РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№1343/29.6.2021г.
гр. Пловдив, 29.06.2021
год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХV състав, в открито
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 649 по
описа за 2021год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава Х
от АПК
във връзка с чл. 172, ал.5
от Закона за движението
по пътищата.
Образувано е по жалба
на А.Д.Б.,
ЕГН **********
***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0239-000290
от 25.11.2020г.
издадена от П.К.Б.- Началник РУ
към ОД на МВР Пловдив, РУ Асеновград, с
която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а,б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят
твърди,
че заповедта е неправилна
и незаконосъобразна и моли да се отмени. Обосновава се с това,че не е
посочено ясно мястото на извършване на нарушението, не
било ясно за управлението на какво МПС е наложена мярката, неправилно
мярката е наложена на водача,вместо на собственика на автомобила. Твърди и
незаконосъобразност при изземването на СУМПС и рег.табели, тъй като това не
било направено от административнонаказващия
орган. Твърди нарушаване на целта на
закона. Претендира разноски.
Ответникът - Началник РУ
към ОД на МВР Пловдив, РУ Асеновград, в
писмено становище оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна.
Съдът, като разгледа
направените възражения и приложената административна преписка, намери за
установено следното:
Заповедта е връчена на 19.01.2021г.,а
жалбата е подадена чрез административния орган на 25.01.2021г.,
следователно е подадена в предвидения за това процесуален срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установено
е, че на 21.11.2020г.
около 7,010ч.
в гр.Асеновград, на бул.“**“
срещу № **
в посока към гр.Пловдив, при извършена проверка на
Б.,като
водач на МПС Фолксваген Голф с рег.№ ***,
е установена концентрация на алкохол посредством техническо средство
Алкотест-Дрегер 7410+ с фабр. № ARSM-0173,
0,91 промила в издишания въздух. На водача е издаден талон за изследване №
0051824.
Въз основа на това е
наложена и оспорваната мярка.
Съставен е АУАН
№
2349, в който ясно и точно е описано нарушението, като проверяващия орган е
иззел СРМПС и рег.табели.
Противно на
възраженията на жалбоподателя, в оспорваната заповед описанието на мястото на
извършване на нарушението не е неточно или неясно. Не
е неясен и вида на МПС, с което е извършено, след като е посочена
марката,модела и рег.№ на същото. Не
е съществено нарушение обстоятелството,че в оспорваната заповед нарушителят е
посочен като водач на МПС,а не като собственик, след като никой не оспорва
обстоятелството,че именно Б.
е собственик на управляваното МПС.
Не се установява
нарушение и в частта относно отнемането на СРМПС и рег.табели. Съгласно
разпоредбата на чл.172,ал.2 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 2, букви
"в", "к", "л", "м" и т. 2а
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със
съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето,
управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се
изземват и табелите с регистрационен номер.
Тоест, действията на контролните органи тук са определени императивно и се
извършват именно при установяване на административното нарушение
със съставянето на АУАН,
а не от административнонакзващия орган,
както възразява жалбоподателя.
Относно компетентността
на органа, по делото са представени
Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в
изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи
е оправомощил началниците на групи в сектор "Пътна полиция", в
качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП,
както и Заповед № 8121К-13/04.01.2018г.
за преназначаване на главен инспектор Б.
на ръководна длъжност Началник РУ-Асеновград
при ОД на МВР Пловдив.
Съгласно разпоредбата
на чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В случая е
налице делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради
което и същата се приема за издадена от компетентен орган.
По правното си действие
заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП,
на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 23 от ЗАНН, се прилага
редът на Глава Пета, Раздел Първи от АПК.
За да бъде една
принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида,
определен в правната норма и да бъде налагана по начин и ред, предвидени в
правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.
22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните
нарушения.
Обжалваната заповед
съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – посочени са фактическите
обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му.
Наред с това, административният орган
изрично се е позовал на съставения АУАН, като по този начин е инкорпорирал в
мотивите си съдържащите се в него констатации.
Правното основание за
налагане на принудителната административна мярка е чл. 171, т.2а, б.Б
от ЗДвП, а вмененото нарушение е по чл.5,ал.3,т.1,пр.1 от ЗДвП, норма
забраняваща управлянието на ППС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Нарушението е
установено и по никакъв начин не е оборено нито в хода на
административнонаказателното производство, нито пред съда.
Оспорената заповед
съответства и на целта на закона. При прилагане на разпоредбата на чл. 171, т.
2а от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана
компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания,
визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна
мярка или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона
съдържание. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
нарушението, мярката се прилага за срок от 6 месеца до 1 година.
Отнесено към
охраняваните от закона цели (подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението) процесното
деяние изисква налагането на административна принуда с превантивен характер, за
да се осуети възможността нарушителят да извърши други подобни нарушения. В
случая съдът намира, че не следва да бъде даван превес с цел охрана личния
интерес на оспорващата спрямо обществения интерес, тъй като последният
несъмнено е с по-висок интензитет. Възможността за ограничаване на правото на
собственост и правото на свободно предвижване е залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл.
35, ал. 1 от Конституцията и е приложима, когато следва да бъдат защитени:
националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други
граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински
интереси. Иначе казано, в случая законодателно установения превес на
обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция
на действащия правов ред. Съразмерността /чл. 6 от АПК/ винаги следва да се
съобразява с основната цел на закона. С оглед спецификите на настоящия казус
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство в минимално
законоустановения срок от 6 месеца не се явява прекомерно и не ограничава
правата на жалбоподателя в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. За
пълнота следва да се отбележи, че ответникът не е посочил конкретни мотиви
относно размера на мярката, но тъй като същата е определена в минимален размер
това не представлява съществено процесуално нарушение.
По изложените
съображения, съдът намира,че
процесната мярка е наложена законосъобразно
и жалбата против нея следва да се остави без уважение.
Видим от изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на А.Д.Б.,
ЕГН **********
***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0239-000290
от 25.11.2020г.
издадена от П.К.Б.- Началник РУ
към ОД на МВР Пловдив, РУ Асеновград, с
която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а,б.“б“ от ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: