Определение по дело №82/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 82/12.07.2013 г., постановено по Г. д. № 486/2013 г., Кърджалийският районен съд е осъдил М. Ю. С. да заплати на „. – М. Ю., Г. К., сумата в размер на 3 209.62 лв., от която 3 159.62 лв. - главница, произтичаща от нанесена щета – липса на парични ценности в посочения размер, и 50.00 лв. - мораторна лихва за периода 27.08.2012 – 19.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 308.25 лв. Съдът е отхвърлил като неоснователен иска с правно основание чл. 211, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ за разликата до пълния му предявен размер от 3 832.50 лв. С решението ищецът „. – М. Ю., Г. К., е осъден да заплати на ответника М. Ю. С. сумата от 86.65 лв., представляваща разноски по компенсация, както и по сметка на Кърджалийския районен съд сумата от 48.00 лв., представляваща държавна такса. С решението си съдът е признал за недоказано предприетото в производството оспорване истинността на писмени доказателства – длъжностна характеристика на крупие на игрална зала, декларация от М. Ю. С. от 19.04.2012 г., протокол от 27.08.2012 г., заповед № 80/20.08.2012 г., известие за доставяне до М. Ю. С. с дата 24.08.2012 г., респ. обратна разписка от същата дата.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл. 211 във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъдената сума в размер на 3 209.62 лв., от която 3 159.62 лв.- главница, 50.00 лв. - мораторна лихва за периода 27.08.2012 – 19.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 308.25 лв., е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство М. Ю. С.. Въззивникът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, а също така и поради необоснованост, за което в жалбата са изложени подробни съображения. Излагат се и твърдения за недопустимост на решението, тъй като не била налице активната и пасивна легитимация на страните по делото, което обстоятелство въззивникът обосновава с липсата на събрани доказателства. Навежда се довод, че първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелствата, установени при разпита на вещото лице в съдебно заседание, а именно че експертното заключение се базира единствено на отчетите за залозите и останалите документи, предоставени на вещото лице от ищеца, върху които липсвал подпис на ответника и достоверна дата, поради което не можели да го задължат. Наред с това се излага и съображение, че съдът не е взел предвид обстоятелствената част на експертизата, съгласно която на вещото лице са представени само два отчета, неподписани от ответника, съгласно които размерът на липсата възлиза на 2 827.28 лв. Твърди се, че не е установено ответникът да е единствено материалноотговорно лице за периода, за който се претендира, че е причинена липсата, като заявява, че претендираните суми не са му поверявани и връчвани в това му качество. Въззивникът заявява, че видно от представените по делото графици за работа в периода 01.08.2012 – 15.08.2012 г. същият не е работил непрекъснато в игралната зала, а е бил заместван и от други служители. Сочи, че след като на 15.08.2012 г. предал ключовете за игралните автомати и всички поверени му материални активи на друг служител в ищцовото предприятие, повече не е имал достъп до игралните автомати, както и до помещението на игралната зала. С оглед на тези обстоятелства въззивникът счита, че данните от броячите на игралните автомати, съгласно констатациите от извършената на 27.08.2012 г. ревизия на обекта, за извършването на която твърди, че не е бил надлежно уведомен, е възможно да са въведени след датата на приемо-предавателния протокол. Излага също и съображение, че по делото не се установява тези данни от броячите да са въведени от ответника. Излага се довод, че самият ищец приема и твърди, че се касае за дълг от залагане, а не за липса, тъй като в заповедта за прекратяване на трудовия договор е използван изразът „…и не е заплатил залога, който е направил”. Въззивникът счита, че това опровергава съдържанието на протокола от ревизията в частта относно отчетния приход (оборот) от игралните автомати. От заключението на вещото лице и становището му в съдебно заседание също, според въззивника, се опровергава съдържанието на този протокол, тъй като данните от установеното от експерта в счетоводството на ищеца се различава от констатациите в протокола по отношение на размера на липсите, техния произход и периода на настъпването им. По изложените съображения въззивникът моли съда да обезсили обжалваното решение като недопустимо и да прекрати производството по делото или да го отмени като неправилно, вместо което да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата „. – М. Ю., Г. К., подава отговор, в който излага съображения относно правилността на атакувания съдебен акт. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът С., чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения.

В съдебно заседание ответникът по жалбата „. – М. Ю., Г. К., чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства, както и наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно решение и съображенията на насрещната страна, намира за установено следното:

Частичната въззивна жалба, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Кърджалийският районен съд е бил сезиран от „. – М. Ю., Г. К., с предявени против ответника М. Ю. С. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 211, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 3 832.50 лв., представляваща липса /щета/, причинена на работодателя „. – М. Ю., Г. К., от ответника по делото, в качеството му на работник, на когото е възложено да събира, съхранява и отчита парични ценности, като крупие на игрална зала „А.”, Г. М., ведно с мораторна лихва върху търсената липса в размер на 50.00 лв., считано от деня на откриването й - 27.08.2012 г. до предявяване на иска - 19.03.2013 г., както и законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Във връзка с довода, наведен във въззивната жалба, по отношение на допустимостта на решението поради ненадлежна процесуална легитимация на страните в процеса, следва да се отбележи, че процесуалната легитимация се извлича от твърденията на ищеца в исковата молба. В този смисъл съдът намира, че първоинстанционният съд е разгледал допустим иск с правно основание чл. 211, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като от изложеното от ищеца в исковата молба е видно, че същият в качеството си на работодател претендира, във връзка с установени в предприятието му липси, да бъде ангажирана пълната имуществена отговорност на ответника като работник/служител, комуто са възложени парични ценности на работодателя със задължениеда ги съхранява, разходва и отчита.

По същество въззивният съд констатира следното:

По делото не е спорно обстоятелството, че въз основа на сключен между страните трудов договор № 22/19.04.2012 г., ответникът е изпълнявал в предприятието на ищеца длъжността “крупие” в игрална зала “А.”, Г. М.. Не е спорно и обстоятелството, че трудовото правоотношение е било юридически прекратено със Заповед № 36/13.09.2012 г. на основание наложено на ответника дисциплинарно наказание „уволнение” поради неявяването му на работа в продължение на повече от два дни, считано от 20.08.2012 г. до издаване на уволнителната заповед, както и поради злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като уволненият е играл на игралните автомати в залата в периода 01.08.2012 –19.08.2012 г. без да има право на това като служител и не е заплатил направения от него залог в общ размер на 3 832.56 лв.

Всъщност спорни в производството са обстоятелствата дали на ответника е възложено като трудово задължение да съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности на работодателя, дали такива ценности са му възложени, както и дали в периода на извършване от ответника на отчетническа длъжност са констатирани липси в определен размер, т.е. дали е налице състояние на неотчетност поради недостиг с неустановен произход, в случая – недостиг на парични ценности по каса.

В аспекта на очертаната рамка на спора, съдът съобрази следното:

За установяване на обстоятелството дали заеманата от въззивника М. С. длъжност е „отчетническа“ по смисъла на чл. 207 от КТ, по делото е приета като доказателство длъжностна характеристика за длъжността „крупие на игрална зала“. Въззивникът е оспорил пред първата инстанция нейната автентичност с твърдения, че подписът, положен за „утвърдил”, не е положен от М. Ю. Р. като собственик на търговското предприятие - работодател. В откритото от първоинстанционния съд производство по чл. 193 от ГПК е назначена съдебно-графическа експертиза, от която се установява, че оспореният подпис е положен от М. Р., поради което формалната доказателствена сила на представената по делото длъжностна характеристика не е оборена и същата следва да се разгледа и обсъди като годно писмено доказателство. От съдържанието на въпросната длъжностна характеристика е видно, че „крупието съхранява и отчита получените суми за залози“. От представената по делото декларация от 19.04.2012 г. е видно, че въззивникът изрично е заявил, че е запознат с длъжностната характеристика за длъжността „крупие на игрална зала”. Истинността на декларацията досежно автентичността на положените в нея подписи от М. С. като декларатор и от М. Р. като собственик на търговското предприятие – работодател, също е оспорена по делото по реда на чл. 193 от ГПК. Предвид заключението по изслушаната съдебно-графическа експертиза, оспорването не е доказано, тъй като е установено, че подписите са положени от лицата, посочени като техни автори. По изложените съображения въззивният съд приема, че в длъжностната характеристика, с която въззивникът М. С. е бил запознат, на същия е вменено като трудово задължение да съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности на работодателя, т.е. да извършва „отчетническа дейност” по смисъла на чл. 207 от КТ.

И фактът на възлагането на парични ценности на въззивника в качеството му на отчетник също се установява по делото. Съгласно длъжностната характеристика за изпълняваната от М. С. длъжност, същият при изпълнение на трудовата си функция следва да задейства игрални автомати при започване на игра, да събира и съхранява заплатени суми за залози, включително и съответстващи на специалната премия „Джакпот” (в случаите, когато се формира такава), както и да отчита и изплаща печалби след установяване на печеливша комбинация. Оттук следва, че на въззивника е вменено конкретното трудово задължение – изрично е оправомощен да оперира с получените парични средства от залози в игралната зала и да отчита резултатите от тази дейност.

И последният спорен момент е дали в периода на извършване от ответника на отчетническа длъжност са констатирани липси и в какъв размер. За да отговори на този въпрос съдът съобрази приетия като надлежно писмено доказателство, неоспорен в производството – протокол от 15.08.2012 г. От неговия прочит се установява, че на посочената дата – 15.08.2012 г., ответникът М. Ю. С. е предал на служителя при „. – М. Ю. - Ю. Н. С., за обект игрална зала „А.”, Г. М. - 2 бр. ключове за достъп в обекта; 4 бр. ключове за слот машини и 1 бр. ключ за каса. Констатираното от прочита на процесния протокол, преценено и през призмата на снетите в открито съдебно заседание свидетелски показания на подписалата го в качеството си на приел св. Ю. С., води до извода, че реално на 15.08.2012 г. ответникът чисто физически се е лишил от възможността да изпълнява трудовото си задължение „…да задейства игрални автомати при започване на игра, да събира и съхранява заплатени суми за залози, включително и съответстващи на специалната премия „Джакпот” (в случаите, когато се формира такава), както и да отчита и изплаща печалби след установяване на печеливша комбинация”. Действително този акт по своя характер действително може да бъде разглеждан като акт на нарушение на трудовата дисциплина, но за него ответникът С. е понесъл отговорността си – установява се, че на същия е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и с цитираната по делото Заповед № 36/13.09.2012 г. трудовото му правоотÝошение с търговеца е било прекратено, със съответните последствия. Но тези последствия определено не се припокриват с търсената в настоящото производство пълна имуществена отговорност.

Или търсената в това производство имуществена отговорност, с оглед изложеното в предходния абзац следва да бъде коригирана само до периода от 01.08.2012 г. до 15.08.2012 г., вкл., доколкото от показанията на св. С. се установява, че ответникът й е предал въпросните ключове „вечерта” на посочената дата, а на следващия ден - 16.08.2012 г., свидетелката предала ключовете в офиса на - работодател. За така очертания период от 01.08.2012 г. до 15.08.2012 г.,вкл., от представените писмени доказателства – дневни отчети за игрални автомати в игрална зала и от приетото заключение, изготвено по назначената на стадия на първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че представеният дневен отчет за 02.08.2012 г. е нулев; за 03, 04, 05 и 06.08.2012 г. са нулеви; за 08, 09, 10, 11 и 12.08.2012 г. са нулеви; за 13.08.2012 г. е нулев, а за 14.08. и за 15.08.2012 г. е посочено, че залата не работи. Издаването на дневни отчети за игрални автомати в игрална зала, съгласно чл. 5 от Задължителните правила за организация на работата и финансовия контрол при провеждане на хазартни игри с игрални автомати и образци (документи) за счетоводна отчетност (в сила до 31.01.2013 г.), приети от Държавната комисия по хазарта при Министерството на финансите, е задължение на крупието, като същите следва да бъдат подписани от него и от управителя. Приложените по делото отчети носят посочване имената на управител на зала и на крупие. От приложения за 01.08.2012 г. дневен отчет се констатират следните показатели - суми на постъпили залози в размер на 1 534.40 лв., суми на изплатени печалби в размер на 457.32 лв. или разлика от 1077.08 лв. Т.е. от принципните постановки на приетото по делото заключение /т.1 от стр. 2 на закл./, следва да бъде направен извод, че констатираната сума от 1 077.08 лв. следва да бъде отчетена от крупието на търговеца - . От приложения за 07.08.2012 г. дневен отчет се констатират следните показатели - суми на постъпили залози в размер на 10 117.90 лв. и суми на изплатени печалби в размер на 11 868.10 лв. или разлика от -1750.20 лв. Т.е. от принципните постановки на приетото по делото заключение/т.1 от стр. 2 на закл./ , следва да бъде направен изводът, че констатираната по висока сума от 1 750.20 лв. следва да бъде компенсирана/изплатена на крупието от . Или, при това положение, за посочения, приет от съда период – 01.08.2012 г. - 15.08.2012 г.,вкл., не е налице състояние на неотчетност от страна на ответника поради недостиг с неустановен произход.

Нещо повече, от извършената съпоставка на приложените по делото дневни отчети за игрални автомати в игрална зала „А.”, Г. М., от 07.08.2012 г., от 13.08.2012 г. /доколкото отчетите за 14.08. и 15.08.2012 г. изобщо не съдържат показатели на електронни или на механични броячи/ и от 27.08.2012 г. / първият ден, в който е съставен последващия дневен отчет с конкретни показатели, различни от „0”/, се установява разлика в показателите и на електронните броячи, и на механичните броячи, както при вход, така и при изход. Например, при машина № 1 за 07.08. и за 13.08. са идентични показанията за електронните броячи: вход - 561 и изход - 388.63, и при механичните броячи: вход – 37621 и изход - 31619, а при машина № 1 за 27.08.са отразени други по-високи стойности и при показателите на електронните броячи: вход -694 и изход - 835.63, и при показателите на механичните броячи: вход – 37754, и изход - 32066. Т.е. изводът, който може бъде направен е този, че в периода след 15.08.2012 г. и до 27.08.2012 г. машините в игралната зала са функционирали и са отчели по-високи стойности. В този смисъл следва да бъде обсъдено и приетото по делото заключение, което показва, че в процесния период от 01.08.2012 г. до 27.08.2012 г., с дата на констатацията - 27.08.2012 г., се явява неотчетен оборот, който след извършени приспадания на наличност по каса от 0.45 лв. и дължими заплати от 695.23 лв., е в размер на 3 159.62 лв. Съдът дава вяра на тези констатации, но определено с оглед изложените до тук изводи, намира, че в производството не беше доказано, че имуществената отговорност за този неотчетен оборот се дължи от ответника. И това е така защото ищецът определено не доказа, че завишените показатели на игралните автомати след 15.08.2012 г. са реализирани от ответника и/или по време и по повод на извършваната от него отчетническа дейност в обекта-игрална зала на „.-М. Ю.. Още повече, че след 15.08.2012 г., а именно съгласно свидетелските показания на св. С., от сутринта на 16.08.2012 г. ключовете за физически достъп до игралната зала, машини и каса са били в самия ищец -.

За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че ангажирани в производството от ищеца писмени доказателства взаимно се изключват, поради което и съдът не ги кредитира. Например, представени са, подписани от управител два месечни отчета за игрални автомати в игрална зала „А.”, Г. М., за месец август 2012 г. с драстично различни показатели - в първия отчет е посочена разлика в сумите на постъпили залози и изплатени печалби от 4 528.24 лв., във втория отчет – тази разлика е в размер на 713 лв.

С оглед изложените дотук обстоятелства настоящата съдебна инстанция намира иска по чл. 211, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, както и обусловения от него иск по чл. 86 от ЗЗД, за неоснователни. По тези съображения обжалваното решение на Кърджалийския районен съд следва да бъде отменено в обжалваната му част като неправилно.

Що се каса до присъждане на направените и във възивното и в първоинстанционното производство разноски, настоящата инстанция, с оглед и вече установената задължителна съдебна практика, намира, че и при този изход на делото такива не се следват. По делото не е приложен изискуемият се от разпоредбата на чл.80 от ГПК списък на разноските. Що се касае до първоинстанционното решение в частта му, с която на С. са присъдени разноски по компенсация, съдът счита, че същото като необжалвано в тази му част е влязло в сила и не може да бъде пререшавано. Следва да бъде осъден ответникът по жалбата на основание чл. 359 от КТ, във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на КОС и сумата в размер на 100.00 лв., съставляваща възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-графическата експертиза в производството.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 82/12.07.2013 г., постановено по Г. д. № 486/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която М. Ю. С., ЕГН *, е осъден да заплати на „. – М. Ю., Г. К., ЕИК **********, сумата от 3 209.62 лв., от която 3 159.62 лв., представляваща главница, произтичаща от нанесена щета – липса на парични ценности, и 50.00 лв. - мораторна лихва за периода 27.08.2012 – 19.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 20.03.2013 г. до окончателното погасяване, както и деловодни разноски в размер на 308.25 лв., вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „. – М. Ю., Г. К., ЕИК *********, против М. Ю. С., ЕГН *, иск с правно основание чл. 211,във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ за заплащане на сума в размер на 3 159.62 лв., претендирана като обезщетение за претърпени вреди за периода 01.08.2012 – 27.08.2012 г., и изразяваща се в пълния размер на установени липси на парични суми поради неотчетен от работника М. Ю. С. паричен оборот от игрална зала „А.”, Г. М., както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 50.00 лв., претендирана като обезщетение за забава върху главницата, считано от 27.08.2012 г. до предявяване на иска (19.03.2013 г.), ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаването на исковата молба до окончателното им погасяване.

ОСЪЖДА „. – М. Ю., Г. К., ЕИК *********, на основание чл. 359 от КТ, във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на КОС сумата в размер на 100.00 лв., съставляваща възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-графическата експертиза.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.