О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2246/31.08.2023
година, град Бургас
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в закрито съдебно заседание на 31.08.2023 г., в състав
съдия Константин
Григоров
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 1375 по описа за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и чл.166, ал.4 от АПК, във връзка с чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на „Вромос.ком”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** против заповед №
РД-01-194 от 16.03.2023 г. на кмета на община Царево. С обжалваната заповед, на
основание чл.57а, ал.1, т.1, вр. чл.56, ал.2 от ЗУТ, е наредено на
жалбоподателя да премахне преместваеми обекти „44 броя преместваеми обекти,
представляващи дървени навеси над и пред каравани и контейнери“, съгласно
приложено геодезическо заснемане с възложител дружетсвото – жалбоподател.
Обектите са разположени в ПИ 44094.2.943 по кадастралната карта на с. Лозенец,
м. Караагач, общ. Царево.
Факти:
С определение № 2129/04.08.2023 г. по делото, съдът
остави без уважение заявеното в жалбата искане за спиране на предварителното
изпълнение на заповедта. Определението беше съобщено на страните по електронна
поща на 04.08.2023 г., като двете страни изрично потвърдиха получаването през
същия ден (л.106-107). С оглед потвърденото изтегляне на съдебния акт
7-дневният срок за обжалване е изтекъл на 11.08.2023 г. В този срок определението
не беше обжалвано.
С вх. № 8286/14.08.2023 г. (л.111) жалбоподателят,
чрез упълномощени представители, сезира съда с ново искане на основание чл.166,
ал.4 от АПК, като твърди нови обстоятелства, въз основа на които
предварителното изпълнение на заповедта следвало да бъде спряно. Основно се
твърдят значителни и труднопоправими вреди, които щели да настъпят за
дружеството вследствие на предварителното изпълнение. В молбата се излагат възражения,
според които в т.2
от диспозитива на оспорения акт е определен срок от един месец от влизане в
сила за доброволно изпълнение на разпореденото премахване. Този срок все още не
бил започнал да тече, тъй като заповедта не била влязла в сила и към настоящия
момент не подлежала на изпълнение. Въпреки това на 09.08.2023 г., служители на
община Царево извършили извънредна проверка на къмпинг „Якото място”,
стопанисван от дружеството – жалбоподател, където са разположени обектите
предмет на заповедта. За тази проверка не бил съставен констативен протокол и
такъв не бил връчен на дружеството, поради което за доказване на проверката към
молбата са приложени разпечатки на публикации от източници в интернет: bnr.bg (л.115), fаcebook (л.116), burgas24.bg
(л.117). Описва се, че предприетите от общинската администрация действия грубо
засегнали конституционни права на обитателите на къмпинга, смутили безпричинно
отдиха на почиващите и предизвикали значителни неудобства на дружеството, което
осъществявало позволена от закона търговска дейност. Обектите предмет на
заповедта се ползвали за отдих и почивка от голям брой туристи и с предприетата
проверка били предизвикани значителни неудобства както за дружеството, така и
за обитателите на къмпинга, което довело до масово недоволство и преждевременно
освобождаване на част от обектите. Било застрашено граденото с години реноме на
„Вромос.ком” ЕООД и това на България като туристическа дестинация. Изложеното
водело до безспорен извод за настъпили значителни и трудно поправими материални
вреди за дружеството.
Действията по извършване на
проверката представлявали ново обстоятелство по смисъла на чл.166, ал.2, изр.2
от АПК, което било основание за спиране на предварителното изпълнение на
заповедта.
С разпореждане № 3534/24.08.2023
г. (л.120), с оглед липсата на доказателства за значителни или труднопоправими
вреди, които предварителното изпълнение на акта щяло да причини, съдът указа на
жалбоподателя, в 3-дневен срок от получаване на съобщението, да представи
доказателства за тези твърдения. Съобщението беше изпратено на посочената от
процесуалните представители електронна поща (л.111) на 24.08.2023 г. и потвърдено
изтегляне на същия ден (л.121-122).
На 25.08.2023 г., в изпълнение на
указанията, по поща са изпратени молба и доказателства. Същите са постъпили в
деловодството на съда с вх. № 8594/28.08.2023 г. Сочи се, че от представените с
молбата за спиране с вх. № 8286/14.08.2023 г. писмени доказателства (л.115-117),
безспорно се установило, че от страна на община Царево са предприети действия
по предварителното изпълнение на заповедта, независимо, че в същата се
съдържало изрично разпореждане, че подлежи на изпълнение в 1-месечен срок от
влизането й в сила. Предвид обстоятелството, че
действията по изпълнението на заповедта се провеждат в разгара на летния сезон,
създадените неудобства довели до масово недоволство от страна на почиващите в
къмпинга и преждевременно освобождаване на
част от обектите предназначени за отдих, за които още преди началото на сезона
дружеството е сключило договори за наем. От приложените към настоящата молба
доказателства се установявало, че договорите за наем са сключени за отдаване
под наем на къмпингуващи площи в ПИ 44094.2.943, със срок от 1 година, който
започнал да тече от 01.03.2023 г. За уговорените наемни цени „Вромос.ком” ЕООД
е издал фактури, като от представените банкови извлечения било видно, че същите
са платени от наемателите. В случай че дружеството не изпълни някое от
задълженията си по договора, каквото безспорно било да предостави наетите площи
и да осигури безпрепятственото им използване за летуване, дължи неустойка в
размер на 1% от наемната цена. Предварителното изпълнение на Заповед
РД-01-194/16.03.2023 г. на кмета на община Царево поставило дружеството в невъзможност
да изпълни задълженията си по сключените вече договори за наем на обекти,
разположени в ПИ 44094.2.943. Предвид техния брой и размера на платените наеми,
за дружеството щели да настъпят значителни и труднопоправими материални вреди,
изразяващи се в сумите, които дружеството ще бъде задължено да върне на
клиентите си, както и в размер на сумите за заплащане на уговорените в
договорите за наем неустойки.
Правото:
Съгласно чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ, жалбите и
протестите пред съда не спират изпълнението на заповеди по чл. 57а, ал. 3 и 9. В ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че
съдът може да спре изпълнението на административния акт, издаден на посоченото
основание. В разпоредбата на чл.217, ал.2 от ЗУТ не са конкретизирани
основанията, при наличието на които съдът може да спре предварителното
изпълнение. Препращащата норма на чл.213 от ЗУТ указва субсидиарното прилагане
на АПК, от което следва, че приложима е разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК, според
която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може
по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2, която
указва, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по
искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с
влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да
причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може
да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
В конкретния случай в тежест на жалбоподателя е да
докаже, че предварителното изпълнение на акта би могло да му причини значителна
или трудно поправима вреда, като представи доказателства за вида и размера на
вредите и вероятността те да настъпят преди съдът да се е произнесъл по
законосъобразността на обжалвания административен акт. Тези вреди не се
предполагат и не могат да бъдат изведени само от характера на заповедта, защото
по силата на закона е презюмиран общественият интерес за допускане на
предварителното й изпълнение. Законът изисква вредите да са значителни или
труднопоправими. Значителността предполага голям размер или голямо значение на
вредите. От своя страна трудната поправимост предполага възстановяването в
първоначалния вид да е възможно в резултат на тежък, мъчен, сложен процес,
много усилия, голямо напрежение. Законодателят не изисква кумулативно наличието
на двете характеристики на вредата. Наличието на която и да е от тях е
достатъчно, за да обоснове приложението на чл.166, ал.2 от АПК.
Към молба с вх. № 8594/28.08.2023
г. са приложени: 22 бр. договори за наем на къмпираща площ, 22 бр. фактури за
продажба и банкови извлечения за извършени плащания. Съдът намира, че
представените доказателства не обосновават извод, че допуснатото по закон
предварително изпълнение на заповед №
РД-01-194 от 16.03.2023 г. на кмета на община Царево би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
Това е така по следните съображения:
Представените 22 бр. договори за наем
на къмпираща площ са напълно идентични и са сключени между дружеството – жалбоподател,
индивидуализирано с ЕИК **********, адрес на управление в ***, представлявано
от управителя Я. В. А. – наемодател и 22 физически лица индивидуализирани единствено
с три имена. Предметът на всички договори е идентичен и описан по следния
начин:
„Чл.1. Наемодателят отдава, а
наемателят приема за временно и възмездно ползване … бр. къмпираща площ с номер
… от около … кв.м., находяща се в ПИ 44094.2.943 къмпинг Якото място в Бургаска
област, община Царево, с. Лозенец, м. Караагач.”
Според представените договори общият
брой на наетите къмпиращи площи е 25. Освен площ в кв.м. нито един от
договорите не съдържа каквото и да е друго описание на наетите площи. Изобщо
няма индивидуализация в какво се състои, какво включва, какво представлява, за
какво ще се ползва, или друго къмпиращата площ, за да може тези площи по
някакъв начин да се отнесат към предмета на заповедта: „44 броя преместваеми обекти, представляващи дървени
навеси над и пред каравани и контейнери“. Наем и
ползване на дървени конструкции не е предмет на представените договори.
Доколкото предметът на договорите – къмпираща площ е индивидуализиран
единствено с площ (напр. около 56 кв.м.) съдът приема, че се касае за наем на
идеални части от ПИ 44094.2.943, община Царево, с. Лозенец, м. Караагач, но не
и за наем на описаните в заповедта обекти. Така, доколкото предмет на заповедта
не са сочените от жалбоподателя къмпиращи площи, не може да се приеме, че допуснатото
по закон предварително изпълнение върху други/различни обекти би могло да му причини
значителни или труднопоправими вреди. Не се сочат и не се доказват евентуални
вреди, конкретно свързани с обектите, които подлежат на премахване – напр.
стойност на вложените материали, разходи за изработка, разходи за премахване
или други относими. Изрично следва да се отбележи, че се представят
доказателства, с които евентуално да се обосноват вреди от предварителното
изпълнение на заповедта, но за 25 обекта (това е броят наети къмпиращи площи
според представените договори), а не за всички описани в административния акт
44 обекта.
На следващо място, недоказано остава твърдението
за преждевременно освобождаване на част от обектите. Не са представени
доказателства за прекратяване на нито един договор за наем съгласно чл.10-10.4
от същите. Не се представят и доказателства за предявени претенции за неустойки
по смисъла на чл.8-9 от тях. Отново следва да се подчертае, че предмет на
заповед № РД-01-194 от 16.03.2023 г. на
кмета на община Царево са дървени навеси над и пред каравани и контейнери.
Доказателства за причиняване на значителни или труднопоправими вреди от
премахването на тези (конкретните, според заповедта) обекти жалбоподателят не
представя.
Съдът не кредитира и твърдението за наличие на нови
обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.2, изр. 2 от АПК. Сочената от
жалбоподателя евентуална проверка, извършена от издателя на заповедта, доколкото
същата подлежи на предварително изпълнение, допуснато от закон, не е ново
обстоятелство, което да мотивира извод за спиране на предварителното
изпълнение. Въпреки, че за доказване на твърденията за извършена проверка от
служители на община Царево се представят медийни публикации, а не надлежно
изготвен констативен акт, съдът намира, че тези, евентуално извършени, действия
са свързани именно с допуснатото, по силата на конкретния закон, предварително
изпълнение на оспорената заповед, именно с оглед проверка изпълнението на
вмененото на адресата задължение.
Неоснователно е и възражението, според което в
диспозитива на заповедта е вписано, че същата подлежи на изпълнение един месец
след влизане в сила. В случая предварителното изпълнение е допуснато по силата
на закон, което не може да бъде дерогирано с разпореждане на издателя на
административния акт.
По изложените съображения, искането на „Вромос.ком“ ЕООД,
ЕИК ********* за спиране предварителното изпълнение на заповед № РД-01-194 от
16.03.2023 г. на кмета на община Царево е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение, с оглед на което Административен съд – Бургас, II-ри състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Вромос.ком“ ЕООД, ЕИК ********* за спиране на предварителното
изпълнение на Заповед № РД-01-194 от 16.03.2023 г. на кмета на община Царево,
заявено в молба вх. № 8286/14.08.2023 г. по адм.д. № 1375/2023 г. на
Административен съд – Бургас,.
Определението може да бъде обжалвано
пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването.
Съдия: