РЕШЕНИЕ
№ 1360
гр. Пловдив , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330200020 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 816/27.10.2020 г. на
Заместник – кмет „Транспорт“ на Община Пловдив, с което на „Гиро Ленд“
ЕООД с ЕИК *** е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1400 лв. за нарушение по чл. 23, ал. 1, т. 4 от Наредбата
за управление на отпадъците на територията на Община Пловдив на
основание чл.93, ал. 1, т. 1 от НУОТОП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни доводи за
незаконосъобразност на издадения акт. Моли се за неговата отмяна.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Община Пловдив оспорва жалбата, като счита
същата за неоснователна. Моли да се потвърди наказателното постановление.
Претендира разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок и изхожда от
легитимирана страна, поради което същата се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество. Същата се явява основателна, поради
следното:
В гр. Пловдив, на ул. „Еледжик“ № 11 били разположени съдове за
строителен отпадък, тип „Лодка“, предназначени за този вид отпадък,
образуван от домакинствата. На 01.08.2020 г. около 09,45ч., при преглед на
района от св. Г. и св. Й., същите забелязали св. К., заедно с още едно лице, да
слизат от МПС марка „Форд“, черен на цвят, с гръцки номер ****. Лицата
започнали да изхвърлят на земята обемни, черни, полиетиленови чували,
около 10 бр., пълни с отпадъци от опаковки, пластмасови кутии с остатъци от
тях от биоразградим отпадък. Св. К. заявил, че работи на граждански договор
за дружеството „Гиро Ленд“ ЕООД и му било наредено да изхвърли отпадъка
на посоченото място.
Управителят на жалбоподателя бил поканен с писмо изх. № 3798/
07.08.2020г., получена от него на 13.08.2020г., да се яви в 5-дневен срок в
сградата на ОП „Чистота“ за съставяне, подписване и връчване на АУАН. За
така констатираното, на жалбоподателя бил съставен в негово отсъствие
АУАН № 000231/01.09.2020 г., като при излагане на обстоятелствата на
нарушението било вписано, че с така извършеното жалбоподателят не
изпълнява задълженията си, визирани в чл. 16 – чл. 19 от НУОТОП.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното наказателно
постановление, в което административно – наказващият орган изложил по
идентичен като в акта начин обстоятелствата на нарушението.
В хода на съдебното производство като свидетели бил разпитани
актосъставителят Г. и свидетелката по акта Й.. Св. Г. потвърждава, че актът е
бил издаден от него. Потвърждава посоченото в акта. Сочи, че едно от лицата,
изхвърлящи боклука, заявило, че е на граждански договор към „Гиро Ленд“ и
че обектът им се намира на бул. България, като шефът му го е изпратил и
нямало какво да направи и извършва действията по негово нареждане.
Свидетелката Й. също потвърждава описаното в акта. Също посочва, че
едното от лицата е казало, че работи на граждански договор за „Гиро Ленд“
ЕООД и му е било наредено там да го изхвърли.
2
За изясняване на обективната истина, като свидетел е бил разпитан св.
К.. Съшият сочи, че действително отпадъчните материали са били изхвърлени
от него и от негов приятел на име Й., чиято фамилия не знае. Сочи, че не е
казвал да работи на граждански договор за „Гиро Ленд“, като работи от май
месец за тях на трудов договор, а преди това никога не е работел за тях.
По делото е приобщена и справка от ОДМВР-Пловдив, съгласно която
не може да бъде предоставена информация за собственост на гръцки
автомобил Форд с рег. № ****, а на името на жалбоподателя има 1
регистриран автомобил Опел Корса с рег. № ****. Съгласно справка от ТД на
НАП-Пловдив, св. К. не е работил на трудов договор за жалбоподателя,
гражданските договори не подлежат на деклариране в НАП, а от страна на
дружеството няма подавани данни с осигурен код 14 (за работещи без трудови
правоотношения). Представен е и трудов договор на св. К. от 05.05.2021г.,
както и справки за наетите лица от жалбоподателя от 2020г. до м. юни 2021г.
С оглед на изложеното, е налице противоречие в показанията на св. Г. и
св. Й. от една страна и св. К. от друга, по отношение на факта дали св. К. е
заявил пред тях, че работи на граждански договор за дружеството-
жалбоподател.
В тази връзка съдът напълно кредитира показанията на св. Г. и св. Й.,
като намира същите за логични, непротиворечиви и последователни, като
свидетелите са незаинтересовани от изхода на делото. Същите подробно си
спомнят цялостната ситуация и начина, по който са се развили всички
събития, като казаното от тях съответства и на обстоятелството, че
намерените в чувалите опаковки са били с продукти с логото на „Гиро Ленд“
ЕООД. От друга страна свидетелят К. се явява в известна степен
заинтересован да посочи пред органите на ОП „Чистота“, че извършените от
него действия са по нареждане на трето лице, за да се екскулпира евентуално
от налагане на административно наказание. Същевременно св. К., видно от
представения Трудов договор от 05.05.2021г., понастоящем се явява работещ
за дружество със същия управител като управителя на дружеството-
жалбоподател, поради което и има възможност да цели да защити тезата на
жалбоподателя. С оглед на изложеното съдът не кредитира показанията на св.
К. в тази им част, като прие от фактическа страна, че св. К. действително е
3
заявил пред служителите, че работи на граждански договор за „Гиро ленд“
ЕООД при извършването на проверката.
С оглед на така приетата въз основа на доказателствата по делото и
изложена фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното:
Компетентността на издалият наказателното постановление орган се
доказва от представената по делото Заповед № 20ОА-1261/08.07.2020г., а на
актосъставителя се установява от Заповед № 20ОА223/03.02.2020г. и от
Заповед № 99/31.07.2020г.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 01.09.2020г., за
нарушение, извършено на 01.08.2020г. а НП - на 27.10.2020г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Според разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от НУОТОП, посочена като
основание за налагане на имуществената санкция на жалбоподателя, наказва
се с имуществена санкция в размер от 1400 до 4000 лв. едноличен търговец
или юридическо лице, което изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за
това места.
Според чл. 91 от НУОТОП, Административно-наказателната
отговорност по настоящата наредба се носи, доколкото такава отговорност за
същото нарушение не е реализирана по реда, предвиден в закон или друг
нормативен акт.
Според § 2 от ПЗР към НУОТОП, Наредбата се издава на основание чл.
21, ал. 1, т. 13 и т. 23 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, чл. 8, чл. 11, ал. 3 и чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните
актове, при спазване изискванията на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА и чл. 76, ал. 3 от
АПК, чл. 22 от ЗУО и чл. 20 от същия закон. Съгласно § 6 от ПЗР към
НУОТОП, разпоредбите на тази наредба се прилагат, доколкото не
противоречат на нормативен акт с по-висока степен.
На следващо място, според разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от ЗУО е
забранено нерегламентираното изхвърляне на отпадъците. Съгласно чл. 134,
ал. 1, т. 1 от ЗУО, наказва се с имуществена санкция в размер от 1400 до 4000
4
лв. едноличен търговец или юридическо лице, което изхвърля неопасни
отпадъци на неразрешени за това места или в съдове или торби, различни от
определените от общината за измерване на количество битови отпадъци
по чл. 67, ал. 8 от Закона за местните данъци и такси. По напълно същият
начин е описана санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от НУОТОП,
съгласно която, се наказва с имуществена санкция в размер от 1400 до 4000
лв. едноличен търговец или юридическо лице, което изхвърля неопасни
отпадъци на неразрешени за това места.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че
вмененото на касатора нарушение е такова по смисъла на чл. 29, ал. 2 от ЗУО,
за което следва отговорността му да бъде ангажирана по чл. 134, ал. 1, т. 1 от
ЗУО, а не е такова по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 4 от НУОТОП, за каквото
нарушение в нормите на НУОТОП няма изрично предвидена санкция. В
случая за така твърдяното нарушение е наличен състав на административно
нарушение, предвиден в закон, поради което и е следвало именно по
законовата разпоредба да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя, а
не по подзаконовата норма. Неправилното квалифициране на съответното
деяние е съществено процесуално нарушение, което неминуемо води до
отмяна на наказателното постановление.
В този изричен смисъл е и практиката на касационната инстанция -
Решение № 2207 от 3.12.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
2655/2020 г.
На следващо място, дори да беше правилно квалифицирано деянието, при
така установеното от фактическа страна, не е следвало да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на юридическото лице, а на
физическото лице - действителен извършител на процесното деяние. По
делото не се установи св. К. да е извършвал процесното изхвърляне на
отпадъчния материал като представител на дружеството-жалбоподател.
Междувпрочем липсват и твърдения както в АУАН, така и в НП,
изхвърлящият отпадъка да е бил представител на жалбоподателя, като
единствено твърденията са свързани с факта, че свидетелят К. е заявил на
проверяващите, че му е било наредено от страна на жалбоподателя да
изхвърли съответния отпадък и че има граждански договор. По делото
5
категорично се установява, че св. К. не е бил в трудово правоотношение с
жалбоподателя към момента на извършване на нарушението. По отношение
на твърдения от св. К. граждански договор, по делото липсват каквито и да е
данни да е съществувал такъв, нито е бил изискван от административно-
наказващият орган при преценката за това кое е лицето, извършило
нарушението – физическото лице в лично качество или като представител на
юридическото лице. Липсват и данни, както и твърдения, кое е било лицето,
което се твърди да е наредило на св. К. да изхвърли отпадъка на съответното
място, за да се установи евентуално неговата връзка с юридическото лице, на
което е било наложено наказанието. Липсват и доказателства автомобилът, с
който е бил извозван отпадъкът, да е бил собственост на жалбоподателя.
За да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на
юридическото лице, е трябвало да се изследва обстойно въпроса за връзката
на физическото лице с юридическото лице, и да се наложи наказание едва
когато се установи по безсъмнен начин, че действията са били извършени от
физическото лице вследствие на възлагане на същите от страна на
юридическото лице. При липсата на представен граждански договор, съдът е
в невъзможност както да обоснове извод, че такъв изобщо съществува, така и
да се запознае с клаузите му, за да може да ги обсъди в контекста на
извършените действия и съответното възлагане на същите. В тази връзка
единствено твърдението на св. К., отразено в АУАН, че изхвърля отпадъка по
нареждане на дружеството, няма как да е достатъчен за ангажиране на
отговорността именно на дружеството, без да са представени доказателства от
него и при положение, че именно св. К. се явява фактическият извършител на
деянието, респ. извършилият административното нарушение, за което е
следвало именно неговата отговорност да бъде ангажирана за извършените
противоправни действия. В обобщение настоящият състав намира, че
авторството на жалбоподателя по отношение на твърдяното нарушение не е
доказано по безспорен и несъмнен начин, при доказателствена тежест за
административно-наказващия орган.
По изложените съображения, съдът счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, разноски са дължими на жалбоподателя от
6
въззиваемата страна. Същият претендира възстановяването на сторените в
хода на производството разноски, като доказва заплащането в брой на
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 500
лв., видно от представения договор за правна защита и съдействие, което
следва да бъде заплатено от въззиваемата страна.
Мотивиран от горното РС Пловдив Х н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 816/27.10.2020 г. на Заместник –
кмет „Транспорт“ на Община Пловдив, с което на „Гиро Ленд“ ЕООД с ЕИК
*** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
1400 лв. за нарушение по чл. 23, ал. 1, т. 4 от Наредбата за управление на
отпадъците на територията на Община Пловдив на основание чл.93, ал. 1, т. 1
от НУОТОП.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „Гиро Ленд“ ЕООД с ЕИК
*** сумата от 500 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7