ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 319
гр. Бургас, 31.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.а Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500166 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр.чл. 238 ал. 2 ГПК и е образувано
по повод частната жалба на „СИДЕЛ ИНДУСТРИАЛ “ООД ,със седалище
гр. София,подадена чрез адвокатския му представител против определение №
6308/10.11.2022 г. постановено по гр.д. № 8593/2022 г. по описа на Бургаския
районен съд ,с което е прекратено производството по делото на оснчл. 238 ал.
2 ГПК .
Моли се за отмяна на определението и връщане на делото на районния
съд за даване на по-нататъшен ход на делото .
В отговор на частната жалба ответникът ,чрез процесуалния си
представител излага съображения за неоснователност на изложените
аргументи .
След преценка на приложените доказателства и като обсъди
съображенията на страната ,Бургаският окръжен съд прие за
установено следното :
Производството по гр.д. № 8593/2021 г. по описа на БРС е било
образувано по искова молба на „Сидел Индустриал“ООД-със седалище гр.
София против „Водоканалстрой-Костови „ЕООД ,със седалище гр. Бургас за
установяване по отношение на ответника ,че дължи на ищеца сумата от
3361,32 лв. –представляваща главница по посочени 6 бр. фактури от 2018 г. и
1
сумата от 907,20 лв. –лихви за забава за посочените периоди ,ведно със
законната лихва от 05.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането ,за
които суми е издадена вполза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № *****/2021 г. на БРС.Исковете са квалифицирани от
районния съд с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр.чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл.
86 ал. 1 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен
.Оспорва истинността на част от представените от ищеца доказателства –
фактури и приемо-предавателни протоколи ,както и складови разписки ,като
настоява за откриване на производство по чл. 193 от ГПК по отношение на
всички приложени документи ,за които се твърди ,че са подписани от името
на ответното дружество ,поискал е и привличане на трето лице-помагач по
делото /което искане е било оставено без уважение от съда /.
В съдебно заседание от 10.11.2022 г. ответникът е поискал прекратяване
на делото при наличие на предпоставките по чл. 238 ал. 2 ГПК .
За да постанови определение за прекратяване на производството по чл.
238, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК районният съд е приел, че: 1) делото пред
първоинстанционния съд е било образувано по иск за сумата от общо
4 268,52 лв.-главници и лихви ,предявен при условията на чл. 422 ГПК -
неплатени стоки ,доставени от ищеца в периода юни-октомври 2018 г. след
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ГПК; 2) ответникът „Водоканалстрой-Костови “ООД е подал
писмен отговор на исковата молба, а ищецът не е взел становище по него; 3)
първото по делото заседание по смисъла на чл. 143 – чл. 146 ГПК е било
насрочено за 26.09.2022г. в 20 ч., за когато страните са били редовно
призовани и на него се е явил само управителят К* на ответника и адв. Т. ,
упълномощен от ответника доказателства .Делото е отложено за 10.11.2022
г. с оглед допуснати и поискани от ответника доказателства .На проведеното
публично заседание на 10.11 ответникът е направил искане за прекратяване
на делото по чл. 238, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК;
Първата инстанция е уважила искането , доколкото са се осъществили
предпоставките по чл. 238, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК: ищецът не се е явил в
първото по делото открито заседание (по смисъла на чл. 143 - 146 ГПК), не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
2
делото в негово отсъствие..Затова е прекратил производството по делото на
това основание с протоколно определение от същата дата .
Определението е правилно .
Становището на районния съд е в съответствие с дадените в определение
№ 259 от 25.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1436/2017 г. на ВКС, ГК, Четвърто
отделение, споделяни от настоящия състав разяснения, според които
неприсъствено решение срещу ищеца, съответно прекратяването на
производството по искане на ответника се постановяват, когато искът не се
поддържа /без да е оттеглен/, при наличието на следните предпоставки: с
призовката за първото заседание на ищеца е надлежно връчен препис от
отговора на исковата молба, в който са направени възражения и оспорвания
от ответника /напр. възражения за давност или за опрощаване, или е оспорена
истинността на представен с исковата молба документ/, но ищецът не е взел
становище нито се явява в първо заседание /без да е направил искане делото
да се гледа в негово отсъствие/, в което се преклудира възможността да
направи реплика за спиране и прекъсване на давността, както и да посочи
доказателства за това по указание на съда, да направи възраженията си срещу
сделката за опрощаване или да оспори истинността на представения
документ, който я съдържа, да заяви, че ще се полза от оспорените документи
и т. н. С неявяването си в съдебно заседание ищецът се лишава и от
възможността да участва в изясняването на фактическата страна на спора,
когато съдът изпълнява служебните си задължения по чл. 143 и чл. 145 от
ГПК, както и да се запознае с доклада по делото и указанията на съда по чл.
146 от ГПК, т. е. преклудирана е и възможността му да представя и сочи
доказателства, които не са представени нито не е поискано допускането и
събирането им с исковата молба. На последно място ищецът трябва да е
предупреден за последиците от неявяването му в съдебно заседание. Не може
да бъде постановено неприсъствено решение срещу ищеца, нито може да бъде
прекратено производството по искане на ответника, ако не е подаден отговор
на исковата молба, ако препис от подадения отговор на исковата молба не е
надлежно връчен на ищеца заедно с призовката за първото заседание по
делото, ако подаденият отговор на исковата молба не съдържа възражения и
оспорвания, а защитата на ответника се ограничава с отричане на фактите и
обстоятелствата, посочени в исковата молба и твърдения на други факти,
които имат значение за решаването на делото, както и ако ищецът не е
3
предупреден за последиците от неявяването му в съдебно заседание. Още по-
малко може да бъде постановено неприсъствено решение срещу ищеца или
производството по делото да бъде прекратено по искане на ответника, когато
ищецът има поведение, несъвместимо с неподдържането на предявения иск.
В процесния случай с оглед обстоятелството, че отговорът на исковата
молба на ответника съдържа възражения и оспорвания с посочения по-горе
характер /защитата на ответника не се ограничава с отричане на фактите и
обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба и твърдението на
други факти, които имат значение за претендираната негова отговорност,но
се оспорва истиността на всички приложени към исковата молба документи –
фактури ,стокови разписки и приемо-предавателни протоколи ,носещи
подпис от името на ответника /, е несъмнено, че ищецът е имал поведение,
което е несъвместимо с неподдържането на предявения иск, още повече ,че в
призовката за първото съдебно заседание ,получена лично от процесуалния
представител на ищеца ,е отправено предупреждение ,че при неподаване в
срок на писмен отговор и неявяване в с.заседание ,без да е направено искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие ,насрещната страна може да
поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото
,както и присъждане на разноски . Затова правилно районният съд е приел,
че с призовката за първото заседание по делото първоинстанционният съд е
връчил на ищците препис от отговора на исковата молба и определението по
чл. 140, ал. 1 ГПК с проекта за доклад по делото и ги е предупредил за
последиците от неявяването им в съдебно заседание. Също правилно съдът е
приел, че ищците не са взели писмено становище по отговора на исковата
молба и нито те, нито упълномощеният от тях адвокат са се явили в първото
заседание по делото, без уважителна причина за това да е доказана по делото.
Правилно е отчетено обстоятелството, че отговорът на исковата молба
съдържа възражения и оспорвания на приложени от ищеца документи /с
които същият доказва твърденията си /и защитата на ответника не се
ограничава с отричане на фактите и обстоятелствата, посочени в основанието
на исковата молба и твърдението на други факти, които имат значение за
претендираната негова отговорност, както и обстоятелството ,че ищците не са
поискали събирането на допълнителни доказателства ,с оглед и направените в
отговора оспорвания ,включително и на истинността на документи .
4
Наведените в частната жалба доводи ,че съдът бил длъжен да постанови
неприсъствено решение ,а не и да прекрати производството по делото ,както и
че приложението на чл. 238 ал. 2 ГПК в производство по чл.422 от ГПК е
недопустимо ,са несъстоятелни . на първо място доколкото иска по чл. 422 от
ГПК ,доколкото се разглежда по реда на общото исково производство ,не
изключва приложението на която и да разпоредба ,включително и тази по чл.
238 от ГПК ,която се прилага не само за общия исков процес ,но и за
специалните такива ,уредени в ГПК.Неоснователни са и възраженията ,че
съдът е приел представени доказателства по делото /което е без значение за
упражняване възможността по чл. 238 ал. 2 ГПК/,както и твърденията за
нарушения на процесуалния закон ,тъй като искането за прекратяване не
било изложено своевременно в първото по делото заседание /всъщност
законът не предвижда преклузия за ответника да упражни правото си в
определено заседание ,като изискването е ищецът да не е участвал в първото
съдебно заседание /.Аргументите за липсата на предпоставки за
приложението на чл. 238 ал. 2 ГПК ,вкл. и чл. 239 от ГПК ,са също
неоснователни .
Затова протоколното определение следва да бъде потвърдено и при този
изход на спора в полза на ответника по частната жалба на осн.чл. 78 ал. 3 ГПК
следва да бъдат присъдени направените пред въззивния съд разноски
,възлизащи в размер на 500 лв. –платено адвокатско възнаграждение,за което
са представени надлежни доказателства .
Доколкото предявеният при условията на чл. 422 ГПК иск е по
гражданско дело с цена под 5 000 лв., т. е. решението не би подлежало на
касационно обжалване (чл. 274, ал. 4 ГПК),то настоящото определение,с
което се потвърждава прекратителното определение на районния съд ,не
подлежи на обжалване –на осн.чл. 274 ал. 4 ГПК .
По тези съображения Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 6308/10.11.2022 г.
постановено по гр.д. № 20212120108593/2021 г. по описа на Бургаския
районен съд.
5
ОСЪЖДА „СИДЕЛ ИНДУСТРИАЛ“ООД ,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление- гр. С***** ,предс.от Д* Н*чред пълномощника-адв.
К*Г. ,гр.Л**** да заплати на „ВОДОКАНАЛСТРОЙ –КОСТОВИ „ООД,ЕИК
****,със седалище и адрес на управление – Б****** ,представлявано от
управителя Щ* Д* К* ,сумата 500/петстотин /лева – разноски по делото пред
настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6