№ 394
гр. София, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А в закрито заседание на двадесет и
осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100511220 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Същото е образувано по жалба на ЗАД „Б.В.И.Г.“ЕАД с вх. № 06487/05.08.2021 г.
на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 на КЧСИ по изп. дело № 20219240400562, срещу
разпореждане от 03.08.2021г., с което ЧСИ е отказал да намали приетите разноски за
адвокатското възнаграждение на взискателя от 500,00 лева на 200, 00 лева по подадено
от жалбоподателя възражение от 09.07.2021г.
Обжалва се и определената от ЧСИ такса по т. 26 от Тарифата за таксите по ЗЧСИ.
В жалбата се излагат доводи, че определения адвокатски хонорар е прекомерно
завишен, тъй като надвишава сумата от 200, 00 лева за образуване на делото и включва
и сума по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАдС, въпреки че в случая не са налице
кумулативните предпоставки за това, тъй като действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане от името и за сметка на взискателя не са извършвани, а
задължението е погасено изцяло в срока за доброволно изпълнение.
Моли съдът да отмени атакуваните действия на ЧСИ по отношение на разноските
за адвокатско възнаграждение и да намали хонорара до 200,00 лева, както да се намали
таксата по т. 26 от тарифата.
Пълномощника на взискателя в определения от закона срок по чл. 436, ал. 3 ГПК
не депозирал възражение по жалбата.
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ е отразено, че адвокатското
1
възнаграждение по изпълнителното дело не е прекомерно и че са извършени действия
от пълномощника на взискателя-депозирал становище по възражението на длъжника.
Относно таксата по т. 26 се поддържа, че в базата за нейното изчисляване следва да се
включва и адвокатския хонорар на взискателя за самото изпълнително дело, а не само
включените в изпълнителния лист вземания.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу
подлежащ на съдебен контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително
дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева, а по силата на чл.
10, т. 2 от същия акт за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1 000, 00 лева – 200, 00 лева и вземания над 1
000, 00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2-7 от този акт.
В дадения казус процесуалния представител на взискателя видно от молбата за
образуване на делото е възложил на ЧСИ правата по чл. 18 от ЗЧСИ. По делото няма
искани от адвоката изпълнителни действия, а се установява, че ПДИ е връчена на
07.07.2021г. на длъжника-жалбоподател.
От мотивите на ЧСИ и разпечатката на л. 12 от копието на изп. дело се установява,
че на 14.07.2021г. е постъпило доброволно плащане.
Не са извършвани и никакви действия по изпълнение.
При тези данни СГС намира, че не се дължи адвокатския хонорар по т. 2,
доколкото самият адвокат не е искал действия по изпълнение, а е възложил тези
действия на ЧСИ по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и
съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез
доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане
преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този
момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане
е на риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да
се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на
изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно
изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.
Същевременно СГС констатира, че по делото е налично доказателство, че плащане
е постъпило не като следствие на изпълнителни действия, а от длъжника в срока за
доброволно изпълнение.
Предвид изложено настоящият съдебен състав приема, че отказа на ЧСИ да
2
намали разноските по изпълнението за адвокатски хонорар на пълномощника на
взискателя с атакуваното разпореждане следва да бъде отменен, а претендираното
адвокатско възнаграждение във връзка с изпълнителното дело – да се намали до размер
на сумата от 200, 00 лева по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 78, ал. 5 ГПК.
По отношение т. 26 от тарифата:
Според мнозинството от състава разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че
визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно
разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни
изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се събират за извършването на
изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според
материалния интерес. Под "парично вземане" по смисъла на посочената норма се
разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и
разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се
дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при
изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би
означавало, че и върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху
която също се дължи такса и т. н. Поради това и пропорционални такси върху
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и събират.
Следователно таксата по т. 26 в случая е в размер от 527,14 лева по буква „в“ на т. 26
от Тарифата при размер на вземането по ИЛ от 5241,06 лева (с изчислена от съда
законна лихва за периода от 05.12.2016г до 14.07.2021г. от 1669,64 лева) , което води
до извод на частична основателност на жалбата, доколкото ЧСИ е определил размер от
667,28 лева-видно от постановлението на л. 6 от изп.дело.
Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 03.08.2021г., с което ЧСИ е отказал да намали
приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя от 500,00 лева на
200, 00 лева по подадено от жалбоподателя възражение от 09.07.2021г. КАТО
ВМЕСТО ТОВА НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение за адвоката на
взискателя до размера на сумата от 200, 00 лева,
ОПРЕДЕЛЯ размер от 527,14 лева на пропорционалната такса, начислена по
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4