Р Е Ш Е Н И Е
№ V-13 16
.04.2020
г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На двадесети януари, две
хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 2030 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№56293/09.12.2019г.
по описа на БРС, подадена от Главна дирекция ,,Пожарна безопасност и защита на
населението“-МВР, адрес: гр.София, ул,,Пиротска“ №171- а, чрез пълномощника
юрисконсулт Т С, с адрес на призоваване: гр.Бургас, ул.,,Александър Велики“ №37
Б, срещу Решение № 3123/20.11.2019г., постановено по гр.д.№6211/2019г. по описа
на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил
Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство
на вътрешните работи да заплати на Е.К.О., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 1750,19 лв главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 257,40 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от него за периода от
01.07.2016г. до 30.06.2019г., 1800 часа нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2019г. до окончателното
плащане, както и сумата от 226,45 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода до 29.07.2019г.
Със същото решение ГД “ПБЗН“ на МВР е осъдена да заплати на
Е.К.О., сумата от 350 лева съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 120
лева – държавна такса и 180 лв.- разноски за експертиза по сметка на Бургаски
районен съд.
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и
необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната
уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от
държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството
на вътрешните работи (ЗМВР).
Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил
субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения била неприложима
към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142,
ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът.
Проследена е нормативната уредба относно вида и условията
за заплащане на възнагражденията на държавните служители в МВР съответно в ЗМВР
от 2006г. и ЗМВР от 2014г., като са изложени доводи, че изброяването на
видовете възнаграждения и по-специално за извънреден труд е изчерпателно. Сочи
се, че приложението на общите правила по ЗДСл /и съответно КТ и актовете по
прилагането им/ е отклонено с чл. 187, ал. 9 от ЗМВР -2014 г., който делегира
на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен
акт. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни
възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които
препращат.
Излага становище, че ЗМВР препраща към КТ само в определени
разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или
извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР
и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на
служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а
специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете
положен нощен труд. Действително за определен период от време, който обаче е
извън процесния, действала Наредба №8121з-407/11.08.2014г., според която се е
извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневен, което било
в несъответствие със ЗМВР, но това било поправено с последващите наредби.
Изложени са доводи, че съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната
продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което
е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно
на коефициент 1, 143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният
нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час
съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи.
Позовава се на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г.,
изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР. Цитира и съдебна
практика. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на който основава решението
си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. От една страна съдът
установява, че е положен нощен труд, в рамките на утвърдени графици за
дежурство, а от друга страна счита, че на ищеца се дължи заплащане за
извънреден труд.
Излагат се възражения, че не е обсъдено и приложеното като
доказателство Писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП, видно от което
превръщането на часовете нощен труд в дневни е с цел увеличено заплащане на
нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Позовава се на съдебна
практика в този смисъл. Представя писмена правна консултация на проф. Васил
Мръчков. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към
дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на
дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и
приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с
неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на
законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната
8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи
на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на
нормативните актове.
Сочи, че мотивът на съда относно поставянето на служителите
в МВР в по-неблагоприятно положение от работещите по трудови правоотношения, е
несъстоятелен.
Твърди, че третият поставен към експертизата въпрос е
неправилно формулиран, тъй като при преизчисляване на часовете положен нощен
труд не се формира извънреден труд, защото същият не е положен извън рамките на
редовното работно време. Сочи, че когато отработените часове не превишават
месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 0,25 лв. за всеки час, а когато отработените часове са повече
от нормата, то те се компенсират с възнаграждение за извънреден труд, т.е. това
са два вида нощен труд – положен по график в рамките на месечната норма и
положен по график над месечната норма. Съществува и полагане на труд по
заповед, при наличие на извънредни ситуации, който се заплаща като извънреден
такъв.
Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен
нощен труд от трите групи – положен по
график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и
положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по
извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като
доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от
положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.
Иска да се отмени обжалваното
решение и да се
отхвърлят
изцяло предявените искове. Евентуално, моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й за периода
от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от
въззиваемия – Е.К.О., чрез адвокат З.Б., с който въззивната жалба се оспорва
изцяло.
Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и
законосъобразен.
Твърди, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане
на труд през нощта, в рамките на процесния период се определят от няколко
наредби. Сочи,
че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-779/29.07.2016г. липсва
изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., според която при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. Подчертава, че липсата на изрични норми в
наредбите, действали по време на процесния период, не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от
служителите на МВР, тъй като в случая е
налице празнота в нормативната уредба, поради което се прилага общата такава. Действително
ЗМВР и ЗДСл
съдържали специални норми и уреждали специфични правоотношения, но не следвало
да се приеме, че тези норми следва да поставят техните адресати в по-неизгодно
положение от правоотношения по КТ.
Сочи, че според първоначалната
редакция на чл.9г от НРВПО, отработените часове от работника в края на
периода, за които е установено сумирано изчисляване на работното време са
повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по
реда на чл.149 КТ без превръщане на нощните часове в дневни. В последствие
думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ са били заличени, от което
следва, че волята на законодателя е да признае за извънреден труд часовете
получени след преобразуване на нощните часове в дневни. Независимо, че горното
изменение на НРВПО било направено по време на процесния период, то през целия
период действало правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ. Цитира и нормата на чл.9,
ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, според която нощните
часове труд също се превръщат в дневни.
Иска от съда атакуваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
По допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от
обжалване на решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и
е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187,
ал.5, т.2 ЗМВР.
Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд
като държавен служител на длъжността „***“ в Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас към Регионална служба за
пожарна безопасност и защита на населението- Бургас, която е на структурно
подчинение към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”
при МВР. Работил на 24- часови смени по определен график /7 или 8 пъти месечно/,
като полагал труд и през нощта. Претендира /след изменение по чл.214 ГПК на
първоначалната си претенция/ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1750,19 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за 257,40 часа извънреден
труд за периода от 1.07.2016 г. до 30.06.2019 г., получени при
преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1.143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане,
както и сумата от 226,45 лв.- лихва за забава върху главницата за периода до
29.07.2019г.
В отговора на исковата молба ответникът
- Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението” - МВР, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените
искове като неоснователни и недоказани по размер. Посочил е, че положеният от ищеца извънреден труд
по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е бил надлежно начислен и и своевременно заплатен по правилата на действалите през процесния период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/
29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г.
на министъра на МВР. Съгласно чл.31,
ал.2 от първата наредба, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по
0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. В следващите наредби липсвала подобна
разпоредба. Нормативната база изчерпателно уреждала основанията и
редът за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в
МВР, не намирала приложение Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, издадена на основание КТ, понеже съгласно §1, т.2 от ЗР на
кодекса същата се прилагала само за работници и служители по трудово
правоотношение /чл.2, ал.2/, какъвто не е бил ищецът през процесния период.
Развити са подробни съображения. Моли същите да бъдат отхвърлени.
Районният съд е приел, че в действалите в част от процесния период наредби
на министъра на МВР
не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен с коефициент 0,143, каквото е съществувало
по Наредба №8121з-407/ 11.08.2014г. /действала само в периода от 29.07.2016г. до
2.08.2016г. поради отмяната на наредбата от 2015г. с решение на ВАС/. Счел е,
че е налице празнота в специалната правна уредба, поради което субсидиарно
приложение намира чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата. Посочил е, че трудовото законодателство дава право на
работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане на нощния труд,
а от друга задължавало работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни
и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато нормата била
надвишена, очевидно се касаело за извънреден труд, който следвало да бъде
компенсиран. Т.е. налице били две
различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения, което било
отчетено и от ответника при издаването на Наредбата и Заповедта от 2014г. от
министъра на вътрешните работи. Съобразно приетото експертно заключение съдът е
счел исковете за основателни и доказани в установения от вещото лице размер,
поради което исковата претенция е уважена в претендирания размер /съобразно
приетото изменение/, ведно с акцесорните претенции за мораторна и законна лихва,
съответно начислени върху главницата за периодите до и след предявяването на
иска.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Ето защо правилността на първоинстанционното решение
се проверява само в рамките на оплакванията на въззивника.
Бургаският
окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество-
правилно.
Както пред първата, така и пред въззивната инстанция
страните не спорят по фактите, изложени в исковата молба, относно
съществуващото между тях служебно правоотношение, заеманата от ищеца длъжност,
организацията и продължителността на работното време на ищеца за процесния
период, както и за това, че на същия е начислявано и заплатено допълнително
възнаграждение за нощен труд- 0,25 лв. на час.
Районният съд е обсъдил всички относими и
допустими доказателства- писмени и съдебно-икономическа експертиза, въз основа
на които е достигнал до правилни изводи относно релевантните за спора факти.
Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят
приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което
настоящият съдебен състав я възприема изцяло и препраща към нея на основание
чл.272 ГПК, поради което не е необходимо същата да се преповтаря в настоящото
решение. Въззивната инстанция споделя
изцяло и правните изводи на първоинстанционния съдебен състав.
Бургаският
окръжен съд намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания.
Съгласно разпоредбата
на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР,
към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за за извънреден труд.
Дефиниция за понятието „извънреден
труд” се съдържа в нормата на чл.143, ал.1 КТ. Това е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Идентична е разпоредбата на чл. 50а, ал.1 от ЗДСл (приета в процесния период - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) - извънреден
е трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за него
работно време, освен в случаите по чл. 50, въз основа на мотивирана писмена
заповед на органа по назначаването. От съществено значение за настоящия казус е ал.2 на чл.50а
от ЗДСл, тъй като ищецът има качеството на държавен служител в системата на
МВР. Според тази норма относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд
се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда.
Според чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР, който е приложимият закон спрямо държавните служители по чл.142, ал.1,
т.1 от ЗМВР, какъвто несъмнено е ищецът /виж чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР/, работата извън
редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Т.е., макар в ЗМВР да липсва
дефиниция за понятието извънреден труд, въз основа на цитираната норма може да
се направи извод, че за държавните служители в МВР, работещи на смени, това е
времето до 70 часа на тримесечие, което надвишава редовното им работно време.
В случая, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
8 часа дневно и
40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие.
При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период- така чл.187,
ал.3 ЗМВР. Използваният от законодателя термин „е
възможно” сочи, че осемте часа нощен труд са максимално допустимите с оглед
продължителността на двадесет и четиричасовото дежурство, но не означава, че
това е нормативно установения размер на нормалната продължителността на нощния
труд на държавните служители от системата на МВР, работещи на смени /още повече
на 8 и 12-часови такива/, тъй като всъщност няма фиксирана нормална
продължителност на нощния труд.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период са действали правилата на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. на министъра на МВР. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл.31, ал.3 от последните три наредби е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.
В тези три наредби обаче липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд през нощта, каквато е била уредбата в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) – чл.31, ал.2 от същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
При съпоставката на нормите, регламентиращи извънредния труд /цитирани по-горе в изложението/, се налага извод, че законодателят се е стремил към идентичност по отношение на основните характеристики на извънредния труд спрямо всички категории работници / служители, както по КТ и по ЗДСл, така и спрямо тези по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР- касае се за труд над установената за работника/ служителя продължителност на работното време (терминология според КТ и ЗДСл), или над редовното работно време до 70 часа на тримесечие (терминология според ЗМВР). От съществено значение е идентичността в заплащането на извънредния труд /когато по ЗМВР той се компенсира в пари/ - така чл.187, т.6 от ЗМВР, чл.150 КТ вр. чл.262, ал.1, т.4 от КТ и чл.50а, ал.2 от ЗДСл.
Дали е превишена установената за съответния служител продължителност на работното време следва да се преценява с оглед установената в съответните закони /подзаконови нормативни актове/ отчетност на работното време за съответната категория лица, изхождайки от нормалната му продължителност, която гарантира както ефективното изпълнение на служебните задължения, така и запазване здравето на работника/ служителя.
Принципът на отчитане на работното време
е обективиран в чл.142, ал.1 и 2 от КТ-
в работни дни - подневно. Според ал.2 от същата норма работодателят може да
установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг
календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В ЗМВР- чл.187,
ал.3, регламентацията е сходна- работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период
/преди изменението от 2016г. периодът е едномесечен/.
Редът и
начинът на отчитане на работното време при сумирано работно време не е
установена в закона /КТ, ЗДСл и ЗМВР/, а се съдържа в съответните подзаконови
нормативни актове- НРВПО /наредбата за работното време, почивките и отпуските/
и НСОРЗ /наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ за
работещите по трудово правоотношение и в наредбите на министъра на МВР,
издадени въз основа на законовата делегация по чл.187, ал.9 ЗМВР за държавните
служители в МВР.
Съгласно чл.9а, ал.4 от НРВПО /в сила от 1.01.2018г./, когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал.3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Съответно чл.9г от НРВПО /в сила от 1.01.2018г./ предвижда отработените часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред инспекцията по труда.
Макар такава препращаща към чл.9, ал.2 от НСОРЗ норма да липсва преди приемането й през 2017г. /т.е. за част от процесния период, преди м.януари 2018г./, доколкото разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е съществувала още от приемането на наредбата през 2007г., няма основание да се изключи нейното приложение при изчисляване на работното време на работниците/ служителите, работещи по трудово правоотношение и преди 2017г., когато същите работят на сумирано работно време, предвид нормата на чл.18, ал.3 от НСОРЗ, която също изисква превръщането на нощните часове в дневни. Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира процесния коефициент 1,143.
Съгласно чл.21, ал.2 от Наредбите на министъра на вътрешните работи, действали през процесния период- Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г., работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява в часове, сумирано за едномесечен / респективно тримесечен/ период. Идентична е разпоредбата и на Наредбата от 2015г., както и чл.18, ал.2 от Наредбата, издадена през 2014г. Чл.31 от наредбите предвижда, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.
Видно е, че в приложимите към казуса Наредби от 2016 и 18г., издадени на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР, липсва норма, аналогична на чл.9а, ал.4 от НРВПО и чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Затова и правния спор по делото се свежда до това дали уредбата по тези наредби на министъра на вътрешните работи изключва приложението на чл.9а, ал.4 от НРВПО и чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен.
Както и по-горе се посочи, в ЗМВР, както и издадените въз основа на него наредби, не е определена нормалната продължителност на нощното работно време на държавните служители в МВР. Това, че според изготвените заповеди и графици на дежурства, държавните служители при МВР, които работят на 12 или 24- часови смени, е следвало да полагат и реално са полагали 8 часа нощен труд не означава, че това е нормалната продължителност на нощния труд. След като в специалния закон за МВР липсва ясна и категорична норма, която да фиксира нормалната продължителност на нощния труд на служителите в МВР, то съгласно чл.46, ал.2 ЗНА за неуредените от него случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт, че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Следователно, разпоредбите на чл.67, ал.3 ЗДСл и чл.50а, ал.2 от ЗДСл, които препращат към уредбата по КТ, респективно- към тази по чл.9, ал.2 от НСОРЗ, за процесния период намират субсидиарно приложение при изчисляване отработеното работно време от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи при сумирано работно време, съответно- и при определяне дали същите са положили извънреден труд за съответния едно /три/- месечен/ период на отчитане.
Въззивната инстанция намира още, че прилагането на коефициент 1,143 не се отнася само до случаите, когато през нощта работникът работи по-малко часове от нормалната продължителност на дневното работно време, а намира приложение и когато продължителността на положения нощен труд надхвърля нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/, тъй като нормата на чл.9а, ал.4 от НРВПО, в последното си изречение, изрично предвижда кои са изключенията от това правило, като понастоящем приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ е изрично уредено в чл.9г от НРВПО. Отново следва да се подчертае, че отчетността на работното време е свързана с нормалната му продължителност, която следва да е установена със закон, тъй като законодателната уредба, в съответствие с международните ангажименти на страната, следва да осигурява както ефективното изпълнение на служебните задължения, така и опазването здравето на работника / служителя. Няма спор, че продължителното полагане на нощен труд оказва неблагоприятно влияние върху здравето на работника/ служителя, поради което и в КТ е законоустановена нормална продължителност на нощния труд от 7 часа. Възприетият в чл.9, ал.2 от НСОРЗ принцип на отчетност на нощния труд чрез приравняването му към дневен с коефициент 1,143 не просто запазва размера на трудовото възнаграждение на работника служителя, полагащ нощен труд, а по мнение на настоящият съдебен състав е израз на разбирането, че 7 часа нощен труд, положен в часовете от 22.00 до 6.00 се равняват като въздействие върху човешкия организъм на 8 часа дневен труд /което рефлектира върху способностите на работника/ служителя да изпълнява с необходимата бързина и качество служебните си задължения/, а това налага и преобразуването на положените часове нощен труд в дневен при смесените смени /когато се полага както дневен, така и нощен труд/, когато работното време се изчислява сумирано. В подкрепа на това е и разпоредбата на чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, съгласно която нощните часове следва да се превръщат в дневни.
По повод оплакването за несъобразяване на писмото от 2011г. на МТСП следва да се посочи, че същото няма задължителен характер. В случая, за част от процесния период е налице и законодателно изменение- чл.9а, ал.4 и чл.9г от НРВПО, което изключва изложената в писмото теза.
Представената от въззивника правна консултация от проф.М също няма задължителен характер за съда, още повече, че от нея не става ясно кои съдебни актове са коментирани в нея, както и дали изложените в тях аргументи са идентични с тези, на които се основават обжалвания и настоящия съдебни актове.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на реално положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. По отношение на размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че за процесния период ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 и приравнен на дневно работно време възлиза на 2057,40 часа, като разликата от 257,40 часа не е отчетена по протоколи за положен труд и стойността им в размер на 1750,19 лв. не е начислена и не е изплатена на ищеца. Ето защо, предявеният иск за главницата се явява основателен и доказан в претендирания размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно с претенцията за законна лихва върху главницата за периода след подаването на исковата молба.
По повод оплакванията в жалбата, че съдът е основал изводите си на манипулирано заключение на експертизата, следва да се отбележи, че въззивникът е имал възможност да постави правилните според него въпроси към експертизата в първата инстанция, но не се е възползвал от тази възможност, а оплакването му за допуснато процесуално нарушение не е подплатено с доказателствено искане пред въззивната инстанция. При това положение, доколкото на основание чл.162 от ГПК за съда съществува задължение при доказан по основание иск и липсващи достатъчно данни за неговия размер, да определи размера по своя преценка, което в случая е сторено.
Неоснователно е евентуалното искане за намаляване на претенцията за главницата с оглед редакцията на чл.9г от НРВПО /ДВ бр.41/2017г. в сила от 1.01.2018г./ за част от процесния период /първите няколко месеца от 2018г./. Доколкото чл.9а, ал.4 от НРВПО няма идентична редакция, мнозинството от настоящия съдебен състав намира, че първоначалната редакция на чл.9г НРВПО касае само отчитането пред Инспекцията по труда на часовете, определени по чл.9б от НРВПО за извънреден труд. Няма съмнение, че отчитането на работното време е неразривно свързано със заплащането на служителя. Отделно от него съществува задължение за отчетност на извънредния труд пред Инспекцията по труда /последното- установено предвид принципната забрана на извънредния труд/. С други думи- за началните месеци на 2018г. на основание чл.9а, ал.4 НРВПО за работодателя съществува задължение да отчита и заплаща на служителя положените часове нощен труд с преобразуването му в дневен с коефициент 1,134, но не и да го отчита като такъв пред Инспекцията по труда.
Предвид горното,
Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за неоснователна, а поради
съвпадане на крайните правни изводи на настоящата инстанция с тези на районния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход
на делото на въззивника не се дължат разноски.
На основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия
разноските за въззивната инстанция в размер на 350 лв., съобразно приложения
договор за правна защита и съдействие. Неоснователно е възражението на
въззивника за прекомерност на възнаграждението, тъй като същото е близко до
минималния размер според Наредба №1/2004г. на ВАдвС и е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3123 от 20.11.2019г. по гр.д.№6211/19г. на РС- Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция
,,Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, адрес: гр.София,
ул,,Пиротска“ №171- а, да заплати на Е.К.О., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 350 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.