№ 1513
гр. София, 19.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:П. Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602129 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по протест частен протест от прокурор при СГП от срещу определение
от 27.04.2022 г. по НЧД № 1409/2022 г. по описа на СРС, НО, 101 с-в, с което е отменено
Постановление от 13.10.2021 г. на СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24,
ал.1, т. 1 и чл. 199 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 5231/2020 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 21841/2020 г. на СРП, образувано
и водено за престъпление по 206, ал. 1 от НК.
В протеста срещу определението се релевират доводи касателно неговата
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че СРС неправилно е
приел, че представителят на СРП не е обсъдил всички налични доказателства. Поддържа се,
че след анализ на наличните гласни и писмени доказателствени средства се стига до
категоричен извод, че не са налице данни за налични присвоителни деяния, осъществени от
страна на св.Р.В.. Прокурорът акцентира върху поведението на свидетелката В., което не
намира за виновно спрямо поверената сума в размер на 2200 лева. В заключение моли
съда да отмени определението на контролираната инстанция.
Софийски градски съд, като обсъди изложените в жалбата доводи и се запозна с
доказателствата по делото, намери за установено следното:
Досъдебно производство № 5231/2020 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 21841/2020 г. на
СРП, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по 206, ал. 1 от
НК за това, че през 2020 г. в гр. София противозаконно са присвоени чужди движими вещи,
които деецът владеел.
Няма лице, привлечено в качеството на обвиняем.
С Постановление на СРП от 13.10.2021 г., наказателното производство по досъдебно
производство № 5231/2020 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 21841/20 г. на СРП е прекратено
на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. В постановлението прокурорът е
приел, че от събраните доказателства се установява, че св. Р.В. е държала сума в размер на
2200 лева, поверена й от живущите на адрес гр. София, ж.к. **** в качеството й на
председател на етажната собственост на входа. Същата обаче непосредствено след като е
било избрано за председател друго лице, живущо на цитирания адрес, направила
няколкократни опити да прехвърли сумата, принадлежаща на етажната собственост на
1
съответните лица имащи правото да я държат. Поради изложените фактически констатации,
представителят на държавното обвинение е приел, че действията на свидетелката Р.В. не
съставляват осъществено престъпление, предвид което и прекратил наказателното
производство.
Недоволна от прокурорският акт е останала Д. ЗЛ. ЗЛ. (към момента на подаване на
жалбата същата е била председател на етажната собственост на бл. ****, гр. София).
Същата, легитимирайки се като лице, пострадала от инкриминираното деяние, е обжалвала
по реда на чл. 243, ал. 4 НПК прекратителното постановление пред Софийски районен съд.
С постъпилата жалба е направили искане за отмяна на постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
С определение от 27.04.2022 г., постановено по НЧД № 1409/2022 г. по описа на СРС,
НО, 101 с-в е отменено постановление от 13.10.2021г. на прокурор при СРС по ДП
№5231/2020г. по описа на СДВР, пр.пр. № 21841/20 г. на СРП за прекратяване на
наказателното производство. Първият съд в мотивите на съдебния си акт е приел, че не са
изчерпани всички възможни способи за доказване на предмета на делото, поради което и е
отменил постановлението на СРП и е върнал делото на прокурора за продължаване на
разследването.
Извършвайки собствен анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното
производство гласни доказателствени средства, писмени доказателства и доказателствени
средства, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно и
като такова следва да бъде отменено, а частният протест- уважен. Съображенията на съда в
тази насока са следните:
По делото са разпитани множество свидетели, приобщени са писмени доказателства
за установяване на механизма както на събиране на процесната сума от входни такси, така и
за отношението на свидетелката Р.В. спрямо нея. Позовавайки се на тази доказателствена
съвкупност прокурорът е приел, че В. е сторила всичко необходимо, за да върне на
събраните от нея парични средства на живущите в етажната сума. В тази връзка в хода на
досъдебното производство са приложено множество писмени доказателства, установяващи
опитите на В. да върне парите по съответния на Закона за устройство на етажната
собственост ред.
Единствено за пълнота настоящата инстанция следва да посочи, че постановлението е
обосновано, когато установените по делото фактически положения обективно съответстват
на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Вътрешното убеждение се
изгражда върху събраните доказателства и доказателствени средства и е обективно и
ненакърнено, когато разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя
на формалната логика, обсъждайки доказателствата и доказателствените средства поотделно
и в тяхната съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Преценката
за обоснованост на постановлението е неразривно свързана с тази за законосъобразност, тъй
като в настоящото производство съдът е длъжен да провери дали са допуснати съществени
процесуални нарушения, каквито са тези на чл. 13 и 14 от НПК, а именно дали
разследването е водено формално, едностранчиво и не са събрани и проверени всички
възможни и необходими доказателства и доказателствени средства, относими към главния
предмет на доказване. За да бъде ефективно разследването, то трябва да бъде всеобхватно и
безпристрастно. Държавното обвинение е задължено да събере всички относими и
необходими фактически доказателства по случая, които да бъдат подложени на задълбочен
и обективен доказателствен анализ, в резултат на който да се даде отговор дали в
конкретния случай е налице престъпление или не, известен ли е неговият извършител и
извършено ли е деянието виновно.
В конкретния казус СГС счита, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство от 13.10.2020 г. отговаря на горните изисквания, тъй като преди да формира
своите правни изводи, представителят на държавното обвинение е изложил възприетата от
него фактическа обстановка и е обсъдил събраните по делото гласни доказателствени
2
средства и писмени доказателства. По същество формираният извод от прокурора, че не е
осъществен състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, е правилен.
В тази връзка съдът следва да изясни, че за съставомерността на присвоителните
престъпления са характерни следните белези - на първо място, следва да се изясни
категорично отношението на дееца към предмета на престъплението - чужда вещ, намираща
се във фактическа или разпоредителна власт на дееца. Характеристиките на присвоителното
престъпление обсебване, чиито признаци са описани конкретно в нормата на чл. 206 от НК
сочат, че деецът трябва да има фактическата власт върху предмета на престъплението на
каквото и да е правно основание. Присвоителното деяние по чл. 206 от НК е по съществото
си акт на противозаконно разпореждане с чуждо имущество в свой или чужд интерес.
В настоящия казус, обаче, видно от наличните по делото доказателства, свидетелката
Р.В. е държала сумата в размер на 2200 лева в качеството си на председател на
управителния съвет на етажната собственост на жилищен вход, находящ се в гр. София, ж.к.
****. На 03.01.2020 г. В. заедно със свидетелката П. В. (заемаща длъжността касиер към
цитираната дата) открили депозитна сметка в Пощенска банка, в която внесли процесната
сума. Последното свидетелките осъществили, съобразявайки се с нормата на чл. 50, ал. 3 от
ЗУЕС. На 13.01.2020 г. бил избран нов председател на управителния съвет – свидетелката
М.А.. Последната в разпита си, находящ се в том 3, л. 107-л. 109, заявява че след като е била
избрана за председател на етажната собственост е упълномощила свидетелките В. и В. да
продължават да съхраняват сумата от фонд „Ремонт и обновяване“.
В следващ момент е бил избран за председател свидетелката Д.З., която заедно с
новия управителен съвет пожелали да изтеглят сумата, налична в депозитната сметка,
открита от Р.В. и П. В. с цел осъществяване на ремонтна дейност. Свидетелката В., от своя
страна, отказала да предостави съответната сума на свидетелката З., тъй като считала, че
последната е избрана за председател не по правилата на ЗУЕС. Във връзка с описаните
обстоятелства възникнал и спор между съседите в блока. Свидетелката В. предложила на
всяко от семействата живущи в етажната собственост да им бъде върната сумата такава,
каквато е била внесена от тях. Част от съседите отказали, поради което и сумата продължила
да се пази в откритата от В. и В. депозитна сметка.
Тези обстоятелства са били непротиворечиво изяснени в хода на разследването.
Същите водят настоящата инстанция до извода, че с действията си Р.В. не е консумирала
състава на чл. 206, ал. 1от НК нито от обективна, нито от субективна страна.
Това е така, тъй като от една страна Р.В. е действала съобразно разпоредбите на
ЗУЕС, а от друга, при направения от нейна страна отказ да предостави сумата на
новоизбрания председател, същата се е мотивирала с притесненията си касателно
легитимността на свидетелката З. като председател на управителния съвет на ЕС.
Нещо повече, съобразно разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ЗУЕС, разпореждането със
средствата от сметката се извършва от председателя на управителния съвет въз основа на
решение за тяхното използване, прието от общото събрание. Тоест във всеки един момент
общото събрание на етажната собственост със съответното мнозинство би могло да вземе
решение за разходването на събраните средства.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че в конкретния казус става
въпрос единствено и само за евентуален гражданскоправен спор касателно легитимността на
новоизбрания председател на управителния съвет на етажната собственост и в тази връзка
отказа на В. да предостави поверената й сума, но категорично не се касае за осъществено от
обективна страна престъпно деяние по смисъла на НК.
Според настоящият съдебен състав, събраните по делото доказателства водят на
извод и за липсата на умисъл за извършване на престъплението обсебване, доколкото В. е
направила няколкократни опити да върне парите на живущите в блока, както и е спазвала
правилата, уредени в ЗУЕС във връзка с поверените и парични средства. Ето защо, извод за
противозаконно присвояване от страна на св. Р.В. не може да бъде направен.
3
На следващо място, въззивната инстанция счита, че дадените указания за събиране на
доказателства от СРС в процесното определение по никакъв начин няма да допринесат за
достигането на нови изводи от страна на СРП, различни от тези в атакуваното
постановление. Действията осъществени от В. съдът намира за категорично установени и
провеждането на допълнителни разпити на лица, живущи във входа, находящ се гр. София,
ж.к. „****, според СГС не би довело до констатиране на нови факти и обстоятелства
относими към предмета на разследване.
Въз основа на изложените съображения въззивният състав намира, че е налице
основание за отмяна на определението на СРС и съответно потвърждаване на
постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, тъй като се
установява, че разследването е проведено всестранно и пълно, като са били предприети
всички възможни процесуални действия в обем, достатъчен за разкриване на обективната
истина по делото и те позволяват на прокурора да формира обосновани изводите си за
наличието на основание за прекратяване на наказателното производство по чл. 243, ал. 1, т.
1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Поради това въззивният съд, след като прие, че протестирането определение е
неправилно, намира, че то следва да бъде отменено, постановлението на СРП да бъде
потвърдено като обосновано и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 8 вр., ал. 6, т. 1 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло определение от 27.04.2022 г. на СРС, НО, 101 състав по НЧД №
1409/22 г., с което е изцяло отменено постановление на прокурор от СРП от 13.10.2021 г. за
прекратяване на наказателното производство по д. п. № 5231/2020 г. по описа на СДВР,
пр.пр. № 21841/20 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, и вместо това:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановление на прокурор от СРП от 13.10.2021 г. за
прекратяване на наказателното производство по д. п. № 5231/2020 г. по описа на СДВР,
пр.пр. № 21841/20 г. по описа на СРП
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4