№ 372
гр. гр.Несебър, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20242150100545 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
От ищцата П. Л. П. срещу собствениците от етажна собственост с адрес в община Несебър,
район „К.“, ваканционно селище „*****“, изградено в ПИ с идентификатор ********** по КК на
гр. Несебър, представлявана от председателя на УС – С.К., е предявен иск с правно основание чл.
40 от ЗУЕС - за отм**** на решенията, взети от общото събрание на етажната собственост,
проведено на 08.04.2024г. Ищцата сочи, че е собственик на самостоятелен обект в сградата – с
идентификатор **********.**** Излага, че на 08.04.2024г. се провело общо събрание на етажната
собственост. Сочи, че събрание не е било свикано съгласно чл. 12 от ЗУЕС – не е посочено
правното основание, на което е било свикано събранието. Излага, че липсва залепена на входа на
сградата покана по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Навежда, че липсва списък на собствениците и
пълномощниците, присъствали на събранието. Акцентира върху гласуване по чл. 17а от ЗУЕС,
което е извършено в нарушение на тази разпоредба. Оспорва се посоченият в протокола кворум
като неправилно отразен. Развиват се съображения за нарушение на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС.
Решенията за избор на управител и контролен съвет се оспорват като незаконосъобразни и лишени
от правен смисъл. По отношение на решението по т. 4 от дневния ред се сочи, че е прието в
нарушение на чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС – извън предварително определения дневен ред. Оспорва се
като прието в нарушение на чл. 17, ал. 2, т. 7 и чл. 19, ал. 8, изр. 2 от ЗУЕС решението по т. 5 от
дневния ред. Във връзка с решенията по т. 7 и т. 8 от дневния ред се сочи, че е налице
необоснованост на определения размер на вноските за управление и поддържане на общите части.
Излагат се подробни доводи за това. Решението по т. 8 се оспорва като прието в нарушение на чл.
51, ал. 1 и ал. 9 от ЗУЕС. Излагат се съображения. Излагат се доводи за нарушение на чл. 50, ал. 2,
т. 1 от ЗУЕС при приемане на решението по т. 9 от дневния ред. По отношение на решенията по т.
10, т. 11 и т. 12 се сочи, че не променят правната сфера на етажната собственост, тъй като няма
приет бюджет на етажната собственост и приет план на разходите, съдържаща конкретизация по
1
пера. С тези доводи от съда се иска да отмени всички решения. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците от етажна собственост с адрес в
община Несебър, район „К.“, ваканционно селище „*****“, изградено в ПИ с идентификатор
********** по КК на гр. Несебър, е подаден отговор на исковата молба, с който предявените искове
се оспорват. Акцентира се, че в ЗУЕС не се съдържа изискване за вписване в поканата на
основанието за свикване на събранието. Развиват се съображения за спазване на чл. 13, ал. 1 от
ЗУЕС. Обосновава се неприложимост на нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗУЕС. Обръща се внимание, че
е изготвен надлежен списък на присъстващите. Излагат се подробни доводи за спазена процедура
по чл. 17а от ЗУЕС. Твърди се, че в списъка отразени надлежно присъствалите на събранието лица
и процентът идеални части. Навежда се, че са спазени изискванията за съставяне и оповестяване на
протокола от общото събрание. Сочи се, че е спазен чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС при приемане на
решението по т. 10 от протокола. Излага се, че решенията по т. 7, 8 и 9 са ясни и отразени подробно
в протокола. Развиват се доводи за спазване на чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС. От съда се иска да
отхвърли исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са атакувани решенията,
взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 08.04.2024г. от общото събрание
на етажна собственост с адрес в община Несебър, район „К.“, ваканционно селище „*****“,
изградено в ПИ с идентификатор ********** по КК на гр. Несебър. В тежест на ищцата по
предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че е собственик на
самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че са били взети
решенията, чиято отм**** се иска.
В тежест на ответника е да докаже, че събранието е проведено при спазване на всички
изисквания за това, вкл. че събранието е свикано при спазване на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС, че
събранието е проведено при спазване на изискванията за кворум, а решенията са взети със
съответните мнозинства, че са спазени изискванията на чл. 15, чл. 16, чл. 17, чл. 17а и чл. 19, ал. 8
от ЗУЕС за провеждане на събранието, както и че са спазени разпоредби на чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС
във връзка с отделните решения, касаещи разходи.
Между страните не е спорно, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в сградата
(посоченото се установява и от нотариален акт от 01.08.2023г. на л. 13 – л. 14 от делото). Не е
спорно, че са взети решения по протокол от 08.04.2024г. (представен на л. 186 – л. 238 от делото).
Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично
посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отм**** на
атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е
исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е
и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от
25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о. В светлината на изложеното настоящият съдебен
състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на
атакуваните решения, обективирани в исковата молба. Възраженията на ищците могат да се
обобщят до следните две големи групи: 1. Нарушения във връзка с процедурата по свикване и
провеждане на събранието и 2. Нарушения на конкретни материални разпоредби при вземане на
2
отделните решения.
По възраженията за нарушения във връзка с процедурата по свикване и провеждане на
събранието:
Видно от покана (на л. 112 – л. 116 от делото) от управителния съвет на етажната
собственост е свикано общо събрание на етажната собственост за 08.04.2024г. от 15:00 часа.
Решението за свикване на общо събрание било взето от управителния съвет на заседание на
16.03.2024г., за което бил съставен нарочен протокол (на л. 117 – л. 118 от делото). На 25.03.2024г.
поканата била залепена на видими места в рамките на етажната собственост, вкл. и на отделните
входове, за което били съставени протоколи (на л. 119 – л. 124 от делото), в които било отразено, че
събранието се свиква на основание чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС. В протоколите били положени
подписи за поставили съобщението от председателя на УС на ЕС, от Е.А. – член на УС и Н.К. –
собственик. В практиката на ВКС е възприето разбирането, че писмената форма в случаи като
настоящия е за доказване на съответното обстоятелство – Определение № 312 от 26.09.2014г. по
ч.гр.д. № 4061/2014г. по описа на II гр.о. на ВКС и цитираното в него Решение № 295 от 11.10.2012
г. на ВКС по гр.д.№ 212/2012 г., I г.о., ГК. Ето защо цитираните документи установяват, че
събранието е свикано по надлежния ред на чл. 12, ал. 1 от ЗУЕС – от управителния съвет на
етажната собственост. В чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС е предвидено, че общото събрание се свиква чрез
покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в
неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се
отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол.
Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на
поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето й.
Съставената покана отговаря на тези реквизити, като в случая е съставен протокол за поставянето
й, подписан от свидетел. В поканата са посочени дневният ред на общото събрание, датата, часът и
мястото на провеждането му. Съставянето на протокол по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС и
подписването му от свидетел, придава (както е заложено и в трайната практика на ВКС) известна
доказателствена стойност на тези документи. Макар да са частни свидетелстващи документи,
същите са съставени в рамките на законоустановена процедура (в случая в чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС),
поради което удостоверените по този начин факти и обстоятелства имат известна доказателствена
сила, която е обвързваща за страните в процеса. Няма пречка при твърдения, че фактите не са се
реализирали по посочения в протокола начин, страната да докаже това. В настоящия случай обаче
доказателствената стойност на протокола не е оборена в рамките на процеса (като протоколът за
залепване на поканата не е и оспорен по делото). Изложеното мотивира съдът да приеме, че не са
налице нарушения при свикване на общото събрание, като възраженията в исковата молба се
оборват от приложените към отговора на исковата молба протоколи и покана.
Горното важи и за възраженията, касаещи списъка на собствениците, тъй като в протокола
(на л. 238 от делото) е посочено, че неразделна част от него е приложение № 4 – списък на
присъствалите, който е приложен по делото (на л. 126 – л. 129), поради което и тези възражения в
исковата молба са неоснователни и по делото е доказано, че е изготвен надлежен списък, който е
неразделна част от протокола.
Във връзка с приложението на чл. 17а от ЗУЕС съдът констатира, че е допуснато
нарушение, тъй като неприсъствено гласуване е допустимо единствено решения за извършване на
3
полезни разходи и за получаване на кредити, за опрощаване на финансови задължения, за основно
обновяване, за извършване на основен ремонт и за усвояване на средства от фондовете на
Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии
и/или собствени средства или други източници на финансиране и за поставяне на рекламни или
технически съоръжения върху сградата, за присъединяване на сградата към топлопреносната,
водоснабдителната, електроснабдителната и газоснабдителната мрежа и за прекратяване на
топлоснабдяването и газоснабдяването в етажната собственост, както и за изграждане на зарядни
точки за електрически превозни средства. В случая такива решения не са били заложени в дневния
ред и не са били гласувани от общото събрание, поради което разпоредбата на чл. 17а от ЗУЕС е
била неприложима. Това обаче само по себе си не е съществено нарушение, което опорочава цялата
процедура. Недопустимото неприсъствено гласуване означава, че идеалните части на гласувалите
по този начин следва да бъдат приспаднати от формираните мнозинства при вземане на отделните
решения и да бъде преценявано дали въпреки отпадането на тези проценти идеални части
решенията са взети с необходимите мнозинства по ЗУЕС. Т.е. – това нарушение може да бъде
обсъждано през призмата на мнозинствата, с които са приети отделните решения, но не е основание
за отм**** на всички решения на общото събрание.
По отношение на кворума са спазени правилата на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС, тъй като вписаният
кворум на присъстващите – 77,318 %, е бил достатъчен за провеждане на общо събрание (т.е. бил е
над 51 на сто идеални части от общите части в сградата). Възражението за неспазен кворум се
оборва и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза (на л. 285 – л. 289 от делото),
вещото лице по която след извършване на необходимите проучвания потвърждава посочения в
протокола кворум от 77,318 %. Съдът кредитира заключението като обективно, компетентно и
безпристрастно, като вещото лице – при разпита си, по убедителен начин е обосновало начина, по
който е стигнало до изводите си. Възраженията на ищцата срещу кворума са бланкетни, като се
твърди единствено неправилно отчитане на идеалните части. Липсват възражения срещу
експертизата, а вещото лице е потвърдило, че изчисленията са извършени правилно, поради което
възраженията в исковата молба се оборват по делото.
Не могат да доведат до отм**** на решенията и възраженията във връзка оповестяване на
протокола, тъй като надлежното му оповестяване има значение за реализиране на правата на
ищцата, а в случая тя се е запознала с протокола и е подала искова молба, за която няма спор, че е
подадена в срок, поради което начинът на оповестяване на протокола не е довел до нарушения на
правата й.
Крайният извод е, че събранието е проведено при спазване на процедурните правила в
ЗУЕС и това е доказано в хода на процеса, поради което възраженията на ищците са неоснователни.
Констатират се нарушения единствено на чл. 17а от ЗУЕС, но същите не могат да доведат до
цялостна отм**** на всички решения, а са предпоставка за преценка на мнозинствата, с което са
приети отделните решения.
По възраженията за нарушения на конкретни материални разпоредби при вземане на
отделните решения:
Видно е, че „неприсъствено“ са гласували собствениците на апартаменти ***, *** и ***,
поради което с оглед изричното възражение в исковата молба за нарушения на чл. 17а от ЗУЕС,
притежаваните за тези обекти идеални части от общите части в сградата следва да бъдат
приспадани от формираното мнозинство за вземане на отделните решения. По т. 1 от дневния ред
4
представителите на апартаменти *** и *** са гласували съответно „против“ и „въздържал се“, а
след приспадането на идеалните части на апартамент *** (1,245 %) отново се получава мнозинство,
което е достатъчно по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС за приемане на решението.
Горното важи и за решението по т. 2 от дневния ред, което е гласувано единодушно, с
вписани в протокол 81,889 % идеални части от общите части на сградата, като след приспадане на
идеалните части за посочените три обекта: 1,948 % за ***, 1,378 % за *** и 1,245 % за ***, се
получава мнозинство от 77,318 % идеални части, което е повече от половината от представените на
събранието идеални части и е допустимо по чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС за приемане на такова решение.
Същото важи и за решенията, част от общото решение по т. 2 от дневния ред – управителният
съвет да няма възнаграждение и да се състои от 5 човека, които са приети първото с 58,817 %, а
второто – с 54,984 % идеални части от общите части, тъй като дори след приспадане на посочените
идеални части мнозинствата отново отговарят на изискванията на чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС. Няма как
да се приемат за основателни доводите в исковата молба срещу решението по т. 2 от дневния ред,
тъй като същото се оспорва като лишено от правен смисъл, а настоящият контрол по чл. 40 от
ЗУЕС е за законосъобразност на решенията (какъвто е и изричният текст на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС), а
не за целесъобразност. Гласуваните въпроси са от компетентността на общото събрание – чл. 11, ал.
1, т. 2 от ЗУЕС, поради което не се приемат възраженията, че липсва законово основание за
приемане на това решение.
Всичко изложено по-горе важи в пълна степен и за взетите решения по т. 3 от дневния ред,
тъй като всички решения, касаещи контролния съвет, са приети с вписани мнозинства, по-високи от
80%, което означава, че след приспадане на идеалните части за посочените обекти, същите са
приети при спазване на чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС, а останалите възражения в исковата молба касаят
единствено целесъобразността за приемането на тези решения.
Решението по т. 4 от дневния ред е прието при спазване на правилата на чл. 17, ал. 3 от
ЗУЕС, тъй като гласувалите „За“ са 48,489% от представените идеални част, от „неприсъствено“
гласувалите единствено представителят на апартамент *** е гласувал „За“, а след приспадане на
неговите идеални части мнозинството е 46,541 % идеални части, което е повече от половината на
77,318 % (половината на 77,318 % са 38,659 %). Не могат да се приемат доводите в исковата молба,
че решението е прието в нарушение на чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС. Действително в дневния ред е
предвидено, че решението ще е свързано с избор на касиер, но е предложено изрично проект
решение „да не бъде избран касиер“. Практически в предложението таксите да се заплащат по
банков път имплицитно се съдържа решение да не бъде избиран касиер, а самото плащане на
таксите касае именно въпросите, свързани с избора или не на касиер, поради което следва да се
приеме, че не се касае до отклонение от дневния ред – уредени са именно последиците от
решението да не се избира касиер, което е част от предварително заложения дневен ред.
По т. 5 от дневния ред, както е заложено и в самия дневен ред, общото събрание е взело
решения за избор на оферта за дружество, което да предоставя услугата „професионален
домоуправител“ (гласувана е офертата на „Р.С.“ ЕООД – с мнозинство 56,596 %, с мандат до
31.12.2024г. с мнозинство 55,704 %), изразено съгласие за подписване на договор с това дружество
от сегашния управителен съвет – с мнозинство 55,704 %. По арг. от чл. 17, ал. 1, т. 7 и чл. 19, ал. 8
от ЗУЕС мнозинството за приемане на такива решения е повече от 50 на сто идеални части от
общите части на етажната собствености. В случая за решението за избор на оферта „За“ са
гласували представителите на апартаменти *** и ***, но след като от мнозинството от 56,596 %
5
идеални части се извадят идеалните части на тези обекти (56,596 % - 1,378 % - 1,245 % = 53,973 %)
отново се стига до извод, че решението е прието с нужното мнозинство по чл. 17, ал. 1, т. 7 от
ЗУЕС. По отношение на другите две решения гласовете на посочените обекти не са отчитани,
поради което и при тях мнозинство съответства на чл. 17, ал. 1, т. 7 от ЗУЕС. Не могат да се
приемат и доводите във връзка с липсата на разгледани оферти, тъй като от една страна офертата на
„Р.С.“ ЕООД е одобрена при първото проведено гласуване, а освен това дали са разгледани всички
оферти, или не, е въпрос на целесъобразност. Фактът, че не е одобрен договор – с посочени
параметри, по смисъла на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, не означава, че решението за сключване на договор
само по себе си е незаконосъобразно. Последицата от липсата на одобрен договор може да бъде
противопостав**** на самия договор, но липсата на такова решение не може да бъде контролирана
в настоящото производство, тъй като и съдебната практика е категорична, че на контрол подлежат
единствено позитивни (т.е. взети) решения.
Решенията по т. 7 и т. 8 от дневния ред са приети със законосъобразни мнозинства по чл. 17,
ал. 3 и чл. 17, ал. 1, т. 8 от ЗУЕС, тъй като решението по т. 7 е прието с мнозинство от 78,563 %, от
което следва да се приспаднат единствено 1,245 % за апартамент **** и се получава мнозинство,
което надвишава половината от представените идеални части по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС.
По т. 8 от дневния ред е прието проект-бюджет за периода 01.05.2024г. – 31.12.2024г. с 55,153 %
идеални части от общите части на сградата, като „За“ е гласувал единствено представителят на
апартамент **** и след приспадане на 1,245 % се получава мнозинство, което е по-високо от 50 %
от общите части на цялата сграда (53,908 %). Прието е също така решение за определяне на
разходи за поддръжка и управление (с мнозинство от 71,273 %, което отговаря на чл. 17, ал. 1, т. 8
от ЗУЕС, дори след приспадане на идеалните части на гласувалия „За“ представител на апартамент
*** – 1,948 %) общата площ, заедно с идеалните части в кв. м., на всеки обект, да се раздели на
общите кв. м. разгъната застроена площ, като така получената стойност да се умножи по общата
сума на приетия бюджет и вноските за всеки обект да бъдат определени по този начин. Съдът
намира, че така приетото решение напълно съответства на разпоредбата на чл. 51, ал. 9, т. 2 от
ЗУЕС, която позволява разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на
етажната собственост да се разпределят по решение на общото събрание на собствениците
съобразно процента на идеалните части на обекта от общите части на сградата. Така приетото
решение отговаря на този предвиден механизъм, тъй като е отчетен както процентът на идеалните
части за всеки обект, така и разгъната площ на цялата сградата, а след като за база е използвана
именно разгъната площ на сградата, то е напълно логично да бъдат включени и площите на
отделните обекти. По този начин е получен механизъм за изчисление, който съответства на
предвидения в чл. 51, ал. 9, т. 2 от ЗУЕС, тъй като резултатът е, че водещ в случая е процентът на
притежаваните от всеки обект идеални части от общите части в сградата. Не се приемат доводите,
че липсва бюджет, въз основа на който тези разходи да се разпределят, тъй като в решенията по т. 8
от дневния ред изрично фигурира и такова за одобрение на проекто-бюджет за периода 01.05.2024г.
– 31.12.2024г. Следователно – противно на изложените подробни доводи в исковата молба, бюджет
на етажната собственост е одобрен, и именно като функция от този бюджет са разпределени (по
допустимия в чл. 51, ал. 9, т. 2 от ЗУЕС начин) дължимите от отделните етажни собственици
разходи. Определеният срок за плащане на сумите – до края на май 2024г., а така също и
оправомощаването на управителя да събира – чрез завеждане на дела, задълженията на етажните
собственици, също са приети при спазване на разпоредбите на ЗУЕС, вкл. с необходимото
мнозинство – вписано като 66,666 %, което след приспадане на идеалните части на гласувалите „За“
6
представители на апартаменти С 20 и ****, отново е в рамките по чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС.
Решението по т. 9 от дневния ред – вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ да са в размер
на 2,80 лв. на кв. м., умножено по общата квадратура на всеки самостоятелен обект в ЕС, е прието с
мнозинство от 61,062 %, което (дори след приспадането на идеалните части за гласувалите „За“
представители на апартаменти *** и ***) съответства на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС.
Видно е, че правилото на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС предвижда определяне на вноските за този фонд
в размер - съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната. В случая
изрично е вписано, че сумата от 2,80 лв. следва да се умножи по обща квадратура на всеки
самостоятелен обект, която включва както площта на апартамента, така и придаваемите към него
кв. м. идеални части от общите части на сградата. В този случай съдът споделя възраженията в
исковата молба, че така приетото решение противоречи на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС, тъй като
незаконосъобразно е включена и площта на апартамента, която също следва да се умножи по
сумата от 2,80 лв. на месец. Следователно посоченото решение е незаконосъобразно и при
изричните възражения в исковата молба – следва да бъде отменено, вкл. и в частта, в която се
приема срок за плащане на сумите в този фонд – до месец май 2024г. и оправомощаване на
управителя да събира по съдебен ред тези суми, тъй като тези решения са функция от
незаконосъобразното решение за определяне на вноските. Т.е. решението по т. 9 от дневния ред
следва да бъде отменено в цялост.
С оглед изводите за нужда от отм**** на решенията по т. 9 от дневния ред и решенията по
т. 10 от дневния ред, които касаят отново фонд „Ремонт и обновяване“ подлежат на отм****, като
съдът възприема възраженията в исковата молба в тази насока, че липсва план за разходването на
средствата в този фонд, а освен това решението да се даде на управителния съвет по собствена
преценка да разходва средства от банковата сметка за този фонд, е в пряко противоречие с чл. 50,
ал. 4, т. 3 от ЗУЕС (която норма е цитирана при вземане на решението), че „други разходи“ се
определят единствено от общото събрание и то с изрично решение, а не от управителя на етажната
собственост.
Решенията по т. 11 и т. 12 от дневния ред се атакуват без конкретни доводи в исковата молба
(извън твърденията, че не влияят на правната сфера на етажната собственост, които са единствено
по целесъобразност). Решенията са от компетентността на общото събрание и са взети с
необходимите мнозинства (дори след приспадане процентите на „неприсъствено“ гласувалите),
поради което следва да бъдат потвърдени.
С оглед всичко изложено до тук съдът достигна до краен извод, че решенията по т. 9 и т. 10,
взети на проведеното общо събрание, следва да бъдат отменени. Останалите атакувани решения –
по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 7, т. 8, т. 11 и т. 12, следва да бъдат потвърдени. Съдът не следва да се
произнася по направено от представителя на ответника в хода на устните състезания искане за
отм**** на гаранцията, определена във връзка с допуснато в полза на ищцата обезпечение, тъй
като не съществува процесуален ред за произнасяне по подобно искане със съдебното решение.
При този изход на спора на страните следва да се присъдят разноски съразмерно на
уважената, респ. отхвърлената част от иска. От ищцата са представени доказателства за направени
разноски в размер на 1580 лв., от които 1500 лв. – платено адвокатско възнаграждение и 80 лв. –
платена държавна такса. Съразмерно на уважената част от иска следва да й се присъди сумата от
287,27 лв.
7
От ответника са направени разноски в размер на 1800 лв., от които 1200 лв. – платено
възнаграждение за един адвокат (видно от договор на л. 299 от делото) и 600 лв. – платен депозит
за вещо лице по допусната експертиза. Съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да му
се присъди сумата от 1472,73 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната
собственост, предявен от П. Л. П., ЕГН **********, решенията от 08.04.2024г. на Общо събрание
на етажна собственост с адрес в община Несебър, район „К.“, ваканционно селище „Ви****“,
изградено в ПИ с идентификатор ********** по КК на гр. Несебър, обективирани в т. 9 и т. 10 от
Дневния ред на общото събрание, приети по т. 9 и т. 10 от Протокол за проведено общо събрание от
08.04.2024г.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от П. Л. П., ЕГН
**********, за отм**** на решенията от 08.04.2024г. на Общо събрание на етажна собственост с
адрес в община Несебър, район „К.“, ваканционно селище „Ви****“, изградено в ПИ с
идентификатор ********** по КК на гр. Несебър, обективирани в т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 7, т. 8, т.
11 и т. 12 от Дневния ред на общото събрание, приети по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 7, т. 8, т. 11 и т. 12
от Протокол за проведено общо събрание от 08.04.2024г., като ОСТАВЯ В СИЛА на основание чл.
42, ал. 2 от Закона за управление на етажната собственост посочените решения.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК собствениците от етажна собственост с адрес в
община Несебър, район „К.“, ваканционно селище „Ви****“, изградено в ПИ с идентификатор
********** по КК на гр. Несебър, да заплатят на П. Л. П., ЕГН **********, сумата 287,27 лева,
представляваща направени по делото разноски за заплатени държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Л. П., ЕГН **********, да заплати на
собствениците от етажна собственост с адрес в община Несебър, район „К.“, ваканционно селище
„Ви****“, изградено в ПИ с идентификатор ********** по КК на гр. Несебър, сумата от 1472,73
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8