Решение по дело №1063/2017 на Районен съд - Бяла Слатина

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E

 

гр.Б.Слатина, 22.03.2018 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД,  Втори граждански състав, в публично заседание на 22 февруари, Две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ

 

при секретаря Славия Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски гр.д. № 1063/2017 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от “К.И.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***, представлявано от М.Г.А. - управител, чрез  пълномощника адв.Р.И.Д.,***, със съдебен адрес ***,  с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Г.Д.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 500,00 лв. главница,  дължима на основание сключен договор за потребителски кредит Екстра № 60483/30.08.2016г., договорна лихва в размер на 45,00 лв. за периода от 30.08.2016г. до 01.06.2017г., договорна такса „Гарант“ в размер на 170,66 лв. за периода от 30.08.2016г. до 01.06.2017г., лихва за забава в размер на 33,40 лв. за периода от 31.10.2016г. до 01.06.2017г., ведно със законната  лихва върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата, както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. 

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Г.И., чрез пълномощника си адв.К.Б. е депозирала  писмен отговор, с който оспорва иска изцяло и моли да бъде отхвърлен като такъв, като е изложила подробни мотиви за това.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 716/2017г.  по описа на РС-Б.Слатина. Допуснати са и изслушани СГЕ и ССчЕ, чиито заключения не са оспорени от страните и са възприето от съда като верни, пълни и обективни. 

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на  доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 716/2017г. по описа на РС-Б.Слатина срещу длъжника Г.Д.И. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 447/07.06.2017г., с която е разпоредено длъжника да заплати на заявителя(кредитора) “К.И.” ООД ***, сумата от 500,00 лв. главница,  дължима на основание сключен договор за потребителски кредит Екстра № 60483/30.08.2016г., договорна лихва в размер на 45,00 лв. за периода от 30.08.2016г. до 01.06.2017г., договорна такса Гарант в размер на 170,10 лв. за периода от 30.08.2016г. до 01.06.2017г., лихва за забава в размер на 33,40 лв. за периода от 31.10.2016г. до 01.06.2017г., ведно със законна  лихва: считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 07.06.2017г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в размер на 325,00 лв., от който : държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът Г.Д.И., чрез адв.Валентин Весков Тодоров е депозирала писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед, като с настоящата искова молба кредиторът “К.И.” ООД *** срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор за паричен кредит сключен с ответника.

Ищецът твърди в исковата молба, че е търговско дружество, регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3 ал. 1 т. 3 от Закона за кредитните институции. Дружеството притежава удостоверение за дейността си от Българска народна банка с №  BG R00288, както и удостоверение № 360363 за АДМИНИСТРАТОР НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ воден към регистъра към Комисията за защита на личните данни. Твърди се, че основната дейност на ищцовото дружество „К.И." ООД е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. В исковата молба се посочва, че договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).  Посочва се, че с оглед изложеното ответницата Г.Д.И. е кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, като е предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от ответницата данни служител на ищцовото дружество се е свързал с нея на посочения телефон, като ответницата е потвърдила самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от ищцовото друество при условията на дружеството, кредит в размер на 500, 00 лв. Твърди се, че след обработване на данните кредитът е бил отпуснат, като с ответницата по електронен път е бил сключен договор за потребителски кредит „Екстра” № 60483/30.08.2016 год. и желаната сума й е била преведена чрез системата е-рау и получена от същата на каса на партньорски офис на „И.” АД срещу представена от ответницата лична карта. Твърди се, че с настоящата молба ищецът е представил копие от заявката, изпратена до ищцовото дружество от ответницата, справка- извлечение за извършен превод, както и договор, сключен между страните. Ищецът твърди, че съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3 ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис- ЗЕДЕП). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2 ап. 1 и 2 от ЗЕДЕП). Твърди се, че същото се счита за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕП- за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.  Видно от данните, посочени в заявката на ответницата в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с ответницата, която тя лично е предоставила на дружеството при кандидастването. Следователно ответницата с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13 ал. 3 от ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Твърди се, че за обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай и когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 от ГПК). В настоящия случай е представен договора, сключен между страните в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184 ал. 1 изр. 1 от ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Твърди се, че въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищцовото дружество, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕП. Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи. Съгласно чл.180 от ГПК те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им като в тази връзка е и постановеното съдебно решение № 70 от 19.02.2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, гр.д.№ 868/ 2012 г. Твърди се, че съгласно формата за кандидатстване ответницата е имала възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението й или да й бъде предоставена такава от дружество, с което кредитодателят има сключен договор. С оглед формата за кандидатстване ответницата е избрала опция да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „К.И.” ООД, с което на основание т. 4 от договора, сключен между страните, се е задължила към ежемесечната й вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга. Сочи се, че ищцовото дружество „К.И.” ООД има сключен договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити 25. 10. 2014 год. с „БИКНЕЛ КОРП” ООД, рег. номер 155538/ 23. 10. 2014 год., съгласно който „БИКНЕЛ КОРП” ООД в качеството на дружество гарант се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени договори за потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл. 1 ал. 2 от сключения договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството гарант сумата, представляваща таксата „гарант” от кредитополучателя. В чл. 1 ал. 3 е предвидено, че дружеството  гарант се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от две години от датата на предсрочната им изискуемост. Твърди се, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения договор, ищцовото дружество „К.И.” ООД е поело задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението – 715.65 лв. е платимо ведно с главницата на 3 месечни вноски със следните падежи: 30.09.2016 год., 30.10.2016 год. и 30.11.2016 год. По първата вноска по кредита за м.09.16г. с падеж 30.09.2016 год. от страна на ответницата е осъществено плащане само на дължимите лихва и такса „Гарант” по месечната вноска, поради което на основание чл.5 от сключения договор, крайният срок за издължаване на кредита е бил удължен с един месец и новият падеж на първата вноска е бил 30.10.2016 год.,  а крайният срок за погасяване на кредита е бил удължен до 30.12.2016 год.

Твърди се, че към дата 01.06.2017 год. ответницата не е погасила нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на  30.10.2016 год., 30.11.2016 год. и 30.12.2016 год. Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с ответницата, посредством изпращане на напомнителни e-mail-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но ответницата не е осъществила никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.

Съгласно чл. 86 от ЗЗД ответницата дължи на ищцовото дружество „К.И.” ООД обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на   33,40 лв.

Ищецът е потърсил начин да защити интересите си, като на 07.06.2017 год. е подал на основание чл. 410 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение като пред РС-Бяла Слатина и е било образувано ч. гр. дело № 716/2017 год., като по същото е била издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че срещу така издадената заповед за изпълнение ответницата е подала възражение в законоустановения срок, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск.

Ответницата в писменият си отговор по чл.131 ГПК депозиран чрез пълномощникът й адв.К.Б. оспорва иска по основание и размер. Оспорва ответницата да е попълвала и подавала заявка с № 60483 с цел получаване на потребителски кредит. Оспорва ответницата да е подписвала какъвто и да е договор за предоставяне на потребителски кредит с ищцовото дружество. Тя никога не е била в договорни отношения с дружеството.

  Направил е доказателствени искания на основание чл.190,ал.1 от ГПК ищцовото дружество да приложи поисканите от ответника писмени документи в оригинал: 1.  Договор за потребителски кредит Екстра № 60483/30.08.2016г.  2. Общите условия на “К.И.” ООД, приложими към Договорите за предоставяне на потребителски кредит, подписани към договора за потребителски кредит Екстра № 60483/30.08.2016г. 

  В условията на евентуалност оспорва, че Г.И. реално е получила от “К.И.” ООД сумата от 500лв. на основание договор за потребителски кредит. Оспорва разписка за извършено плащане № 2000000109855235 от 30.08.2016 год., на която липсват подписи на страните.

 Постъпила е молба вх. №8009/11.12.2017г. от ищцовото дружество, чрез адв. Р.Д. от САК,  с която заявява, че поддържа изцяло депозираната исковата молба на основания подробно изложена в нея.

 С молбата представя оригинал на договор за потребителки кредит без поръчителство № 60483/30.08.2016г. Представя и моли да бъде приет същия на оптичен носител. Представя в оригинал и общи условия приложими на “К.И.” ООД. Във връзка с оспорването от страна на ответника, че е получил лично на каса на партньорски офис на „И.“ АД, процесната сума, преведена от “К.И.” ООД, с основание договор с № 60483/30.08.2016г., моли да се има предвид, че като оператор на парични преводи в „И.“ АД се съхранява оригинала на разписката за получаване на процесната сума. В тази връзка моли на основание чл.192, ал.1 ГПК да се задължи „И.“ АД като неучастващо по делото лице, у който се намира документ да представи оригинал на разписка, с която ответникът е усвоил предоставената сума на 30.08.2016г. в 10:12 часа с основание на превода „договор с № 60483/30.08.2016г.“ за извършване на съдебно графологична експертиза.

          На основание чл.192 от ГПК с вх. № 522/19.01.18г. е постъпило писмо от „И. АД“, с което уведомява, че цитираният номер /2000000109855235/ е всъщност системен код на превода. Заявява, че платежният документ удостоверяващ  получаването на 30.08.2016г. на паричен превод  с наредител „К.И.“ ООД и посочен от него получател Г.Д.И., с ЕГН **********, с основание договор № 60483/30.08.2016г., е разписка № 07000478553868/30.08.2016г., която представя в оригинал.

           По делото са допуснати и изслушани СГЕ и ССчЕ, чиито заключения не са оспорени от страните и са възприето от съда като верни, пълни и обективни. 

 Вещото лице П.П. в с.з. заяви, че поддържам заключението така както е депозирано с една лека корекция на датата по въпрос № 4, че вноската от ответницата е извършена на дата 30.09.2016г., а не на 03.05.2017г. от когато всъщност се използва счетоводния софтуер от ищеца. Това не променя по никакъв начин размера на дължимата сума. Ответницата е направила частично погасяване по процесния договор с една вноска в размер на 73,00 лв., като вноската  е извършена на 30.09.2016г. Това е констатирано, въз основа на подадена счетоводна справка от счетоводството на ищеца.

Сумата е използвана за погасяване на следните задължения по кредита: 15,00 лв. договорна лихва по кредита, 56,88лв. договорна такса Гарант, 1,12 лв.-законна лихва. Вноската и разпределението на плащането са отразени в приложение №1.

Сумата от 500 лв. която е предмет на процесния договор за кредит е преведена от ищеца на ответницата Г.Д.И. на 30.08.2016г. чрез система за електронни плащания ePay.bg Това е станало чрез разписка за извършено плащане № 2000000109855235 от 30.08.2016 год., с наредител ищеца „Кредит Инс“, а получател ответницата Г.Д.И., като в основанието за плащане в документа фигурира процесния договор за кредит и сумата е усвоена чрез разплащателната система EasyPay.

Разпечатката от системата за разплащания, която е приложена по делото от ищеца е направена на дата 28.07.2017г.

Относно редовността на водене счетоводството от ищеца вещото лице е достигнало до извода, че същото е редовно водено, касаещо процесния кредит, но няма как да се произнесе в цялост как е водено счетоводството, тъй като излиза извън предмета на делото.

Посочените в и.м. суми по процесния кредит в това число главница, договорна лихва, законна лихва, такси и разноски са отразени надлежно, като задължения за плащане в счетоводството на ищеца.

Относно общия размер на задължението на ответницата към ищеца, анализиран по отделни пера, експерта посочи, че размерът на задължението на ответницата по процесия кредит възлиза общо на 749 лв., от които 500  лв.  главница, 45 лв.-договрна лихва за периода от 30.08.2016г. до 01.06.2017г., договорна такса „Гарант“ за същия период-170,66 лв. и законна лихва за забава за периода от 30.10.2016г. до 01.06.2017г. – 33,34.

Другото вещо лице по изслушаната СГЕ заяви, че поддържам така изготвеното заключение, според което подписът положен срещу клиент във въпросната разписка от 30.08.2016г. е положен от лицето Г.Д.И..

За извършване на изследването експертът е използвал оригинала на въпросната разписка № 07000478553868/30.08.2016г.

За сравнителен материал, както е посочил в обстоятелствената част на експертизата, е използвал условно свободни образци намиращи се в делото.

Експериментални образци от подписи, снети от лицето от вещото лице на 05.02.2018г., както и свободни образци от подписи на лицето в заявление и заповеди за отпуск представени  от счетоводството на „Папас Мел“-Б.Слатина със съгласието на ответницата Г.И..

В случая представеният от адв.Б. сравнителен материал не е приобщен съгласно изискванията на методиката на графическите изследвания и не е използван при изготвяне на настоящата експертиза.

