Решение по дело №99/2023 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 1694

гр. Пловдив, 17.10.2023 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и с участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия Дичев административно дело № 99 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по искова молба, предявена от К.С.А., ЕГН **********, срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ - София за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 21.12.2019 г. до 10.01.2023 г. /уточнението е направено с молба на л.9/ в размер на 70 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба  - 10.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че нетната площ на пренаселените килии, в които е пребивавал, е под 3 кв. м.; без течаща топла вода, имало дървеници, хлебарки и гризачи, нямало естествена светлина и чист въздух, ищецът имал заболяване  - гастрит, но не го лекували и не му осигурявали диета, през 2021 г.  друг затворник го ударил с дъска, на която имало пирон, станала инфекция, но не го лекували и раната още не била заздравяла, болен бил от ХИВ, но не му давали диета за укрепване на имунната система, не му давали пастирана /вероятно пасирана/ храна и не го водели на ТЕЛК.  Изброеното му причинило неимуществени вреди – обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт и т.н.  

В СЗ жалбоподателят участва с видеоконферентна връзка, в писмено становище процесуален представител  поддържа исковата молба  и претендира разноски.

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, чрез процесуален представител, в СЗ и в писмен отговор оспорва исковата молба.

Прокурорът от ОП – Пловдив изразява становище, че исковата претенция е неоснователна.  

От извършена служебна справка в деловодната система на Административен съд – Пловдив и в ЦУБИПСА, както и от изисканото  адм.д № 2697/ 2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив се установява, че искови претенции на ищеца за причинени неимуществени вреди от нарушения на чл.3 от ЗИНЗС са били разгледани за времето от 21.12.2019 г. до 11.10.2021 г., поради което исковата молба следва да се остави без разглеждане в частта за периода от 21.12.2019 г. до 11.10.2021 г.,  съответно производството по адм.д. № 99/ 2023 г. следва да бъде прекратено в тази му част.

По конкретните оплаквания по исковата молба:

Установява се от представените справки /л.32 и сл. и л.36 и сл./, че са основателни оплакванията за пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал ищецът, за периодите 19.10.2021 г. – 07.11.2021 г., 12.11.2021 г. – 08.12.2021 г., 05.01.2022 г. – 03.03.2022 г., 15.03.2022 г. – 20.03.2022 г., 25.03.2022 г. – 27.03.2022 г., 29.04.2022 г. – 31.05.2022 г., 07.06.2022 г. – 11.07.2022 г. /общо 182 дни/.

Оплакванията за лоша хигиена – наличие на дървеници, хлебарки и гризач, както и за липса на топла течаща вода в килиите са неоснователни. От представените писмени доказателства се установява, че са осигурени условия за естествено проветрение и осветление, съобразно изискванията на ППЗИНЗС. За наличието на течаща вода в помещенията и санитарен възел към тях, администрацията е представила справки, които не са оспорени. Твърденията и оплакванията за бездействие по отношение наличието на инсекти са оборени от представените от администрацията сключени договори за ДДД, протоколи и график за дезинфекция, т. е. не са налице бездействия на администрацията във връзка с тези оплаквания.

От представените доказателства се установява още, че на ищецът е осигурявана диета във връзка с негови заболявания, извършвани са му множество изследвания и прегледи, настаняван е многократно в болнични заведения за лечение на различни заболявания, във връзка със заболяването от ХИВ  е провеждано лечение с назначена терапия. Липсват доказателства в подкрепа на твърденията, че   друг затворник го ударил с дъска, на която имало пирон, станала инфекция, но не го лекували и раната още не била заздравяла. Твърдението, че „…не водели на ТЕЛК“ за периода 12.10.2021 г. – 10.01.2023 г. не е подкрепено с никакви доказателства /ищецът твърди в СЗ, че става въпрос за 2020 г., която е обхваната от СПН, а представеното допълнително доказателство е след датата на завеждане на исковата молба, справката от администрацията в тази връзка също не сочи на бездействия, които да са довели до неимуществени вреди/. Искането за СМЕ е отхвърлено от съда, тъй като поставените въпроси и в исковата молба и в СЗ са изключително общи и неконкретни и няма как да допринесат за изясняване на делото, а за въпросите, които имат конкретика не са необходими специални знания, доколкото са налице писмени доказателства, които могат да бъдат анализирани без такива знания /например лекуван ли е ищецът и т.н./. Все в тази връзка следва да се отбележи също, че показанията на разпитаните свидетели не следва да бъдат обсъждани и кредитирани от една страна поради тяхната заинтересованост, но най-вече поради това, че чрез същите се цели оборване на представените писмени доказателства, без същите да са били оспорени.   

При така събраните доказателства и във връзка с доказателствената тежест, която е изрично указана на страните, всички заявени претенции, с изключение на неспазване изискването за жилищна площ, за нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, са неоснователни и недоказани. Казано по друг начин претенцията на ищеца е частично основателна – по отношение единствено установеното нарушение, изразяващо се в неспазване изискването за минимална жилищна площ. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да се  съобрази с насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива база за размера на обезщетението. При съобразяването на сочената практика и на жизнения стандарт за страната, следва да се приеме, по аргумент от §1 т.1 от ДР на Закона за социално подпомагане, че нивото на основни жизнени потребности следва да е съразмерно на нивото на социално-икономическото развитие на страната, което на свой ред отразява жизнения стандарт. При това положение, доколкото минималната работна заплата като статистически показател е общоприет и за отразяване на жизнения стандарт, следва да се приеме, че по–ниският жизнен стандарт в България оправдава и базисното справедливо обезщетение за лоши условия в местата за лишаване от свобода да бъде в размер до 60 % (2.4 евро на ден) от минимално установените 4 евро на ден съобразно жизнения стандарт в Унгария, така, както е прието в практиката на ЕСПЧ. При това положение за времето, през което е констатирано нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ, съдът намира, че се дължи обезщетение в размер на общо 856 лв., ведно със съответната законна лихва, изчислено съобразно актуалната практика на ЕСПЧ и националните съдилища. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на делото на ищеца се дължат и разноски в размер на заплатената ДТ от 10 лв. Други разноски не следва да бъдат присъждани тъй като липсва указан начин на плащане, както и  липсват доказателства за плащане на такива.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р ЕШ И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на К.С.А., ЕГН **********, срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ - София, в частта за периода от 21.12.2019 г. до 11.10.2021 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 99/ 2023 г. по описа на съда в тази му част.

ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" № 21, да заплати на К.С.А., ЕГН **********,  обезщетение за претърпени неимуществени вреди  за периода 12.10.2021 г. – 10.01.2023 г. вкл. в размер на 856 лв., ведно със законна лихва от 10.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска на К.С.А., ЕГН **********, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) – гр. София, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 12.10.2021 г. – 10.01.2023 г. вкл., в останалата част, за разликата от 856 лв. до 70 000 лв.

ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" № 21, да заплати на К.С.А., ЕГН **********, разноски в размер на 10 лв.

Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14–дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив,  а в прекратителната част – с частна жалба в 7-дневен срок пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: