О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 09.07.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на девети
юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 1253 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на К.Д.А. срещу Решение № 1209 от 22.03.2019г. по гр.д. № 11429/2018г. по описа на ВРС, IХ-ти състав, с коeто
на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 от СК е отхвърлен предявения от въззивника срещу
П.Й.Й. с ЕГН ********** иск за осъждане на
ответницата да му заплати сумата от 1 136.19
/хиляда сто тридесет и шест лв. и деветнадесет ст./ лева, представляваща регресно вземане, съставляващо 1/2 от платените от ищеца в
периода 01.09.2017г. – 04.07.2018г.
общо 2 272.38лв. – вноски по договор за кредит от 15.08.2016г. с „Банка ДСК“
АД, изтеглен само от ищеца, през време на брака между страните по делото, ведно със законната лихва върху сумата считано
от датата на предявяване на исковата молба в съда – 26.07.2018г. до окончателното
плащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания
за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение,
както и за постановяване при допуснати
съществени нарушения на процесуални правила. Фактическите и правни изводи в
решението противоречат на събраните по делото доказателства, както и на
правилата на житейската логика. На първо място са излагат доводи за неправилно
разпределена доказателствена тежест. Текстът на чл.
32, ал. 2 от СК установява оборима презумпция, като доказателствената тежест за оборването й е в тежест на
оспорващия съпруг – последният следва да установи, че твърдяните
разходи не са извършени или, че удовлетворената с тях нужда не е семейна. В
доклада си по делото, ВРС е възложил в тежест на ищеца доказването на
предназначението и използването на кредита за нуждите на семейството. Погрешно
разпределената доказателствена тежест е отразена в
крайния акт на съда, който кредитира показанията на свидетелите на ищеца във
връзка с оборване на презумпцията на чл. 32, ал. 2 от СК. Независимо от
тежестта на доказване, съдът извел аргументи във връзка с целта на кредита от
показанията на свидетеля на ищеца. Тоз извод е необоснован. Безспорно,
гражданския брак между страните е сключен през 2014г. и прекратен през 2017г.
По време на брака ищеца е сключил 2 договора за банков кредит, първия през
2015г. в размер на 10 000 лв., а втория – през 2016г. – в размер на
15 000 лв. Предмет на спора е втория кредит и с него не са погасявани
лични задължения на съпруга. С част от него е рефинансиран предходния кредит от
2015г., а с остатъка са покрити нужди на семейството. Ако се твърди, част от
кредита да е използван не за семейни нужди, а за лични такива на съпруга, то
ответницата следва да докаже каква част и за какви нужди на ищеца е
изразходвана съответно. Оборването на законоустановената
презумпция изисква пълно доказване, каквото в случая не е проведено.
Показанията на ангажирания от ответницата свидетел са твърде общи, нетрайни във
времето, неточни. Доказателствената непълнота по
делото не следва да се тълкува във вреда на ищеца, а съобразно правилото на чл.
154 от ГПК – до оборването на презумпцията, се счита, че кредита е покривал
семейни нужди. Доколкото доказване от страна на ответницата не е проведено
успешно, то моли обжалваното решение да се отмени, а предявеният иск бъде
уважен в цялост.
В отговор на жалбата П.Й.Й. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се
потвърди. Кредитите са изтеглени от въззивника без
съгласието на ответницата, поради което задължението е поето от него без волята
на въззиваемата. Сумите са използвани от А. за лична
консумация – за закупуване на марихуана и алкохол. С това е оборена
презумпцията на чл. 32, ал. 2 от СК. В този смисъл не са налице предпоставки за
ангажиране регресната отговорност на П.Й., поради
което предяваният на това основание иск е
неоснователен.
Постъпила е и частна жалба от П.Й.Й. срещу Определение № 6297/16.05.2019г. постановено по
същото дело, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение
молбата й за изменение на решението в частта му за разноските, посредством
присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност на определението. Ответницата е лице с материално затруднение, а
адвокатът сам определя на кои лица може да окаже безплатна правна помощ. Това
основание не се нуждае от доказване /в този смисъл Определение №
95/19.02.2015г. по ч.т.д. № 1451/2014г. на ВКС, II ТО/. Моли в тази връзка да се
отмени определението и вместо него се постанови друго, с което на адв. П.В. се присъди възнаграждение в минимален размер.
В отговор на частната жалба К.А.
оспорва доводите в нея. За да се присъди адвокатски хонорар при условията на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА твърди, че следва да има представен договор за правна
помощ и списък на разноски. Моли поради това, обжалваното определение да се
потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че жалбите са допустими. Депозирани са
от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалването,
в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на съдържателните изисквания за
редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбите не са обективирани
искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
02.09.2019г. от 09:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.