№ 616
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20211100510114 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. В. Р., подадена чрез назначения й по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв.Л.М., срещу решението, постановено по гр.д. №
16919/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 91 състав, в частта, в която въззивницата е осъдена да заплаща
месечни издръжки на детето си С.Г. С. над 84 лева до присъдените 162.50 лева, от влизане
на решението в сила, както и в частта му , в която е осъдена да заплати държавна такса
върху издръжката за сумата над 84 лева. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната
част е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да
се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се отхвърлят
предявените искове за издръжка за посочените суми.
Въззиваемата страна не взема становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:
С решението от 21.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 16919/2019 г. на СРС, III ГО, 91
1
състав, са изменени родителските права и мерките относно тяхното упражняване по
отношение на детето С.Г. С., роден на **** г., определени с решение от 17.05.2013 г. по
гр.д. № 2531/2013 г. по описа на Софийския районен съд, 113 състав, влязло в сила на
17.05.2013 г., както следва: родителските права над детето Светослав са предоставени за
упражняване на бащата Г. С.С., при когото е определено местоживеенето на детето, с право
на майката Г. В. Р. да вижда детето всяка трета неделя от месеца за времето от 10.00 часа до
17.00 часа, без преспиване и десет дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на
бащата. Първоинстанционният съд е осъдил майката да заплаща на детето си месечна
издръжка от 162.50 лева, считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва
за забава, до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката,
прекратил е, присъдената с решението от 17.05.2013 г. по гр.д. № 2531/2013 г. на СРС, 113
състав, месечна издръжка от 100 лева, дължима от бащата на детето Светослав, осъдил е Г.
В. Р. да заплати на СРС държавна такса от 234 лева върху издръжката на детето и е
допуснал предварително изпълнение на решението, в частта за издръжката.
Решението по гр.д. № 16919/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 91 състав, не е обжалвано в
частта, в която съдът е изменени родителските права и мерките относно тяхното
упражняване по отношение на детето С.Г. С., както и в частта за присъдената издръжка до
84 лева, респ. в тези съответни части първоинстанционното решение е влязло в сила.
С определение № 2916/04.10.2021 г., постановено по В.ч.гр.д.№ 10732/2021 г. е
оставена без уважение частната жалба, съдържаща се във въззивната жалба, подадена от
особения представител на Г. В. Р. –адв.Л.М. срещу решението от 21.01.2021 г., постановено
по гр.д.№ 16919/2019 г. на СРС, III ГО, 91 състав, в частта, с която на основание чл.242, ал.1
ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Определението е влязло в сила на 04.10.2021 г.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Наведени са доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил материалните
възможности и здравословното състояние на въззивницата да заплаща присъдената
издръжка, както и че при постановяване на решението си съдът не е взел под внимание
материалните възможности и физическите способности на бащата, която трябвало да
участва наравно с майката в удовлетворяване на нуждите от издръжка на детето на страните.
Наведените доводи са неоснователни.
Настоящият съдебен състав напълно споделя установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Първостепенният съд е
изложил подробни мотиви, в които е анализирал събраните доказателства и е посочил защо
издръжката е определена на база предвидения от закона минимум на гарантиран доход по
трудово правоотношение. Съобразени са и възрастта и обичаните нужди на детето.
2
Решението в обжалваната част е постановено при правилно прилагане на
материалния закон към установените по делото факти и в съответствие със задължителната
съдебна практика установена с Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС.
Като допълнение към мотивите на районния съд следва да се посочи, че според
задължителна съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка,
се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния
случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
здравословно състояние, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от
тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето. Тези принципи, установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК
не са нарушени от съда с обжалваното решение.
Задължението на родителя да дава издръжка на ненавършило пълнолетие свое дете е
абсолютно, с оглед задължението на родителя да дава издръжка, независимо от това дали
децата са трудоспособни, имат доходи и имущества, респ. дали децата са настанени или не,
извън семейството (чл.143, ал.3 от СК); задължението за издръжка, обаче не е независимо от
реалните възможности на дължащия издръжката. В случая, майката е с трайно намалена
работоспособност и няма задължения за издръжка към други ненавършили пълнолетие
деца. Наистина, доходите на майката останаха неустановени по делото, но това не е
основание за определяне на издръжката под установения в закона минимален размер, тъй
като не се освобождават от задължението за издръжката на ненавършили пълнолетие деца
родителите, които са с намалена трудоспособност и сами се издържат от пенсия (т.12 от
Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС), като именно заради намалената
работоспособност на майката и липсата на установени доходи и имущество на последната
издръжката следва да бъде в законоустановения минимален размер. Видно от представеното
пред първата инстанция ЕР на ТЕЛК, майката е била с призната 60% трайно намалена
работоспособност, но въпреки това може да реализира доходи от трудово или приравнено
на него правоотношение, както за собствената й необходима издръжка, така и за издръжката
на непълнолетното й дете Светослав, при спазване на противопоказните условия на труд –
значително нервно психическо натоварване, работа на височина, нощен труд. От друга
страна, следва да се отбележи, че усилията, които полага бащата във връзка с оглеждането
на детето се вземат предвид при определяне размера на издръжката - т. 7 на Постановление
№ 5/1970 г. на Пленума на ВС. С обжалваното решение съдът е зачел нуждите на детето,
възможностите и здравословното състояние на майката, както и грижите на бащата в
отглеждането и възпитанието на детето.
Правилно първоинстанционният съд е определил и размера на дължимата държавна
такса върху присъдената месечна издръжка в размер на 234 лева, платима по сметка на СРС
( чл.69, ал.1, т.7 от ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата за държавните каси, които се събират от
съдилищата по ГПК).
3
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваните му части като
правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
Претенция за разноски не е заявена, поради което съдът не се произнася по този
въпрос с решението си.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 16919/2019 г. по описа на Софийския
районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 91 състав, в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4