РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 402/13.2.2020г.
гр. Пловдив,
13. 02. 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на тридесети
януари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д.Й., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3162
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата.
Образувано е по жалба на П.Д. ***,
ЕГН **********, чрез адв.П., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0273-000173 от 24.09.2019г.
на началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ Хисар, с която на основание чл. 171,
т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Твърди се заповедта да е издадена от
некомпетентен орган.
Сочи се необоснованост и
незаконосъобразност на заповедта.
Твърди се и, че изложеното в
обстоятелствената част на заповедта не отговаря на действителното фактическо
положение.
Иска се отмяна на заповедта за
прилагане на ПАМ.
В СЗ жалбата се поддържа по
изложените съображения.
Представя се писмена защита.
Ответникът, Началник РУ към ОД на
МВР, гр.Пловдив, РУ Хисар, не се явява, не се представлява и не взема конкретно
становище по жалбата.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения
срок /видно от представените по делото доказателства процесната
заповед е връчена на жалбоподателя на 16.10.2019г., според направеното върху нея отбелязване, а самата жалба е подадена
на 17.10.2019г./ и при наличието на правен
интерес, а по същество за
неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0273-000173
по чл.171 т.1 Б.Б от ЗДвП от 24.09.2019 г., издадена от Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Хисар,
надлежно оправомощен по силата на Заповед №
317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив, с която, на основание
чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се във временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
За
да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за
установено, че жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка с алкотест дрегер за установяване
употреба на алкохол в кръвта.
Ето
защо и на основание чл.22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,
т.1, б. Б от ЗДвП.
Заповедта
е издадена в съответствие с материално-правните изисквания на закона.
Единствените
релевантни факти за законосъобразното налагане на процесната
ПАМ, а именно, че жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка с алкотест дрегер за установяване
употреба на алкохол в кръвта, съдът приема за безспорно установени като
съобрази изричната норма на чл. 189, ал.
2 ЗДвП, според която редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното.
Представеният като част от административната преписка АУАН е изцяло редовен от
външна страна, поради което и съдът е обвързан от неговата доказателствена
сила. В подкрепа на този извод са и представените писмени доказателства, а
именно талон за изследване на л.19 по делото. Доказателства, които да оборят материалната доказателствена
сила на АУАН не се ангажираха от страна на жалбоподателя.
Действително, по делото се
ангажираха свидетелски показания на св.Узунов, но съдът не ги кредитира
съобразявайки чл.172 от ГПК, предвид съществуващата родствената връзка между
свидетеля и жалбоподателя. Освен това, свидетелят свидетелства за факти,
случили след като е намерил жалбоподателя в безпомощно състояние не улицата, но
същият не е присъствал на проверката, съответно той не дава показания касателно факта дали действително жалбоподателят е отказал
да му бъде извършена проверка с алкотест дрегер за установяване
употреба на алкохол в кръвта, който както се каза и по-горе е единственият
релевантен факт, касаещ налагането на процесната ПАМ.
Предвид изложеното, съдът приема за
безспорно установен релевантният факт за
налагането на процесната ПАМ, именно отказа на
жалбоподателя да му бъде извършена проверка
с алкотест дрегер за
установяване употреба на алкохол в кръвта.
Заповедта е издадена от компетентен орган,
което прави неоснователно оплакването по жалбата за нейната нищожност.
По делото е представена Заповед
№317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР-Пловдив, издадена на
основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи,
с която на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП началниците на групи в сектор „Пътна
полиция“ в ОД на МВР - Пловдив са оправомощени да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни марки. Във връзка
с компетентността на органа, издал оспорваната заповед е представена и Заповед
№ 8121 К-11228/16.07.2019 г. за преназначаване на П.А.на длъжност началник РУ
Хисаря пир ОДМВР – Пловдив.
Съдът констатира, че заповедта е
издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити
/по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/,
като в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила и същата е
съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по
пътищата.
При издаването на заповедта не са
допуснати нарушения и касателно срока за прилагане на ПАМ. Срокът на действие на
временната мярка е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на
правна норма, поради което непосочването му в заповедта не съставлява порок на
акта, тъй като не се отразява на законосъобразността на волеизявлението на
административния орган. Разпоредбата на чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП
предвижда, че свидетелството за правоуправление се отнема до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Разпоредбата не
предвижда определяне на различен срок от административния орган в определени
граници. Следователно при посочването на срока, за който е приложена
принудителната административна мярка, административният орган не действа при
условията на оперативна самостоятелност, тъй като срокът е определен в закона и
в заповедта само се възпроизвежда предвидения в закона срок, а не се определя
такъв от органа. Прилагането на временна мярка с непосочване изрично на
установения в чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП
срок, не препятства проверката за съответствие на акта с целта на закона. В
този смисъл Решение № 4314 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 523/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела
Андонова.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на П.Д. ***, ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0273-000173 от 24.09.2019г. на началник РУ към ОД на
МВР Пловдив, РУ Хисаря, с която на основание чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до
решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
Административен съдия: