Р
Е Ш Е Н И Е
гр.К., 04.08.20222г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
К.ският окръжен съд, в
открито заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ваня Богоева
при секретаря: Вергиния Бараклийска,
след като
разгледа докладваното от съдия В. Богоева т.д.№43/2020 г. по описа на ОС-К., и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава Тридесет и втора –
„Производство по търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Производството е образувано въз основа на подадена
от Е.С.З., ЕГН **********, с адрес: ***,
действаща чрез процесуалният представител по пълномощие адв.
А.А.А., Софийска адвокатска колегия, с рег. номер от
Единния адвокатски регистър 1700459710, с адрес кантората: ***, срещу:
***, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.С.М.Г.,
П.В.Д., Г.Н.Г., искова молба, с която е предявени кумулативно съединени искове
с правно основание чл.432, ал., чл.498, ал.3 КЗ и чл.86 ЗЗД с искане за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сума в размер на ** лева,
представляващи обезщетение за претърпени от нея болки и страдания, причинени от
водача И.Б.С. на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Смарт“
с регистрационен номер ***, за който автомобил към датата на събитието –
18.08.2018 г. има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника – полица № ВС22117002287419, сключена на 19.08.2017 г,
валидна от 20.08.2017 г. до 19.08.2018 г. и сума в размер на **лева ***обезщетение
за претърпени от ищцата имуществени вреди, вследствие на същото деяние.
Предявени са и две акцесорни претенции за присъждане
на обезщетение за забава върху горепосочените суми, считано от датата на
увреждането - 18.08.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетенията.
Претендира и сторените в производството разноски, включително и такива за
адвокатски хонорари.
Ищцата твърди, че на 18.08.2018 г., около 10:30 часа, се
движела от дома си по тротоара на улица „Ш." към улица „**" в гр. К..
Когато достигнала кръстовището, преди да започне пресичане на пътното платно на
улица „**", на пешеходната пътека срещу черква „**", тя се огледала и
забелязала приближаващ, тъмен автомобил от лявата си страна, с посока на
движение към ОД на МВР - гр. К.. Предположила, че ще й отдаде предимство и ще
спре, за да я пропусне да премине на пешеходната пътека. Пострадалата направила
4-5 крачки - около 3 метра от началото на пешеходната пътека и усетила удар в
лявата й страна, като първият контакт бил осъществен на около 0.65 метра
височина от нивото на пътя под масовия център на тялото.
Сочи, че лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Смарт" с регистрационен номер *** я е блъснал с
предната дясна част -предната броня до ръба на предния капак. След удара тялото
на пострадалата е придобило определена ъглова скорост. Завъртяло се е и се е
качило върху предната част на предния капак на автомобила с кратко
„носене". При спирането на лекия автомобил, под въздействието на
възникналата преносна инерционна сила, тялото й, се придвижило напред към предната
част на автомобила и тя паднала пред него, на седалището върху пътната
настилка.
Ищцата излага, че при процесното
ПТП, водачът И.Б.С., нарушил следните
правила за движение по пътищата:
-чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДП - „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства.";
-чл. 119, ал. 1 от ЗДП - „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре."
Сочи, че в резултат на неправомерното деяние на водача
на МПС, същият по непредпазливост й е причинил средна телесна повреда -
престъпление по чл. 343, ал. З, пр. „последно", б. „а", във връзка с
чл. 343, ал. 1, б, „б", във връзка с чл. 342,
ал. 1, пр. З от НК.
Ищцата конкретизира, че произшествието възникнало при
благоприятни пътни и климатични условия -дневна светлина при слънчево време,
тихо и спокойно време, суха пътна настилка. Липсвали предпоставки за наличие на
намалена или ограничена видимост.
Било образувано досъдебно производство за извършено
престъпление по чл. 343, ал. З, пр. „последно", б. „а", във връзка с
чл. 343, ал. 1, б. „б", във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. З от НК срещу
виновният водач, което било прекратено по искане на пострадалото лице.
Ищцата твърди, че в резултат на реализираното ПТП,
видно от приложените към исковата молба: съдебно медицинската експертиза (СМЕ),
Епикриза от 24.08.2018 г. по описа на МБАЛ «Д-р
Н.Василиев» - гр. К., Експертно решение № 0409/20.02.2019 г. по описа на ТЕЛК
към МБАЛ „Д-р Никола Василиев" АД - гр. К., Експертно решение №
0842/17.04.2019 г. по описа на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Никола Василиев" АД -
гр. К., Амбулаторен лист № 000953/25.10.2018 г, Амбулаторен лист №
2550/17.04.2019
г., Амбулаторен лист № 000847/17.04.2019 г., и Амбулаторен
лист № 000873/19.04.2019
г., са й нанесени следните травматични увреждания: Многофрагментна
фрактура на тялото на първи поясен лумбален прешлен на гръбначния стълб /без данни за засягане
на гръбначен мозък, коренчета на гръбначно-мозъчните нерви, големи кръвоносни
съдове и др./; мекотьканна контузия /натъртване на меки
тъкани/ в областта на таза.
Сочи, че установените увреждания са причинени по
механизма на удари с и/или върху твърди тъпи предмети и отговарят да са
получени по време и начин, за които се съобщава в обстоятелствената част на
исковата молба: при удар на пешеходка от лек автомобил и последващото
й падане на седалището върху пътната настилка, при което е счупен прешлена.
Изтъква, че фрактурата на тялото на първи поясен прешлен на гръбначния стълб /без данни за засягане
на гръбначен мозък, коренчета на гръбначно-мозъчните нерви, големи кръвоносни
съдове и др./, довела до „трайно затрудняване на движенията на снагата", а
останалите увреждания: мекотъканна контузия
/натъртване на меки тъкани/ в областта на таза, са й причинили болка и
страдание.
Акцентира, че от Експертно решение № 0409/20.02.2019
г. по описа на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Никола Василиев" АД - гр. К., се
установява временната й неработоспособност до 13.02.2019 г. (включително), с
водеща диагноза: „счупване на първи лумбален
прешлен". Установена била и необходимост от провеждане на рехабилитационни процедури. От Експертно решение №
0842/17.04.2019 г. по описа на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Никола Василиев" АД -
гр. К., се установявала временна неработоспособност при Е.С.З., до 14.04.2019
г. (включително) с водеща диагноза: „счупване на първи лумбален
прешлен", както и необходимост от
продължаване на рехабилитационните процедури. Сочи,
че въпреки проведената до момента рехабилитация, продължават болките и остават
ограничените движения в гръбначния й стълб.
- 2 -
Необходимостта от провеждане на рехабилитационни
процедури била установена и от личния лекар на пострадалата, който прегледал Е.С.З.
и е препоръчал рехабилитация.
Твърди, че вследствие на носенето на фиксиращият колан
на поясната област, получила остро кожно възпаление с
люспене и сърбене, което наложило провеждането на
допълнително лечение.
Изтъква, че от преживяното ПТП получила и психически
травми. Състоянието й се характеризирало с остра реакция на стрес, съпроводено
с тревожно поведение, безсъние, страх за живота и здравето й, чести панически
атаки, придружени с психогенно повръщане, притеснена за бъдещето си и
подтисната от необходимостта сина й да я обгрижва, не
можела да се храни нормално, а трябвало да яде права. За това увреждане се
наложило да проведе отделно лечение, като потърсила помощ от психолог.
Сочи, че срока за пълно възстановяване при
благоприятно протичащ възстановителен процес бил около 10 -12 месеца за
фрактурата и затрудненото движение на снагата и 15 -20 дни за мекотъканните
контузии, но ищцата изпитвала болки в местата на травмите и до днес.
Твърди, че силните болки и страдания, в следствие на
описаното ПТП, били по интензивни през първите шест месеца и постепенно
затихвали към края на периода. Тези болки продължили и в последващия
период от лечението, като при рязка промяна на времето и/или при висока
влажност, продължавала да изпитва от неприятни усещания до явна болка в мястото
на счупването.
След описаното ПТП променила поведението си като
проявявала подчертан страх от МПС, постоянно си спомняла и говорила за
случилото се, не желаела да се движи сама по тротоарите и да пресича пътните
платна.
Получените от ищцата травматични увреждания, в
следствие на описаното ПТП, са й създали затруднения, като са пречка за
нормалния й начин за живот и до сега.
Конкретизира, че по своето естество, същите
представлявали неблагоприятни психични изживявания, като същевременно с това са
я възпрепятствали при извършване на ежедневните й дейности. Аргументира, че при
преценката на обема на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди, следва
да се има предвид и това, че са налице остатъчни явления от увреждането, които,
най - вероятно, няма да бъдат преодолени. При това неблагоприятните последици
от остатъчните явления с оглед на възрастта на Е.С.З., родена през ** година,
ще трябва да бъдат търпени от нея за значителен период от време и в трудните
години на третата възраст.
Сочи, че предявява настоящия иск за обезщетяване на
причинените й вследствие на пътнотранспортното произшествие неимуществени вреди
към ***, ЕИК **, предвид обстоятелството, че лекият автомобил -марка „Мерцедес",
модел „Смарт" с регистрационен номер ***, при
управлението на който виновно е причинено ПТП, има сключена застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите в ***, полица № В622117002287419,
сключена на 19.08.2017 г, валидна от 20.08.2017 г. до 19.08.2018 г., което
приема, че ангажира отговорността на ***за обезщетяване на причинените на
ищцата, в следствие на ПТП, имуществени и неимуществени вреди.
Сочи, че не е успяла да постигне споразумение с
ответника относно размера на обезщетението, както и че ответникът отказал да
изплати обезщетение за понесените имуществени и неимуществени вреди по
образуваната щета без подписване на споразумение.
Обобщава, че в съответствие с изискването на закона за
справедливост, установено в чл.52 от ЗЗД, би било справедливо и съобразено с
трайната съдебна практика изплащането на обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените болки и страдания, в размер на ***лева и обезщетение в размер на **лева
*** - за имуществени вреди.
Сочи, че са налице законоустановените
предпоставки, интересуващи гражданския съд, за отговорността на прекия деликвент при условията на чл.45от ЗЗД, в частта им относно
наличието на противоправно поведение, вина и наличие
на причинно - следствена връзка между телесните увреждания на Е.С.З. и
механизма на ПТП, причинено от виновния водач.
Сочи и че за ангажирането на отговорността на
ответника са налице както предпоставките за ангажирането на
отговорността на прекия
деликвент,
така и законоустановените
предпоставки ***да отговаря за причинените от прекия деликвент
вреди
Сочи, че сумата претендирана
като обезщетение на причинени имуществени вреди
е формирана като сбор от приложените доказателства с исковата молба:
Фактура № **********/18.08.2018 г. -/заверено копие/;
Фактура № 0000086153/24.08.2018 г. -/заверено копие/
Фактура № 0000086152/24.08.2018 г. - /заверено копие/
Рецепта и касов бон - /заверено копие/;
Фактура 20.05.2019 г. -/заверено копие/
Конкретизира, че с Фактура № 0000023442/18.08.2018 г. се удостоверява
извършено еднократно плащане от ищцата за реклинационен
корсет, който е задължителен за правилното лечение на травматичните увреждания,
причинени от деликта при ПТП в размер на **лева; с
Фактура № 0000086153/24.08.2018
г. се удостоверява извършено еднократно плащане от ищцата за превозването й от
страна на МБАЛ „Д-р Никола Василиев" АД – гр. К. в размер на **лева,
поради претърпяните травматични увреждания от процесното ПТП и за продължаване на лечението й в
болничното заведение; с Фактура № 0000086152/24.08.2018 г. се удостоверява
извършено еднократно плащане от ищцата за ползването на болнично легло в МБАЛ
„Д-р Никола Василиев" АД -гр. К. за б (шест) дни по ***на ден - в общ
размер на ****за правилното лечение на травматичните увреждания, причинени от
ПТП; с Рецепта и касов бон от 17.04.2019 г. се удостоверява извършено
еднократно плащане от ищцата към доставчика **, ЕИК **, на предписани лекарства
от лекуващия лекар в размер на *** за лечението на травматичните увреждания,
причинени от ПТП; с Фактура 20.05.2019 г. се удостоверява извършено еднократно
плащане от ищцата към психолога С. М., в размер на **лева, за провеждането на
когнитивно поведенческа психотерапия и издаване на психологична експертиза,
поради преживяния силен психически стрес от
обследваното ПТП и последиците от него за С.С.З..
Обобщава, че общият сбор на посочените суми е в размер
на **лева *** - обезщетение за имуществени вреди във вид на претърпяни
загуби.
Възраженията на ответната страна се състоят в
следното:
Оспорват се предявените искове по основание и размер.
Оспорва се наличието на виновно и противоправно
поведение от водача доколкото срещу водача И.Б.С. нямало влязла в сила съдебна
присъда, удостоверяващи вината на водача, застрахован при ответника. Нямало
данни същият да е управлявал МПС с несъобразена или превишена скорост, като
било възможно е по обективни причини, намалена видимост, да не е възприел
своевременно пешеходката.
Сочи, че в представения Констативен протокол не било
посочено да е образувано досъдебно производство за изясняване на случая.
Твърди, че
приложеното Заключение по извършена автотехническа
експертиза по ДП803/2018 г. не представлява доказателствено средство па
настоящото дело тъй като е
- 3 -
вторичен
документ, който би следвало да бъде събран непосредствено пред настоящия
състав, след разпит на свидетели по механизъм на ПТП.
Оспорва и наличието на причинно-следствената връзка
между описаното събитие и неблагоприятните последици за ищцата. Оспорва
описания в исковата молба механизъм на нараняване. Навежда доводи, че ищцата
сама си е причинила твърдените в исковата молба увреждания, като се е спънала в
бордюр или друга неравност и е паднала на пътното платно, тъй като в исковата
молба се твърдяло, че увреждането е настъпило в следствие падане на седалището
върху пътната настилка.
Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на
пътно - транспортно произшествие от 18.08.2018 г., за ищцата са настъпили
всички описани в исковата молба, като вид и характер увреждания и здравословни
състояния, като оспорва твърденията относно медико - биологичния им характер,
относно характеристиките на лечебния процес и на здравословното състояние на
ищцата, както и за продължителността на лечението. Оспорва прочинно-следствена
връзка между твърдението за кожно възпаление и процесния пътен инцидент.
Оспорва и психическите неразположения и безсънието на ищцата да са в
причинно-следствена връзка с пътния инцидент.
Относно претенцията за имуществени вреди, прави
оспорвания до толкова до колкото не се установявало, че са свързани с лечение,
в следствие на ПТП от 18.08.2018г.
На следващо място оспорва претенцията за неимуществени
и имуществени вреди и по размер като твърди, че същият е прекомерен и не
кореспондира с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди,
за тяхното естество и проявление, че същите са настъпили в резултат от
осъществяване механизма на транспортния инцидент, както и твърденията за
периода, през който са търпени, като оспорвам и твърдението за настъпване на
такива, обосноваващи размера на исковата претенция.
Оспорва твърденията за изживени от ищцата Е.С.З.
страхове, панически атаки, тревожно поведение и безсъния. Оспорва, твърдението
за кожно възпаление. Оспорва същите да имат връзка със събитие от 18.08.2018 г.
Счита претенцията за **лв. обезщетение за
неимуществени вреди за завишена по размер с оглед минималната работна заплата
за страната, към момента на настъпване на събитието (която е ** лв., съгласно
ПМС № 316/20.12.2017 г.), претендират се почти 100 МРЗ, които покриват доход за период
от повече от 8 години. Размерът не бил съобразен и с платената от
застрахованото лице премия в размер на **лв. Сочи, че обезщетението цели да
възстанови вредите на пострадалите, а няма за цел неоснователно обогатяване и
реализиране на печалба.
Позовава се на чл. 493А, ал. 2 от КЗ и Проект на
Методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди вследствие телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера
на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице
вследствие смъртта на пострадало лице в максимален размер, съобразно
твърденията в исковата молба и претърпени болки и страдания от Е.С.З., като
приема, че обезщетението за фрактура на прешлен, мекотъканни
охлузвания = 10+2 точки =12 точки по ** лв. (МРЗ)= **лв., без отчитане на съпричиняване.
Счита предявената по настоящото дело претенция за
завишена, с оглед високата степен на съпричиняване и
обществените критерии за справедливост. Прави възражение за намаляване
отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Навежда доводи, че има висок процент на съпричиняване
от ищцата.
Навежда доводи, че ищцата е пострадала при неправилно
пресичане на пътното платно, не е изпълнила задължението да се съобрази с
разстоянието до преминаващите превозни средства, навлиза внезапно на платното
за движение, без да се огледа и при ограничена видимост:
Оспорва твърдението за осъществяване на покрит риск по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, като
оспорва твърдението ищцата да има качеството на трето увредено лице, с право на
обезвреда по смисъла на чл. 429 от Кодекса за
застраховането. Счита, че доколкото ищцата сама е причинила ведите си, не може
да задължи застрахователя.
Оспорва и акцесорната претенция
за лихви, като неоснователна и недължима.
Сочи, че доколкото ответникът не е присъствал на
непозволеното увреждане, то той изпада в забава след като бъде уведомен и се
представят всички необходими документи, включително банкова сметка ***.
ОС-К., след като се запозна с доказателствата по
делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на
чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е наличието на валидно
застрахователно правоотношение, респективно наличието на валидна
застрахователна полица "Гражданска отговорност" за лек автомобил марка „MICRO COMPACT“,
модел „CAR SMART", без регистрация, видно от полица
№ ВG/22/117002287419/19.08.2017,
валидна от 20.08.2017 г. до 19.08.2018 г,
По делото е приет констативен протокол
за ПТП с пострадали лица №1139р-2758 от 20.08.2018 г., от който се установява,
че е реализирано пътно-транспортно произшествие между участник 1 – л.а. марка Смарт, модел Микро компакт, с
д.к. № **с водач И.Б.С. и участник 2 – Е.С.З. – пешеходец. Участник 1, движейки
се по ул. „**“ срещу черква „**“, при приближаване към пешеходна пътека не
пропуска стъпилата и преминаваща по нея пешеходка – участник 2, вследствие на
което я блъска и реализира ПТП. Като
пострадало лице от ПТП е посочен участник 2 – Е.С.З. с счупен първи лумбален прешлен. На водача на л.а. И.Б.С. е съставен АУАН
№980798 за извършено нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП.
От представените по делото съдебно
медицинската експертиза (СМЕ), Епикриза от 24.08.2018
г. по описа на МБАЛ «Д-р Н.Василиев» - гр. К., Експертно решение №
0409/20.02.2019 г. по описа на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Никола Василиев" АД -
гр. К., Експертно решение № 0842/17.04.2019 г. по описа на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р
Никола Василиев" АД - гр. К., Амбулаторен лист № 000953/25.10.2018
г, Амбулаторен лист № 2550/17.04.2019 г.,
Амбулаторен лист № 000847/17.04.2019
г., и Амбулаторен лист № 000873/19.04.2019
г., се установява, че от реализираното ПТП на ищцата са причинени травматични
увреждания: Многофрагментна фрактура на тялото на
първи поясен лумбален
прешлен на гръбначния стълб /без данни за засягане на гръбначен мозък,
коренчета на гръбначно-мозъчните нерви, големи кръвоносни съдове и др./; мекотьканна контузия /натъртване на меки тъкани/ в областта
на таза, за което са били предприети и съответните медицински интервенции и
изследвания.
От
Фактура № 0000023442/18.08.2018
г. се установява извършено еднократно плащане от ищцата за реклинационен
корсет в размер на **лева; отг Фактура № 0000086153/24.08.2018 г. се установява
извършено еднократно плащане от ищцата за превозването й от страна на МБАЛ „Д-р
Никола Василиев" АД – гр. К. в размер на **лева; от Фактура № 0000086152/24.08.2018 г. се установява
извършено еднократно плащане от ищцата за ползването на болнично легло в МБАЛ
„Д-р Никола Василиев" АД -гр. К. за 6 (шест) дни по ***на ден - в общ
размер на **; от Рецепта и касов бон от 17.04.2019 г. се установява извършено
еднократно плащане от ищцата към доставчика **, ЕИК **, на предписани лекарства
- 4 -
от
лекуващия лекар в размер на ***; от Фактура 20.05.2019 г. се установява извършено
еднократно плащане от ищцата към психолога С. М., в размер на **лева, за
провеждането на когнитивно поведенческа психотерапия и издаване на психологична
експертиза.
С постановление от 11.12.2018 г. на
прокурор при Районна прокуратура, град К. наказателното производство срещу
водача на л.а. с д.к.№ *** И.Б.С. за престъплание по
чл.343, ал.3, предл. последно, б.А във вр. чл.343, ал.1, б.Б вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК, е прекратено поради отказ от пострадалата Е.С.З..
От писмо изх.№2660/17.03.2020 г. от **е
видно, че пред застрахователя е била образувана щета №00000-1000-03-19-7457/28.06.2019
г. във връзка с подадена претенция от Е.С.З.
за изплащане на обезщетение за претърпени от последната травматични увреждания
вследствие на ПТП на 18.08.2019 г. В писмото е посочено, че застрахователната
комисия на дружеството е разгледала представените по преписката документи и е
определила застрахователно обезщетение в размер на * **лева, от които * *
лева за неимуществени вреди и **лева за имуществени вреди. Пострадалата е
поканена да подпише споразумение със застрахователното дружество.
С молба от адв.
А.А., като пълномощник на пострадалата Е.С.З.,
депозирана до ответното **е поискано да бъде изплатено определеното
обезщетение, като пострадалата се е противопоставила да подпише споразумение
със застрахователя и е уточнила, че за сумата над определената за изплащане,
може да търси правата си по съдебен ред.
По делото е изслушана и приета съдебно –
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р. Р.М.Д. – ортопед –
травматолог към УМБАЛСМ „Пирогов“. Вещото лице установява, че вследствие на
реализираното ПТП на 18.08.2018 г. ищцата е претърпяла следните травматични
увреждания: счупване многофрагментно на тялото на
първи поясен прешлен на гръбначния стълб, без
засягане на гръбначен мозък и нерви, причинило на пострадалата трайно затруднение
на движенията на снагата; контузии на меките тъкани в областта на таза,
причинили на пострадалата болка и страдание. Причинените болки и страдания били
най-интензивни непосредствено след травмата в първите 30
дни, продължаващи в рамките на последващите 4 месеца,
с постепенно затихващ характер към 7-8
месец. Понастоящем оздравителният процес, съгласно естеството на травмите, е
приключил. Предприето било консерватино лечение. По
спешност ищцата е транспортирана и прието в СО на МБАЛ К.. Направени са
изследвания на поясен отдел на гръбначен стълб КТ
№1358/20.08.2018 г., консултации със специалисти /травматолог, хирург,
невролог, анестезиолог/, диагностицирана и
хоспитализирана била в ТО на МБАЛ К.. По спешност под локална анестеция е извършена менуална репозиция на фрактурата на първи поясен
прешлен без вътрешна фиксация и позиционирана на
ортопедично твърдо легло. Предприета е медикаментозна терапия – вливания,
обезболяващи, антикуалуланти, противоточна
терапия. Изписана след стабилизиране на общия и локален статус, с препоръки за
спазване на постелен режим – 30
дни, 2 КП в рамките на 30 дни от дехоспитализацията да ползва помощни средства – патерици,
изписан корсет, даден болничен лист за 37 дни. Терапията е продължена в
амбулаторно – домашни условия. Била временно нетрудоспособна – 300 дни/10 месеца. Първият месец била на легло, от
втория месец ползвала проходилка, до четвъртия месец
била с патерици, ползвала и чужда помощ, осем месеца носила корсет. Към
настоящия момент ищцата се движи самостоятелно. Оплаква се от периодични болки
в мястото на увредата при натоварване, промени във
времето, ползва обезболяващи лекарства периодично. Провела рехабилитация.
Съобщава за намалена физическа активност. Вещото лишце
установява, че е налице причинно-следствена връзка между травматичните
увреждания и механизма на ПТП – пешеходка блъсната от л.а. при пресичане на
пътното платно с възкачване на тялото върху предния капак и последващо
падане пред МПС върху седалището на терена, довело до счупване на тялото на
първи поясен прешлен. Към момента ищцата периодично
имала оплаквания от болки и доскомфорт в мястото на увредата. Вещото лице пояснява, че многофрагментното
счупване на първи лумбален прешлен е довело до
снижаване и деформация на тялото, което променя архитектониката на гръбначния
стълб и води до ускорени дегенеративни процеси. В съдебно заседания експерта
пояснява, че ищцата имала предишни заболявания – остеопороза
и гастрит. Нямало данни за налични към момента на инцидента остеопоротични
изследвания, такива са правени през 2019 г., 2020 г. и 2021 г. към момента остеопорозата е поддържана с медикаментозно лечение. Сочи,
че получената от ищцата травма е високоенергийна и
може да се получи и при лица, които нямат остеопоратични
изменения. Ищцата се оплаквала от обезненост в поясния отдел. Тази болезненост била свързана с
дегенеративни изменения, т.е. възрастови, които могат да бъдат ускорени и от
самата травма. При ищцата имало многофрагментно
счупване на тялото, което е довело до неговото снижаване във времето и тя щяла
да продължи да има оплаквания – периодични, при натоварвания и промени във
времето. Вещото лице не изключва възможността ищцата да е имала болки и преди
инцидента, но не може да е сигурна, тъй като не знаела какъв е бил към този
момент калциевият й дефицит.
От заключението по назначената и
изслушана съдебна автотехническа експертиза се
установява, че ударът на пешеходката от л.а. Смарт е
настъпил на около 3,10 метра по дължината на пешеходната пътека тип „М 8.1 –
Зебра“ след началото й спрямо десния бордюр на ул. „**“, гледано в посока на
движение на л.а. причините за настъпване на ПТП от страна на водача С. е
закъснение в действията му от минимум 0.92 секунди преди предприемането на
ефективни действия за спиране на автомобила, при наличие на техническа възможност за своевременно задействане на
спирачната уредба и за спиране с максимално спирачно закъснение със неизправна
спирачна система. Техническата неизправност на спирачната система е довела до
увеличаване на ефективният спирачен път с 1,40 метра. От страна на пешеходката З. е налице
предприето пресичане в бърз ход, като е могла да предприеме пресичане с
по-ниски темпове от бързо ходене, при което пешеходката нямало да може да
достигне до десните габарити на л.а. Смарт и нямало
да настъпи удар. За пешеходката З. е съществувала техническа възможност да
възприеме и е възприела пряко движението на автомобила, като въпреки това е
взела решение да пресече, което не й предоставя техническа възможност да
пресече пред автомобила без да настъпи удар. В съдебно заседание вещото лице Н.
уточнява, че не е възможно водача на л.а. да е спрял преди пешеходната пътека.
По
делото е изготвена и приета комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза. Вещите лица по същата установяват, че зоната на контакт между лекия
автомобил и пешеходката е била следната: за автомобила: с предната дясна част,
а за пешеходката: страничната част на ляв долен крайник. Вследствие на удара
тялото на ищцата се е завъртяло и се е качило върху предната част на капака на
автомобила с кратко носене. При спирането на автомобила, под действието на
инерционните сили, тялото на пострадалата се е придвижило напред и ищцата е
паднала пред него на седалището си върху пътната настилка. Описан е механизма
на ПТП като е посочено, че на 18.08.2018 г. около 10.25 часа л.а. „Мерцедес Смарт“ с рег.№ ***, управляван от И.Б.С., се е движил в
населено място в гр. К. по бул. „**“ в посока от с. Г. към гр. С., в участъка
между ул. „К.“ и ул. „Ш.“ със скорост около 4,17 м/с (15 км/ч). по същото време на същия
път отдясно наляво перпендикулярно на посоката на движение на автомобила,
пешеходката Е.С.З. е предприела пресичане на булеварда на обособено за това
място – пешеходна пътека тип „8.1 – Зебра“, намираща се непосредствено след ул.
„Ш.“. Водачът на автомобила и пешеходката са имали пряка
- 5 -
видимост
помежду си в момента, в който тя е започнала да пресича пътното платно. Водачът на автомобила е предприел
спиране, като е успял да намали скоростта до мястото на удара на 13.21 км/ч.
така е настъпил удар между предната дясна част на автомобила и лявата страна на
пешеходката. След настъпилия удар е последвало съвместно носене между лекия
автомобил и пешеходката на разстояние около1.5 метра, до установяване на
превозното средство в покой. В момента на удара и след него автомобила се е
движил със спирачно закъснение, при което под действието на възникналата
преносна инерционна сила, тялото на пострадалата е паднало пред автомобила на
седалище си върху асфалтовата настилка. В резултат на което пешеходката е получила травматично нараняване на първи
прешлен на гръбначния стълб и контузии на меките тъкани в областта на таза.
Експертите установяват две скорости на движение на пешеходката З. – бързо ходене с 4,5 км/ч и бягане с 7,9
км/ч. установява се също така при
сравняване на отстоянието на автомобила с опасната
зона за спиране, че водачът не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара.
По делото е разпитан свидетеля Г.С.– син
на ищцата З.. Същият свидетелства, че живее с неговата майка. Веднага след
инцидента отишъл в болницата, където била настанена ищцата. Спомня си, че като
я видял, тя постоянно повръщала. След консултация с коремен хирург и се
оказало, че е в шок и това е причината за нейното повръщане. Впоследствие се
разбрало, че има счупен лумбален прешлен на гръбнака.
Седем дни била на болнично лечение, като й било забранено да става от леглото.
Придвижването в този период ставало с носилка, когато трябвало да отиде за
изследвания и манипулации. След болничното лечение продължило вкъщи в рамките
на 10 месеца. По препоръка на лекарите ищцата трябвало да лежи само по гръб,
което им създало сериозни трудности с храненето й. В болницата й бил поставен
фиксиращ корсет, който ищцата носила 10 месеца. В резултат от носенето на
корсета получила екземи по кожата, които й причинили сериозни болки и дискомфорт. От залежаването започнали да я болят и краката,
получавало се защипване на нерв на левия крак. Два месеца не ставало от
леглото, където трябвало да лежи само по гръб. След този период започнала да се
раздвижва първоначално ползвайки две патерици, а след четвъртия месец – една.
Въпреки това и към този момент не можела да се обслужва без придружител.
Грижите за нея били поети от сина и сестра й. не можела да се храни седнала,
затова при хранене стояла права. Свидетелят отчита видима разлика в поведението
на неговата майка след инцидента. От уравновесен, спокоен и физически активен
човек, тя се превърнала в плашлив, затворен човек. Постоянно имала тревожност.
Изпитвала страх да ходи пеша, както и да пресича улици. Това ги накарало да се
обърнат към психолог, с който били проведени сеанси за нейното лечение. Често
след инцидента синът й я заварвал да плаче. И към момента ищцата все още
посещавала психиатър и била на терапия с антидепресанти.
Това провокирало и да напусне работа по съвет на работодателя й. Към днешна
дата ищцата не се разхождала сама, постоянно седяла вкъщи, като проблема при
нея по-скоро вече бил от психическо естество, тъй като физически била почти
възстановена. Понякога се оплаквала от болка при рязко навеждане.
Свидетелят И.Б.С. – водач на лекия
автомобил, участник в ПТП, твърди, че е спрял при пешеходната пътека при
черквата „**“, движейки се по бул. „**“, гр. К.. Ищцата се била засилила и със
скорост се ударила в неговата кола, при което паднала на земята. Той веднага
извикал полиция и спешна помощ.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
432, ал. 1 вр. чл. 380 от КЗ и по чл. 86 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 1,
т. 1 от КЗ със сключването на договор за застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността
на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ,
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Разпоредбата
на чл.380, ал.1 КЗ гласи, че лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция.
При анализ на събраните в производството
доказателства безспорно се установява, че е налице активна легитимация у ищцата
за предявяване на исковете, както и основание за възникване на задължение за
изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 432 от КЗ против
ответното застрахователно дружество, тъй като в хода на настоящото
производство, е безспорно установено наличието и валидността на сключен
застрахователен договор по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" по отношение на автомобил марка „MICRO COMPACT“, модел „CAR
SMART" с д.к.№ ***.
На следващо място съдът намира, че е
спазено и рекламационното производство по реда на чл.
380 от КЗ – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Видно от
представените по делото писмени доказателства, такива претенция е отправена към
застрахователя и е образувана преписка по щета №0000-1000-03-19-7457/28.06.2019 г.
за изплащане на обезщетение за претърпени от Е.С.З. травматични увреждания
вследствие на ПТП на 18.08.2019 г. По делото ответникът не ангажира доказателства
за изплащане на обезщетение по претенцията.
Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо освен към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя, то и да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Спорни по делото са въпросите доказано
ли е наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
уврежданията, причинени на ищцата, налице ли са предпоставките за изплащане на
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени и имуществени вреди
в резултат на настъпилото ПТП на 18.08.2018 г., в какъв размер следва да бъде
определено обезщетението, спазвайки разпоредбите на КЗ и ЗЗД.
Въз основа на протокола за оглед на ПТП
и заключенията на изслушаните по делото съдебномедицинска, съдебна автотехническа и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертизи, съдът приема за безспорно
установен описания по-горе механизъм на пътното произшествие. От заключението
на експертите но САТЕ и КСМАТЕ, подкрепено от приложените към делото КП за ПТП
№1139р/20.08.2018 г., се установява, че водачът на л.а. Мерцедес Смарт с д.к.№ *** И.Б.С. е нарушил разпоредбата на чл.119,
ал.1 от ЗДвП като при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство не е пропуснал стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В тази насока
съдът не дава вяра на показанията на водача на л.а., че същият е бил напълно
спрял преди достигането на пешеходната пътека, като същите по-скоро се явяват
защитна теза на свидетеля , а и се оборват от заключенията на експертите по
двете САТЕ и КСМАТЕ, от които се установява, че непосредствено преди удара
скоростта на л.а. е била 13.2 км/ч. Установено
е също, че при тази скорост и скоростта на пешеходката, не е имало възможност
да се предотврати удара. Установено е и, че и двамата участника в ПТП са имала
възможност да се възприемат един друг преди ПТП.
- 6 -
Извършено е противоправно
деяние от водача на лекия автомобил, изразяващо се в нарушение на чл. 119, ал.1
от ЗДвП, което деяние е довело до ПТП, в резултат на което ищцата е получила
травматични увреждания, предизвикали й болки и страдания. Предвид чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на водача се предполага
до доказване на противното. В тежест на ответника бе да докаже, че
застрахованият при него водач няма вина за настъпилото ПТП, което
ответникът-застраховател не доказа по делото. Вината се доказа по несъмнен
начин от изслушаните и приети като компетентни експертни заключения по
назначените САТЕ и КСМАТЕ.
В резултат на пътно-транспортното
произшествие пострадалата Е.С.З. е получила следните травматични увреждания: счупване
многофрагментно на тялото на първи поясен прешлен на гръбначния стълб, без засягане на
гръбначен мозък и нерви, причинило на пострадалата трайно затруднение на
движенията на снагата; контузии на меките тъкани в областта на таза, причинили
на пострадалата болка и страдание, представляващи средна телесна повреда.
Установено е по делото, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на л.а. . Мерцедес Смарт
с д.к.№ *** е съществувало
застрахователно правоотношение по застраховката "Гражданска
отговорност" и по силата на застрахователния договор застрахователят е
поел задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Следователно, предявените искове за обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди са основателни.
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с
установения в чл.
52 от ЗЗД принцип за справедливост. Критериите за определяне на този размер са
видът и обемът на причинените неимуществени вреди от травматични увреждания,
посочени по-горе в съдебномедицинската експертиза.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди за ищцата Е.З. съдът отчита, че същата е
получила едно сравнително тежко травматично увреждане, изразяващо се в счупване
на поясен лумбален прешлен.
Причинените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след
травмата в първите 30 дни, продължаващи
в рамките на последващите 4 месеца, с постепенно
затихващ характер към 7-8 месец. Целият
възстановителен процес е продължил 10 месеца. през целия този период ищцата е
трябвало да носи фиксиращ корсет, който допълнително й е причинил физиологичен дискомфорт и страдания, тъй като е довел до образуването на
екземи по кожата й в поясната област. Първоначално
ищцата е била на болнично лечение, което е продължило 7 дни и при което същата
е била напълно обездвижена. Първите два месеца от домашното лечение също така
ищцата е трябвало да пази постелен режим, дори да се
храни в легнало положение. През този период, а и впоследствие в периода на
раздвижване, тя е била зависима от грижите на нейните близки дори за
елементарни физически дейности като хранене, физиологични нужди, къпане и
обличане. Безспорно този период е бил тежък за преживяване от лице, което до
този момент е било физически активно и самостоятелно, а и което лице към
момента на увреждането не е на пределна възраст – ищцата е била на 57 години, когато
е реализирано ПТП. Понастоящем оздравителният процес, според експерта, а и
съгласно естеството на травмите, е приключил. Въпреки това ищцата продължава да
изпитва болки в поясната област и краката, които
експерта свърза с рекомпозицията на тялото при едно
такова сериозно счупване. Тези болки ще съпътстват ищцата З. до края на
житейския й път, а заедно и с дегенеративните възрастови изменения на
структурата на тялото и наличните остереопорадични
изменения, безспорно ще и предизвикват физически дискомфорт
и болки. Описаните травматични увреждания са причинили на ищцата разстройство
на здравето, изразяващо се в средна телесна повреда. В резултат от увреждането
пострадалата е претърпяла както
физически, така и психо-емоционални болки и
страдания. В тази насока са и дадените от св.С. - син на ищцата, показания, на
които съдът дава вяра, отчитайки по реда на чл. 172 от ГПК евентуалната
заинтересованост на свидетеля, но кредитира същите поради съответствието им
както с експертното заключение, така и с житейски установеното състояние на
лице, претърпяло такова травматично увреждане. Макар в настоящия случай
състоянието на посттравматично стресово разстройство да не е установено по
безспорен начин чрез извършване на съдебно медицинска експертиза /такава е
извършена, но не в настоящото производство, при което съдът не следва да я
кредитира/, съдът отчита възможността за тяхното наличие, доколкото е житейски
обосновано постравматично разстройство при лице,
преживяло ПТП. Съдът отчита също, че при ищцата е налице засилено
психологическо разстройство, което обстоятелство се потвърждава от показанията
на нейния син. Съдът, както посочи по-горе, дава вяра на последните, тъй като
именно синът на ищцата е сред най-близките й хора и има най-преки впечатления
за нейното емоционално състояние след травмата. Тъй като последиците за
пострадалата от инцидента в случая са комплексни и взаимно обвързани, при
определяне на общото обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява целия
комплекс от тези фактори. Съдът отчита като ориентир за размерите на дължимото
от застрахователя обезщетение и икономическа конюнктура в страната към
релевантния момент, при съобразяване със съдебна практика при определяне на
обезщетения при деликт с подобен характер и
интензитет на вредите. При прилагане на тези критерии съдът намира, че сума от **лева.
е адекватна за компенсиране на такова увреждане, като тази сума отговаря и на
принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Ищцата претендира и заплащане на
имуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП в размер на **лева.
Извършаването на претендирания разход се явяват претярпяна от
ищцата загуба на парични средства и се доказвта с
представените по делото Фактура № 0000023442/18.08.2018
г. -/заверено копие/; Фактура № 0000086153/24.08.2018 г. -/заверено копие/ Фактура № 0000086152/24.08.2018 г.
- /заверено копие/ Рецепта и касов бон - /заверено копие/; Фактура 20.05.2019
г. -/заверено копие/, като безспорно
установено е, че същите са в причинна връзка с процесното увреждане. Имуществените вреди са в размер на
**лева..
Ответникът
по делото е направил надлежно възражение за съпричиняване
от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат в случая.Съгласно
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да бъде намалено. Съдът намира възражението за основателно и
приема, че пътнотранспортното произшествие е настъпило и поради вина на
пострадалата и нейното поведение като участник в движението, с което същата е съпричинила настъпването на вредоносния резултат. Установи
се, че ищцата е пресичала пътното платно с бърз ход и въпреки, че е възприела
приближаващия автомобил, не е съобразила правилно отстоянието
на същия от нейното местоположение и рисково е предприела пресичане на пътното
платно. При установения механизъм на ПТП
и заключението на САТЕ и КСМАТЕ, съгласно които вина за настъпване на процесното ПТП имат както водача на лекия автомобил, така и
пешеходката, съдът намира за основателно направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредите от страна на ищцата. При
определяне приноса на същата във вредоносния резултат отчита превес на вината
на водача на л.а., тъй като се установи, че въпреки, че е бил в състояние да
възприеме пешеходката, същият не е предприел сприране
на автомобила преди началото на пешеходната пътека и при момента на удара л.а.
се е движил със скорост 13,2 км/ч, при което е нямало как ПТП да бъде
избегнато. Ето защо съдът приема, че е налице съпричиняване
от страна на ищцата в размер на 20% и на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
определеното по правилото на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в
размер на *** лв. и за имуществени вреди в размер на **лева следва да бъде намалено съответно на ** *
лева и **лева, съразмерно на приноса - с 20%. В тези
-7 -
размери
исковите претенции са основателни и следва да бъдат уважени, а за разликата до пълнте предявени размери исковете следва да бъдат отхвърление.
По претенцията за законната лихва върху
главницата, дължима на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, КнОС намира следното:
С исковата молба е претендирана
законна лихва за забава върху търсеното обезщетение за неимуществени и имущестевни вреди, считано от датата на застрахователното
събитие – 18.08.2018 г. Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи лихва
за забава върху застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете
дати: т. 1 – изтичането на * работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 – изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 КЗ /тримесечен от предявяване на претенцията пред застрахователя/, освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ, изискващ изрично уведомление от застрахователя.
Както бе посочено по-горе със застрахователната претенция увреденото лице е
посочило всички нормативно необходими документи пред застрахователя, при което
законната лихва за забава следва да се дължи от *.07.2019 г., а именно след
изтичането на * работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3 КЗ /видно от представеното писмо с изх.№2660/17.03.2020 г. Щета №0000-1000-03-19-7457 е заведена в ответното дружество на 28.06.2019
г./.
По разноските:
Ищцата е освободена от задължението за
заплащане на държавна такса, но не и на разноски по делото.
Разноските, сторени от ищцата са както
следва: ** лева заплатено адвокатско
възнаграждение; **лева заплатен депозит за вещо лице за изготвяне на
съдебно-медицинска експертиза; ***лева заплатен депозит за изготвяне на автотехническа експертиза; **лева заплатен депозит за
изготвяне на автотехническа експертиза и ***лева
заплатен депозит за изготвяне на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза или общо сумата от **лева.
Изчислени по компенсация, съгласно
уважената искова претенция, дължимите на ищцата разноски възлизат на сумата от **.* лева и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът ще
осъди ответното дружество да ги заплати.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът
има право на разноски съобразно отхвърлената част на иска. Същият е представил
списък по чл.80 ГПК и съобразно приложените по делото платежни нареждания, се
доказват сторени разноски в размер на **.** лева, от
които ** лева – депозит за САТЕ и 2056.** лева адвокатско
възнаграждение. Разноските, които следва да се заплатят по компенсация на ответното дружество са в размер на **лева.
Ищцата е била освободена от внасяне на
държавна такса за производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради
което и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на К.ският окръжен съд, сумата от **лв., представляваща
дължимата държавна такса, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху размера на уважените части
от исковете.
Мотивиран от изложеното, К.ският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА***, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
**, да заплати на Е.С.З., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, сумата от ** *.* лева обезщетение
за неимуществени вреди, причинени в резултат от станало на 18.08.2018 г. ПТП с
управляван от И.Б.С. л.а. марка „MICRO
COMPACT“, модел „CAR SMART" с д.к.№ ***, ведно със законната лихва върху
присъдената главница, считано от *.07.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от **лева обезщетение за имуществени вреди, причинени
в резултат от станало на 18.08.2018 г. ПТП с управляван от И.Б.С. л.а. марка „MICRO COMPACT“, модел „CAR
SMART" с д.к.№ ***, ведно със законната лихва върху присъдената главница,
считано от *.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
сумата ** *.* лева до предявения размер от ** *.* лева и иска за
обезщетение за имуществени вреди за разликата над сумата **лева до предявения
размер от **лева.
ОСЪЖДА **, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр. С., **, да заплати на Е.С.З., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от **.*
лева, представляваща сторени в производството
разноски, изчислени по компенсация.
ОСЪЖДА Е.С.З., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на **, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., **, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в размер на **лева.
ОСЪЖДА **, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр. С., **, да заплати в полза на ОС - К., по бюджета на
съдебната власт, д. т. в размер на *** лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд гр. С. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: