№ 76
гр. Сливница, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20211890200614 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят „Е.” ООД, с ЕИК ............. със седалище и адрес на
управление гр. ............., представлявано от управителя А. И. Т., обжалва
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-2100021 от 04.11.2021 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- София област, с
което за нарушение на чл.63, ал.2 вр. чл.1 от КТ и на основание чл.416, ал.5,
вр. чл.414, ал.3 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2 500
лева. В жалбата се поддържа, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, необосновано и издадено в противоречие с материалния и
процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя на
дружеството А. Т., който поддържа жалбата. Моли НП да бъде отменено,
алтернативно да бъде намален размерът на имуществената санкция.
Въззиваемата страна поддържа становище за неоснователност на
жалбата и претендира обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства (наказателно постановление № 23-2100021 от 04.11.2021 г. на
1
Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ - Софийска област, акт за
установяване на административно нарушение № 23 – 2100021 от 23.09.2021
г., известия за доставяне, протокол за извършена проверка, призовка, трудов
договор, идентификационна карта, справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 КТ, декларация, копие от книга за инструктаж,
заповед № З-0025 / 08.01.2019 г., заповед № З - 0024 / 08.01.2019 г., заповед №
З -0058 / 11.02.2014 г. и показанията на свидетелите Д. ПЛ. Й. и АЛ. П. Г.),
намира следното:
Дружеството жалбоподател е регистирано по българското
законодателство юридическо лице и има качеството на търговец по силата на
Търговския закон.
На 14.09.2021 г. около 15.30-15.45 ч. служители на Дирекция
„Инспекция по труда”- Софийска област – свидетеля Д. ПЛ. Й. - старши
инспектор и АЛ. П. Г. - главен инспектор извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство в град Божурище, ул. „Гурмазовско шосе“ № 29 в
обект „кафе – автомивка“, стопанисван от дружеството жалбоподател – „Е.”
ООД. При проверката бил установен да полага труд като мияч на превозни
средства Мустафа Назиф Мустафа. Проверяващите връчили на лицето
декларация по образец, която той собственоръчно попълнил и отразил, че
работи като „мияч” в проверявания обект, считано от 14.09.2021 г., като
посочил работно време, възнаграждение, почивни дни, месторабота, както и
че има сключен трудов договор за работа в дружеството и е получил копие на
хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и
екземпляр от сключен писмен трудов договор. Установено е безспорно по
делото, че именно дружеството жалбоподател „Е.” ООД е приело да полага
труд лицето М. М..
При приключване на проверката по документи в сградата на на ДИТСО
били представена документация по осъществяване на трудовите
правоотношения с Мустафа Назиф Мустафа като бил представен и трудов
договор № 4/14.09.2021 г.
При документалната проверка била представена и справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от която е видно, че на
14.09.2021 г. е изпратено уведомление за сключения трудов договор в ТД на
НАП, което било регистрирано в ТД на НАП на 14.09.2021 г. в 16:57:03 часа
(л.11 от делото).
По този начин било установено, че уведомлението за трудовия договор
2
е било регистрирано на датата на проверката по работни места (14.09.2021 г.),
но в по-късен час - 16:57:03 ч. Това означава, че на същата дата по време на
проверката по работни места, извършена около 15.30 – 15.45 часа Мустафа
Назиф Мустафа, макар и да се е намирал в трудово правооношение с
дружеството жалбоподател съгл. трудов договор от 14.09.2021 г., е допуснат
до работа в обекта, без да му е връчено копие от уведомлението за
регистриране на сключения с него трудов договор, заверено от ТД на НАП.
Проверяващите приели, че така е нарушен чл. 63, ал. 1 от КТ и на
работодателя бил съставен АУАН № 23 – 2100021 от 23.09.2021 г., съставен
от старши инспектор при ДИТСО.
Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за
нарушение на чл. 63, ал. 1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на
работодател е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2500 лв. на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.
Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като
същите са кореспондиращи си, взаимно допълващи се и между тях няма
противоречия.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна, следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява неоснователна
и недоказана.
При издаване на АУАН и НП са спазени стриктно разпоредбите
досежно тяхното съставяне. Същите са издадени от компетентни органи, в
предвидените от закона срокове и при спазване на изискуемите за тяхната
валидност форма и съдържание. Констатираното нарушение е
индивидуализирано по място и време, като е описано и конкретно
извършеното от обективна страна, което впоследствие е подведено под
съответната за това правна норма.
Не са допуснати нарушения в административнонаказателната
процедура. Конкретно съдът намира, че е налице пълна яснота относно датата
на нарушението - отразена е датата на която работникът е установен като
извършващ работа - 14.09.2021 г., без към този момент да му е връчено
3
уведомление за регистриране на сключения трудов договор. Ясно е и мястото
на нарушението – посочената автомивка, където работникът е заварен да
осъществява трудова дейност. Относно полагания труд е посочено, че
извършва дейност като мияч превозни средства. Друга конкретизация в
случая не е необходима.
Съдът намира, че санкционираното дружество е осъществило вмененото
му нарушение. С издаденото НП е ангажирана наказателната отговорност на
жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение
на чл. 63, ал. 1 от КТ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за това, че на
14.09.2021 г. Мустафа Назиф Мустафа е осъществявал трудова дейност в
предприятието на работодателя, без последният да му е предоставил копие от
уведомлението за регистриране на сключения с него трудов договор, заверено
от ТД на НАП.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса сочи, че отношенията при
предоставяне на работна сила се уреждат само, като трудови
правоотношения. Тези провоотношения според императивната норма на чл.
62, ал. 1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма - чрез
сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е
вменено в тежест на съответния работодател.
Освен това обаче, преди съответният работник да бъде допуснат на
работа, работодателят е длъжен да му предостави екземпляр от трудовия
договор и копие от уведомлението за регистрацията на този трудов договор,
заверено от ТД на НАП – чл.63, ал.1 КТ.
Работникът/служителят не може да бъде допускан до работа, без
работодателят да е изпълнил някое от тези си задължения.
В случая обаче, работодателят е допуснал М. М. до работа без да му
предостави всички изискуеми документи - при всички случаи не му е
предоставил копие от изискуемото уведомление за регистрация на трудов
договор, съответно заверено, защото такова уведомление, не е било налично
към момента на проверката в обекта, а към този момент работника вече е
осъществявал трудовата си функция.
Деянието е осъществено с допускане на лицето да осъществява трудова
функция, без да са му предоставени всички изискуеми документи, както
изисква разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ. По тези съображения правилно е
4
прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил
чл. 63, ал. 1 от КТ.
Обстоятелството, че в хода на проверката, но вече след допускане на
работника/служителя до работа, трудовият договор е регистриран и
уведомление било издадено, не променя извода по същество за
съставомерност на деянието. С оглед разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ
нарушенията на чл. 63, ал. 1 от КТ не могат да са маловажни. Ето защо и
законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл.
414, ал. 3 от КТ.
В този смисъл не може да се поставя въпрос за маловажност - самото
нарушение разкрива сериозна тежест по своя характер и съобразно нормата на
чл.415в, ал.2 КТ преценки за маловажност в случая са неприложими.
Съдът намира, че при определяне размера на имуществената санкция
наказващия орган е определил наказанието, като не се е съобразил с тежестта
на нарушението и критериите, посочени в разпоредбата на чл. 27 ЗАНН.
Съдът счита, че така определеното наказание е несправедливо и не
съответства на извършеното нарушение. За да достигне до този извод съдът
взе предвид обстоятелството, че жалбоподателя е извършил нарушението за
първи път и от него не са настъпили вредни последици. В чл. 414, ал. 3 КТ е
предвидено, че работодател, който наруши разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ,
се наказва с имуществена санкция в размер от 1 500 лева до 15 000 лева. Ето
защо настоящия съдебен състав счита, че наложеното административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева не съответства на
тежестта на нарушението и не е съобразено с факта на първо нарушение от
този вид от страна на жалбоподателя. С оглед на изложеното съдът намери, че
наказателното постановление следва да бъде изменено, като на
жалбоподателя се наложи административно наказание „имуществена
санкция” в минималния размер, а именно 1 500 лева.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт. Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.) в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, който от своя страна препраща към
5
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
възнаграждение се явява сумата от 100 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-2100021 от
04.11.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-
София област, с което за нарушение на чл.63, ал.2 вр. чл.1 от КТ и на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ на „Е.” ООД, с ЕИК ............. със
седалище и адрес на управление гр. ............., представлявано от управителя А.
И. Т., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, като
НАМАЛЯВА размера на административното наказание „имуществена
санкция” от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Е.” ООД, с ЕИК ............. със седалище и адрес на
управление гр. ............., представлявано от управителя А. И. Т. да заплати на
Дирекция “Инспекция по труда Софийска област“, представлявана от
директора, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6