РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Сандански, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20231250101409 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Г. К. с ЕГН-**********,
с адрес-гр.С., ул.”И.”, № *, срещу ІІІ ОУ „Христо Ботев“-гр.С., с Булстат: *********, с
адрес-гр.С., ул.”М.”, № *, представлявано от директора Р.З.С., с която са предявени
обективно съединени искове за заплащане на следните суми: сумата от 2250,36 лева,
съставляваща разликата между изплатеното брутно трудово възнаграждение и полагащото
се по анекс № Д01-192 / 10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022г. брутно трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 4125,66
лева, съставляваща разликата между изплатеното и полагащото се обезщетение при
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и сумата от 272,80
лева, съставляваща разликата между изплатеното и полагащото се обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 16 дни, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Правно основание- чл.128, т.2 от КТ, чл.222, ал.4 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ във вр. с
чл.51б и чл.56 от КТ.
Сочи се в исковата молба, че страните по делото са били в трудово правоотношение в
периода от 10.09.1990г. до 01.07.2023г., като ищцата е била назначена първоначално на
длъжността „учител общообразователен учебен предмет“, а впоследствие-на длъжността
„старши учител общообразователен учебен предмет“, при пълен работен ден от 8часа при
40-часова работна седмица. Сочи се още, че с допълнително споразумение № РД-11-14-
16/20.09.2022г. към трудов договор № 8/10.09.1990г. й е определено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1775лева и допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит за 40г. и 11месеца в размер на 710лева. Твърди се, че със
заповед № РД-11-626/29.06.2023г. е било прекратено трудовото й правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, считано от 01.07.2023г. Твърди се, че в периода от
01.01.2023г. до 30.06.2023г. на ищцата е заплащано месечно брутно трудово възнаграждение
в размер на 2502,75 лева, от които 1775лева-основно трудово възнаграждение и 727,75лева-
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Твърди се, че
1
на 10.08.2023г. е бил подписан анекс № ДО1-192/10.08.2023г. към КТД от 06.12.2022г. за
системата на предучилищното и училищното образование, който определя минимални
основни работни заплати на педагогическите специалисти, считано от 01.01.2023г. Твърди
се, че сключеният анекс към КТД разпростира действието си и по отношение на ищцата, тъй
като тя е член на Синдиката на българските учители и поради въведеното с него увеличение
на заплатите в сферата на училищното образование с обратна сила, поради което следва да й
бъдат преизчислени трудовите възнаграждения за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г.
Твърди се, че съгласно този анекс към КТД трудовото й възнаграждение се увеличава както
следва: основно трудово възнаграждение в размер на 2041лева и допълнително трудово
възнаграждение в размер на 836,81 лева, или общо брутно трудово възнаграждение в размер
на 2877,81 лева. Твърди се, че разликата между изплатеното и дължимото брутно трудово
възнаграждение се равнява на 375,06 лева месечно, като за периода от 01.01.2023г. до
30.06.2023г. тази разлика е в размер на 2250,36лв. Твърди се, че е налице и разлика в
полагащото й се обезщетение при пенсиониране в размер на 11 брутни заплати, тъй като й е
заплатена сумата от 27530,25лева, а с увеличението на работната заплата обезщетението
възлиза на 31655,91лева. Твърди се, че увеличението на работната заплата следва да се
отрази и на обезщетението й за неползван платен годишен отпуск за 16 работни дни. Твърди
се, че за това обезщетение й е изплатена сумата от 1820,16лева, а с увеличението
обезщетението възлиза на сумата от 2092,96 лева. Твърди се, че със заявление вх.№10-05-
01/15.09.2023г. ищцата е поискала да й бъдат начислени и изплатени дължимите суми, но не
е получила отговор. По изложените съображения ищцата предявява настоящите обективно
съединени искове, в подкрепа на които представя писмени доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като
неоснователни, тъй като посоченият от ищцата анекс към КТД не е приложим по отношение
на нея, поради което и не следва да се преизчислява размера на получените от ищцата
трудови възнаграждения за процесния период, както и размера на получените от нея
обезщетения по чл.222, ал.3 и чл.224 от КТ. Твърди, че този анекс засяга само работници и
служители с действащи трудови договори, а не и лицата, чийто трудови договори са
прекратени в периода от 01.01.2023г. до 10.08.2023г.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник и поддържа предявените
искове.
В съдебно заседание се явява законният представител на ответното училище, заедно с
пълномощник, като поддържа изразеното в отговора на исковата молба становище срещу
предявените искове.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо
лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно между страните е, че са били в трудово правоотношение по силата на
трудов договор № 8/10.09.1990г., като ищцата е заемала първоначално длъжността „учител
общообразователен учебен предмет", а впоследствие - длъжността „старши учител,
общообразователен учебен предмет", на 8 часов работен ден, при 40 часова работна седмица
до 01.07.2023г., когато със заповед № РД - 11-626/29.06.2023г. на директора на училището е
прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. В заповедта е
разпоредено да се изплати на служителя обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и КТД в размер
на 11 брутни заплати и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 16 работни дни. Не се спори
между страните също, че с допълнително споразумение № РД-11-14-16/20.09.22г. към
трудовия договор на В. Г. К. е определено основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 1775лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит за 40 г. и 11м. в размер на 710 лв., както и че в периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г.
й е заплащано месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 2502,75 лв. Видно от
представените фишове за работна заплата през 2023г. е, че допълнителното възнаграждение
за трудов стаж на ищцата възлиза на 727,75лв. (41% от основната заплата) - за 41 години
трудов стаж. Видно от заключението на вещото лице (запознало се с материалите по делото
и извършило проверка в счетоводството на ответника) е, че в периода м.януари 2023г.-
м.юни 2023г. на ищцата е начислявано както основно трудово възнаграждение, така и клас в
размер на 41%, като общо начисленото и изплатено в този период брутно трудово
възнаграждение възлиза на 17 922,13лв. Безспорно е между страните, че на ищцата е
изплатено обезщетение при пенсиониране в размер на 27530,25лева и обезщетение за
2
неползван платен годишен отпуск за 16 работни дни в размер на 1820,16лева.
На 06.12.2022г. е сключен Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищно образование № Д01-269/06.12.2022г. между Министерството
на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в
България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, от
една страна, и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите
синдикати в България, Синдиката „Образование” към Конфедерацията на труда „Подкрепа”
и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в
България, от друга страна, с предмет-въпросите на трудовите, осигурителните и социалните
отношения и на жизненото равнище, които не са уредени с повелителни разпоредби на
Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове. Съгласно чл.4 от КТД, постигнатите
договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и
служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите, членове на
организациите на работодателите-страни по договора. В чл.27 от КТД са определени
минималните основни работни заплати, в сила от 01.09.2022г., за системата на
предучилищното и училищно образование, както и разпределението на осигурените
средства от актуализацията на държавния бюджет на Република България за 2022г. в размер
на 54,5млн.лв., а именно-само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите
в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и
непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на
работодателя.
Видно е от представените 2броя удостоверения за легитимност, издадени от Синдиката
на българските учители, че В. Г. К. е председател на Общинският координационен съвет на
Синдиката на българските учители за периода от 22.12.2022г. до 30.06.2023г. и от
10.07.2023г. до 31.12.2023г.
Страните по КТД са се споразумели в тримесечен срок след влизане в сила на Закона
за държавния бюджет на Република България за 2023г. да предприемат действия за
изменение на сключения КТД (пар.3 от ПЗР на КТД). Не се спори между страните по делото,
че на 10.08.23г. е подписан Анекс № Д01-192 от същата дата към Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищно образование от 06.12.22г., с който са
определени минимални основани работни заплати за системата на предучилищното и
училищното образование, считано от 01.01.2023г. Със сключения анекс е изменена
разпоредбата на чл.27 от КТД, като е договорено основното възнаграждение за
педагогически специалист-старши учител да е в размер на 1763лв. В анекса изрично е
предвидено, че осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023г.
в размер на 524млн.лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от
01.01.2023г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното
и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и
съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя, като част от
средствата- в размер на 465млн.лв., за увеличението на индивидуалните работни заплати на
работещите в системата на предучилищното и училищното образование се разпределят по
следния начин: 1.гарантират се минималните основни работни заплати на педагогическите
специалисти по ал.1, които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност и
2. индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към
момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни
заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%.
Със заявление вх. № 10-05-01/15.09.23г. ищцата е поискала от директора на ответното
училище да бъде преизчислено трудовото й възнаграждение от 01.01.2023г. до 30.06.2023г.
и да й бъде изплатена разликата, както и тази в полученото брутно обезщетение при
прекратяване на трудовия й договор, във връзка с подписания на 10.08.2023г. анекс към
КТД, което заявление е останало без отговор от страна на ответника.
Видно от заключението на вещото лице е, че размерът на дължимото на ищцата БТВ
съобразно анекса от 10.08.2023г. към КТД е в размер на 2878,16лв., включващо основно
трудово възнаграждение в размер на 2041,25лв. и допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит /41% клас/ в размер на 836,91лв. Вещото лице сочи, че за
периода м.януари 2023г.-м.юни 2023г. брутното трудово възнаграждение на ищцата,
изчислено на база на подписания на 10.08.2023г. анекс към КТД е в размер на 20174,58лв., а
нетното трудово възнаграждение (след приспадане на удръжки за ДОО-13,78% и ДОД-10%)
възлиза на 15655,07лв., като конкретния размер по месеци е посочен в таблицата на стр.3 от
3
заключението. Вещото лице заключава, че размерът на обезщетението за неползван 16 дни
платен годишен отпуск, изчислен на база на анекса от 10.08.2023г. към КТД, възлиза на
2093,21лв.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими: налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба,
че страните по делото са били в трудово правоотношение до 01.07.2023г., по което ищцата
има да получава парични суми в резултат на подписан Анекс № Д01-192 от 10.08.2023г. към
Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование, с
който е увеличен размера на работните заплати за системата на предучилищното и
училищното образование, считано от 01.01.2023г.
По основателността на предявените искове:
Страните по делото не спорят по фактите, а именно: че са били в трудово
правоотношение до 01.07.2023г., когато трудовият договор на ищцата е бил прекратен на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, като ищцата е заемала длъжността „старши учител,
общообразователен учебен предмет", както и че в периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. на
ищцата е заплащано месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 2502,75лв., а също
и че на ищцата е изплатено обезщетение при пенсиониране в размер на 27530,25лв.,
представляващо 11 брутни работни заплати, както и обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 16 работни дни в размер на 1820,16лв. Безспорно е между страните и че
на 10.08.23г. е подписан Анекс № Д01-192 от същата дата към Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищно образование от 06.12.22г., с който са определени
минимални основани работни заплати за системата на предучилищното и училищното
образование, считано от 01.01.2023г.
Спорът по делото е правен и се свежда до това дали изменението на КТД с анекса от
10.08.2023г. се прилага и за работниците и служителите, които към датата на приемане на
анекса са с прекратени трудови правоотношения, т.е. към кой момент следва да се определи
кръга на лицата, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите им
възнаграждения. По този спорен въпрос към настоящия момент е налице противоречива
съдебна практика в страната (на районно и окръжно ниво), която е известна на докладчика.
С оглед довода на пълномощника на ответника в писмената му защита свързан със
съдебната практика в страната следва да се отбележи за прецизност, че дори в цитирания от
него Окръжен съд-Бургас е налице противоречива съдебна практика, като първи и трети
въззивни граждански състави са на различно становище по посочения правен въпрос.
Докладчикът счита, че изменението на КТД с анекса от 10.08.2023г. се прилага за
всички работници/служители в сферата на предучилищното и училищното образование-
синдикални членове, които към 01.01.2023г. са полагали труд по трудово правоотношение.
Съображенията за това са следните:
Установи се, че със сключения на 10.08.2023г. анекс е изменена разпоредбата на чл.27
от КТД от 06.12.2022г., уреждаща минималните основни работни заплати за системата на
предучилищното и училищното образование и разпределението на осигурените средства от
държавния бюджет, като със задна дата-от 01.01.2023г., се определят по-високи минимални
основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование.
Следователно, с анекса се преуреждат отношенията относно работните заплати на
педагогическия и непедагогическия персонал в системата на предучилищното и
училищното образование, със задна дата. Такова преуреждане на отношенията със задна
дата е допустимо. След като страните преуреждат възникнали в предходен период
правоотношения, то това преуреждане се отнася за всички членове на синдикални
организации които към 01.01.2023г. са полагали труд по трудово правоотношение.
Освен това, изхождайки от постигнатата договореност, отразена в пар.3 от ПЗР на КТД
/да се измени КТД след приемане на държавния бюджет на РБ за 2023г./, съобразявайки, че
държавният бюджет за 2023г. е следвало да бъде изготвен и приет до края на 2022г., както и
че приемането на Закона за държавния бюджет за 2023г. е станало много по-късно-на
28.07.2023г., но му е придадено обратно действие-същият е в сила от 01.01.2023г.,
отчитайки, че в този закон е предвидено и разчетено увеличение на минималната работна
заплата в сферата на предучилищното и училищното образование, съдът намира, че
изменената с анекса от 10.08.2023г. разпоредба на чл.27 от КТД се отнася за работните
заплати на всички заети към 01.01.2023г. педагогически специалисти и непедагогически
персонал в сферата на предучилищното и училищното образование.
4
В подкрепа на горния извод е и факта, че след подписване на анекса от 10.08.2023г.
към КТД е приета Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за
нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.75 от 01.09.2023г., съгласно която от
01.01.2023г. се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти, като това увеличение е в съответствие със сключения анекс
към КТД на отраслово равнище.
Доводът на пълномощника на ответника за тълкуване в противната насока /че анекса
се отнася само за лицата, които са в трудово правоотношение към датата на сключване на
анекса-10.08.2023г./ на база на използвания в изменената разпоредба на чл.27, ал.2 от анекса
израз „на заетите в системата” е несъстоятелен. Нито езиковото, нито систематичното
тълкуване на визираната разпоредба, а още по-малко логическото й тълкуване водят до
смисъла твърдян от ответника. Изменената с анекса разпоредба на чл.27, ал.2 от КТД има
уточнителен характер относно изразходването на посочен в нея размер осигурени средства
от държавния бюджет на Република България за 2023г. с цел гарантиране на договореното
увеличение на работните заплати на работещите в сферата на образованието, считано от
01.01.2023г. и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.
Алинея 2 на чл.27 от анекса не определя, че предвиденото с ал.1 на същия член увеличение
на работните заплати се отнася за заетите в системата на образованието към датата на
подписване на анекса. Нито разпоредбата на чл.27, ал.2 от анекса, нито други разпоредби на
анекса предвиждат изрично изключване на лицата, чийто трудови правоотношения са
прекратени към датата на сключване на анекса-10.08.2023г. Следва да се отбележи, че
тълкуване в изложения от ответника смисъл би било несправедливо и би довело до неравно
третиране на работниците/служителите полагали труд при същия работодател на равна или
сходна длъжност след 01.01.2023г., но чийто трудови правоотношения са прекратени към
датата на сключване на анекса към КТД-10.08.2023г.
Доводът на ответника, че прекратеният трудов договор с ищцата препятства
изплащането на увеличения с анекса размер на работната заплата е неоснователен. В случая
не става въпрос за „възстановяване на трудовоправна връзка”, както сочи ответника, а за
заплащане на суми в периода на действие на трудовия договор-до 01.07.2023г. При
увеличение на размера на работната заплата със задна дата работодателят следва да
преизчисли вече начисленото и изплатеното трудово възнаграждение, респ. начислените и
изплатени обезщетения на база на трудовото възнаграждение. В тази връзка следва да се
отбележи за прецизност, че на база на сключения анекс към КТД работодателят може
едностранно /със своя заповед/ да измени трудовото възнаграждение на ищцата като
увеличи неговия размер в съответствие с анекса към КТД и да разпореди заплащането на
разликата между вече начисленото и изплатено трудово възнаграждение и дължимото
такова съобразно анекса към КТД.
Доводът на ответника, че има становище на МОН относно прилагане на анекса към
КТД е неоснователен, тъй като такова становище /дадено от една от страните по сключения
КТД/ не обвързва съда.
Предвид изложеното и като взе предвид, че се установи по делото, че ищцата е член на
Синдиката на българските учители в процесния период (представените с исковата молба
2бр.удостоверения за легитимност, неоспорени от ответника) съдът намира, че предявените
искове са доказани по основание.
По отношение размера на предявените искове съдът излага следното:
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че в процесния период на
ищцата е заплащано месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 2502,75лв.
Установи се от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и
обосновано дадено, че размерът на месечното брутно трудово възнаграждение на ищцата
съобразно анекса от 10.08.2023г. към КТД възлиза на 2878,16лв. Следователно разликата
възлиза на 375,41лв. месечно. За периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. на ищцата е
начислено и изплатено БТВ в размер на 17922,13лв., а съгласно анекса към КТД то възлиза
на 20174,58лв (таблиците в заключението на вещото лице). Следователно, неизплатеният
размер на БТВ на ищцата за процесния период възлиза на 2252,45лв. (20174,58-17922,13 или
375,41х6). Ищцата претендира по-нисък размер, а именно сумата от 2250,36лв., като не е
направила изменение на иска, поради което искът следва да се уважи в претендирания
размер. Тъй като ищцата претендира разликата в брутното й трудово възнаграждение съдът
намира, че следва да присъди именно тази разлика /а не разликата в нетното трудово
възнаграждение/, като отрази изрично това в диспозитива на съдебния си акт (така решение
5
№ 166/25.02.2010г. на ВКС по гр.д.№220/2009г.-III г.о., постановено по реда на чл.290 от
ГПК и решение № 154/24.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6134/2014г.). Както е посочено в
цитираните решения на ВКС, удръжките относно дължимият данък и осигурителните
вноски ще се извършат в изпълнителното производство, поради което възражението на
пълномощника на ответника в тази насока е неоснователно.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи /представената с отговора на
исковата молба справка за изплатени обезщетения/, че на ищцата е изплатено обезщетение
по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 27530,25лв., съставляващо 11 брутни заплати. Установи се
от заключението на вещото лице, че размерът на месечното брутно трудово възнаграждение
на ищцата съобразно анекса от 10.08.2023г. към КТД възлиза на 2878,16лв. Следователно,
размерът на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, изчислено съобразно анекса от
10.08.2023г. към КТД възлиза на 31659,76лева (2878,16х11), поради което разликата между
изплатеното и полагащото се обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст е в размер на 4129,51лв. Ищцата претендира по-нисък размер, а именно
сумата от 4125,66лв., като не е направила изменение на иска, поради което искът следва да
се уважи в претендирания размер.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи /представената с отговора на
исковата молба справка за изплатени обезщетения/, че на ищцата е изплатено обезщетение
по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 16 дни в размер на
1820,16лева. Установи се от заключението на вещото лице, че размерът на обезщетението за
неползван 16 дни платен годишен отпуск, изчислен на база на анекса от 10.08.2023г. към
КТД, възлиза на 2093,21лв. Следователно, разликата между изплатеното и полагащото се
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 16 дни възлиза на 273,05лв. Ищцата
претендира по-нисък размер, а именно сумата от 272,80лв., като не е направила изменение
на иска, поради което искът следва да се уважи в претендирания размер.
Върху горепосочените суми ответникът дължи законна лихва от датата на предявяване
на исковете-15.12.2023г., до окончателното им изплащане.
Неоснователно е възражението на ответника, че претенцията на ищцата не е доказана
по размер, тъй като поставените от съда задачи към експерта не включват и задача „колко е
платено и колко, ако би бил приложим анекса, би останало да бъде платено”. Съдът е
назначил експертиза само за обстоятелствата, за които са му нужни специални знания, като
не е необходимо да назначава експертиза за обикновени аритметични изчисления, които
съдът може да направи на база на доказателствата по делото (по делото не е спорно какъв е
размера на БТВ на ищцата през процесния период, както и какъв е размера на полученото от
нея обезщетение от 11брутни работни заплати при пенсиониране, а също и какъв е размера
на полученото обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 16 работни дни, а вещото
лице дава заключение за размера на БТВ на ищцата, изчислено на база на анекса към КТД,
както и за размера на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 16 работни дни,
изчислен на база на анекса към КТД, които факти са достатъчни на съда, за да се произнесе
относно размера на предявените исковете).
Направеното от ответника оспорване на експертизата също е неоснователно.
Възражението, че данните на вещото лице са неверни относно трудовия стаж на ищцата,
който трябва да е 40г. и 11м., а не 41 г., поради което и направените изчисления на тази база
са „компрометирани”, е неоснователно по следните съображения: На първо място вещото
лице е изготвило заключението си и на база проверка в счетоводството на ответника, в
което при начисляване на трудовото възнаграждение на ищцата към основното й трудово
възнаграждение е начислен клас-41%. Това се установява и от представените от ищцата и
неоспорени от ответника фишове за работна заплата за месеците април, май и юни на
2023г., в които е начислено допълнително възнаграждение за стаж в размер на 41% за
съответно към тези месеци 41г. и 6м., 41г. и 7м. и 41г. и 8м. трудов стаж. Доводът, че с
допълнителното споразумение от 20.09.2022г. към трудовия договор на ищцата е
определено към основната работна заплата/която е в размер на 1775лв./ допълнително
възнаграждение за стаж и професионален опит/40г. и 11м./ в размер на 40% е несъстоятелен,
тъй като посоченият процент се отнася за натрупания стаж и професионален опит към датата
на сключване на споразумението-20.09.2022г., а трудовият стаж и професионален опит
нарастват с всеки следващ работен месец и в периода от м. януари 2023г. до м.юни 2023г.