Предвид изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са по реда на чл.422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК обективно  съединени положителни установителни искови претенции за съществуване и дължимост на вземания с правно основание:обуславящ-чл.79,ал.1 от ЗЗД и  чл.86 ЗЗД. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 716/2017г. по описа на РС-Б.Слатина. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/, респ. неговият частен правоприемник разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по  чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск е основателен.

Вземането на „К.И.” ООД произтича от договор за потребителски кредит без поръчителство „Екстра“ № 60483/30.08.2016 год. Касае се за договор за предоставяне на кредит от разстояние, при който освен общият закон - Закона за задълженията и договорите, намират приложение и три специални закона - Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за електронния документ и електронния подпис. Легалното определение на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от ЗПФУР, според която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца - доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага законът за електронния документ и електронния подпис /ал.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според нормата на чл.3 от Закона за електронния документ и електронния подпис електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ. Процесният договор за потребителски кредит е сключен при спазване на горните изисквания. Същият се предхожда от заявка за кредит, която обективира желанието на ответницата Г.Д.И. за неговото сключване и в която се съдържат личните данни на ответницата-номер и дата на издаване на личната й карта, постоянния и настоящ адрес, номер на личния мобилен телефон, роднина за контакт и друга информация. След одобрение на кандидата за финансова услуга-в случая предоставяне на заем - на ответницата е изпратено на посочения от нея електронна поща електронен формат на договора за паричен заем от разстояние. Същата е потвърдила сключването на договора, като е избрала изпратения от заемодателя линк за потвърждение. Едва тогава с потвърждението от заемателя договорът е сключен и сумата преведена. Сключването е осъществено посредством избиране на изпратена препратка на съответната интернет страница на заемодателя, където заемателят кандидатства за отпускане на заема. Чрез активиране на въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил съгласието си по договора. Изрично в т. 4. 4. от Общите условия е записано,че с  маркирането на полето "Съгласен съм с Общите условия" и натискане на бутон "Потвърди" кандидатът изрично се съгласява с действащите към момента Общи условия. При одобряването на заемателя на електронната поща на същия се изпраща като линк текстът на договора ,в който ясно е отразено, че Общите условия са неделима част от него. В т. 4. 11. конкретно е посочено, че с потвърждението на линка към договора се счита, че между заемателя и дружеството има  сключен договор за потребителски кредит, което пък е предпоставка за превеждане на  съответната заемна сума чрез системата на ePaу. bg в полза на кредитополучателя.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение, произтичащо от сключен договор за кредит. Ищецът „К.И.” ООД е изпълнил основното си задължение по договора и е превел сумата по кредита в размер на    500 лв. на ответницата. От събраните по делото доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната ССчЕ се установи, че ищцовото дружество е превело на ответницата процесната сумата на 30.08.2016г. Безспорно е, а и видно от приложената разписка №  07000478553868/30.08.2016г., че ответницата лично е получила заетата сума на каса на „Изипей“. Това извънсъдебно поведение на ответницата - получаването на определена сума с разписка, в която изрично като основание за превода е отразено „договор за кредит № 60483/30.08.2016 год.“- потвърждава извода за облигационната обвързаност между страните. Безспорно се установи от заключението на вещото лице по допуснатата СГЕ, че подписът положен срещу „Клиент“ в разписка №  07000478553868/30.08.2016г. е положен от ответницата Г.Д.И.. В случая ответницата И. не се е възползвала от  възможността да се откаже от договора, а е усвоила сумата от 500.00 лв., но е и направила частично погасяване на вноска по договора за кредит, като е превела на ищцовото дружество еднократно сумата от 73,00 лв. на 30.09.2016г. съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ, т.е. именно по процесният договор, а не по друг такъв. Следователно кредиторът приема частичното плащане и това не се оспорва от ответницата.

В хода на съдебното дирене ответницата не е представила надлежни писмени доказателства, установяващи погасяването на паричните й задължения по сключения договор за потребителски кредит. Видно от заключението на вещото лице П.П., което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, към настоящия момент задължението  на ответницата Г.Д.И. възлиза на 500 лв. главница, 45 лв. договорна лихва за периода от 30.08.2016г. до 01.06.2017г., 170,66 лв. договорна такса „Гарант“ и 33,40 лв./след закръгляване/ законна лихва за забава за периода от 30.10.2016г. до 01.06.2017г. В този размер предявеният положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените в заповедното производство деловодни разноски, както и  направените в настоящото исково производство такива.

Ищецът претендира разноски в заповедното производство в размер от 25.00 лева внесена държавна такса и 300.00 лв. адвокатско възнаграждение и разноски в исковото производство: 175.00 лв. внесена държавна такса, 300.00 лв. адвокатско възнаграждение, 200.00 лв. внесен депозит за вещо лице по ССчЕ, и 200.00 лв. внесен депозит за вещо лице по СГЕ, съгласно приложените платежни документи.

Пълномощника на ответника е направил  възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по реда на чл.78,ал.5 от ГПК.

Ответницата претендира разноски в заповедното производство в размер на 300.00 лв. адвокатско възнаграждение съгласно чл.38,ал.2 от ЗА, разноски в исковото производство в размер на 300.00 лв. адвокатско възнаграждение съгласно чл.38,ал.2 от ЗА.

С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.

По направеното възражение от ответницата на основание чл.78,ал.5 от ГПК относно редуциране  разноските на ищеца, настоящият съдебен състав намира, същото за неоснователно.

От приложеният с и.м. договор за правна защита и съдействие и пълномощно е видно, че между ищеца и неговият пълномощник е договорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящето гражданско дело  в размер на 300,00 лева  и същото е изплатено изцяло/л.8 от делото/.

Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част при съблюдаване на определения по правилата на чл.36 от ЗА, минимален размер на възнаграждението. Съобразно приетото с т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 6/2012 г., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.     В случая предвид размера на исковата претенция, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 300.00 лв. Претендираното от ищеца заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. не е прекомерно  предвид характера на спора и обема извършена работа, като не са налице основания за неговото намаляване, тъй като заплатеният такъв от 300.00 лв. е в размер на минимално определения в Наредбата.

Претенцията за разноски, включително  и тази по чл. 78, ал. 5 ГПК не е отделен иск, а е акцесорно вземане/искане, което подлежи на присъждане като законна последица от уважаване (отхвърляне) на иска, но не и на отхвърляне, за разлика от исковете, поради което съдът не постановява нарочен отхвърлителен диспозитив по искането на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В случая ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски по настоящото исково производство общата сума от 875.00 лв., от която: 175.00 лв. внесена държавна такса, 300.00 лв. адвокатско възнаграждение, 200.00 лв. внесен депозит за вещо лице по ССчЕ, и 200.00 лв. внесен депозит за вещо лице по СГЕ, както и сторените от ищеца разноските в заповедното производство в размер от 325.00лв., от който държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.

С оглед изхода на делото на ответницата не следва да се присъждат разноски, посочени в списъка по чл.80 от ГПК.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

 

                                                       Р    Е     Ш    И  :

 

 

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Г.Д.И. с ЕГН **********  с постоянен и настоящ адрес ***, ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ на “К.И.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***, представлявано от М.Г.А. - управител, чрез  пълномощника адв.Р.И.Д.,***, със съдебен адрес ***,  сумата от 500,00 лв./Петстотин лева/ главница,  дължима на основание сключен договор за потребителски кредит Екстра № 60483/30.08.2016г., договорна лихва в размер на 45,00 лв./Четиридесет и пет лева/ за периода от 30.08.2016г. до 01.06.2017г., договорна такса „Гарант“ в размер на 170,66 лв./Сто и седемдесет  лева и 66 ст./ за периода от 30.08.2016г. до 01.06.2017г., лихва за забава в размер на 33,40 лв. /Тридесет и три лева и 40 ст./ за периода от 31.10.2016г. до 01.06.2017г., ведно със законната  лихва, върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 07.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 447/07.06.2017г. по ч.гр.д.№ 716/2017г. по описа на РС-Б.Слатина по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г.Д.И.  с ЕГН **********  с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “К.И.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***, представлявано от М.Г.А. - управител, чрез  пълномощника адв.Р.И.Д.,***, със съдебен адрес ***, направените разноски по настоящото исково производство по гр.д.№ 1063/2017г. по описа на БСлРС в размер на 875.00 лв.(Осемстотин седемдесет и пет лева), както и сторените от ищеца разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 716/2017г. по описа на БСлРС в размер на 325.00 лв.(Триста двадесет и пет лева).

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 716/2017г. по описа на РС-Б.Слатина.

                                                                  

 

                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: