Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 22.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 9 - ти състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
При участието на секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 11661 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл. 432 ал.1 КЗ и чл.447 ЗЗД
Ищцата твърди в ИМ, че в резултат на ПТП реализирано
на 17.07.2016 г. е причинена смъртта на нейния баща, поради което претърпяла
неимуществени вреди - болки и страдания. Сочи, че за процесното ПТП е
образувано НОХД №252/2017 г. по описа на ОС- гр.Ловеч, приключило с присъда, с
която М.М.е признат за виновен, че е нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на Д.К.и
му е било наложено наказание лишаване от свобода и лишаване от право да управлява
МПС. Виновният водач бил застрахован по договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Моли съда да осъди
ответника да й заплати обезщетение в
размер на исковата сума частично от
общия размер 500 000 ведно със законната лихва от датата на ПТП-то
17.07.2016 г. и разноски по делото.
Ищцата е направила
увеличение на частичния иск допуснато от
съда, предявен общо за сумата 180 000 лв. ведно със законните
последици.
Ответникът в депозирания писмен
отговор оспорва изцяло предявения иск. Оспорва механизма на ПТП. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия,
изразяващо се в управляване на МПС с превишена скорост. Твърди, че пострадалият
не е управлявал автомобила възможно най-вдясно по платното за движение, освен
това вместо да предприеме маневра спиране на МПС-то е отклонил посоката на
движение на автомобила. Заявява, че починалият е бил без поставен обезопасителен колан. Счита, че размерът на претендираното
обезщетение е прекомерно завишен. Оспорва претенцията за лихва. Претендира
разноски.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа
обстановка:
Не се спори между страните, а и от представената по делото Проверка за
сключена застраховка „ГО” е видно, че към датата на ПТП-то автомобил с ДК № ********има
активна застраховка „Гражданска отговорност” с валидност 11.10.2016г. до
10.10.2017 г.
От приложените писмени
доказателства: Констативния протокол за
ПТП, Протокол за оглед, фотоалбуми,скица на мястото, протоколи за алкохолна концентрация и изследване ОА и съдебните
актове по НОХД №252/17 г. по описа на ОС-Ловеч, по ВНОХД № 427/2017 г. по описа
на ВТАС и НД № 76/2018 г. по описа на ВКС
се установява следния механизъм на ПТП-то: Автомобил „Субару Импреза“ управляван от Д.К.се
движел в дясна пътна лента посока по първокласен път I-4 с
посока от гр.Варна към гр.София със скорост 70км./ч. В района на с.Сопот,област
Ловеч в пътната лента за насрещно движение, в обратна посока се движил л.а ”БМВ
745Д“ със скорост от 120 км/ч. Преди да се разминат двата автомобила, водачът
на ”БМВ 745Д“ е отклонил управлявания от него автомобил в ляво, и е навлязъл в
пътната лента, където се е движел л.а „Субару“ и
предизвикал ПТП. Възникнал удар челно – страничен между предната лява част на
л.а. ”БМВ 745Д“ и страничната лява част на л.а. „Субару“.
Ударът между двамата автомобила е бил
ексцентричен и по тази причина те са се завъртели в посока обратна на
часовниковата стрелка.
Съгласно заключението на в.л. Т. по назначената
САТЕ причината за настъпване на ПТП-то е субективните действия на водача на
лекия автомобил БМВ, който е отклонил управлявания от него автомобил на ляво и
е навлязъл в пътната лента за насрещно движение. Двамата водачи не са имали
възможност да предотвратят удара между тях с аварийно спиране. Процесното ПТП е
настъпило на прав пътен участък, в светлата част на денонощието. От
представения по делото протокол за оглед на ПТП е посочено, че водачът на л/а
„Субару“ е бил с поставен обезопасител колан. В.л. сочи в заключението си, че с
оглед начина на удара между двата автомобила, предпазният колан не би предпазил
ефективно водача на л.а. „Субару“. В конкретния случай части от лявата част на
автомобила са навлезли във вътрешността на купето, където се е намирало тялото
на пострадалия водач.
От заключението на в.л. д-р
Г. по назначената СМЕ и приложената по делото медицинска документация се
установява, че Д.К.е получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна
травма изразяваща се в контузия и кръвонасядания в челната област на главата,
дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчен оток, тежка
гръбначно-мозъчна травма изразяваща се в пълно прекъсване на гръбначния стълб и
гръбначни мозък, тежка гръдно-коремна травма, тежка травма на опорно двигателния
апарат. Всички изоброени травми са причинени в резултат на процесното ПТП и са
довели до смъртта на пострадалия,като водещата е увреждането на сърцето и
разкъсването на аортата.
Съгласно заключението на
в.л. А. –психолог по назначената СПЕ психичното състояние на ищцата след
смъртта на баща си се характеризира с повишени нива на тревожност, депресивност,
по ограничена социална активност и със симптоми на емоционална нестабилност.
В.л. е посочва,че психическите травми
преживени от ищцата, все още не са преодолени към настоящия момент, както и че състоянието не е в такава степен на тревожност налагащо специално лечение. След направения преглед на
ищцата в.л. е установило, че същата не е търсила нито ползвала психотерапевтична
помощ
Свидетелката Л.К. – майка на ищцата и съпруга на пострадалия, пътувала в
автомобил „Субару“, установява, че тя и съпруга й
били с предпазни колани,движели се плътно в дясно, ПТП-то е станало при хубаво време, без дъжд,
на прав участък и по никакъв начин не е
било възможно да се избегне удара.
От показанията на свид. П.К.– син на
ищцата, се установява, че в резултат на произшествието ищцата е претърпяла и
продължава да търпи мъка и страдание от загубата на баща си. Твърди, че майка
му и дядо му са имали силна емоционална връзка, чували са се често, съветвали
са се, помагали са си финансово. След загубата, ищцата се е затворила, не е
искала да се среща с хора, станала е неадекватна, започнала е да употребява алкохол-
по една две чаши вино.
Съдът прецени показанията на свидетелите по реда на чл. 172 ГПК с оглед всички събрани по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при
всеки случай на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Съгласно чл.432 ал.1 КЗ
увреденият спрямо когото
застрахованият е отговорен има
право да иска обезщетение пряко от застрахователя при спазване
нормата на чл. 380 КЗ –да е
отправил преди това писмена застрахователна претенция към застрахователя.
Застрахователят по задължителна застраховка“ГО“
на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане (чл.477,ал.1 и чл.278,ал.1 КЗ). Основателността на предявения иск по делото предпоставя
установяване в резултат на ПТП на
непозволеното увреждане, чиито елементи
при условията на кумулативност следва да бъдат налице за да се ангажирана отговорността както на
прекия причинител, осъществил деликта,така и на
обвързания с гаранционно –обезпечителната отговорност субект.
Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най близките му,чийто
кръг е посочен в ППВС № 4/61 г.разд.ІІІ,т.2 в който кръг попада и ищцата, която видно от
удостоверението за наследници е негова дъщеря. Тя е легитимирана да иска
обезщетение и направо от застрахователя,
застраховал гражданската отговорност на деликвента.
От събраните доказателства се установява
фактическия състав на деликта.
Налице
е вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС от чието виновно
поведение в причинна връзка произлизат вреди и наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка“ГО“ между този водач и
застрахователя-ответник по делото. Безпорно е, че
водачът на л.а. БМВ 745Д, е навлязъл в
лентата за насрещно движение нарушавайки правилата за движение – чл.16,ал.1,т.1 ЗДвП, поради което е настъпило ПТП, довело до смъртта на смъртта на Д.К.. Постановената
присъда на ЛОС обвързва гражданския
съд съгласно чл.300 ГПК досежно вредата настъпила в резултат поведението на деликвента
(причинната връзка) Субективният елемент
от състава на гражданския деликт - вината, съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД се
презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване,
като ангажира съответни доказателства за липсата й. Такива обаче не бяха
представени от ответника във връзка с оспорването. Ето защо съдът приема за
установено по безспорен и категоричен начин, че са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние,
противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което счита,
че така предявения иск е основателен.
В случая съдът намира,че
претърпените от ищцата неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания от
загубата на нейния баща бяха установени
по несъмнен начин. От събраните доказателства се установи,че ищцата и починалия
й баща са били изключително близки, тя е разчитала на неговата морална и
материална подкрепа най вече и поради факта, че сама се е грижила за сина и във
връзка с образованието си в чужбина е разчитала най вече на баща си, като
връзката с баща й е била по силна отколкото със нейната майка. Несъмнено
смъртта е предизвикала шок и безсънни вечери, емоционална нестабилност и
промяна в живота и поведението й. Към настоящият момент психическата травма от
загубата все още не е преодоляна.
Съгласно чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна
категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на
преценяващия, а се преценява за всеки отделен случай съобразно общите и
специфични за всеки спор релевантни
факти Като взе предвид обсъдените
по-горе обстоятелства и съобрази икономическата конюнктура към датата на
настъпване на деликта,
счита,че търпените от ищцата
неимуществени вреди следва да се репарират
в размер на сумата 150 000 лева съобразно общия
размер на претендираната сума -
500 000 лв. Искът в разликата над
150 000 лв. до частично предявения размер 180 000 лв. следва да бъде
отхвърлен.
По възражението за
съпричиняване:
В хода на делото
не бяха ангажирани доказателства в
подкрепа на възражението на ответника за
наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, който не е използвал предпазен колан, карал е с
превишена скорост и вместо да задейства спирачната система на автомобила се е
опитал да избегне удара. От приетите и неоспорени САТЕ и СМЕ се установи, че пострадалия
е бил с предпазен колан и в момента на навлизане л.а.БМВ в пътната лента на
движение водачът на л.а. Субару не е имал техническата възможност, нито да
намали скоростта и да спре, нито да отклони в дясно, тъй като не е имал
достатъчно разстояние за да се размине. Наред
с в.л. са категорични с оглед силата на
удара и и тежките травми смъртта би настъпила без значение със или без
предпазен колан.
По претенцията
за присъждане законната лихва:
Ищцата претендира лихва
от датата на деликта – 17.07.2016 г.
Относно претенцията за лихви за забава съгласно чл. 497 КЗ
дължимостта на същата е свързана с уведомяване на застрахователя и представяне
всички необходими документи от ищеца. В случая ищцата е подала на два пъти заявление до
застрахователя – първото от 17.02.2017
г. (л.181) и второто – 10.08.2017
г. като обезщетение по първото заявление е било определено на другите
пострадали лица, без ищцата (л.136). Липсват доказателства ответникът да се е
произнесъл в тримесечния срок по претенцията на ищцата. Ето защо съдът счита че
ответникът дължи лихва за забава на осн. чл. 497 ал.1 т.2
КЗ от 17.05.2017
г.,поради което искането за присъждане на лихвата от датата на деликта, следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищцата е освободена от заплащане ДТ и
разноски.
Адв.
П. С. има право на адв.възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство на основание чл.38 ал.2 ЗА в
размер на 5 130 лв. от която ответникът следва да му заплати съобразно
уважената част от иска сумата 4 275 лева (150 000/180 000 х
5 130).
Ответникът съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК е
направил 495 лв. разноски за депозити за
свидетел и експертизи от които дължимата
сума от ищеца съобразно отхвърлената част от иска съгласно чл. 78,ал.3 ГПК възлиза на 82,50
лв.( 30 000/ 180 000 х 495). Ищцата следва да заплати на
основание чл. 78,ал.8 ГПК и юриск.възнаграждение 300 лв.,като общо дължимата сума е 382,50 лв.
Ответникът
следва да заплати по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК общо сумата 6480 лева.
представляваща ДТ – 6 000 лв. и
разноски – 480 лв.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.Д.К. с ЕГН **********,съд.адрес адв. П.С. ***, на основание чл. 432,ал.1 КЗ сумата 150 000
лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП настъпило на 17.07.2016г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 17.05.2017 г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в разликата му над 150 000 лева до частичния размер 180 000 лева, претендиран
от общата сума - 500 000 лв.
ОСЪЖДА Д.Д.К. с ЕГН **********,
съд.адрес адв. П.С. ***, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78,ал.3 и ал.8 ГПК сумата 382,50 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД,
ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на адв. П.С. *** на осн. чл. 38 ал.2 ЗА сумата
4 275 лева, адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на
основание чл. 78 ал.3 ГПК сумата 6480 лева - ДТ и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с възивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на преписа от страните.
СЪДИЯ: