О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260139
Град Шумен, 13.11.2020 г.
Шуменският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Азадухи Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ: 1. Константин Моллов
2. Соня Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Константин Моллов в.ч.гр.д. № 413 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе в предвид следното:
Производство по чл.274 и сл. вр. с чл.577 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Хеликс Тату“ ЕООД, представлявано от управителя Д.М.Н., против определение от 08.10.2020 г. на съдията по вписванията при СВ-гр. Шумен, с което е отказано заличаване на възбрана на имот, който жалбоподателят е закупил на публична продан. Счита, че неправилно съдията по вписванията е приел, че не е легитимирано лице, което може да поиска заличаване на възбраната, а това е само ЧСИ А.Р., по чието искане е вписана. Излага още, че в ТР № 1/2015 г. на ВКС от 10.07.2018 г. е казано, че „след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права”, както и че „купувачът от публична продан встъпва едновременно в правното положение, както на длъжника, като придобива неговите права върху имота, така и в правното положение на кредиторите – в смисъл, че на него е непротивопоставимо всичко, което не може да бъде противопоставено на кредиторите”. Счита неправилен и извода на съдията по вписванията, че възбраната не се заличава, освен в предвидените от закона случаи. Твърди, че в случая възбраната не брани нито интересите не кредитора, нито тези на жалбоподателя, тъй като взискателите - ТД на НАП Шумен и Община Шумен, за обезпечаване на чиито вземания е вписана, са участвали в разпределението и техните права са погасени с продажбата на имота. Предвид изложеното, моли съдът да отмени атакувания отказ на съдията по вписванията и разпореди заличаване на възбраната.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба и за ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Със заявление вх. рег. № 4517/08.10.2020 г. „Хеликс Тату“ ЕООД е депозирало искане до СВ-гр.Шумен, да бъде заличена възбрана с вх.рег.№ 59/13.01.2020 г., акт № 10, том 1. Към молбата е приложено удостоверение от ЧСИ Д.З.с рег. № 876 по изп.д.№ 20148760400640 и документ за внесена държавна такса.
От приложената преписка е видно, че жалбоподателят е купувач на публична продан на недвижим имот с идентификатор 83510.675.137.3.11, находящ се в гр. Шумен, ул. ...№ 1, заедно с правото на строеж върху земята, подробно описан в удостоверението на ЧСИ Д.З.. Постановлението за възлагане от 04.08.2020 г. по изп.д.№ 220148760400640 по описа на ЧСИ Д.З. е влязло в сила на 24.08.2020 г., вписано е в Агенцията по вписванията от купувача на 31.08.2020 г. Разпределението на постъпилата сума е предявено на 14.09.2020 г. и е влязло в законна сила. Взискателят, присъединените и обезпечени кредитори с вписани възбрани са редовно уведомени за изготвеното и предявено разпределение, а именно „Юробанк България“ АД, НАП – Шумен и Община Шумен. Извършен е въвод на купувача на 10.09.2020 г.
На 08.10.2020 г., по молбата на купувача на публичната продан е постановен отказ на съдията по вписванията, с мотива, че молителят не е процесуално легитимирано лице по смисъла на чл.31, ал.1 ПВп. да иска заличаване на възбраната. На следващо място е изложено, че с оглед приетото в мотивите на т.3 на ТР № 1/2015 г. от 10.07.2018 г. ОСГТК на ВКС, съдията по вписванията не може да преценява дали възбраната, чието заличаване купувача иска, е противопоставима на купувача от публичната продан и дали брани права, тъй като тази преценка е извън обхвата на проверката, която може да извърши, съгласно т.6 от ТР №7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: Съгласно чл.31, ал.1 от ПВп., вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението, а съгласно ал.2 на същия текст, когато гаранцията или обезпечението не са послужили, заличаването на възбраната става по искане на заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи. С приетото ТР № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, обявено на 10.07.2018 г., в мотивационната част към т.3 е посочено, че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публичната продан, придобилият собствеността купувач и всеки следващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права.
При това разрешение, доколкото в случая искането за заличаване изхожда от купувача от публичната продан, определението на съдията по вписванията, с което е прието, че заявителят не е легитимиран да иска заличаване на възбраната, съгласно чл.31, ал.1 от ПВп., а това може да бъде сторено само от учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната, в случая – ЧСИ, е в противоречие с приетото в тълкувателното решение.
Следва да се посочи още, че с т.3
на ТР № 1/2015 г. на ОСГТК, обявено на 10.07.2018 г., е дадено следното
разрешение: "Вписаните възбрани по реда на чл.397, ал. 1, т.1 ГПК или
наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение не се заличават
след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в
изрично предвидените от закона хипотези". При
постановяване на тълкувателния акт ВКС е изхождал от това, че заличаването има
обратно действие, т. е. все едно, че възбраната не е била вписана, поради което
заинтересованите лица не биха могли да получат защитата по чл.452,
чл. 453
и чл. 496, ал. 2,
предл. 2 ГПК.
След приемане на новата разпоредба на чл.433, ал.4 ГПК
/нова – ДВ бр. 100/2019 г./, според която вдигането на запорите и заличаването
на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнително
производство, има действие занапред, е формирана съдебна практика по
приложението й - определение № 65/10.04.2020 г. по ч. гр. д. № 596/2020 г. на
ВКС, І-во г. о., и определение № 72/28.04.2020 г. по ч. гр. д. № 532/2020 г. на
ВКС, І-во г. о. Според тази практика новото законодателно решение запазва
действието на възбраните в периода от вписването им до тяхното заличаване,
което означава, че се запазва поредността на вписванията и съответно -
противопоставимостта на правата, произтичащи от по-рано вписаните актове през
този период. Това изменение е в пълно съответствие с целта на възбраната,
обезпечена с разпоредбите на чл.451,
чл.452,
чл.453
и чл. 496, ал.2,
предл. 2 ГПК, а именно да се запази възбраненият имот от изменение,
повреждане и унищожение или разпоредителни сделки до изнасянето му на публична
продан и удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и присъединените
кредитори от цената на продадения имот. Целта е постигната едва когато влезе в
сила постановлението за възлагане и е платена цената или част от нея на
взискателя или е извършено разпределение между взискатели на тази цена. С
постигането на тази цел и съобразно новата разпоредба на чл.433, ал.4 ГПК
запазването на възбраната след публична продан не е оправдано, тъй като тя е
изпълнила функциите си. В случай, че настъпят нови факти /прогласяване на
недействителност на публичната продан по реда на чл.496, ал.3 ГПК
или последващо придобиване на същия имот от длъжника след заличаване на
възбраната/, налагащи защита на правата на кредитора, то за него ще е налице
възможност да впише нова възбрана или да предприеме други средства за защита на
своите права /напр. предявяване на иск по чл.135 ЗЗД
за отмяна на увреждащите действия на длъжника, в случай, че такива бъдат
извършени след заличаване на възбраната/.
След влизане в сила на новата разпоредба на чл.433, ал.4 ГПК
/Нова - ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./, вписаните възбрани по изпълнително дело,
по което възбраненият имот е изнесен на публична продан и проданта е извършена
/с влязло в сила постановление за възлагане/, следва да бъдат заличавани по
искане на купувача от публичната продан. /В този см. опр.№ 81/12.05.2020 г. по
ч.гр.д. № 632/2020 г. на І г.о. ГК на ВКС; опр.№ 161/05.10.2020 г. по ч.гр.д. №
1507/2020 г. ІІ г.о. ГК на ВКС и др./
В случая молителят се легитимира като купувач от публична продан на недвижим имот. Преди извършване на публичната продан върху имота е била вписана възбрана от ЧСИ А.Р., с рег. № 930, в полза на ТД на НАП Шумен и Община Шумен. Видно от приложеното удостоверение от ЧСИ Д.З. удостоверение присъединените и обезпечени кредитори „Юробанк България“ АД, НАП – Шумен и Община Шумен са уведомени за разпределението и последното е влязло в законна сила. Към молбата за заличаване на възбраната липсват доказателства дали е приключило изпълнителното производство като цяло - с изпълнение на задължението и събиране на разноските, в който случай би било налице основание за вдигане на възбраната по чл. 433, ал.3 ГПК. Независимо от това, предвид гореизложените мотиви, изричното искане на купувача от публичната продан, следва да се приеме, че възбраната е изпълнила своята защитна функция да запази имота в патримониума на длъжника до момента на публичната продан.
Ето защо в случая обжалваното определение на съдията по вписванията следва да се отмени, като вместо това следва да се постанови извършване заличаване на вписаната възбрана.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 08.10.2020 г. на съдията по вписванията при СВ-гр. Шумен, с което е отказано заличаване на възбрана, вписана под акт № 10, том 1, дв.вх.рег. № 57 от 13.01.2020 г., вписана по искане на ЧСИ А.Р., с рег. № 930, район на действие ШОС, в полза на ТД на НАП Шумен и Община Шумен.
УКАЗВА на съдията по вписванията при Служба по вписванията – имотен регистър при ШРС да извърши исканото заличаване по заявление вх.рег. № .../08.10.2020 г. от „Хеликс Тату“ ЕООД ЕИК *********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.