№ 5221
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110143944 по описа за 2021 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
П.Л.К. е предявил срещу ЗАД „А.Б.“ АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 15000
лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания от получени
травматични увреждания – травми в областта на шията със засягане на нервни коренчета,
довели до функционално увреждане на инервацията на лява ръка, главоболие и гадене,
претърпени от ищеца при ПТП, настъпило на 28.06.2020г., по пътя от гр. Поморие към гр.
Бургас, на 9-ти километър 239.00+, по вина на водача на лек автомобил „Б**“, с рег. № *
ХС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е
ответникът, ведно със законната лихва от 28.06.2020г. до окончателното плащане на
вземането, за сумата от 1000 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за медицински прегледи, изследвания, рехабилитация и медикаменти и за сумата от
540 лева – непогасен остатък от обезщетение за щети върху собствен на ищеца л.а. „Ш.Б.“
№ СА * СС, увреден при произшествието.
Ищецът твърди, че на 28.06.2020г. по пътя от гр. Поморие до гр. Бургас 9-ти
километър 239.00+ при управление на собствения му л.а. „Ш.Б.“ № СА * СС претърпял
пътнотранспортно произшествие. Инцидентът настъпил, докато управляваният от ищеца
автомобил бил спрял за изчакване на колона от автомобили. В този момент бил ударен от
движещия се зад него водач на л.а. „Б**“, с рег. № * ХС, който не спазил необходимата
дистанция. Към датата на произшествието застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на виновния водач бил ответникът. Вследствие на
произшествието ищецът получил увреждане на шията със засягане на нервните коренчета.
Появилите се непосредствено след инцидента болки в шията и главата били периодични, но
на моменти много силни. Често не можел да спи и дори болкоуспокояващите не помагали за
отшумяване на болката. В причинна връзка с инцидента ищецът получил увреждане на
инервацията на лявата ръка. Изпитвал главоболие, гадене, повръщане и виене на свят
(последното пояснено в първото по делото съдебно заседaние съгласно чл.143, ал.2 ГПК). За
причинените неимуществени вреди вследствие на процесното събитие претендира
1
обезщетение в размер на 15000 лева. Във връзка с процесните увреждания ищецът направил
разходи в размер на 390 лева – за ЯМР и прегледи при невролог от 15.07.2020г., и в размер
на 610 лева – за рехабилитация и медикаменти за времето от 28.06.2020г. до 09.02.2021г.
(завеждане на исковата молба). Вследствие на произшествието настъпили щети по
управлявания от ищеца автомобил, негова собственост, на стойност от 3320 лева, като за
тези вреди ответникът платил обезщетение в размер на 2280 лева. При това ищецът
претендира невъзстановената разлика от 540 лева за щетите върху автомобила.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявения иск. Не оспорва настъпването на процесното ПТП, както и факта на
доброволно изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 2774,22 лева за щети
върху л.а. „Ш.Б.“ № СА * СС. С изплатеното обезщетение били репарирани в пълен обем
вредите, причинени от произшествието. Оспорва от събитието да са причинени други вреди
на ищеца. Претенцията за непогасен остатък от стойността на ремонта на автомобила
оспорва с възражение, че не отговаря на средно – пазарната стойност, необходима за
възстановяване на автомобила. По отношение на претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди оспорва наличието на пряка причинно - следствена връзка между
настъпилото пътнотранспортно произшествие и твърдените увреждания. От изготвения
констативен протокол за ПТП № 1739289 от 28.06.2020г. било видно, че от произшествието
са настъпили единствено имуществени вреди. Представените медицински документи били
съставени повече от две седмици след настъпване на инцидента. Оспорва твърдението, че
увреждането на шийните коренчета е вследствие на травма, получена при процесното
събитие. В представеното от ищеца ЯМР изследване на шийния отдел на гръбначния стълб
били налице данни за дискова херния и гръбначно изкривяване. Оспорва като завишен
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди с довод, че не отговаря на
критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Оспорва претендираните имуществени
вреди - разходи за лечение и изследвания, да са в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП, както и че същите да са били необходими, тяхната стойност и действителното им
заплащане. Релевира възражение, че с неизвършване на рехабилитация, физиотерапия и
други процедури, които са били необходими за възстановяването му, ищецът е допринесъл
за влошаване на здравословното си състояние, за периода на възстановяване и настъпилите
последици в здравословен план (видно от уточнение в първото съдебно заседание). Относно
претенцията за законна лихва излага, че същата е дължима не от датата на увреждането, а от
датата на предявяване на претенцията към застрахователя, за което ищецът не сочел
доказателства.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди
в претендирания обем, които са причинени от противоправно поведение на водач на МПС,
чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е
ответникът.
Безспорно е по делото, че на 28.06.2020г. по пътя от гр. Поморие до гр. Бургас при
управление на собствения си л.а. „Ш.Б.“ № СА * СС ищецът е претърпял пътнотранспорно
произшествие. Събитието е настъпило, докато управляваният от ищеца автомобил е бил
спрял на 9-ти километър 239.00+ за изчакване на колона от автомобили, и бил ударен от
движещия се зад него водач на л.а. „Б**“, с рег. № * ХС, като от инерцията на удара
управляваният от ищеца автомобил се придвижил напред и ударил предностоящия
автомобил. Механизъмът на произшествието не се оспорва и се установява от приетия като
доказателство протокол за ПТП № 1739280 от 28.06.2020г. (л.8 от делото) при липса на
оспорване на отразените в него причини за инцидента. Безспорно е също така, че към датата
на произшествието застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на виновния водач на
2
л.а. „Б**“, с рег. № * ХС е ответникът.
За установяване на твърдените от ищеца телесни увреждания вследствие на
произшествието по делото са изслушани заключения по първоначална и допълнителна
съдебно – медицинска експертиза. Съдът кредитира и двете заключения, като между
изводите на вещите лица, изготвили отделните заключения – д- р Николова и д- р О., няма
съществени противоречия. Съгласно приетите заключения при механизма на процесното
пътнотранспортно произшествие (удар от движещ се зад управлявания от ищеца автомобил)
ищецът е получил т.н. „камшичен удар“ - при инерционно движение на горната част на
тялото напред и после назад, като в шията се реализира рязко флексионно – екстензионно
движение и главата се удря обратно при връщането й в облегалката (т.1 от основното
заключение и т.2 от въпросите на ищеца по допълнителното заключение). При снети
анамнестични данни след личен преглед на ищеца вещите лице са констатирали, че той
съобщава за получени след произшествието болки в областта на врата с изтръпване на
пръстите на лявата ръка, предимно в показалеца, за гадене, главоболие и безсъние.
Безспорно от заключенията по СМЕ (основно и допълнително) се установява, че при
извършените изследвания в периода 23.07.2020г. – 27.07.2020г. (магнитно – резонансна
томография на шиен отдел на гръбначния стълб и електромиография) при ищеца е
установена остеохондроза и дископатия, дискова протрузия и коренчова увреда. Вещото
лице по допълнителното заключение посочва, че при настъпилия „камшичен удар“ могат да
се получат увреждания на гръбначно – мозъчни коренчета, които са подложени на
механичен натиск и опън (т.2 от въпросите на ищеца). Вещото лице при изслушване на
основното заключение (в открито съдебно заседание от 15.12.2021г. – л.51, гръб) посочва, че
при изследванията е установена дискова протрузия, която е начало на дисковата херния,
като вследствие могат да се увредят нервните коренчета и да дадат симптоматика. Дисковата
протрузия е можело да бъде получена в момента на процесното произшествие или да е била
налична и преди това. Посочва още, че дегенеративни промени може да протичат и
безсимптомно, но при физически натиск да се прояви симптоматиката. Уточнява още, че
следва да има механична травма, за да се проявят оплакванията, като не е достатъчно да има
единствено шипове. Тези изводи се потвърждават и вещото лице, работило по
допълнителната експертиза - д – р О., според която дегенеративните промени имат значение
за поддържане, утежняване и хронифициране на болковия синдром. В допълнителното
заключение е посочено, че изтръпването на ръцете и болките във врата са характерни за
дегенеративните промени, вкл. шипове (спондилоза). Наличието на шипове или други
дегенеративни промени в гръбнака не винаги кореспондира с клинична симптоматика, като
много често тези уреждания съществуват безсимптомно (т.3 и т.4 от отговори на въпроси на
ответника по допълнителното заключение). Вещите лица и по двете експертизи посочват, че
липсват данни за давността на дегенеративните промени, както и че по анамнестични данни
оплаквания за болки във врата и изтръпване на лявата ръка са се появили едва след
процесната травма. При изслушване на допълнителното заключение вещото лице посочва,
че дегенеративните промени причиняват компримиране на нервни коренчета, т.е.
притискане на нервното коренче, стесняване на канала, където се намира гръбначния мозък
и излизат коренчетата на нервите и водят до това притискане. Притискането причинява
болката, която ищецът изпитва в ръцете – схващане и слаба чувствителност. В клиничната
картина няма специфична разлика дали оплакванията са в резултат от шипове или от
травмата (видно от посоченото от вещото лице по допълнителната СМЕ в открито съдебно
заседание). Вещите лица по двете заключения са направили извода, че съобщените от ищеца
оплаквания могат логично да бъдат свързани с процесното ПТП.
Съгласно основното заключение по СМЕ получените увреждания представляват
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Периодът на лечение на
уврежданията в шийната област е продължил около 3 месеца, като интензитетът на болката
намалява с медикаментозно лечение. Такъв тип болка е с рецидивиращ характер, която се
3
обостря при физическо натоварване и принудителна поза. Дегенеративните промени са с
рецидивиращ характер на болката, като болката може да се засили и от влошаване на
временто или от физическо усилие. Вещото лице посочва, че болката може да се прояви в
различен период от време след удара, като е възможно и оплакванията да се проявят по –
късно. За възстановяването на ищеца е препоръчан щадящ двигателен режим – да не вдига
тежко, покой около две седмици. Ищецът е приемал витамини, предписана е
противоболкова терапия.
За причинените болки и страдания вследствие на процесното произшествие сведения
дава разпитаната като свидетел Н.К. която посочва, че повече от 20 години поддържа
приятелски отношения с ищеца. Той й съобщил, че след пътен инцидент на 28.06.2020г. е
получил силни болки в главата, шията и врата. В лявата ръка била нарушена инервацията на
пръстите. След инцидента непосредствено след връщането му в гр. София ищецът бил
прегледан, като по – късно е получил силни болки и бил препратен към невролог и за
рентгеново изследване. Тя посочва, че след инцидента животът на ищеца бил драстично
променен. Преди това ищецът активно се е занимавал със спорт, завършил е ВИФ, бил е
шампион маратонец в България и в Европа. Преди инцидента с брат му за гледали пчели,
зеленчуци, кокошки, плодове, но след процесното събитие физическото му състояние не
позволявало да се занимава с посочените дейности. След произшествието той имал болки в
главата, шията, лявата ръка, които се появявали и до днес. След събитието животът на
ищеца драстично се е променил, не можел вече да работи, да спортува, да помага на
приятелите си.
Събрани са и показания чрез разпита на свидетеля А.П., който съобщава, че преди
инцидента ищецът и брат му му гостували в гр. Поморие, като произшествието настъпило
по пътя им на връщане в гр. София. След като научил за инцидента, свидетелят посетил
местопроизшествието с личния си автомобил. След това ищецът и неговия брат са
пренощували в къщата на свидетеля в гр. Поморие. На следващия ден ищецът се е оплакал
от болки във врата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите К. и П. защото същите са
последователни, логични и съответни на останалите събрани доказателства по делото.
От така обсъдените по – горе доказателства съдът приема, че вследствие на
процесния инцидент ищецът е получил увреждане на нервните коренчета, довели до силни
болки във врата, главоболие, гадене и нарушаване на инервацията на лявата ръка. Това
следва от констатациите на вещите лица, че от получения при процесното ПТП „камшичен“
удар е възможно да се получат оплаквания като процесните, вкл. е възможно и установената
дискова протрузия да е в резултат именно на травмата. По делото няма категорични
доказателства за това от кога датират установените дегенеративни промени, констатирани
при направените след събитието изследвания. По – важното в случая обаче е, че дори и
дисковата протрузия да е била налична преди процесното събитието, нейната болкова
симптоматика се е проявила едва след механичния удар в областта на шията при
настъпилото ПТП. Последният извод се налага, тъй като по делото не се установява (при
доказателствена тежест на ответника, който извлича благоприятни за себе си правни
последици) преди процесното събитие ищецът да е имал оплаквания от типа на тези, за
които претендира обезщетение в настоящото производство. За причинната връзка на
оплакванията с процесния инцидент релевантни са и констатациите на вещите лица, че
снетите при анамнезата от ищеца оплаквания (за които съобщават свидетелите К. и П.) на
фона на установената клинична картина, отговарят да са вследствие от процесния
„камшичен“ удар, получен при процесното произшествие. По възражението, че липсват
доказателства за мекотъканни увреди, следва да се посочи, че приетите като доказателства
медицинските документи, са съставени около 3 – 4 седмици след събитието. Вещото лице д
– р О. съобщава, че дори и при произшествието да са били получени мекотъканните увреди,
4
предвид изтеклия период от време от датата на произшествието до датата на медицинските
изследвания същите са били резорбирани, което е и причината да не бъдат отразени в
медицинската документация.
От горното следва, че е доказана причинно – следствената връзка между процесното
събитие и установените у ищеца болки и страдания, за които се претендира обезщетение.
Този извод не се разколебава от обстоятелството, че ищецът не е потърсил медицинска
помощ веднага след инцидента. От една страна следва да се отчете обстоятелството, че
според основното заключение по СМЕ периодът на проявлението на болките след травмата
варира и е възможно след 1 – 2 седмици болките да се засилят. При това обстоятелството, че
ищецът не е потърсил медицинска помощ непосредствено след инцидента не опровергава
извода, че е налице причинно – следствена връзка между уврежданията и произшествието.
Прибягването до лекарска помощ е в зависимост от индивидуалния праг на болка и
евентуалното очакване у пострадалия за постепенното отшумяване на болките, без това да
налага медицинска намеса.
От обсъдените по – горе доказателства съдът приема, че вследствие на процесното
събитие ищецът е претърпял неимуществени вреди, за които ответникът носи отговорност
на основание чл.432, ал.1 КЗ. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД, като в тази връзка следва да се вземат
предвид характера и вида на увреждането, настъпилите последици, продължителността и
интензивността на претърпените болки, продължителността на възстановителния период и
др. (ППВС № 4 от 1968г.).
Съдът взема предвид характера на уврежданията – увреда на нервните коренчета,
които причиняват болки във врата, изтръпване на лявата ръка в областта на пръстите, които
отговарят на медико – биологичните признаци на постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Съдът взема предвид относително продължителния период за
отшумяване на болките - около 3 месеца, както и обстоятелство, че към настоящия момент
не е налице пълното им отшумяване, а същите продължават да се проявяват периодически
при определени условия. Отделно от това следва да се съобрази и обстоятелството, че
получените от процесното събитие увреждания рязко са влошили качеството на живот на
ищеца – 70 – годишен към датата на произшествието. Предвид получените и ненапълно
отшумели болки в областта на врата, главоболието и изтръпване на лявата ръка, ищецът не е
в състояние да се завърне към предишния си начин на живот, свързан с активни спортни
дейности, както и със занимание със земеделие и пчеларство. Занапред ищецът е лишен от
възможността да води активен и деен начин на живот, към какъвто е бил привикнал при
настъпване на произшествието.
По възражението, че ищецът не е провеждал процедури по рехабилитация следва да се
посочи, че според показанията на св. Костова същият е провеждал рехабилитационни
процедури при свои приятели, които показания съдът възприема като достоверни, доколкото
няма данни, от които същите да се опровергаят. Отделно от това следва да се посочи, че
рехабилитацията в случая не е била задължителна, доколкото не се установяват фрактури
или друго тежко увреждане, в какъвто смисъл са дадените заключения по основната и
допълнителната СМЕ. След отзвучаване на острия болков синдром се препоръчва
провеждане на рехабилитация за облекчаване на състоянието, като препоръката е да се
провежда 2 или 3 пъти в годината, видно от допълнителното заключение по СМЕ. Не може
да се приеме, че обстоятелството, че ищецът не е потърсил медицинска помощ
непосредствено след инцидента, е повлияло в негативен план върху интензивността и
продължителността на болките, доколкото лечението в случая се е състояло в предписание
на режим на покой и на прием на обезболяващи медикаменти.
От горните обстоятелства съдът приема, че обезщетението за неимущeствени вреди
съобразно критерия по чл.52 ЗЗД следва да се определи в размер на 10000 лева. Ответникът
5
изпада в забава за плащане на обезщетение за неимуществени вреди след постановения
отказ от плащане на такова обезщетение по предявената извънсъдебна претенция съгласно
чл.496, ал.1 КЗ. Такъв отказ е постановен на 08.12.2020г., видно от приетото като
доказателство писмо от ответника с изх. № 2 – 101-4101-5778/08.12.2020г. При това законна
лихва върху дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
присъди от 09.12.2020г. Искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи
до сумата от 10000 лева, ведно със законната лихва от 09.12.2020г. до окончателното
плащане. Искът следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 15000
лева. Следва да се отхвърли и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от
28.06.2020г. до 08.12.2020г.
По отношение на претенцията за имуществени вреди вследствие на произшествието по
делото се доказва, че ищецът е платил сумата от 340 лева (290 лева на 23.07.2020г. за
магнитен резонанс и сумата от 50 лева за консултация при лекар – специалист), видно от
приетите като доказателства 2 бр. фискални бона – л.20 от делото. Третият представен
фискален бон се отнася до брата на ищеца – Митко Лалев Кърпачев, поради което
обективираният разход в размер на 50 лева не подлежи на обезвреда в полза на ищеца. По
делото не се установи ищецът да е плащал суми за процедури по рехабилитация, поради
което такъв разход е недоказан. По отношение на претенцията за възстановяване на разходи
за медикаменти от показанията на св. К. се установява, че ищецът е приемал аналгетици за
облекчаване на болките. Прием на такива медикаменти е било предписано на ищеца, видно
от приетите заключения по СМЕ. Доколкото по делото няма конкретни данни нито за
продължителността на приема на обезболяващи медикаменти, нито за наименование и
количество на приеманите лекарства, съдът приема, че поне в първите 3 месеца след
инцидента, докато е траел възстановителният период, ищецът е приемал такива. Като взе
предвид заключенията по съдебно – медицинската експертиза, в които са посочени видове и
цени на аналгетични лекарства, необходими за овладяване на болките, на основание чл.162
ГПК съдът приема, че за закупуването им ищецът е разходвал сумата от 161,94 лева. При
това искът за обезщетение за имуществени вреди за разходи за лечение и медикаменти
следва да се уважи общо за сумата от 501,94 лева и да се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер.
Относно претенцията за обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в щети
върху л.а. „Ш.Б.“ № СА * СС, няма спор по делото, че за нанесените върху автомобила щети
вследствие на произшествието ответникът е платил обезщетение в размер на 2774,22 лева.
Не се установи по делото (при доказателствена тежест на ищеца за това) действителният
размер на щетите, представляваща средно пазарната цена на ремонтно – възстановителните
дейности към датата на произшествието, да надхвърля размера на платената от ответника
сума. При това искът за сумата от 540 лева, претендирана като неплатен остатък от
обезщетение за нанесени щети по автомобила на ищеца, следва да се отхвърли.
По разноските :
В полза на адв. Златкова, предоставила безплатна помощ и съдействие на ищеца, видно
от представения договор за правна защита и съдействие, на основание чл.38, ал.2 ЗА следва
да се присъди адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете или
сумата от 630,48 лева при пълен размер на адв. възнаграждение в размер на 1026,20 лева
съгласно чл.7, ал.2, т.4 (ред. до изм бр ДВ 88 от 2022г.) НМРАВ. Ответникът е поискал
присъждането на разноски в общ размер от 1586,20 лева, от които сумата от 1231,20 лева за
платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението за неговата
прекомерност, доколкото размерът му не надвишава значително минималния размер от
1026,20 лева и предвид обстоятелството, че по делото са проведени 5 бр. открити съдебни
заседания, изслушани са 2 бр. заключения на вещи лица, събирани са свидетелски показания
и писмени доказателства. При това от направените разноски съразмерно с отхвърлената част
6
от исковете на ответника следва да се присъди сумата от 611,66 лева. На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС разноски за
държавна такса и депозит за първоначалното заключение по съдебно – медицинската
експертиза съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 560,07 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК **60, със седалище и адрес на управление : гр. С***,
да плати на П.Л.К., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. С*** – адв. М.З., на основание
чл.432, ал.1 ГПК сумата от 10000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от получени травматични увреждания – травми в областта на шията със
засягане на нервни коренчета, довели до функционално увреждане на инервацията на лява
ръка, главоболие и гадене, претърпени от ищеца при ПТП, настъпило на 28.06.2020г., по
пътя от гр. Поморие към гр. Бургас, на 9-ти километър 239.00+, по вина на водача на лек
автомобил „Б**“, с рег. № * ХС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“
към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от 09.12.2020г. до
окончателното плащане на вземането, сумата от 501,94 лева – обезщетение за имуществени
вреди, представляващи разходи медицински прегледи, изследвания и медикаменти, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер от 15000 лева и искането за присъждане на законна лихва върху главницата за
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 28.06.2020г. до 08.12.2020г., иска за
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за рехабилитация и
медикаменти за разликата до пълния предявен размер от 1000 лева, както и изцяло иска за
сумата от 540 лева – непогасен остатък от обезщетение за щети върху собствен на ищеца л.а.
„Ш.Б.“ № СА * СС, причинени при процесното произшествие.
ОСЪЖДА „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК **60, със седалище и адрес на управление : гр. С***,
да плати на адвокат М.Ц.З., САК, адрес на упражняване на дейността : гр. С***, на
основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 630,48 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.Л.К., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. С*** – адв. М.З., да плати на
„ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК **60, със седалище и адрес на управление : гр. С***, на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата от 611,66 лева – разноски.
ОСЪЖДА „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК **60, със седалище и адрес на управление : гр. С***
да плати по сметка на Софийския районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от
560,07 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7