Решение по дело №88/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница [област], при А. М. (АМ), чрез юрисконсулт Н. В., против решение № 5 от 05.01.2024 г., постановено по АНД № 1358 по описа на Районен съд – Перник за 2023 г.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № BG2023/5800-24/НП от 19.06.2023 г., издадено от директора на ТД Митница [област], при АМ, с което на Б. В. Й., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Перник, област Перник, на основание чл. 126, ал. 1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, като предмет на нарушение по чл. 126, ал. 1, предл. първо от ЗАДС в полза на държавата са отнети акцизни стоки – енергийни продукти – 435.5 л нефтопродукт – нефтено масло, с преобладаващи неароматните съставки, съдържащо биодизел 2.11 %, отговарящо на изискванията за „тежки масла“ – „газьол“ с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0.001%, но непревишаващо 0.05%, с код по [рег. номер] 16.

Касаторът счита, че районният съд е постановил решението си в нарушение на закона, тъй като не е разтълкувал и приложил правилно разпоредбите на ЗАДС. Възразява срещу изводите в решението, свързани с представените от наказаното лице в хода на производството касови бонове, с доводи, че въпреки че споделя застъпеното в решението, че в тези бонове не се вписва получател на стоките или лицето, закупило гориво от бензиностанцията, на посочените обекти се зареждат автомобили, а не бутилки с вместимост от 20 л. Оспорват изводите в решението, че в производството наказващият орган не оборил по несъмнен начин възражението на жалбоподателя с представените касови бонове – тези документи удостоверяват единствено, че на различни дати, от различни бензиностанции е заредено различно количество гориво в автомобил, а по делото наказаното лице не представя никакви доказателства, че откритото при проверката гориво е преточено от превозни средства в туби, за да бъде съхранявано като запас. Пледира, че по делото е доказано извършването на процесното формално нарушение и от наказаното лице – установено е държане на акцизни стоки без данъчен документ, който да удостоверява плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз. Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с който да потвърди процесното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Б. В. Й., редовно уведомена за същата, в срока по чл. 213, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, депозира отговор чрез пълномощника си адвокат Г. Б. от АК – Перник. Оспорва жалбата като неоснователна с аргументи срещу наведените в същата доводи.

В проведеното на 27.03.2024 г. съдебно заседание касаторът – директор на ТД Митница [област], редовно призован, не се явява, представлява се от старши инспектор И. П., служител в ТД Митница [област] при АМ, с юридическо образование, негов пълномощник. Поддържа жалбата. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В проведеното на 27.03.2024 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – Б. В. Й., редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмена молба вх. № 812 от 20.03.2024 г. чрез адвокат Г. Б. поддържа доводите, изложени в отговора по жалбата, моли съда да остави в сила решението на Районен съд - Перник. Претендира присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

В проведеното на 27.03.2024 г. съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила обжалваното съдебно решение.

А. съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С НП № BG2023/5800-24/НП от 19.06.2023 г., директорът на ТД Митница [област] при АМ налага на Б. В. Й. административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) за това, че на 08.12.2022 г., в [населено място], община Перник, област Перник, махала „****, държи в стопанска постройка към стопанисвания от нея имот, находящ се на посочения адрес, акцизни стоки - енергийни продукти по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, а именно: 435.5 л при 15°С нефтопродукт – нефтено масло, с преобладаващи неароматните съставки, съдържащо биодизел 2.11 %, отговарящо на изискванията за „тежки масла“ – „газьол“ с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0.001%, но непревишаващо 0.05%, с код по [рег. номер] 16, без данъчен документ по ЗАДС, или фактура или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ, или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, с което виновно осъществява състав на административно нарушение по чл. 126, ал. 1, предл. първо от ЗАДС. Във връзка с това вменено нарушение, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, откритите стоки, предмет на нарушението са отнети в полза на държавата.

Със съдебно решение № 5 от 05.01.2024 г., постановено по АНД № 1358/2023 година по описа на Районен съд – Перник, наказателното постановление е отменено.

Първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства от правна страна приема, че актът за установяване на процесното административно нарушение (АУАН) е съставен, а наказателното постановление е издадено, от длъжностни лица с доказана материална компетентност, при спазване на изискванията към съдържанието им, установени в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, и без допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя, включително при ясно и разбираемо фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, с ясно означена форма на изпълнителното деяние на нарушението. Приема се в решението, че така описаното нарушение е квалифицирано законосъобразно - при относимост на изложените факти към елементите от състава на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС.

Въпреки горните изводи, в резултат на извършената проверка доколко отразените в АУАН и НП съставомерни факти съответстват на обективната действителност, районният съд приема, че макар и част от така описаните факти да не са спорни по делото, в хода на съдебното дирене е недоказан основен обективен признак на процесната деятелност – че наказаното лице не е разполагала с документи от кръга на горепосочените в разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС. Основано в представените още в хода на административнонаказателното производство от Б. Й. фискални бонове, приети като писмени доказателства по делото, удостоверяващи, че на различни дати, в периода от 22.04.2021 г. до 22.07.2022 г. от две бензиностанции в [населено място] са закупени различни количества гориво (дизел), в общо количество около 544 л., районният съд отменя наказателното постановление с мотиви, че възражението на Й., че не е извършила нарушението, не е оборено от наказващия орган с убедителни доказателства и доказателствени средства, за да се игнорира като недостоверно и защитно. Според решаващия съд събраните по делото доказателства не позволяват формиране на категоричен извод, че фактите, относими към състава на нарушението са установени точно, съответно не обосновават единствено възможен извод за извършване на вмененото нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, поради което незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Решението е правилно.

В пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във връзка с релевираните в жалбата доводи съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба, а преценено за съответствие с материалния закон решението е законосъобразно. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 126, ал. 1, предл. първо от ЗАДС, на лице, което държи акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или търговски документ по чл. 73б, ал. 16, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко [рег. номер].

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, продуктите, включени в кодове по КН 2701, 2702 и [рег. номер] 2715, са енергийни продукти, които съгласно чл. 2, т. 3 от ЗАДС подлежат на облагане с акциз като акцизни стоки по смисъла на чл. 4, т. 1 във вр. чл. 2 от ЗАДС.

В текста на приложената санкционна разпоредба на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС са изброени четири изпълнителни деяния – държи, предлага, продава или превозва.

В конкретния Б. Й. е административно наказана за държане на описаните по-горе по вид и количество акцизни стоки без данъчен документ по този (ЗАДС) закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

За да държи конкретни стоки, не необходимо лицето да е техен собственик. Достатъчно е да осъществява фактическа власт върху тях, който факт по делото не е бил спорен.

Установено е също по делото чрез извършената в хода на производството митническа лабораторна експертиза, че откритите и държани от ответника по касация стоки са акцизни по смисъла на чл. 4, т. 1 във вр. с чл. 2, т. 3, предл. първо от ЗАДС.

Но, за да е осъществено нарушението по чл. 126, ал. 1, предл. първо от ЗАДС, държането на акцизни стоки следва да се извършва без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

Безспорно е установено по делото, че ответникът по касация е представила в хода на производството, приложено към възражението срещу съставения АУАН, документи – 5 броя касови бележки (фискални бонове) за закупуване на горива от бензиностанции в [населено място] и [населено място] в периода от 22.04.2022 до 22.07.2022. В тези документи са посочени мястото на зареждане, съответна дизел-колонка, единична цена и количество и вид заредено гориво – дизел, включително размерът на акциза за продадените акцизни стоки, като не се спори по делото, че общото количество заредено гориво надвишава количеството, открито в държане на Б. Й..

Наказващият орган приема, че представените след извършването на проверката фискални бонове не могат да докажат плащането на дължимия акциз за откритото количество гориво, тъй като от същите не може да се установи идентичност между стоките, предмет на нарушение и стоките, за които документите са издадени, тъй като се отнасят за други количества, различни от констатираните, а към момента на проверката не са представени никакви документи за акцизната стока, включително такива, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз.

Така, основният спорен по делото въпрос е дали представените приложено към съставения за процесното нарушение АУАН фискални бонове за закупуване на горива от бензиностанции, са относими към процесното гориво като количество и вид.

Споделят се изцяло мотивите на районния съд, обосновали извод в обжалваното решение, че разликата между намереното при проверката количество гориво и количеството на закупеното от същия вид по представените документи категорично самостоятелно не може да бъде мотив за отхвърляне на относимостта на фискалните бонове към държаните от Б. Й. акцизни стоки с оглед периода от време от датите на покупките и резонната възможност част от това количество вече да е изразходвана. Що се отнася до идентичност между предмета на нарушението и закупените стоки, доказването на този факт, каквото се приема и в решението, не е в задължение на наказаното лице, а на наказващия орган.

Във връзка с горното, основано в принципите на административнонаказателния процес и свързаната с тях тежест на доказване на административнонаказателното обвинение, стояща у наказващия орган, е приетото в решението, че не в тежест на нарушителя е да докаже, че тя е купувач на стоките по представените фискални бонове, съответно че стоките, предмет на приложените фискални бонове са идентични с държаните от Б. Й., което по делото не е сторено. Мотивите, обосновали обжалвания съдебен акт в тази негова част също се споделят изцяло без съставът да счита за нужно да ги преповтаря, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, се извършва препратка към тях. Каквото се възприема и в обжалвания съдебен акт, презумпцията за невиновност, установена в чл. 16 от Наказателнопроцесуалния кодекс НПК) във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вменява в тежест на наказващия орган в хода на производството пред съда, в което доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила (чл. 14, ал. 2 от НПК), да докаже приетите за установени обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на ответника по касация.

Жалбоподателят в хода на административнонаказателното производство и пред районния съд твърди, че държаните енергийни продукти е закупувала в качеството си на физическо лице-купувач от бензиностанция, за което съответно са ѝ издавани фискални бележки, които е и представила. Автентичността на тези документи не е оспорена, а същите съдържат реквизитите, посочени в чл. 26 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, включително реквизита по ал. 2, т. 2 от с. чл. – размер на акциза за продаденото/зареденото гориво. При това положение и доколкото жалбоподателят притежава и е представила документи, удостоверяващи плащането на акциза – фискална касова бележка за закупеното от няколко бензиностанции гориво, и то в количество по-голямо от намереното при проверката, правилен е изводът в решението, че вмененото нарушение – държане на акцизни стоки (процесните енергийни продукти) без необходимия документ, удостоверяващ заплащането на акцизен данък, не е доказано. Във връзка с това следва да се отхвърли и аргументът, обосновал части от настоящата жалба, че „на бензиностанциите се зареждат автомобили, а не бутилки с вместимост 20 л.“ Недопустимо е ноторно известни факти да са в основата на административнонаказателно обвинение.

Предвид изложеното, като е достигнал до правни изводи за материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, основани във фактически заключения за недостатъчност на доказателствената съвкупност по делото, такава, че да обоснове административнонаказателното обвинение за извършването на нарушение по чл. 126, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 2, т. 3 от ЗАДС, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. С оглед това наведените касационни основания са неоснователни – обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и в съответствие с приложимия, включително материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят сторените пред настоящата съдебна инстанция съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв., видно от договор за правна защита и съдействие от 05.02.2024 г. (л. 13). Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Агенция „Митници“, именно в тежест на същата, в качеството ѝ на юридическото лице (чл. 7, ал. от ЗМ), по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени разноските по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5 от 05.01.2024 г., постановено по АНД № 1358 по описа на Районен съд – Перник за 2023 г.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“, с адрес: [населено място], район Оборище, [улица], да заплати в полза на Б. В. Й., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Перник, област Перник, сума в размер на 500.00 лв. (петстотин лева), представляваща направени по делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.