РЕШЕНИЕ
№ 911
гр. Пловдив, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20205330110208 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Мого България“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 16-А,
представлявано от ********** И.Г. против Г. Х. К., ЕГН **********, с адрес:
************************ и Й. П. Д., ЕГН **********, с адрес:
************************, с която са предявени установителни искове с правна
квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ и
чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 24.01.2019 г., между Мого България ЕООД,
в качеството му на Лизингодател, от една страна и Г. Х. К. - лизингополучател и Й. П.
Д. – съдлъжник, от друга, бил сключен Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността № **********. В изпълнение на задължението си
лизингодателят придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек
автомобил марка „Bmw”, модел „318“, идентификационен номер на рама **********,
рег. № ********** и предоставил ползването му на лизингополучателя, за което бил
съставен приемо-предавателен протокол от 24.01.2019 г. Първоначалните разходи и
договорената първоначална вноска били прихванати срещу задължението за заплащане
на продажна цена със споразумение за прихващане от 24.01.2019 г. Размерът на
финансирането възлизал на 6750 лева. Всички съществени условия били подробно
1
описани в договора, както и приетите от клиента общи условия и приложенията -
неразделна част от договора. Договорен бил срок от 24 месеца, изтичащ на 20.01.2021
г., както и фиксиран лихвен процент на 41,16%, съответно размер на месечни
анюитетни вноски от 417,26 лева. Лизингополучателят не бил извършвал плащания по
договора. Към 22.03.2019 г. били просрочени първите две вноски от договора.
Лизингополучателят предоставил срок за плащане на задълженията по договора, като
впоследствие договорът бил развален от 26.03.2019 г. Лизингополучателят продължил
да ползва лизинговия актив до 04.04.2019 г., на която дата след връчено изявление от
лизингодателя за разваляне на договора лизинговия актив бил върнат във владение на
собственика - лизингодател. Претендира се незаплатена главница по лизингови вноски
за периода от 20.02.2019 г. до 04.04.2019 г., лихва за периода от 20.02.2019 г. до
04.04.2019 г., неустойка за забавени плащания за периода от 20.02.2019 г. до 04.04.2019
г., както и неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя и
разходи за заплатени данъчни задължения. Срещу ответниците било подадено
заявление чл. 410 от ГПК, по което било издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1780/2020 г., VIII гр.с., като на ищеца било връчено съобщение за предявяване на иск
за установяване на вземанията.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае
за установено в отношенията между страните, че Г. Х. К. и Й. П. Д. дължат при
условията на солидарност на Мого България, следните суми: сумата 473,97 лева -
главница, представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за периода
20.02.2019 г. - 04.04.2019 г.; сумата 539,29 лева - възнаградителна лихва върху
главницата за периода 20.02.2019 г. - 04.04.2019 г.; сумата 2,94 лева - неустойка за
забава за плащане на лизингови вноски, дължима за периода 20.02.2019 г. - 04.04.2019
г.; сумата 1251,78 лева - неустойка за прекратяване на Договора по вина на
Лизингополучателя; сумата 121,86 лева - заплатен данък за 2019 г. по чл. 52 и
следващите от ЗМДТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 17.09.2020 г., до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 1780/2020 г. на ПдРС, VIII гр. с. Моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответниците, чрез процесуалния им представител адв. С.М., с който
се изразява становище за неоснователност на исковете. Възразява за недействителност
на процесния договор за лизинг на осн. чл. 10, ал. 1 от ЗПК - всички елементи на
договора да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малко от
12. На следващо място процесният договор за кредит съдържал информация за
лихвения процент по договора - 41,16%, но не съдържал никаква информация за
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан
2
с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент - нарушено е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.
Отделно от горното в чл. 9 от Договор за лизинг ГПР бил посочен като абсолютна
процесна стойност - 49,34%, като не били посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР - нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК. Твърди се, че от клаузите на процесния договор не ставало ясно как е
формиран посочения в договора ГПР от 49,34 %, т. е. какво друго е включено извън
фиксирания годишен лихвен процент от 41,16%. Ответниците считат, че са нарушени и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК. Възразяват за нарушение на чл. 11,
ал. 2 от ЗПК, като посочват, че на лизингополучателя не са предоставени общи
условия. Позовават се на чл. 23 от ЗПК, като ответниците твърдят, че следва да върнат
единствено падежиралите и непогасени лизингови вноски. Сочат, че уговорката,
определяща годишен лихвен процент от 41,16 % е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави. Освен това въвеждат възражение за нищожност на предвидената в
договора неустоечна клауза. Считат, че клаузата не била уговорена индивидуално
между страните, поради което намирала приложение разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Посочват, че размерът на неустойката от 1251,78 лева е в
размер на три месечни лизингови вноски, като надхвърля и сборът от претендираните
от ищеца суми. Посочва, че липсват доказателства за извършването на разходи за
заплащане на местен данък на процесното МПС. По изложените съображения молят за
отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1780/2020 г. по описа на ПдРС, VІІІ гр. с.,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Срещу Заповед № 1622 от 28.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение, в срок са постъпили възражения от длъжниците. В същите е посочено, че
възразяват срещу дължимостта на следните суми: 539,29 лева – възнаградителна лихва;
1251,78 лева – неустойка за прекратяване на договора и 121,86 лева – данък МПС за
2019 г. Посочено е, че не възразяват, че дължат падежирали и непогасени вноски за
периода 20.02.2019 г. – 04.04.2019 г., но в действителния им размер от 377,83 лева.
По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между страните е бил сключен договор за финансов лизинг №
********* със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от
24.01.2019 г., сключен при Общи условия, по силата на който ищецът, в качеството му
на лизингодател е предоставил на ответника Г.К., в качеството му на
лизингополучател и на ответницата Й.Д., в качеството й на солидарен длъжник, лек
3
автомобил марка и модел БМВ 318d, с идентификационен номер на МПС /VIN/:
****************************, номер на двигателя **********, рег. №
*****************, със задължение на последните да заплащат месечни лизингови
вноски, съобразно приложен към договора погасителен план. Страните уговорили
стойността на лекия автомобил в размер на 7941,18 лева, която се заплащала по
следния начин – 1191,18 лева – първоначална вноска и 6750 лева – главница, дължима
на лизингови вноски за срок от 24 месеца. Предвидена е фиксирана лихва в размер на
3241,08 лева, разпределена в лизинговите вноски. Общата сума, дължима от
лизингополучателя е в размер на 9991,08 лв. Съгласно погасителния план лизинговите
вноски се заплащат ежемесечно на 20-то число на месеца с първа вноска на 20.02.2019
г. и последна вноска на 20.01.2021 г. Към договора е приложен и приемо-предавателен
протокол от 24.01.2019 г., от който се установява, че лизинговата вещ е предадена на
ответниците. Приложено е и пълномощно за застраховане и съгласие за условията за
застраховане на лизинговия актив; Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредити; Споразумение за прихващане; Тарифа към
ОУ, приложими към договори за финансов лизинг, сключвани от „Мого България“
ЕООД; Общи условия към договорите за финансов лизинг, сключвани с физически
лица – потребители. Уведомление, изпратено до ответника Г.К. по имейл, с което
същият е уведомен, че ако не погаси сумата от 395,60 лева, в тридневен срок от
получаване на същото, договорът за финансов лизинг ще се счита за прекратен на
основание чл. 13.5 от ОУ. Представен е и договор за покупко-продажба на МПС №
********** от 24.01.2019 г. и приложен към него приемо-предавателен протокол;
справка за дължимия за 2019 г. данък на МПС в размер на 121,86 лв. и преводно
нареждане от 21.06.2019 г., за сумата от 99733,41 лв., с посочено основание за
плащане: данък МПС 2019 г., транш 1, с получател на превода: Район**********.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по което
вещото лице е установило, че от страна на ответниците не са платени суми в
изпълнение на Договор за финансов лизинг № ********** от 24.01.2019 г.
Договорената и незаплатена част от главницата по договора за периода 20.02.2019 г. –
04.04.2019 г., съгласно приложимия погасителен план, възлиза на сумата от 473,97 лв.;
възнаградителната лихва за периода 20.02.2019 г. – 04.04.2019 г., съгласно приложимия
погасителен план, възлиза на сумата от 539,29 лв.; начислената неустойка за забава по
договора за периода 20.02.2019 г. – 26.03.2019 г., възлиза на 2,18 лв., респ. към
04.04.2019 г., е в размер на 3,02 лв.; начислената неустойка за прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя е в размер на 1251,78 лв., равняваща се на
трикратния размер на договорената месечна вноска /417,26 лв. х 3/. Вещото лице е
посочило, че Данък МПС за 2019 г. за лек автомобил с рег. № **********, марка и
модел БМВ 318D, шаси: **********, в размер на 121,86 лв. е платен на 21.06.2019 г.
Изчислената пропорционална част от Данък МПС за периода 24.01.2019 г. – 26.03.2019
4
г. е в размер на 20,70 лв., а за периода 24.01.2019 г. – 04.04.2019 г., е в размер на 23,70
лв.
По делото е прието и заключение на съдебно-техническа експертиза, по която
вещото лице е установило, че договорът за финансов лизинг е написан със серифен
шрифт, подобен на семейство шрифтове „Таймс Ню Роман“ с големина 11 пункта.
Общите условия към договора за финансов лизинг, са написани със серифен шрифт,
подобен на семейство шрифтове „Таймс Ню Роман“ с големина 10,3 пункта.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
По допустимостта на предявените установителни искове:
Срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1780/2020 г. по
описа на ПдРС, VІІІ гр. с. са постъпили в срок възражения от длъжниците, поради
което и след указания на съда, в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, ищцовото дружество е
предявило настоящите установителни искове по реда на чл. 422 ГПК.
Доколкото в подадените възражения, съответно с вх. № 36698 от 30.06.2020 г.
и с вх. № 36697 от 30.06.2020 г., длъжниците са възразили срещу дължимостта на
следните суми: 539,29 лв. – възнаградителна лихва, 1251,78 лв. – неустойка за
прекратяване на договора и 121,86 лв. – данък МПС за 2019 г., то съдът намира, че
предявените установителни искове за посочените вземания, са допустими.
Допустим е и искът за сумата от 473,97 лева – главница, представляваща
падежирали и непогасени лизингови вноски за периода 20.02.2019 г. – 04.04.2019 г.,
като не се споделя възражението на ответниците обективирано в отговора на исковата
молба за недопустимост на иска над сумата от 377,83 лв. до пълния претендиран
размер, по следните съображения:
Действително в подадените в заповедното производство възражения /вх. №
36698 от 30.06.2020 г. и вх. № 36697 от 30.06.2020 г./, ответниците не възразяват срещу
дължимостта на падежирали и непогасени вноски за периода 20.02.2019 г. – 04.04.2019
г., в размер от 377,83 лв. Ищецът твърди, обаче, че за процесния период 20.02.2019 г. –
04.04.2019 г. , се дължи главница от 473,97 лв., т.е. налице е между страните спор
относно размера на претенцията за претендирания период. Ето защо и доколкото по
заповедното дело е налице възражение в тази насока, то съдът намира, че ищецът има
правен интерес от предявяване на иска за установяване дължимостта на сумата, която
претендира като главница за процесния период. Следва да се посочи, че по принцип, за
да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва
претендираното от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В този
смисъл, съдът намира предявения иск за допустим.
По отношение на иска за сумата от 2,94 лв. – неустойка за забава за плащане
5
на лизингови вноски, дължима за периода 20.02.2019 г. – 04.04.2019 г., доколкото в
подадените възражения по заповедното производство, липсва изразено от длъжниците
възражение срещу дължимостта на сумата, то и в тази част заповедта за изпълнение е
влязла в законна сила, като предявеният иск се явява недопустим, поради което и
производството по настоящото делото в тази част ще бъде прекратено.
Заповедта за изпълнение относно недопустимата претенция за сумата от 2,94
лв., не следва да се обезсилва. Доколкото срещу издадената заповед за изпълнение в
тази част не са подадени възражения, то и за ищеца не е налице правен интерес от
завеждане на иска, като действието на заповедта се е проявило и същата е влязла в
сила. Обстоятелството, че в случая не са налице предпоставките за обезсилване на
заповедта се извлича от т. 13 и т. 10а от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
По основателността на предявените искове:
По делото няма спор, а и от приетите писмени доказателства се установи, че
между страните е сключен договор за финансов лизинг № ******** със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 24.01.2019 г., при Общи
условия, по силата на който на ответниците е предоставен, лек автомобил марка и
модел БМВ 318d, с идентификационен номер на МПС /VIN/: **********, номер на
двигателя **********, рег. № **********. От приложения по делото приемо-
предавателен протокол, безспорно се установи, че лизинговата вещ е предадена на
ответниците на същата дата, като за последните е възникнало задължението да
заплащат посочените в погасителния план лизингови вноски. Установи се, че поради
неплащане на дължимите лизинговите вноски, на основание чл. 13.5 от Общите
условия към договора за лизинг, ищцовото дружество е прекратило договора, считано
от 26.03.2019 г.
По отношение на договора за лизинг, сключен с ответниците, в качеството им
на физически лица /по делото не се твърди или доказва автомобилът да е бил
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, или във връзка
с упражняване на търговска или професионална дейност от лизингополучателя и
съдлъжника,то последните имат качеството „потребител“ по смисъла на общата
разпоредба на параграф 13, т. 1 от ЗЗП/, съдът намира, да е приложим Закона за
потребителския кредит, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК, предвид което
същият следва да съдържа реквизитите, предвидени в този закон.
С отговора на исковата молба е наведено възражение за недействителност на
процесния договор за финансов лизинг и приложените към него Общи условия, поради
изготвянето им с шрифт, по-малък от 12.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
6
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12 пункта, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. В случая от заключението на съдебно-техническата експертиза,
което съдът възприема изцяло, като компетентно и обективно дадено, неоспорено от
страните, се установява, че договорът е написан със серифен шрифт serif font, подобен
на семейство шрифтове Times New Roman, с големина 11 пункта, а Общите условия
към него са написани със серифен шрифт serif font, подобен на семейство шрифтове
Times New Roman, с големина 10,3 пункта, т.е. налице е нарушение на разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 ЗПК, съгласно която всички елементи на договора следва да бъдат
представени с шрифт, не по-малък от 12. Следва да се посочи, че законът въвежда
изрични изисквания за формата и съдържанието на конкретния вид договор и обвързва
нарушаването им с недвусмислени правни последици, които не подлежат на тълкуване.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална
недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
С оглед изложеното, съдът намира, че договорът за финансов лизинг е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК и като такъв не е в състояние да породи
присъщите за този тип сделки правни последици.
Поради извода за неоснователност на предявените установителни искове на
соченото основание, безпредметно е обсъждането на останалите възражения на
ответника за недължимост на процесните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но не
дължи лихви, неустойки, такси или други разходи по кредита. Предвид изложеното,
ищцовото дружество може да претендира от ответниците връщане само на
претендираната главница по кредита. Същата, съгласно приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
компетентно изготвено, от лице с необходимата квалификация, отговарящо пълно и
ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните, възлиза на сумата от 473,97
лева – неплатени лизингови вноски, по процесния договор, дължими за периода
20.02.2019 г. – 04.04.2019 г., формирана както следва: първа вноска, с падеж:
20.02.2019 г. – главница в размер на 185,73 лева; втора вноска, с падеж: 20.03.2019 г. –
главница в размер на 192,10 лева и част от трета вноска, с падеж: 04.04.2019 г. – в
размер на 96,14 лева, като в заключението е отразено, че дължимата сума за главница
по третата вноска е изчислена пропорционално за периода от 21.03.2019 г. до
04.04.2019 г.
7
Липсват доказателства, при лежаща върху ответниците доказателствена
тежест, съгласно правилата за разпределението й в гражданския процес, на ищеца да е
изплатена посочената сума, поради което и съдът намира за доказан иска за
установяване дължимостта на главница, дължима по договор за финансов лизинг от
24.01.2019 г., в размер на сумата от 473,97 лева, представляваща сбор от неплатени
лизингови вноски за периода от 20.02.2019 г. до 04.04.2019 г. – датата на която
лизинговият актив е върнат на собственика – лизингодател /по което обстоятелство
между страните няма спор, а и в отговора на исковата молба, изрично се сочи, че
договорът за лизинг е бил прекратен, считано от 04.04.2019 г. – л. 77, предпоследен
абзац/. С оглед изложеното, основателна се явява и претенцията за заплащане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 04.02.2020 г. до окончателното плащане на вземането, като законна последица
от уважаване на иска за главница.
Предявените установителни искове за сумата от 539,29 лева - възнаградителна
лихва върху главницата за периода 20.02.2019 г. - 04.04.2019 г.; сумата от 1251,78 лева
- неустойка за прекратяване на Договора по вина на Лизингополучателя, както и за
сумата от 121,86 лева – платен данък за 2019 г. по чл. 52 и следващите от ЗМДТ, следва
да бъдат отхвърлени – като неоснователни, тъй като същите не са дължими от
потребителите, съгласно посочената по-горе разпоредба на чл. 23 ЗПК.
По отговорността за разноски:
При този резултат и двете страни имат право на деловодни разноски на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът претендира и е представил доказателства за направени разноски в
заповедното производство в размер от 47,80 лв. – държавна такса. В исковото
производство ищецът претендира разноски в размер от 152,39 лв. – държавна такса,
150 лв. – депозит за вещо лице, като се претендира и заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и
настоящото дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37
от ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се
дължи такова от 360 лева за настоящото производство, предвид конкретната
фактическа и правна сложност на делото и 50 лева за заповедното. В полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената
част на исковете в размер на 19,40 лева. В исковото производство съразмерно на
уважената част от исковата претенция следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 131,37 лева – разноски. Общият размер на разноските е 150,77 лева.
Ответниците, също претендират разноски. Направено е съответно искане,
представен е списък по чл. 80 ГПК, касаещ сумата от 120 лева – платена държавна
такса за образуване на делото и адвокатско възнаграждение в размер на по 1500 лева за
8
всеки от ответниците, претендирано на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени
лица. В представените ДПЗС е постигнато съгласие, адвокатската защита да бъде
оказана безплатно. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер, с оглед заявената искова претенция /включително и за
частта от 2,94 лв., за която производството по делото ще бъде прекратено/ и чл. 7, ал. 2,
т. 2 НМРАВ възлиза на 397,29 лева за всеки от ответниците, като по съразмерност
ищецът ще следва да заплати лично на пълномощника – адв. С.М. сумата от по 318,50
лева, за процесуалното представителство на всеки от ответниците. Следва да се
посочи, че сочената в списъка норма на чл. 2, ал. 5 НМРАВ е неприложима – искове по
чл. 75, 76 и 108 ЗС не са предявени. Ето защо, дължимият хонорар е в посочения
размер. В полза на ответниците следва да се присъдят разноски за настоящото
производство, съразмерно на отхвърлената част на исковете, вкл. и прекратената част,
в размер на сумата от 96,20 лева – депозит за вещо лице по допуснатата СТЕ.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 49231/17.08.2020 г., в частта относно исковата
претенция за признаване на установено в отношенията между страните, че Г. Х. К.,
ЕГН **********, с адрес: ************************ и Й. П. Д., ЕГН **********, с
адрес: ************************, дължат на „Мого България“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 16-А,
представлявано от ********** И.Г., сумата от 2,94 лева /два лева и деветдесет и
четири стотинки/ – неустойка за забава за плащане на лизингови вноски, дължима за
периода 20.02.2019 г. – 04.04.2019 г., по Договор за финансов лизинг № **********
със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 24.01.2019
г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 1622 от 28.02.2020 г. по ч. гр. д. № 1780/2020 г. по описа на ПдРС, VІІІ гр. с.,
като недопустим при липса на правен интерес и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
д. № 10208/2020 г. по описа на ПдРС, ІІ гр. с. в тази му част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. Х. К.,
ЕГН **********, с адрес: ************************ и Й. П. Д., ЕГН **********, с
адрес: ************************ ДЪЛЖАТ на „Мого България“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №
16-А, представлявано от ********** И.Г., СУМАТА от 473,97 лева /четиристотин
седемдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/ - главница, дължима по Договор
9
за финансов лизинг № ********** със задължително придобиване на собствеността
върху лизинговия актив от 24.01.2019 г. , представляваща падежирали и непогасени
лизингови вноски за периода 20.02.2019 г. - 04.04.2019 г. , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
04.02.2020 г., до окончателното й изплащане, за която сума в полза на „Мого
България“ ООД, ЕИК *********, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1622 от 28.02.2020 г. по ч. гр. д. № 1780/2020 г. на ПдРС,
VIII гр. с.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Мого България“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №
16-А, представлявано от ********** И.Г. против Г. Х. К., ЕГН **********, с адрес:
************************ и Й. П. Д., ЕГН **********, с адрес:
************************, установителни искове за признаване за установено спрямо
ответниците, че дължат на ищеца следните суми: 539,29 лева /петстотин тридесет и
девет лева и двадесет и девет стотинки/ - възнаградителна лихва върху главницата за
периода 20.02.2019 г. - 04.04.2019 г.; 1251,78 лева /хиляда двеста петдесет и един лева
и седемдесет и осем стотинки/ - неустойка за прекратяване на Договора по вина на
Лизингополучателя; 121,86 лева /сто двадесет и един лева и осемдесет и шест
стотинки/ - заплатен данък за 2019 г. по чл. 52 и следващите от ЗМДТ, дължими по
Договор за финансов лизинг № ********** със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив от 24.01.2019 г., за които суми в полза на „Мого
България“ ООД, ЕИК *********, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1622 от 28.02.2020 г. по ч. гр. д. № 1780/2020 г. на ПдРС,
VIII гр. с.
ОСЪЖДА Г. Х. К., ЕГН **********, с адрес: ************************ и Й.
П. Д., ЕГН **********, с адрес: ************************ ДА ЗАПЛАТЯТ на
„Мого България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Г. М. Димитров“ № 16-А, представлявано от ********** И.Г., СУМАТА
от общо 19,40 лева /деветнадесет лева и четиридесет стотинки/ – разноски по
съразмерност в заповедното производство по ч. гр. д. № 1780/2020 г. по описа на ПдРС,
VІІІ гр. състав, както и СУМАТА от общо 131,37 лева /сто тридесет и един лева и
тридесет и седем стотинки/ – разноски по съразмерност за производството по гр. д. №
10208/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ граждански състав.
ОСЪЖДА „Мого България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 16-А, представлявано от **********
И.Г., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. П. М., вписан в АК
– Пловдив, с личен № **********, със съдебен адрес: ************************,
****, СУМАТА от 318,50 лева /триста и осемнадесет лева и петдесет стотинки/ -
10
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника Г. Х. К. ,
ЕГН ********** в производството по настоящото гр. д. № 10208/2020 г. на ПдРС, ІІ
граждански състав.
ОСЪЖДА „Мого България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 16-А, представлявано от **********
И.Г., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. П. М., вписан в АК
– Пловдив, с личен № **********, със съдебен адрес: ************************,
****, СУМАТА от 318,50 лева /триста и осемнадесет лева и петдесет стотинки/ -
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника Й. П. Д.,
ЕГН ********** в производството по настоящото гр. д. № 10208/2020 г. на ПдРС, ІІ
граждански състав.
ОСЪЖДА „Мого България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 16-А, представлявано от **********
И.Г. да заплати на Г. Х. К., ЕГН **********, с адрес: ************************ и Й.
П. Д., ЕГН **********, с адрес: ************************ сумата от 96,20 лева,
представляваща направени разноски за депозит за вещо лице по допуснатата СТЕ,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението в частта, в която производството по делото е прекратено, има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд –
Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата си част
решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
11