Р Е
Ш Е Н
И E
№ 145 27.05.2010год.
гр.Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІV състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми април две хиляди и десета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар А.А.
с участието на
прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА
административно дело № 459 по описа за 2009г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на
Професионална гимназия за облекло и хранене/ПГОХ/ “Райна Княгиня” гр. Стара
Загора, ул. “Свети Княз Борис” № 86, представлявана от директора Е.
Трендафилова, против Заповед № РД-25-1994/ 26.08.2009г. на Кмета на община
Стара Загора, с която на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ и Протокол от
07.08.2009г. на комисията, назначена със заповед на кмета на община Стара
Загора, е наредено на Директора на ПГОХ”Райна Княгиня”гр.СтараЗагора да
премахне павилион със застроена площ от 135 кв.м., на 1/един/ етаж и павилион
със застроена площ 84кв.м, на 1/един/ етаж, находящи се в източната част на УПИ
VІІ-3355 в кв.8301 по плана на гр.Стара Загора. В жалбата са релевирани доводи
за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество
изложените съображения са за постановяването му в противоречие на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила при провеждане на процедурата по чл.195 от ЗУТ. Оспорва се направените
от административния орган извод за временния статут на павилионите, както и
твърдението, че стените и таваните на процесните постройки са канцерогенни и
„опасни за околното пространство”. Направено е искане за отмяна на обжалваната
заповед.
Ответникът по жалбата - Община Стара Загора, чрез процесуалния си
представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да
бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед е законосъобразна.
Заинтерисованата страна – „Ефир”ЕООД
гр.Стара Загора, чрез пълномощника си по делото, моли жалбата да бъде
отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, по
подробно изложени съображения по съществото на спора.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Производството по издаване на обжалваната заповед е
започнало по подаден сигнал, обективиран в писмо рег.№ 68-00-2068/
09.06.2009г., подадено от “Ефир”ЕООД гр.Стара Загора до кмета на Община Стара
Загора. В писмото е изложено, че върху УПИ VІІ кв.83а /нов № VІІ-3355 в
кв.8301/, собственост на “Ефир”ЕООД, са изградени павилиони/работни помещения/
на ПГОХ”Райна Княгиня”гр.Стара Загора. При извършен анализ на проби, взети от
сандвич-панелите на павилионите, съгласно Протокол № 004ЛБ4/21.05.2009г. се
установила, че същите съдържат хризотил /азбест/. Във връзка с това е направено
искане да бъдат взети мерки по чл.196, ал.2 от ЗУТ за премахване на
павилионите, тъй като застрашават здравето на учащите се в гимназията и на
гражданите. С последващо Заявление №
26-00-159/04.08.2009г. са изложени допълнетелни съображения за събаряне на
павилионите, поради временния им статут.
На 07.08.2009г. комисия по чл.196, ал.1 от ЗУТ, назначена
със Заповед № 1469/ 06.06.2008г., заповед РД-25-180/ 20.01.2008г. и Заповед
№07-ДСл/04.06.2009г. на Кмета на община Стара Загора, е извършила проверка на
място в УПИ VІІ-3355 кв.8301 по плана на гр.Стара Загора, собственост на
“Ефир”ЕООДгр.Стара Загора, съгласно Договор за замяна №3131/29.10.2007г. За
извършената проверка е съставен и подписан протокол. Видно от констативната
част на същия, комисията е приела за установено, че в източната част на УПИ
№VІІ 3355, кв.8301 по плана на гр.Стара Загора са разположени павилион със
застроена площ 135кв.м. на един етаж, метална конструкция и павилион със
застроена площ 84кв.м. на един етаж, метална конструкция. Ограждащите стени и
тавана на павилионите са от сандвич-панели. Според комисията павилионите са с
временен статут и не са елемент на застроителния план, одобрен с Решение № 300/
02.10.2006г. на Общински съвет – Стара Загора. В протокола е посочено, че към
постъпилите от “Ефир”ЕООД заявления е приложен Протокол от изпитване №004/ЛБ
4/21.05.2009г. на изпитателен център “Лаборекс”гр.София на проби от стените и
тавана на павилионите, заявено от “Булгарконтрола”АД-София, клон Стара Загора,
съгласно който материалите от който са изработени стените и тавана са
канцерогенни. На основание тези констатации комисията е предложила на кмета на
община Стара Загора павилионите да бъдат премахнати. Въз основа на решението на
комисията, обективирано в посочения по-горе протокол от 07.08.2009г. и на
основание чл.195, ал.6 от ЗУТ, с оспорената заповед № РД-25-1994/ 26.08.2009г.,
Кметът на община Стара Загора е разпоредил на Е. Трендафилова – Директор на
ПГОХ”Райна Княгиня”гр.Стара Загора, да премахне павилион със застроена площ
135кв.м. на един етаж и павилион със застроена площ 84кв.м. на един етаж,
находящи се в източната част на УПИ № VІІ 3355 кв.8301 по плана на гр.Стара
Загора. От фактическа страна заповедта е обоснована с обстоятелството, че
павилионите са с временен статут и не са елемент на застроителния план, одобрен
с Решение № 300/ 02.10.2006г. на Общински съвет гр.Стара Загора, както и с
мотива, че стените и тавана на павилионите са канцерогенни и са опасни за
околното пространство. Наредено е опасните сгради да бъдат премахнати в
30-дневен срок от влизане на заповедта в сила.
От представените и
приети като доказателства по делото АДС № 1552/07.03.2001г. и АДС № 5951/ 08.09.2008г., одобрени от Областния
управител на област Стара Загора, вписани в Службата по вписванията; скица на
поземлен имот № 3680/ 06.08.2008г. и скици на сгради №№ 3681/ 06.08.2008г. и
3682/ 06.08.2008г., издадени от СГКК – гр. Стара Загора, се установява, че
сграда – павилион /производствен обект/ със застроена площ от 135кв.м. с
идентификатор 68850.503.601.1, находящ се в ПИ 68850.503.601 и сграда –
павилион /производствен обект/ със застроена площ от 84кв.м. с идентификатор
68850.503.601.2, находящ се в ПИ 68850.503.601, са актувани като публична
държавна собственост, предоставени в управление на Професионална гимназия по
облекло и хранене „Райна Княгиня” /Техникум по облекло и хранене „Райна
Княгиня” до преобразуването му със Заповед № РД – 09 – 332/ 07.04.2003г. на
Министъра на образованието, обн. ДВ бр.39 от 25.04.2003г./. За придобиването на
павилионите са представени и договор за прехвърляне собствеността на основни
средства и Заповед № 20/ 1988г. на СД „Търговия” за безвъзмездно предаване на
основни средства. С оглед разпореденото със Заповед № 564/ 08.10.2009г. на
Областния управител заличаване на извършените технически действия по отписване
на сградите от актовите книги за държавна собственост съдът приема, че АДС №
5951/ 08.09.2008г. има легитимиращ и удостоверителен ефект досежно
принадлежността на правото на собственост и ведомството, на което са
предоставени в управление актуваните сгради – павилиони /производствени
обекти/. Актовете за държавна собственост са официални удостоверителни
документи и съгласно изричната разпоредба на чл.144 от ППЗДС и чл.5, ал.1 и
ал.2 от ЗДЗС имат обвързваща съда материална доказателствена сила до доказване
на противното, досежно удостоверените в тях обстоятелства. В този смисъл и
доколкото по делото не бе проведено пълно главно доказване в откритото
производство по оспорването на АДС № 1552/07.03.2001г. и АДС № 5951/ 08.09.2008г. по реда на чл.193 и
сл. от ГПК, съдът приема, че не е оборена по надлежния начин истинността на
удостоверените в тези АДС факти и обстоятелства в т.ч. принадлежността на
правото на собственост на държавата върху имотите и лицата, на които имотите са
предоставени за управление.
По делото е назначена и
изслушана съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещо лице инж.Г.И.,
заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като
компетентно, обективно и безпристрастно. Съгласно същото двата павилиона,
посочени в Заповед № РД 25-1994/ 26.08.2009г. на кмета на община Стара Загора,
нямат траен градоустройствен статут и не съставляват елемент на застроителния
план, изготвен на база ПУП, действащ към настоящия момент. В
констативно-съобразителната част на заключението експерта е посочил, че действащата кадастрална карта на района е
одобрена със Заповед № РД – 18 – 65/ 30.05.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, като по нея в имот 68850.503.601 са отразени две сгради №№ 1 и 2 със
съответни площи от 135кв.м. и 84кв.м., записани като “друг вид сграда за
обитаване”, собственост на жалбоподателя. Действащият ПУП е приет с Решение №
300/ 20.11.2008г. на ОбС – Стара Загора, изработен на база кадастрален план от
2002г., съгласно който е отреден нов УПИ VІІ – 3555 с площ от около 762кв.м. ,
включващ бившия УПИ VІІ и северната част от бившия УПИ VІІІ-2800. По
застроителния план, одобрен с посоченото решение на Общински съвет – Стара
Загора, в УПИ VІІ-3555 е предвидена сграда с височина, по-голяма от 21м.,
засягаща процесните павилиони. От
констатациите на вещото лице, както и приетия като доказателство по делото
Договор за замяна на недвижими имоти № 3131/ 29.10.2007г. се установява, че
павилионите, по отношение на които с процесната заповед е разпоредено
премахване, се намират в имот, собственост на заинтерисованата страна по делото
“Ефир”ООД гр.Стара Загора - УПИ VІІ-3555, кв.8301 по действащия ПУП на гр.Стара
Загора.
За изясняване на обстоятелства от
значение по делото са допуснати и назначени две /първоначална и повторна/
съдебно-химически експертизи. Съдът кредитира заключението на първоначалнта
експертиза частично. Заключението се кредитира в частта му относно
констатацията, че стените и тавана на павилиона със застроена площ от 84 кв.м., находящ
се в източната част на УПИ VІІ-3355 кв.8301 по плана на гр.Стара Загора,
представляват етернитови плоскости от “сандвич-панел”, които съдържат
късовлакнест азбест до 20%. Този извод на експерта се основава на резултата от
лабораторния анализ на изпратени проби за изследване, обективиран в Протокол от
контрол № 003-01-003/ 2010.01.18 на лаборатория “технологично оборудване за
строителството” при контролен център по строителство на “Научноизследователски
строителен институт – НИСИ”ЕООД гр.София. В съдебно заседание, проведено на
03.02.2010г. вещото лице Р.П. заяви, че пробите, които са изпратени за анализ в
“НИСИ”ЕООД гр.София, са били взети само от външните стени на “втората постройка
със застроена площ 84кв.м.” /лист 142 от делото/. Следователно Протокол от
контрол №003-01-003/ 2010.01.18 и анализ, явяващи се неразделна
част към писменото заключение на първоначалната СХЕ, установяват единствено, че
във външните стени на павилион със застроена площ от 84кв.м. има наличие на
азбест със съдържание по тегло около 20%. Доколкото проби от стените и тавана,
от които е изграден другия павилион – със застроена площ от 135кв.м., не са
били вземани и съотв. изпращани за анализ, констатацията на вещото лице за
наличието на азбест в този павилион, се явява необоснована. Този извод на съда
се потвърждава и от заключението на вещото лице инж. Х.Б. – М., изпълнила
повторната съдебно-химическа експертиза. При извършен оглед на място вещото
лице е установило, че павилион със застроена площ 135 кв.м., предмет на
оспорената заповед, представлява метална конструкция, а стените са от панел,
тип “сандвич”. В констативно-съобразителната част на заключението, както и в приложената
към него скица обстойно е пояснено от какви материали са изградени стените
/плоскост от дървени частици и топлоизолация от пенополистирол/ и тавана на
този павилион/пано от ламарина върху рамка от винкели, боядисани с алкидна
боя/, въз основа на което е направен извод, че използваните материали не са
канцерогенни и не са опасни за живота и здравето на хората. По отношение на
втория павилион /павилион 2/ със застроена площ от 84кв.м., предмет на Заповед
№ РД 25-1994/ 26.08.2009г. и повторната експертиза, както първоначалната, посочва че
стените му са изградени от материал – етернит, който съдържа азбест /под
формата на влакна, около 20%/. Съдът кредитира и възприема като компетентно,
обективно и безпристрастно заключението по повторната съдебно-химична
експертиза. Същото е изпълнено от вещо лице инженер-химик; при подробно
описание в констативно-съобразителната част на състоянието на строежа към
датата на извършения оглед на място и при обоснованост на направените изводи.
За изясняване на релевантни за
процесния спор обстоятелства и по-конкретно налице ли е възможност павилионите,
обект на премахване, да бъдат поправени или заздравени, по делото е назначена
служебно от съда съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице
инж.Е.П., изпълнило експертизата, се установява, че е възможно, чрез извършване
на ремонтни дейности да бъдат подменени етернитовите плоскости, от които са
изградени стените на павилион 2 с материали, несъдържащи канцерогенни
материали. Според експерта съществува още една възможност за ограничаване
вредното въздействие на опасните материали, вложени в този павилион, чрез
извършване на облицовъчни дейности – направа на облицовка на стените отвътре и
тавана с гипсокартон, а отвън да се изпълни фасадна облицавка. По този начин ще
се направи и защита срещу евентуално механично разрушаване на етернитовите
плоскости. В съдебно заседание в отговорите на оставените въпроси при изслушването
на експертизата, вещото лице е категорично, че и двата павилиона предмет на
обжалваната заповед са в много добро експлоатационно състояние и не би следвало
да представляват някаква опасност. Заключението на
експертизата, е оспорено от ответника по жалбата и заинтерисованата страна, но
съдът изцяло го кредитира и възприема, тъй като същото е компетентно изготвено
от в.л. – строителен инженер, което разполага със специални познания в сферата
на поставените за изследване въпроси. Освен това направените от експерта изводи
са обосновани, непротиворечиви и пълни.
При
така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, съдът намира Заповед № РД-25-1994/ 26.08.2009г. на Кмета на община
Стара Загора за незаконосъобразна.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган по см. на
чл. 195, ал.6 от ЗУТ – Кмета на община Стара Загора, в предвидената от закона
писмена форма, но при
допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с
материалноправните разпоредби, на които се основава.
След
преценка на доказателствата, съдържащи се в административната преписка по
издаване на обжалваната заповед, съдът намира, че при постановяването й са допуснати съществени нарушения на законово
установените административно-производствени правила. Процедурата относно
освидетелстване и премахване на негодни за ползване или застрашаващи
сигурността строежи, е регламентирана в глава ХІІІ, раздел ІІІ от ЗУТ. По
аргумент от разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗУТ, административното производство
може да започне служебно или по искане на заинтересованите лица. Законово
регламентираната процедура предвижда освидетелстване на строежа от назначена от
кмета на общината комисия, като последната служебно събира всички необходими
данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Нормата
на чл.196, ал.2 от ЗУТ, е императивна – т.е изслушването от комисията, като
задължителна част процедурата, не само гарантира правата на заинтересованите
страни, но е и условие за постановяване на законосъобразен административен акт.
От доказателствата, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорената заповед се установява, че директорът на ПГОХ”Райна Княгиня”гр.Стара
Загора /в качеството му на ръководител на ведомство по см. на чл.14, ал.1 от ЗДС във вр. с §2 от ДР на ЗДС, на когото е вменено задължението да управлява
предоставените на държавното учебно заведение имоти – публична държавна
собственост/ като заинтересовано лице по
см. на чл.196, ал.2, предл. първо от ЗУТ, не е бил изслушан от комисията – не е
била предоставена възможност да изрази становище и при необходимост да
представи данни и доказателства във
връзка с евентуалните си възражения. Видно от представения и приет като
доказателство по делото констативен протокол от 07.08.2009г., комисията е
извършила проверка на място в УПИ
VІІ-3555 кв.8301 по плана на гр.Стара Загора, в източната част на който имот са
разположени процесните павилиони, като в протокола не се съдържат данни на
огледа да е прсъствал представител на ПГОХ”Райна Княгиня”. Нарушаването на
правото на заинтерисованото лице да бъде изслушано от комисията е съществено
процесуално нарушение. Смисълът на разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗУТ е
изслушването на заинтересованите лица от комисията да се извърши преди същата
да изготви констативния протокол и да вземе решение, което да предложи на
кмета. Неизпълнението на това задължение не може да бъде санирано с последващо
съобщаване на протокола на комисията. Неспазването на нормативно
установената процедура за премахване на негодни за ползване строежи се явява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и като такова е
отменително основание по аргумент от разпоредбата на чл. 146, т.3 от АПК.
На следващо място съдът установи, че
комисията извършила обследване на строежа е нарушила не само специалните правила
за провеждане на административното производство по реда на чл.196 от ЗУТ, но и
регламентираните в чл.7 и чл.9, ал.2 и ал.4 от АПК общи принципи за истинност и
служебно начало, и установените във връзка с тях задължения. В случая не е
спазено законовоустановеното изискване преди издаването на заповедта да бъдат
събрани всички необходими данни за вида и състоянието на строежа. Извършената
от комисията проверка, резултатите от която са обективирани в съставения
констативен протокол е бил абсолютно формална. Констатациите на длъжностните
лица са основани единствено и само на представения от „Ефир”ЕООД гр.Стара
Загора Протокол за изпитване №004/ ЛБ4/21.05.2009г. на изпитателен център
„Лаборекс”гр.София. На първо място следва да се отбележи, че констатация за
канцерогенност на стените и таваните на процесните павилиони този протокол за
изпитване не съдържа. В протокола е посочено единствено, че представения за
изпитване образец, взет съгласно Акт 13/0046 от 28.04.2009г. за вземане и
изработване на средна проба, съдържа веществото „хризотил”, без да е посочено
процентното му съдържание. Към
материалите, съдържащи се в административната преписка, както и в
допълнително представените по делото доказателства, не е приложен цитирания Акт
13/0046 за вземане на образец за проба, поради което не е установено по
безспорен начин, че възприетия от комисията протокол за изпитване визира точно
образци, взети от двата павилиона – предмет на процесната заповед. В хода на
административното производство не са събирани никакви други доказателства за
установяване и изясняване на релевантните факти и обстоятелства относно
твърдяната опасност на павилионите поради канцерогенност на материалите от
които са изградени. Ето защо съдът счита, че обследване на строежа, по см. на
чл.196, ал.1 от ЗУТ назначената комисия от кмета на община Стара Загора не е
извършила. В процесния случай за изясняването на подлежащите на установяване
обстоятелства са били необходими специални знания и административния орган, респ. назначения от
него помощен орган – комисията по чл.196, ал.2 от ЗУТ, е следвало да възложи
експертиза по реда на чл.49 от АПК за установяване наличието на канцерогенни
материали в процесните павилиони и
съотв. да изследва обстоятелството дали същите са източник на вредно въздействие
върху живота и здравето на хората. В случая това не е направено, а са възприети
изцяло констатациите по протокол за изпитване № 004/ ЛБ4/21.05.2009г. на
изпитателен център „Лаборекс”гр.София. Доколкото обаче този протокол е
представен от страна, заинтерисована от изхода на производството и не е
изготвен в хода и за нуждите на образуваното административно производство,
същият не е следвало да бъде ценен като доказателствето средство, т.к. не е
било събрано по предвидения процесуален ред.
В контекста на изложеното съдът приема, че
посочените нарушения са повлияли върху съдържанието на крайния акт, т.е. при
недопускането им би се установила фактическа обстановка и съотв. обосновани
правни изводи и резултат различни от възприетите в оспорената заповед. Ето защо
допуснатите нарушения на административно-производствените правила се явяват от
категорията на съществените такива и следователно са абсолютно основание за
отмяна на обжалвания административен акт.
Заповед № РД- 25-1994/ 26.08.2009г. на кмета на община Стара
Загора е издадена и в нарушение на приложимия материалния закон. Разпоредбата
на чл.195, ал.6 от ЗУТ, посочена като правно основание за издаване на
обжалвания административен акт, регламентира материалноправните предпостваки,
при които строежи с определени отрицателни характеристики да могат да бъдат
премахнати със заповед на кмета на сответната община. За да е законосъобразна издадената заповед по
реда на цитираната правна норма е необходимо кумулативното наличие на две групи
предпоставки: 1 строежът поради естествено износване или други обстоятелства да
е станал опасен за здравето и живота на обитателите/ негоден за използване/
застрашен от самосрутване или вреден в
санитарно-хигиенно отношение и 2. строежът да не може да се поправи или
заздрави. Задължение на комисията е не само да установи състоянието на строежа,
но и да оцени възможността да бъде поправен или заздравен. В случая назначената
от Кмета на община Стара Загора комисия не е изследвала възможността за
поправяне или заздравяване на процесните павилиони. В съставения констативния
протокол не са изложени факти и обстоятелства, които изключват възможността за
санирането на сградите. Посочването единствено, че материалите от които
изградени стените и таваните на павилионите са от канцерогеннип материали,
както и обстоятелството, че павилионите са с временен устройствен статут и не
са елемент на застроителния план, не е
достатъчно за да се счита мотивиран извода на комисията и направеното от нея
предложение павилионите да бъдат премахнати. В оспорената заповед изцяло са възпроизведени
фактическите мотиви, съдържащи се в протокола на Комисията по чл.196, ал.2 от ЗУТ от 07.08.2009г. Липсата на мотиви в този протокол относно невъзможността за
поправяне чрез подмяна на материалите, за които се твърди че са канцерогенни,
води до липса на фактическо основание досежно наличието на една от
материално-правните предпоставки за постановяване на заповед за премахване по
чл.196, ал.5 от ЗУТ. Това от своя страна е нарушение на императивното изискване
на разпоредба на чл.59, ал.2, т.4,
предл. първо от АПК за форма на акта и основание за неговата отмяна, по
аргумент от чл.146, т.2 от АПК.
От назначената по делото повторна съдебно-химическа
експертиза, изпълнена от вещо лице Х.Б. - М. се установи, че посочения в
обжалваната заповед павилион със застроена площ от 135 кв.м., на един етаж,
находящ се в УПИ VІІ 3555, кв.8301 по плана на гр.Стара Загора, не е изпълнен
от материали, съдържащи карценогенни вещества.
Категоричен е извода на експерта, че „павилион № 1 от 135 кв.м., от
Заповед № РД25-1994/ 26.08.2009г.” не съдържа материали, които са канцерогенни
и опасни за живота и здравето на хората. С оглед на така установените по делото
факти съдът приема, че категорично се опровергават констатациите на
административния орган и описаната в обстоятелствената част на обжалваната
заповед и в съставения Констативен протокол фактическа обстановка относно
техническото състояние на павилиона със застроена площ от 135 кв.м., а именно
че стените и тавана на същия са канцерогенни. Оттук и необоснован се явява
крайния извод на административния орган, че този павилион е опасен „за околното
пространство”. По делото не са ангажирани доказателства от ответника
установяващи, че този павилион притежава други отрицателни характеристики,
които да го квалифицират като „негоден за ползване или застрашаващ сигурността”
и съотв. да попада в някоя от изчерпателно изброените категории строежи,
визирани в чл.195 от ЗУТ, които при невъзможност да бъдат поправени и ли заздравени
задължително подлежат на премахване.
Следователно оспорената заповед в тази си част се явява постановена при
пълна липса на материално-правни предпоставки, предвидени в посочената като
основание за издаването й разпоредба на чл.195, ал.6 от ЗУТ.
По отношение на втория, посочен в
оспорената заповед павилион със застроена площ от 84кв.м., в хода на съдебното
производство по несъмнен и категоричен начин се установи, че стените му са
изградени от етернитови плоскости, които съдържат късовлакнест азбест – 20%.
Това е видно от заключението както на първоначалната, така и на повторната
съдебно-химически експертизи. И двете вещи лица са категорични, че азбеста е
канцерогенно вещество, а това се установява и от Приложение №1 към Наредбата за
реда и начина на класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и
препарати, съгласно което азбестът е включен в списъка на опасните химичните
вещества и е класифициран като канцерогенен от първа категория, с указан риск
свързан с използването му – R45/може да причини
рак/ и R23/токсичен при вдишване/.
Съдът възприема становището на в.л. Х.Б.,
според което азбестът е опасен единствено в случаите когато е в свободно
разпрашено състояние и може да бъде вдишан. Експерта е категоричен, че
процесния павилион с площ от 84кв. може да бъде експлоатиран, без да се
застрашава живота и здравето на хората, тъй като в случая азбестовите влакна в
композитния материал”етернит” са споени с цимент и при нормални условия не
могат да се отделят от него. Основание на съда да кредитира този извод на
вещото лице е и т.6 от Приложение към чл.1, ал.2 на Наредбата за опасни химични
вещества и препарати, подлежащи на забрана или ограничения при търговия и
употреба, в която е регламентирано, че употребата на продуктите, съдържащи
азбестови влакна, които са вече инсталирани и/или са в употреба преди 1 януари
2005г., остава разрешена до обезвреждането им или до достигане края на
експлоатационния им срок. В случая без съмнение са налице тези две условия,
допускащи съществуването и използването на павилиона, съобразно неговото
предназначение - етернитовите плоскости на втория павилион са монтирани преди
2005г. /видно от АДС №5951 павилиона е изграден през 1991г./ и не е изтекъл
експлоатационния му срок /който според
вещото лице, изпълнило съдебно-техническата експертиза е около 60 год./.
Обстоятелството, че хипотетично съществува
вероятност, поради целенасочени механични интервенции да се наруши цялостта на
етернитовите плоскости, от които са изградени стените на павилиона и съдържащия
се в тях азбест да бъде отделен и разпрашен, не може да обуслови твърдяната
опасност на сградата. Недопустимо е предприемането на такава крайна мярка като
премахване на строеж да се базира единствено на предположения. Освен това от
назначената по съдебно-техническа
експертиза безспорно се установи, че е възможно чрез съответни облицовъчни
работи да се направи защита на етернитовите плоскости срещу евентуалното им
разрушаване, както и наличието на вариант тези плоскости изцяло да бъдат
подменени с други материали, несъдържащи канцерогенни вещества. В съдебно
заседание в отговорите на оставените въпроси при изслушването на експертизата
/лист 235 от делото/, вещото лице е категорично, че и двата павилиона предмет
на обжалваната заповед са в много добро експлоатационно състояние и не би
следвало да представляват някаква опасност. Според експерта павилион № 2 с площ
от 84кв.м. дори не се нуждае от поправка или заздравяване, а единствено от
облицовъчни работи.
Въз основа на тези фактически
установявания, настоящият състав на Старозагорският административен съд приема,
че и по отношение на втория посочен в обжалваната заповед павилион със застроена площ от 84кв.м. не са
налице кумулативно предвидените предпоставки в чл. 195, ал. 6 от ЗУТ за неговото премахване. Липсата на
задължителните условия, поставени от законодателя в условията на кумулативност
е основание за неприложимост на визираните в посочената норма правни последици
и обуславя незаконосъобразността на издадената заповед.
С
оглед пълнота на изложеното следва да бъде отбелязано, че временния статут на
павилионите, посочен от административния орган като следващо фактическо
основание за издаване на процесната заповед, не може да обоснове приложението
на чл.195, ал.6 от ЗУТ. Обстоятелството дали строежа е с временен или траен
градоустройствен статут не представлява елемент от състава на приложимата
правна норма. Това би било от значение, ако се издава заповед по реда на §17 от
ЗУТ, каквато не е конкретната хипотеза. А освен това приложимостта на §17 ЗУТ е
обусловен от принадлежността на терена върху който са разположени временните
строежи, който в случая не нито държавна, нито общинска собственост.
По изложените съображения съдът намира, че
жалбата е основателна и оспореният административен акт следва да бъде отменен
изцяло като незаконосъобразен.
С
оглед изхода на делото направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за
присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като
община Стара Загора бъде осъдена да заплати сумата от 1365 /хиляда триста
шестдесет и пет/ лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса, 990
/деветстотин и деветдесет/ лева заплатени възнаграждения за вещи лица, 360
/триста и шестдесет/ лева заплатено възнаграждение за един адвокат и 5/пет/
лева деловодни разноски.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Професионална гимназия за облекло
и хранене “Райна Княгиня” гр. Стара Загора, ул. “Свети Княз Борис” № 86,
представлявана от директора Е. Трендафилова, Заповед № РД-25-1994/ 26.08.2009г.
на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ е
наредено премахването на павилион със застроена площ от 135 кв.м., на 1/един/
етаж и павилион със застроена площ 84кв.м, на 1/един/ етаж, находящи се в
източната част на УПИ VІІ-3355 в кв.8301 по плана на гр.Стара Загора, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
СТАРА ЗАГОРА да заплати на
Професионална гимназия за облекло и хранене “Райна Княгиня”, гр. Стара Загора,
кв. ул. “Свети Княз Борис” № 86, представлявана от директора Е. Трендафилова,
сумата от 1365 /хиляда триста шестдесет и пет/ лева, представляваща направените
от жалбоподателя по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: