой ПУП искат.

Адв. Ц.: На 13.08.2015 г. е подадено искане за приемане и одобряване на
представен проект за ПУП. Да кажем, че преписката по искане за одобряване
12
на ПУП е от 13.08.2015 г. Искаме преписката за одобряване на ПУП, започната
със заявление от 13.08.2015 г., приключила с издаване на заповед на кмета на
Община Варна за одобряване на ПУП-ПРЗ за процесния имот с
предназначение за хотел. Ако Общината прецени, че са две преписки, ние
искаме, тази процедура да видим. Колко преписки са, мисля, че няма значение.

Адв. С.: По искането за съдебно удостоверение пред Националния
институт по недвижимо културно наследство всички документи, които са
постъпили в Националния институт по недвижимо културно наследство за
този имот от 2015 г. до 06.01.2025 г. се съдържат в това писмо, което
представих в днешното съдебно заседание и те се изчерпват с едно становище
от 2015 г. със съответното заявление (имате го) и второто становище от 2019
г., което е издадено по искане на моя доверител и което сме представили още с
допълнителната искова молба. Тоест Националният институт по недвижимо
културно наследство има това за този имот към 06.01.2025 г.
Адв. Ц.: Ние твърдим, че всъщност за да се постанови отказ от
Националния институт по недвижимо културно наследство, причина за това е,
че всъщност (представени са документи от нас в този смисъл) представените
проекти от „Ай Ви Сейлингс“ не са отговаряли на изискванията и са давани
указания многократно за отстраняване на проблеми, за да бъде одобрен този
ПУП. Тези документи от Националния институт по недвижимо културно
наследство не мога да кажа дали са налични по преписката на Общината за
одобряване, тъй като не съм се запознала каква част от тях е изпратена.
Адв. С.: Извинявайте, но аз няма да се съглася с това. Нека внимателно
да четем това, което представих в днешното съдебно заседание.
Адв. Ц.: Ние нямахме време, колега, да го прочетем.
Адв. С.: Там ясно пише в писмото. Има заявление с вх.№ от 2015 г.
Намира се отзад и има становище от 2015 г. на Министерството, много преди
процесния договор. Има и второ становище от 2019 г., което е представено с
допълнителната искова молба и ако се прочете първа страница на писмото, са
всички документи, които има в Националния институт по недвижимо
културно наследство, тоест и три пъти да ги питате, те друго освен това не
могат да отговорят и няма подадено заявление от моя доверител, по което да
има отказ за съгласуване. В Националния институт по недвижимо културно
наследство няма подадено заявление от моя доверител, по което да има отказ.
Има едно подадено заявление съгласно този документ и по него има
одобряване.
Адв. Ц.: Тъй като не можахме да се запознаем подробно с представените
доказателства, ще помоля за възможност за допълнително становище, тъй
13
като са много документи с различни дати. Моят въпрос към ищеца, ако иска
да направи това уточнение, е, след сключването на договора със
собствениците и даването на пълномощни той извършил ли е действия пред
Паметниците на културата по одобряване на проект за изменение на ПУП и на
кой? До 2018 г. вие подавали ли сте…
Адв. С.: Моля да се прочете внимателно записаното в допълнителната
искова молба, където сме заявили, че след сключване на договор и получаване
на пълномощно сме възложили на правоспособен архитект изработването на
проект на ПУП. Представили сме договора с архитект. След това този
изработен проект сме подали за съгласуване в Националния институт по
недвижимо културно наследство и сме получили съгласуване, представено с
допълнителната искова молба. След съгласуването с Националния институт
по недвижимо културно наследство сме подали заявление в район Одесос,
Община Варна за одобряване на проект (също представен), с което сме
заявили, че нашият ангажимент за съгласуване е приключил. От там нататък е
започнала процедурата по одобряване на ПУП. Това е във връзка с нашите
твърдения, но по отношение на документацията това е всичко, което има.
Адв. Ц.: Твърди се, че в периода между 2015 г. и 2018 г. е постановен
отказ, какъвто аз не съм видяла.
Адв. С.: Ние го представихме. Между 2015 г. и 2018 г. никоя от страните
не твърди между тях да има договорни отношения.
Адв. Ц.: Ищецът твърди, че по повод на искане от собствениците през
2015 г. има постановен отказ. Аз така разбрах.
Адв. С.: Аз не само го твърдя, а го и представихме. Ето тук пише:
„Министерството на културата не съгласува подобен устройствен план.“
Ищецът твърди, че е извършил действия след 2018 г. и за тях представя
доказателства към допълнителната искова молба. Ние само един проект за
ПУП сме правили, съгласували и одобрявали.
Адв. Ц.: Ние не знаем какво е правил точно ищецът в Паметниците на
културата, защото не разполагаме с тези документи. Предвид това, че
твърдим, че е налице неизпълнение в указаните срокове в договора на
неговите договорни задължения, а той твърди, че няма негови виновни
действия или бездействия, а забавата му се дължи на обективни причини и на
забава на администрацията, затова искаме да установим какво е процедирано
и какво се е случило в Националния институт по недвижимо културно
наследство по неговите заявления, тоест има ли некачествено изработени или
некачествено свършена работа, във връзка с която се е стигнало до това.
Адв. И.: Ако е възможно да се снабдим от Националния институт по
недвижимо културно наследство с цялата преписка по Заявление № 94004584
14
от 2018 г., подадено е ищеца. Да се снабдим с цялата преписка, за да видим
какви са били указанията, какво е изпълнил, какво не е изпълнил ищецът във
връзка с изпълнение на договорните си задължения, какво е предложил за
съгласуване, какво е било одобрено за съгласуване и какви указания са били
давани.
Адв. С.: Отговорът се съдържа в това, което представихме. Пак казвам, в
националната база не се съхранява такъв проект, а заявлението и становището
са представени.
Относно разпределителния протокол, ние никога не сме твърдели, че
между страните има подписан разпределителен протокол. Нека внимателно
четем констативния протокол, който е представен по делото още с исковата
молба, където всеки един от собствениците са заявили, че са запознати с
влезлия в сила ПУП (записано на първа страница), запознати са с изготвения
инвестиционен проект, както и че желаят да подпишат разпределителен
протокол, съгласно представените проекти и в изпълнение на задълженията си
по договора. Тоест твърдим, че не е подписан разпределителен протокол. Ако
беше подписан, ние щяхме да го представим като доказателство. Ние казваме
само, че всички те са се запознали с ПУП-а и с проектите и са казали, че са
готови да подпишат разпределителен протокол. Не го казвам аз. Те са го
направили като изявление пред нотариус.
Адв. Ц.: Тоест те са се съгласили да подпишат разпределителен
протокол, какъвто не им е предоставен, въпреки вашето задължение в
определен срок от време да предоставите за подпис такъв разпределителен
протокол.
Адв. С.: Те са заявили, че са съгласни да подпишат разпределителен
протокол. Запознати са с ПУП-а, запознати са с изготвения инвестиционен
проект – това пише в протокола. Няма подписан разпределителен протокол.
Адв. Ц.: Добре, нека да се запише. Казахте, че не сте изготвяли и не сте
им предлагали.
Адв. С.: Не сме казали, че не сме изготвили. Казахме, че няма подписан
между страните разпределителен протокол.
Адв. Ц.: А имате ли изготвен проект за такъв?
Адв. С.: Със сигурност. Какво от това? Той, като не е подписан от
страните какво значение има?
Адв. Ц.: Тоест какво е разпределението съгласно този протокол стаи в
хотел или индивидуални обекти?
Адв. С.: Мога да кажа, че самите проекти са за апартаменти в
апартаментен хотел. За никакви стаи никога не е ставало въпрос, но какво от
15
това? В момента обсъждаме доказателства и аз казвам, че подписан
разпределителен протокол между страните няма.
Адв. Ц.: Щом има изявление за разпределителния протокол, не
поддържам искането за задължаване на ищеца за представянето му.
СЪДЪТ намира направените в днешното съдебно заседание
доказателствени искания от страните за допустими, поради което следва да
бъдат уважени, като бъде дадена възможност на ищцовата страна в
седмодневен срок от днес да представи надлежна молба по чл.192 от ГПК,
както и следва да бъдат издадени съдебни удостоверения на ищеца, които да
послужат пред Община Варна и Националния институт по недвижимо
културно наследство, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна в седмодневен срок от днес
да представи надлежна молба по чл.192 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ответника Г. Ж. Л., ЕГН
**********, което да послужи пред Община Варна, по силата на което да се
снабди с преписката по одобряването на ПУП-ПРЗ и РУП за поземлен имот с
идентификатор: 10135.1504.200, ****, образувана въз основа на Заявление от
13.08.2015 г. до одобряването със Заповед № Г-138 от 05.05.2022 г., след
представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ответника Г. Ж. Л., ЕГН
**********, което да послужи пред Националния институт по недвижимо
културно наследство, по силата на което да се снабди с преписката по
Заявление с вх.№ 94004584 от 29.11.2018г., след представяне на доказателство
за внесена държавна такса.
Адв. Ц.: Бях си оставила като възможност да поискам експертиза в
следващото съдебно заседание, след като се запознаем с документите по
представените преписки, но в момента си мисля, че предвид представените
днес документи, а именно становище, за което колегата уточни, че всъщност
от Общината е дадено становище, че в предвидения хотел могат да се изградят
индивидуални обекти, считам, че е необходима съдебно-техническа
експертиза за установяване на този факт. Това е съгласно представеното днес
писмо с рег.№АГУП24001539ВН_001ВН от 15.11.2024г., в което са направени
тълкувания на това какво би могло да бъде предназначението на сградата
хотел и за какво би могла да се ползва, а именно в писмото се установява, че е
възможно хотелът да се ползва като апартаментен хотел.
Адв. С.: Друго пише в писмото.
Адв. Ц.: Колега, да ги бяхте представили по-рано, защото аз в момента
16
не мога да изчета толкова документи. Нашето искане е да се назначи съдебно-
техническа експертиза, която след запознаване с преписката в Община Варна
по Заявление от 13.08.2015 г. да даде заключение, хронологично
документално какви действия са били извършени от собствениците, както и от
„Ай Ви Сейлингс“ ООД по разработването, допускането и одобряването на
ПУП-ПРЗ и РУП за процесния имот, тяхната последователност, въз основа на
запознаване с конкретните решения и протоколи, съдържащи се в
преписката?; Какви проекти са представени от „Ай Ви Сейлингс“ ООД, във
връзка с подаденото от него като пълномощник заявление за одобряване на
ПУП-ПРЗ за имота?; Сграда с какво предназначение се предвижда в този
имот, съответно при одобряването на ПУП с предназначение за хотел,
възможно ли е в тази сграда да се обособят индивидуално обекти на
собственост за собствениците и за трети лица?
Адв. Ц. на въпрос от съда: Оттеглям искането по точка първа. По
следващата точка за предназначението за сградата, за извършените действия
от „Ай Ви Сейлингс“ също не искаме експертиза, тъй като ще представим
доказателства от Община Варна. Остават трети и четвърти въпрос, за които
поддържаме искането си.
Адв. С.: Аз ще се противопоставя на това искане. Главният архитект на
Общината казва, че в конкретния поземлен имот с отреждане съгласно Заповед
№ Г138 от 2022 г. за хотел може да се разреши изграждането на апартаментен
хотел, в който има апартаменти, които са самостоятелни обекти. Това е казано
в това становище и това е становище конкретно за този имот, за този подробен
устройствен план, издаден от органа, който одобрява проектите и издава
разрешенията за строеж. Ето защо аз считам, че дори е недопустимо искането
за експертиза, по която вещото лице да даде отговор на същите въпроси.
Според мен, след като административният орган е казал, че това може да
стане по този начин, каквото и да каже вещото лице, няма никакво значение за
предмета на делото. Ето защо считаме, че по поставените въпроси отговор се
съдържа в документ по кориците на делото и няма как да искаме от едно вещо
лице да даде друго становище, тъй като тук става дума за становище на
органа, издаващ разрешенията за строеж и одобряващ проект и няма как това
становище като официален документ да бъде опровергано чрез експертиза на
вещо лице. Ето защо аз считам, че искането по последните два въпроса – 3 и 4
са недопустими.
Адв. Ц.: Цитираното писмо от главния архитект на Община Варна
представлява документ, който не е разрешение за построяване на
апартаментен хотел. Видът на сградата, за каквато е предвиждането на имота,
е определена в заповедта на кмета на Общината и може да се установи от
проектите. Тълкуването на законови и подзаконови разпоредби от главния
17
архитект на общината в случая не може да бъде задължително за съда и за
страните. Освен това считаме, че същото е неправилно. Не е дадено в кръга на
правомощията на главния архитект на Община Варна да тълкува какво би
могло да се построи, да се изгради в един хотел. Това нещо произтича от
закона, така че ако съдът прецени, че е основателно възражението на
ответника за недопустимост на искането, този въпрос да бъде разрешен с
експертиза, аз моля да бъде изключен от доказателствения материал по делото
посоченото писмо от Община Варна или същото да не бъде ценено, тъй като
това е едно недопустимо тълкуване на закона, което би трябвало съдът да сам
или с помощта на вещо лице да установи. Считам, че са необходими
специални знания на вещо лице по този въпрос, тъй като то следва да се
запознае конкретно с това какво е предвиждането и какви са проектите, които
са били представени, за да може да бъде одобрен този ПУП за хотел.
Адв. С.: Поддържам възражението си. Главният архитект ясно е
отговорил точно на този въпрос какво може при тази заповед, при това
отреждане по ПУП, каква сграда може да се разреши в този имот, какво
предназначение, с какви обекти.
СЪДЪТ намира направеното от ответната страна искане за допускане на
съдебно-техническа експертиза за допустимо, поради което следва да бъде
уважено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която след
запознаване с преписката в Община Варна по Заявление от 13.08.2015г. да
даде заключение по следните въпроси:
1. Сграда с какво предназначение се предвижда в процесния имот?;
2. При одобряването на ПУП с предназначение за хотел, възможно ли е в
тази сграда да се обособят индивидуално обекти на собственост за
собствениците и за трети лица?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на допуснатата
съдебно-техническа експертиза в размер на 400.00 /четиристотин/ лева,
вносим от ответната страна в едноседмичен срок от днес.
УКАЗВА на страните, че вещото лице ще бъде определено в закрито
съдебно заседание.
Адв. С.: Нямаме други доказателствени искания.
Адв. Ц.: Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че за събиране на доказателства производството по
делото следва да бъде отложено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
18
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 15.04.2025 г. от
13:00 ч., за които дата и час страните се считат за уведомени от днешното
съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:33
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
19