трудовият стаж на ищцата е над 41 години. Освен това се прие за безспорно между страните,
че БТВ на ищцата през процесния период е в размер на 2502,75лв., от което следва, че
допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е в размер на
6
727,75лева (2502,75лв.- 1775лв. /основното трудово възнаграждение/), което се равнява на
41% от основното трудово възнаграждение (41% от 1775=727,75).
Възражението на ответника, че по делото не се поставя въпроса „с колко процента
увеличение работи Трето основно училище”, което подлежи на доказване от ищцата, е
неоснователно, тъй като ищцата не претендира увеличение на основната си работна заплата
в размер по-висок от предвидения в разпоредбата на чл.27, ал.3, т.2 от анекса минимален
такъв (15%), за да подлежи на доказване друг по-висок размер. В заключението си вещото
лице е определило размера на дължимото трудовото възнаграждение на ищцата именно на
база на предвиденото в тази разпоредба увеличение от 15% на основното трудово
възнаграждение.
Относно държавните такси и разноски по делото:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ІІІ ОУ „Христо Ботев“-гр.С.
следва да заплати по сметка на съда държавна такса по уважените искове в размер общо на
305,04лева (90,01лв. по първия иск, 165,03лв. по втория иск и 50лв. по третия иск, съгласно
чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК), както и
направените разноски за експертиза по делото в размер на 450лева.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата направените по делото разноски. Ищцата е направила разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 980лв., които са платени /видно от отразеното в
договора за правна защита и съдействие/. Искането за присъждане и на сумата от 80лв.-
транспортни разходи за пътуване на пълномощника на ищцата от София до С., не следва да
се уважава, тъй като подлежат на възстановяване само действително направените от
страната разноски, а не се представиха доказателства ищцата да е заплатила уговорените
транспортни разходи в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл.128, т.2 от КТ, чл.222, ал.4 от КТ и чл.224, ал.1 от
КТ във вр. с чл.51б и чл.56 от КТ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Трето основно училище „Христо Ботев“-гр.С., с Булстат: *********, с
адрес-гр.С., ул.”М.”, № *, представлявано от директора Р.З.С., ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. К. с
ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.”И.”, № *, сумата от 2250,36 лева (две хиляди двеста и
петдесет лв. и 36 ст.), съставляваща разликата между изплатеното и полагащото се по
анекс № Д01-192 / 10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022г. брутно трудово възнаграждение
за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г., ведно със законната лихва от 15.12.2023г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Трето основно училище „Христо Ботев“-гр.С., с Булстат: *********, с
адрес-гр.С., ул.”М.”, № *, представлявано от директора Р.З.С., ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. К. с
ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.”И.”, № *, сумата от 4125,66 лева (четири хиляди сто
двадесет и пет лв. и 66 ст.), съставляваща разликата между изплатеното и полагащото се по
анекс № Д01-192 / 10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022г. обезщетение при придобито право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати, ведно със
законната лихва от 15.12.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Трето основно училище „Христо Ботев“-гр.С., с Булстат: *********, с
адрес-гр.С., ул.”М.”, № *, представлявано от директора Р.З.С., ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. К. с
ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.”И.”, № *, сумата от 272,80 лева (двеста седемдесет и два
лв. и 80ст.), съставляваща разликата между изплатеното и полагащото се по анекс № Д01-
192 / 10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022г. обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 16 дни, ведно със законната лихва от 15.12.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Трето основно училище „Христо Ботев“-гр.С., с Булстат: *********, с
адрес-гр.С., ул.”М.”, №*, представлявано от директора Р.З.С., ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. К. с
ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.”И.”, № *, сумата от 980 лева (деветстотин и осемдесет
лв.) за направени по делото разноски-платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Трето основно училище „Христо Ботев“-гр.С., с Булстат: *********, с
адрес-гр.С., ул.”М.”, № *, представлявано от директора Р.З.С., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд гр.Сандански държавна такса по уважените искове в размер на 305,04лева
(триста и пет лв. и 04 ст.) и разноски по производството в размер на 450 лева
7
(четиристотин и петдесет лв.) - възнаграждение на вещо лице, както и 5 лева (пет лв.) в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
8