№ 27625
гр. София, 19.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110158903 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 129 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. И. ЕАД.
В рамките на настоящото производство е предявен инцидентен установителен иск от
ответника, в който са изложени твърдения за това, че ищецът като страна по договор за
наем, сключен с ответника му е предоставил за временно и възмездно обект срещу
задължението на ответника да заплаща възнаграждение под формата на наемна цена.
Ответникът в предявения от него инцидентен установителен иск заявява, че попада в
субектния обхват на лицата, спрямо които с дискреция на Столичния общински съвет,
обективирана в Решение 136 по протокол № 11 от 16.04.2020 г., е дадена възможност на
наемодателя, а именно на ищеца п делото да извърши преценка за временно намаляване на
наемната цена или вземане на решение за освобождаване от задължението на наемателя за
заплащането й, във връзка със създадената в страната епидемиологична обстановка.
При упражняване на въпросната преценка наемодателят е преценил, че ответникът е
реализирал прираст в приходите си, а не спад, каквото е изискуемото условие за прилагане
благоприятните последици от решението на Столичния общински съвет.
Ето защо ответникът иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
признато за установено спрямо ищеца, че „са имали право съгласно Решение 136 по
протокол № 11 от 16.04.2020 г. на Столичния общински съвет, на намаляване размера на
наема с 50% по време на пандемичната обстановка в София за периода 13.03.2020 г. до
09.12.2020 г.
Съдът, извършвайки преценка за допустимост на инцидентната искова молба е дал
указания на ищеца, обективирани в протокол от проведеното на 26.09.2022 г. открито
съдебно заседание да дпосочи обстоятелствата, от които извежда правния си интерес от
предявяване на същия, доколкото законът позволява установителен иск да се предявява,
като субсидиарен, в случай, че ищецът по него не разполага с друг вид правна защита,
включително и с правото да предяви евентуален осъдителен иск след извършване на
плащането или да релевира и възражение за прихващане, в случай, че смята, че е носител на
вземане срещу насрещната страна, като му е предоставил възможност да изпълни
указанията в едноседмичен срок от съдебно заседание, доколкото представител на ищеца по
инцидентно-установителния иск, присъства в него и е запознат с указанията на съда за
изпълнение на същите. Предупредил го, че при неизпълнение на указанията ще върне
исковата молба, обективираща инцидентно-установителния иск, като нередовна.
В отговор на указанията на съда ответникът с молба от 10.10.2022 г. е заявил, че
1
„Желае със силата на присъдено нещо да докажем правото си на намаляване на наема за
определен период от исковия С това ще докажем, че не дължим сумите по предявения
срещу нас установителен иск за наем и неустойки“.
Следва да се отбележи, че съгласно разясненията, дадени в Решение № 79 от
20.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 262/2011 г., I т. о., ТК, „Според императивното
съдопроизводствено правило на чл. 212 ГПК искането на ответник към решаващия съд
може да има за предмет единствено произнасянето му досежно съществуването или
несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти
изходът на делото. Приемането за съвместно разглеждане в процеса пред първата инстанция
на т. нар. "инцидентен" установителен иск, чиито предмет е бил идентичен с този на
първоначално предявения установителен иск на П., обективира съществено нарушение на
императивното съдопроизводствено правило на чл. 212 ГПК, според което в такава
хипотеза искането на ответник към решаващия съд може да има за предмет единствено
произнасянето му досежно съществуването или несъществуването на едно оспорено
правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото“.
Съгласно разясненията, дадени в Решение № 319 от 20.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №
333/2012 г., IV г. о., ГК, „ГПК урежда инцидентният иск като отклонение от нормалното
развитие на производството във връзка с предмета на делото ( чл. 212 от ГПК), водещо до
последващо обективно съединяване на искове по почин на някоя от страните. Целта е съдът
да се произнесе със сила на пресъдено нещо по съществуването на оспорено
правоотношение, от което зависи изходът на делото. Ако предявеният инцидентен иск е
недопустим (например предявен е инцидентен установителен иск за факт, какъвто законът
не предвижда), то на прекратяване подлежи производството само по инцидентния иск.
Фактът обаче, ако е релевантен за спора по основното производство, трябва да бъде
изследван от съда и да бъде констатирано дали се е осъществил. Във всеки случай не
съществува такава връзка между първоначалния и инцидентния иск, според която при
недопустимост на инцидентния иск по необходимост недопустим да се явява и
първоначално предявения“.
От изложеното е видно, че да се приеме за съвместно разглеждане инцидентният
установителен иск в рамките на едно висящо производство следва с неговото предявяване
да се цели съдът да се произнесе със сила на пресъдено нещо по съществуването на
оспорено правоотношение, от което зависи изходът на делото, а не да се домогва да се
установяват факти с правно значение, каквито биха били фактите, че ищецът попада в
субектния обхват на действие на разпоредбата на т. 2 от Решение № 136 по Протокол № 11
от 16.04.2020 г. на СОС , а именно попада в кръга от лицата, страни по действащи договори
за наем на общински нежилищни имоти, сключени с кмета на Столична община,
респективно с кметовете на райони, преди 13 март 2020 г., за които е налице спад на
приходите от продажби, в резултат на въведените противоепидемични мерки на
територията на Република България, в частност на територията на Столична община,
заплащат наемна цена в намален размер, съобразно предвиденото в това решение, за срок не
по-дълъг от срока на действие на въведените противоепидемични мерки.
Както е посочено в цитираното решение на в Решение № 319 от 20.06.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 333/2012 г., IV г. о., ГК тези правнорелевантни факти, а именно дали ищецът
попада в субектния обхват на действие на цитираната точка от Решението на СОС следва да
бъдат изследвани от съда в настоящото производство и взето предвид при формиране на
решаващите му изводи по основателността на иска, но не могат да бъдат предмет на
самостоятелно установяване по предявен отделен иск в рамките на настоящото
производство.
Ето защо производството, по подадената от ответника искова молба следва да бъде
прекратено
Така мотивиран, съдът,
2
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по подадената от „А. Д. „В. У. и партньори“ искова
молба с вх. № на СРС-11142 от 21.01.2022 г. по гр. дело № 58903/21 г по описа на СРС, 172
състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3