РЕШЕНИЕ
№ 72
гр.Поморие, 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поморийски
районен съд, наказателна колегия, в открито заседание на 03 юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря
Йовка Тодорова , като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 17 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е образувано по реда на чл.59 и сл ЗАНН.
Постъпила
е жалба от „И.П.”АД със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул....,
ЕИК... представлявано от Б.С. срещу наказателно постановление №
02-0002691/07.01.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда„
гр.Бургас, с което на дружеството е наложена имуществена санкция 1500 лв.
затова, че в качеството си на работодател, в периода от 10 дни, а именно от
28.05.2019 г. до 03.06.2019 г.
включително не осигурил на работника А.И.Ч., ЕГН********** непрекъсната седмична почивка, не по-малко от
36 часа при установено сумирано изчисляване на работното време, като същата
полагала труд в посочения период на длъжността „барман“ в обект „И.П.”АД със седалище и адрес на управление
в гр.Поморие, ул...., което е квалифицирано като нарушение по чл.153, ал.2 от КТ, за което на основание чл.416, ал.5,
вр. с чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществената санкция.
Жалбата е подадена от лице
посочено като нарушител и поради това активно легитимирано и имащо правен
интерес от атакуване на наказателното постановление, предявена е в предвидените
процесуални срокове , поради което е
допустима .
Жалбоподателят
редовно призован, в с.з. се представлява от процесуален представител –адвокат.
Поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. Представя
доказателства.
Административно-наказващият
орган, се представлява в с.з. от процесуален представител-юрисконсулт, който
изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното постановление. Представя
преписката по проведеното пред него производство.
За
да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление
съдът взе предвид следното. От събраните
по делото доказателства се установява, че на 21.08.2019 г. св.Д.С., с длъжност
инспектор при Д“ИТ“ гр.Бургас извършила проверка по спазване на трудовото
законодателство в обекта стопанистван от жалбоподателя – „И.П.”АД
със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул...., а впоследствие и
проверка по документи представени от жалбоподателя на 17.09.2019 г. и
19.09.2019 г. в Д“ИТ“ Бургас. При
извършената проверка свидетелката
установила, че на работника А.И.Ч., ЕГН********** на длъжността „барман“ в обект „И.П.”АД, в периода от 10 дни, а именно
от 28.05.2019 г. до 03.06.2019 г.не е
осигурена непрекъсната седмична почивка, не по-малко от 36 часа при установено
сумирано изчисляване на работното време, въведено в обекта със Заповед
№81А/15.05.2019г. . За тези си констатации
свидетелят съставил приложения по делото АУАН № 02-0002691/04.12.2019 г. г., в
който като нарушена посочил разпоредбата на чл.153, ал.2 от КТ.
Въз основа на така съставеният АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, в обстоятелствената част, на което са възпроизведени
фактическите констатации посочени в АУАН. Със същото постановление, за
констатираното нарушение по чл.153,
ал.2 от КТ е наложено наказание имуществена санкция 1500 лв. на посоченото в НП
основание по чл.416,
ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ. Представени
са и работен график за м.май и юни 2019 г. в табличен вид, от които е видно, че
работника А.И.Ч. е работила без
почивен ден в периода от 10 дни, а именно от 28.05.2019 г. до 03.06.2019 г. Представена е и
Заповед №81А/15.05.2019г. сумирано изчисляване на
работното време за период от пет месеца считано от 15.05.2019 г. В качеството
на свидетел е разпитан актосъставителя С.
, като от показанията и не се установява различна фактическа обстановка
от описана в АУАН. Разпитана е св.А.Ч., която сочи,че е спазвала работния
график закачен в обекта и е ползвала полагащата и се почивка, а в случай на
необходимост от почивка в различен ден от графика са правени смени по уговорка
между колегите.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на
закона направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган в съответствие с правомощията му
по чл.416,ал.5 от КТ и съдържа реквизитите
предвидени в чл.57 от ЗАНН. Не се
установиха и нарушения във връзка със съставянето на АУАН. Установената от административно
наказващия орган фактическа обстановка,
а именно обстоятелството, че лицето жалбоподателят в качеството си на
работодател не е осигурил на работника А.Ч. непрекъсната 36 часова седмична
почивка при сумирано изчисляване на работното време, се подкрепя от събраните
по делото доказателства и не се оспорва по същество от жалбоподателя. Така
дружеството жалбоподател е допуснало нарушение на разпоредбата на чл.153, ал.2
от КТ, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време
непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. С
оглед изложеното, съдът прие, че административно наказващият орган правилно е
установил фактите относно извършеното нарушение, които са от значение за възникване на административно
наказателна отговорност за жалбоподателя и правилно е квалифицирал нарушението
като такова по чл.153,ал.2 от КТ. За това нарушение в чл.414, ал.1 от КТ е
предвидено наказание имуществена санкция от 1500 лв. до 15 000 лв., като за
маловажни случаи на нарушение в чл.415в от КТ е предвидено наказание
имуществена санкция от 100 лв. до 300 лв. В случая съдът намира, че с
оглед това, че периода през който
работника е работил без почивка надвишава незначително една седмица и не се
установява такова нарушение да е налице и за други работещи лица при
жалбоподателя, както и това ,че през остатъка от месеца, не се установява да е
допуснато същият или някой друг от работниците да работи без осигурена
междуседмична почивка, което сочи, че нарушението е отстранено и не са
произтекли вредни последици за работника, следва да се приеме, че нарушението е
маловажно по смисъла на чл.415 в от КТ.
При това положение, съдът като взе
предвид смекчаващите вината
обстоятелства, че по делото не се установи на жалбоподателя да е извършил други
подобни нарушения на трудовото законодателства, за които са му налагани
наказания, както и липсата на отегчаващи обстоятелства,
намира, че размерът на наказанието имуществена санкция следва да се определи
при превес на смекчаващите вината обстоятелства към минимума предвиден в
чл.415в от КТ, а именно 100 лв.
Поради това и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателното постановление следва да се измени, като
наложената на жалбоподателя имуществена санкция 1500 лв. следва да се
намали на 100 лв..
Мотивиран
от изложеното, Поморийски районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 02-0002691/07.01.2020 г. на
директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Бургас, в частта му, с която
на основание чл.414, ал.1 от КТ, на „И.П.”АД
със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул...., ЕИК... представлявано
от Б.С., е наложена имуществена санкция 1500 лв., за извършено нарушение по
чл.153, ал.2 от КТ, като на основание
415в, ал.1 от КТ НАМАЛЯВА размера
на наложената имуществена санкция от 1500 лв. на 100 лв..
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Бургас в 14-дневен
срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :