№ 413
гр.Я., 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Й.Г.П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20242330100692 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по молба на Д. Б. Д. от гр.Я. срещу
М. А. М. от гр.Я., с която желае да приемете за установено, че ответника му
дължи сумата от 5700лв, като поисканата от ищеца заповед за изпълнение
влезе в сила и да му се издаде изпълнителен лист .
Твърди, че по реда на чл. 410 ГПК ищеца подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника М. А. М. за сумата от 6350лв.
Основанието за претенцията му е дадени пари в заем на длъжника, които той
не върнал, въпреки че падежът за възстановяване на посочената сума е
изтекъл. По повод подаденото заявление е образувано ЧГД с № *** по описа
на Районен съд Ямбол. В хода на заповедното производство на длъжника М.
М. била връчена издадената заповед за изпълнение за сумата от 6350лв, като в
съда е постъпило направено възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК,
в което заявява, че дължи само сумата от 1200лв. С получаването на
възражението на длъжника за ищеца се поражда правният интерес от
предявяване на настоящият установителен иск.
Сочи, че в периода от април 2018г до април 2022 е давал пари в заем на
ответника по настоящото дело, като при предаване сумите на длъжника, той
му издавал запис на заповед за сумите , които е получил и срока , в който
следва да върне парите. Претендираната сума е въз основа на следните записи
на заповед:
1. Запис на заповед, издаден на 04.04.2018г., за сумата от 1100лв.
2. Запис на заповед, издаден на 29.09.2018г., за сумата от 650лв.
3. Запис на заповед, издаден 26.11.2018г., за сумата от 600лв.
1
4. Запис на заповед, издаден на 27.04.2019г., за сумата от 600лв.
5. Запис на заповед, издаден на 14.12.2019г., за сумата от 900лв.
6. Запис на заповед, издаден на 04.03.2021г., за сумата от 200 лв.
7.Запис на заповед, издаден на 09.03.2021 г., за сумата от 100лв.
8. Запис на заповед, издаден на 18.06.2021г, за сумата от 1100лв.
9. Запис на заповед, издаден на 28.07.2021г, за сумата от 500лв.
10. Запис на заповед, издаден на 08.04.2022г, за сумата от 350лв.,
Всички на обща стойност 6 100 лв.
Сочи, че разликата от 260 лв. между задължението с представените
документи и иска, се явява поради загуба на един от документите.
Тъй като с възражението по чл. 414 ГПК, ответникът е заявил , че
дължи сумата от 1200лв., ищецът моли това заявление да се приеме като
признание на иска от страна на ответника за посочената сума.
Моли да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото
съдебно производство.
В хода на съдебното дирене искът се поддържа.
В срока по чл. 131 не е постъпил писмен отговор от ответника. Същият
не се явява в съдебно заседание и не е взел писмено становище.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС се установява,
че по същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №*** с която е разпоредено длъжникът М. А. М. да заплати на
кредитора Д. Б. Д. сумата от 6300лв., ведно със законната лихва за периода от
29.01.2024г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на
126,00лв. Посочено е, че вземането произтича от дадени пари в заем с изтекъл
падеж на връщане. В срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение от
длъжника, че не е съгласен с посочената сума, като сумата която е взел е
1200лв. С разпорежда е № ***г. съдът е указал на кредитора, че може да
предяви установителния си иск за вземането си в 1-месечен срок, за което е
уведомен на 21.02.2024г., като на 05.03.2024г. той е подал исковата молба в
съда.
С исковата молба ищецът е представил заверени копия от издадени от
ответника запис на заповед подробно описани в исковата молба, със срок на
предявяване, който към момента е изтекъл.
Разпитаният по делото свидетел Ц. Й. заяви, че Д. е дал на М. в края на
2
2019г. 900лв., като той се е подписал на записа на заповед. Парите му дал в
негово присъствие и знае, че М. не ги е върнал.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.538,ал.1 от ТЗ.
Съдът намира предявеният иск за допустим, т.к. е предявен от надлежно
легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от
закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за разпореждането на
съда да предяви иска.
Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се
определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването
на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за
изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане е въз основа на 10 броя
записи на заповед на обща стойност от 6100лв.
Безспорно записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието
за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за
действителност на ефекта. В същото време обаче записът на заповед се издава
заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема
задължението за заплащане на определена сума. При възникнал между
страните спор, всяка от тях следва да докаже твърдените от нея факти и
обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В
хипотезата на претенция по запис на заповед кредиторът трябва да установи
съществуването на вземането, факта, от който произтича вземането му,
пораждането на задължението и неговия размер, а длъжникът - да изчерпи и
докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни
/срещу формата или съдържанието на записа на заповед/ и лични, основани на
отношенията му с кредитора. В случая ответника не е релевирал възражение
за съществуване на каузална сделка. В производството по чл. 422 ГПК съдът
извършва проверка за съществуването на каузално отношение, само ако
длъжникът е направил възражение за наличието на такова правоотношение, за
обезпечаване на изпълнението на което е издаден записът на заповед,
послужил като документ за издаване на заповедта за изпълнение. Съгл.
Тълкувателно решение № 4/2013 год. от 18.06.2014 година на ВКС на
3
Република България, Общо събрание на Гражданско и Търговска колегии, т.
17, в производство по установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ал. 1
ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния
ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед,
подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани
на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е
издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са
основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право – за съществуването, респективно,
несъществуването на вземането по записа на заповед. В случая ответникът не
е възразил срещу вземанията, произтичащи от описаните заповеди за заповед.
С оглед на гореизложеното съдът намира , че издадените от ответника в
полза на ищеца записи на заповед са редовни от външна страна документи,
които установяват подлежащо на изпълнение основание, поради което
предявеният иск като основателен следва да се уважи, ведно със законната
лихва върху него, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
29.01.2024г. до окончателното му изплащане.
Съдът дължи произнасяне и по направените в заповедното производство
разноски, и с оглед дадените разяснения в ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС
същите следва да се присъдят на ищеца, при основателност на претенцията.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
в заповедното производство разноски, които са държавна такса в размер на
126,00лв.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените в
настоящото производство разноски, които са за държавна такса в размер на
126,00лв.
Воден от горното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422,ал.1 от ГПК, че М. А.
М., ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***в дължи на Д. Б. Д., ЕГН *** от гр.Я.,
ул.“*** сумата от 5700лв., представляваща главница , за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
***г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА М. А. М. на осн.чл.78,ал.1 от ГПК да заплати на Д. Б. Д.
4
направените по настоящото дело разноски от 126,00лв. – държавна такса.
ОСЪЖДА М. А. М. да заплати на Д. Б. Д. направените разноски в
заповедното производство, които са държавна такса в размер на 126,00лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5