Р Е
Ш Е Н И Е
№ II- 152 17.08.2020 година град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в публичното си заседание на двадесет и първи юли през две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ
Р.-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
При
секретаря………Ст.Вълкова……………………………………..
като
разгледа докладваното от съдията Темелкова
гражданско дело № 18 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по постъпилата въззивна жалба от П.Р.П., М.Р.П.,М.Р.З. и Н.И.С.,всички
чрез процесуалния представител адв. Вълева,
против решение № 244/04.11.2019г по гр.д.№ 1387/2018г на районен съд
–гр.Карнобат,с което са отхвърлени исковете на въззивниците против Ю.Д.И. и А.С.И. за признаване на установено ,че въззивниците
–ищци са собственици на недвижим имот,представляващ дворно място с площ 870 кв.м.,находящо се в
с.Соколово,община Карнобат, съставляващо
УПИ I- 160
в кв.12 ,ведно с построените в него полумасивна
едноетажна жилищна сграда със
застроена площ от 70 кв.м. и масивна стопанска постройка със застроена площ 64 кв.м. и за осъждането
на ответниците да предадат владението на същия имот и е прието за
установено по отношение на ищците ,че А.И.
е собственик на същият недвижим
имот.Въззивниците –ищци са осъдени да заплатят разноски на ответника Ю.И. в
размер на 500лв.Решението е постановено при участието на трети лица- помагачи Д.Р.,Б.
Р. и И.Р.. Въззивниците оспорват решението като неправилно.Твърди се ,че
поправката на констативния нотариален акт на съпрузите Р. е извършена след като
те са дарили имота на сина си и той се е разпоредил с него в полза на
ответниците и това според въззивниците означава ,че за тях не е имало правен интерес от
извършената поправка ,тъй като не са били собственици на имота.Оспорени са
изводите на първоинстанционния съд ,че Д.Р.
е влязла във владение на имота през 2004г,с подписването на
предварителен договор с ищците на
17.03.2004г ,като е започнала да го владее като свой.Съдът е приел,че това
владение е продължило до 2016г и към момента на съставяне на нот.акт № 1**/20**г, с който Д.Р. и ******* й Б. Р. са признати за собственици по давност и
наследство на осн.чл.79,ал.1 от ЗС, са изтекли повече от 10 години,в който
период ищците не са оспорили с фактически и правни действия упражняваното от
двамата съпрузи владение.По тези
съображения е направен извод за неоснователност на иска по чл108 ЗС.Тези изводи
са оспорени от въззивниците-ищци.Считат,че със сключването на предварителен
договор за покупко-продажба на имота
между страните са възникнали
облигационни правоотношения ,като до сключване на окончателен договор не
се е стигнало.По делото е установено ,че с нотариална покана от 11.07.2016г Д.Р.
ги е поканила да сключат окончателен договор
и да се прехвърли имота по нотариален ред, което според ищците означава
,че Р. не се е считала за собственик на
имота- тя не е имала съзнанието и намерението да владее имота на собствено
основание.От момента на нотариалната покана до датата на издаване на
нотариалния акт по давностно владение през м.декември 2016г не е изтекъл
необходимия давностен срок от 10
години.Според въззивниците, при наличие на това писмено доказателство не следва
да се вземат предвид гласните доказателства, събрани по делото.Считат,че Д. и Б.Р. не са били владелци ,а държатели на
имота.В тази връзка е цитирана съдебна
практика на ВКС относно
приложението на презумпцията на чл.69 ЗС и се прави извод ,че след като
фактическата власт е установена на основание предварителен договор за
покупко-продажба, няма как третите лица помагачи /един от тях е праводател на
ответниците/ да придобият имота на основание давностно владение.Считат,че
анализът на свидетелските показания не показва
купувачите по предварителния договор да са отблъснали правото на
собственост на ищците , а те са
установили само действия на обикновено управление от тяхна страна,но не
и такива ,сочещи на променено отношение на своене по отношение на ищците.През
2017г Д. и Б.Р. даряват имота на сина си И.Р. ,но при извършване на тази сделка
те не са били собственици на имота, което според ищците води до
нищожност на дарението.Ответникът ,от своя страна е придобил от И.Р.
имота чрез покупко-продажба, но тъй като праводателят му не е собственик на
имота, тази сделка, според въззивниците, също е нищожна.
С
оглед на тези съображения въззивниците
–ищци правят искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения
от тях иск с правно основание чл.108 ЗС ,а също така и за отхвърляне на предявения от А.С.И. насрещен установителен
иск за признаване за установено
,че е собственик на процесния недвижим имот.По отношение на насрещния иск се
заявява,че същият е недопустим в частта,в която се предявяват с него чужди
права –тези на другия ответник Ю.И. ,а по същество е неоснователен.Но съдът се
е произнесъл и уважил насрещния иск на А.И. ,т.е. според въззивниците става дума за произнасяне по претенция,различна от предявената.
В
срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Антон Демирев,процесуален представител на А.И. и Ю.И..В
него жалбата е оспорена като неоснователна.Считат ,че е без правно значение
кога е извършена поправката на ЯФГ на нотариалния акт на ответниците,тъй като в
постановлението на нотариуса е конкретизирано като основание за признаване на
правата им в имота давностно владение.Считат ,че интерпретацията на изпратената
нотариална покана от купувачите по предварителния договор е неправилна, тъй
като се касае за добросъвестни и законосъобразни действия.От неоспорения факт
за сключен предварителен договор се установява предаване на владението през
2004година;въззивниците не са осъществявали владение на имота за период от 12
години и не са оспорвали с фактически и правни действия упражняването на
фактическа власт от съпрузите Р.;купувачите не са държатели ,а владелци и
ищците нямат правен интерес да водят иск по чл.108 ЗС ,тъй като са получили
продажната цена.От показанията на разпитаните свидетели се установява безспорно
,че купувачите по предварителния договор са владяли имота като свой повече от
10 години и никой не е оспорил
владението им ,вкл. и ищците.Свидетелите установяват конкретни действия на
владение – събаряне на стопанската постройка, почистване и обработване на
двора, живеене в къщата.Ответниците
освен това са добросъвестни владелци ,защото са придобили имота от
собственик- И.Р..Молят да се постанови решение ,с което да се потвърди
обжалвания съдебен акт.
Не е
постъпил отговор на въззивната жалба от третите лица-помагачи.
Предявени
са иск с правно основание чл.108 ЗС и насрещен иск с правно основание чл.124 ГПК.
Ищците
по първоначалния иск с правно основание чл.108 ЗС твърдят в обстоятелствената
част на исковата молба,че са собственици на имот УПИ –I-160 в кв.12 по плана на с.Соколово с площ 870
кв.м.,ведно с построените в него жилищна сграда с площ 70 кв.м. и стопанска
сграда с площ 64 кв.м. по силата на
наследствено правоприемство от своите родители
Р. П. З. и М. Б. З. .Наследодателите са придобили по давност процесния
имот,като са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка №**, том *,
н.д.№4**/19**г.Твърди се също, че на 17.03.2004г между ищците и Д.И.Р. е
сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, като купувача
не е установил фактическа власт върху имота веднага, а по-късно, като в
исковата молба липсва уточняване на началния момент на фактическата
власт.Твърди се, че купувачът по
предварителния договор е бил неизправна страна по него / в съдебно заседание пред
въззивната инстанция се твърди, че не е платена цената по предварителния
договор, тъй като впоследствие е договорена по-висока цена/ и не е сключен окончателен договор. На
14.07.2016г е връчена на М.З. нотариална покана от Д.Р. за сключване на
окончателен договор при нотариус Мариана Стоева на 26.07.2016г.Ищците
твърдят ,че са плащали през целия период след сключване на предварителния
договор данъците за процесния имот до 2016г, когато установили , че друго лице
е декларирано пред данъчната служба имота . Вследствие на това установили ,че Д.Р.
и ******* й Б. Р. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на
основание давностно владение и наследство №1**,том *, рег
№4***,дело № *** от 20**г на нотариус с рег.№ 581;впоследствие са дарили с
нотариален акт № 1**, том *, рег.№1***,н.д.№ *** /20**г имота на сина си И.Р., без да са били собственици.При
посещение на същия ищците установили, че съществуващите сгради са разрушени.Оспорени
са правата на праводателите на И.Р.,
като се твърди, че те не са плащали данъци за имота, не са го придобили по
наследство, тъй като не са от кръга на наследниците на Р. и М. З. Освен това те
са държатели, а не владелци и по тази причина не могат да придобият право на собственост върху имота
по давност.Като признание за последното
следва да се тълкува и изпратената
нотариална покана до ищцата М.З. за сключване на окончателен договор.След
като праводателите на И.Р. не са собственици , дарението на имота е нищожно. На
30.08.2017г имотът е прехвърлен чрез покупко-продажба на ответника Ю.И., но тъй
като продавачът по тази сделка не е собственик,то самата сделка е нищожна.
Ответникът
Ю.И. е подал отговор на исковата молба ,в който твърди ,че при придобиването на
имота през 2017г не са му били известни обстоятелствата ,изложени в исковата
молба и той е добросъвестен купувач и
владее имота на правно основание –покупко-продажба. Оспорени са правата на
собственост на ищците, те са преустановили владение от 2004г, като е без значение ,че са плащали
данъци.Впоследствие е конституирана на ответник и *******та на И.-А.И. ,която в
отговора на исковата молба също оспорва иска.Твърди ,че по силата на
покупко-продажба с нотариален акт № 1**,том **, рег.№ 3***,дело № ***/20**г е придобила в СИО с ответника И. собствеността върху процесния
имот.Твърди се също, че праводателите на техния праводател :Д. и Б.Р. са
придобили по давност процесния имот ,като посоченото в констативния нотариален
акт за обстоятелствена проверка основание за собственост „наследство“ е
техническа грешка, тъй като актът е за придобиване на право на собственост по
давностно владение. Оспорени са твърденията в исковата молба ,че Д. и Б.Р. са
неизправна страна по предварителния договор за покупко-продажба, сключен с
ищците. Твърди се ,че купувачите по предварителния договор са осъществявали владение в рамките на
10-годишния срок и поради това са придобили собствеността върху имота, като е
налице извънсъдебно признание от ищците, че при сключване на предварителния
договор е предадено владението на купувачите.От
ответницата А.И. е предявен и насрещен установителен иск за собственост
на процесния имот.По делото са
конституирани като трети лица помагачи на ответниците купувачката по предварителния договор Д.Р.,
нейният ****** Б.Р. и праводателя на ответниците И. Б.Р..
С
атакуваното решение районният съд е
отхвърлил предявеният от ищците
ревандикационен иск и е уважил насрещния
установителен иск на ответницата А.И.
,като е приел за установено ,че тя е
собственик на процесния недвижим имот.В мотивите си съдът е приел, че
сключеният между ищците и Д.Р. предварителен договор за покупко-продажба не
прехвърля право на собственост върху недвижимия имот, а владението, упражнявано
на основание този договор е недобросъвестно. За да придобие собствеността
владелецът следва да упражнява фактическа власт повече от 10 години. Прието ,че купувачката е установила фактическа власт
върху имота от 2004година, със сключване на предварителния договор и то е
продължило до 2016година, като владението е
било явно, спокойно и постоянно.Съдът е приел, че към съставянето на
нотариалния акт за собственост по давностно владение на името на съпрузите Р. е изтекъл повече от необходимия
10 годишен срок, визиран в чл.79,ал.1 ЗС, като в този период ищците не са
оспорили с фактически или правни действия упражняваното от Д. и Б.Р.
владение.Съдът е приел, че ищците са изгубили правото на собственост на имота и
поради това искът с правно основание чл.108 ЗС е отхвърлен. Приет е за
основателен предявеният насрещен положителен установителен за собственост от А.И.
.След като Д. и Б.Р. са придобили по
давност процесния имот ,те са го дарили на сина си И. Р. , а той от
своя страна го е продал на ответника Ю.И..
На основание чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността
на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по останалите въпроси е
органичен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка се
констатира ,че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Съдът като съобрази доводите
на страните ,въз основа на закона и събраните по делото доказателства ,намира за установено от
фактическа и правна страна следното :
От представения по делото нот.акт № **, том **, н.д.№***/19** година е видно,че наследодателите на ищците Р. З. и М. З. са признати за собственици на основание давностно владение на парцел I в кв.12 по плана на с.Соколово,ведно с построените в него жилищна сграда със салма и стопанска сграда. Няма спор по делото ,че това е процесният недвижим имот. Няма спор също, че след смъртта на наследодателите на ищците , последните са сключили с Д.Р. предварителен договор на покупко-продажба на процесния недвижим имот , като купувачката се е задължила да заплати цена в размер на 2000лв, от които капаро от 1100лв в деня на подписване на договора и 900лв –в деня на подписване на окончателния договор в нотариална форма. Няма спор между страните ,че цялата уговорена в писмения договор цена е платена / изявление в този смисъл на адв.В.,процесуален представител на ищците в съдебно заседание на 15.07.2019г/.Фактическите твърдения на въззивниците ,че впоследствие имало договорка за нова ,по-висока цена са направени за първи път във въззивното производство, което е недопустимо, а и са напълно голословни. В т.3 от предварителния договор е посочено,че владението се предава в деня на подписване на договора и купувачът започва да владее имота като свой собствен.Няма спор ,че не се е стигнало до подписване на окончателен договор в изискуемата нотариална форма.Ищците –въззивници оспорват началния момент, от който е установена фактическата власт върху имота от страна на купувачката по предварителния договор. Въвеждайки твърдение, че не са предали владението на посочената в предварителния договор дата, ищците оспорват верността на материализираното в частния диспозитивен документ, който в частта си относно предаването на владението има характер на удостоверителен , удостоверително изявление. Тежестта да докажат това е тяхна –чл.193,ал.3 ГПК.По делото са разпитани няколко свидетели.Свидетелката П. П., ******* на ищеца П. в показанията си заявява, че купувачката по предварителния договор изобщо не е била във владение на имота : не е живяла в него и не е стопанисвала двора или къщата.Свидетелката също заявява, че 2013-2014г търсили Д. да я питат защо е съборила стопанската постройка,а също и че през 2006 година й дали ключ за имота и тя била там под наем. Заявява също ,че купувачката дължи още пари за имота и била платила само 2000лв. Останалите трима свидетели: М., Н. М. и Р. М. са единодушни ,че Д. е в имота от 2004година, заедно със семейството си, живяла е там, почиствала и поддържала двора, съборила е старата постройка и е направила основи за нова къща. Съдът преценя показанията на свид.П. съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК,като счита ,че те са изолирани и противоположни по съдържание на показанията на останалите свидетели, разпитани по делото, които са без родство със страните и не са заинтересовани от изхода на спора.Самите показания на свидетелката освен това са объркани и вътрешно противоречиви /веднъж казва ,че купувачката никога не е живяла в имота, после, че била под наем, и съборила стопанската постройка/.Поради това съдът приема ,че е доказано по делото ,че фактическата власт върху имота е установена от Д.Р. през 2004г при сключване на предварителния договор.От показанията на останалите свидетели се установи ,че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено.Възраженията във въззивната жалба, че купувачите по предварителния договор са установили действия на обикновено управление , но не и променено отношение на своене и че са държатели, а не владелци са неоснователни.На първо място, фактът ,че е съборена съществуваща постройка и на нейно място е започнал нов строеж сочат на разпоредителни действия на собственик с имота, а не са действия на обикновено управление, още повече ,че тези действия са станали известни на ищците още през 2013-2014 година и те не са предприели правни действия в тази връзка. Към датата на снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка е изтекъл срок повече от 10 години, изискуем съобразно разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗС,през който купувачите по предварителния договор за упражнявали фактическа власт върху имота с намерение да го своят. В тази връзка следва да се разгледа възражението в жалбата, че преди да се снабди с нотариален акт за собственост по давностно владение на 01.12.2016г, купувачката по предварителния договор на 11.07.2016г е изпратила нотариална покана до ищцата З. за сключване на окончателен договор.Това според въззивниците –ищци означава ,че тя не се е считала за собственик на имота.По това възражение съдът намира следното: съобразно приетото в ТР № 4/17.12.2012г по тълк.дело №4/2012г на ОСГК на ВКС придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на това право в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл. 69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.Позоваването може стане чрез предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС .С оглед на това задължително тълкуване, дадено от ВКС, следва да се приеме, че макар позоваването на последиците от придобивната давност, а именно снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка да е станало след изпращане на въпросната нотариална покана ,то последиците от него ,а именно придобиване на право на собственост върху имота се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок, т.е. купувачката по предварителния договор за покупко-продажба на процесния имот е станала собственик на същия към 17.03.2014г, когато е изтекъл 10 –годишния давностен срок, съобразно разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗС. Поканата за сключване на окончателен договор от владелеца до собственика, но преди изтичане на давностния срок по чл.79,ал.1 ЗС обективира признание на владелеца ,че фактическата власт се упражнява върху чужда вещ.След изтичането на давностния срок и придобиването на правото на собственост /след позоваване и към момента на изтичане на срока/, това признание е без правно значение, тъй като вещното право вече е придобито и не е налице хипотезата на упражняване на фактическа власт върху чужда вещ.Но дори да се приеме обратното, признанието не прекъсва придобивната давност на осн.чл.116,б.а ЗЗД вр.чл.84 ЗС , тъй като не изключва намерението за своене на чуждата вещ, нито преустановява упражняването на фактическа власт върху същата. Изразената воля от владелеца да придобие собствеността на производно основание /сделка/ не изключва анимуса му да продължи да свои вещта и да упражнява фактическа власт върху нея като върху своя и за себе си. За да се прекъсне придобивната давност на осн.чл.116,б.“а“ ЗЗД, следва упражняващият фактическата власт върху вещта да признае ,че не е имал намерение за своене, т.е. че е бил държател, а не владелец /така в решение № 82/1.06.2015г по гр.д.№6873/2014г на първо г.о. на ВКС/.Това означава, че отправената покана не прекъсва давността /ако се приеме ,че това е възможно след като е изтекла/, тъй е безспорно по делото,че купувачката по предварителния договор е продължила да упражнява фактическа власт върху имота с намерение за своене.Доказателства за обратното не са ангажирани по делото.
По възражението в жалбата ,че към момента на съставяне на нотариалния акт
за поправка на грешка в нотариалния акт
за собственост по обстоятелствена проверка, Д.Р. и Б.Р. не са били собственици на имота ,а той вече
е бил дарен на сина им И.Р. и са нямали
правен интерес от тази поправка съдът намира следното :действително нотариалният
акт за поправка на нотариалния акт за собственост ,придобит по давностно
владение е съставен след като съпрузите Р. са
отчуждили имота.Но видно от издаденото постановление по н.д.№***7/20**г
от нотариуса, купувачите по предварителния договор са признати за собственици
на процесния имот на основание давностно владение ,а не на наследство, поради
което и нотариусът е издал нов нот.акт за поправка на основанието, за което
винаги е налице интерес за лицата ,които са признати за собственици, независимо
дали към момента на поправката те вече са отчуждили имота.Това не се отразява
по никакъв начин на правните изводи по делото, още повече ,че няма спор ,че
купувачите по предварителния договор не са наследници и са се позовали на
давностно владение ,а не на наследяване, видно и представените по нот.дело
доказателства.
По
възражението във въззивната жалба, че купувачите по предварителния договор не
са владелци ,а държатели : това възражение е неоснователно.На първо място ,
видно от съдържанието на предварителния договор е предадено владението ,а не
държането на имота.Постоянна е практиката
на ВКС че, ако при сключване на предварителния договор купувачът получи
владението на имота, той има качество на недобросъвестен владелец и за да
придобие правото на собственост следва да упражнява фактическа власт върху
имота, с намерение да го свои в продължение на 10 години.
По възражението във въззивната
жалба ,че Д.Р. и ******* й не са отблъснали правото на собственост на
ищците,съдът намира следното: при предадено въз основа на изрична
уговорка по предварителен договор владение не е
необходимо да се доказва, че владелецът е отблъсквал собствениците на имота -
достатъчно е да се установи само продължителността на владението, както по
отношение на обективния елемент - упражняването на фактическа власт, така и по
отношение на намерението за придобиване по давност- решение № 528 от 11.06.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1218/2009 г., I г. о., ГК.
Що се отнася до твърденията ,че двете последващи
сделки : дарение и покупко-продажба на имота ,извършени след като купувачите се
снабдяват с констативен нотариален акт, са нищожни, тъй като праводателите не
са собственици, съдът намира следното: продажбата на чужда вещ не е нищожна ,а
само няма вещнопрехвърлителен ефект. Дарението на чужда вещ не разкрива някакви
различия от продажбата на чужда вещ. Като сделки, те не са нищожни, но нямат
вещен прехвърлителен ефект, тъй като с тях не могат да се прехвърлят права,
каквито праводателят не притежава.Независимо от горното , в случая не е налице
хипотеза на разпореждане с чужд недвижим имот, тъй като купувачите по
предварителния договор и праводатели на праводателя на ответниците са били собственици на отчуждения имот към
момента на извършване на разпоредителното
действие.Съответно надарения И.Р. е придобил правото на собственост върху имота
и валидно го е прехвърлил на ответниците чрез покупко-продажба.
По отношение на уважения
насрещен иск : въззивниците твърдят ,че съдът се е произнесъл по претенция
,различна от предявената .Това възражение е неоснователно: съдът се е
произнесъл по иска на А.И. и го е уважил
,като не се е произнесъл по иск да бъде
признат за собственик ответника Ю.И.,
който е недопустим, тъй като не могат да предявяват чужди права.
В обобщение на горното
съдът счита,че първоначално предявеният иск по чл.108 ЗС е неоснователен – ищците са изгубили правото
на собственост върху процесния имот, поради това ,че купувачите по предварителния
договор за покупко-продажба са го придобили на оригинерно основание –придобивна
давност , впоследствие са го дарили на сина И. Р. ,който от своя страна го е прехвърлил с валидна
сделка –покупко-продажба на ответниците А. и Ю. И.
С оглед на гореизложеното съдът намира ,че
атакуваното решение следва да се потвърди с горните мотиви.
Мотивиран от горното
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 244/04.11.2019г
по гр.д.№ 1387/2018г на районен съд –гр.Карнобат.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: