Определение по дело №118/2019 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 април 2019 г.
Съдия: Албена Янчева Зъбова
Дело: 20192000500118
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2019 г.

Съдържание на акта

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №  156

19.04.2019г., гр.Бургас

             Бургаският Апелативен съд, гражданско отделение , в закрито заседание,   в състав :                                                                                   

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова     

                                                           ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова - Кочовска                                                                                                

                                                                              Иван Воденичаров                                                                         

Като разгледа докладваното от съдия Зъбова  ч.гр.дело №118 по описа  за 2019  г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по реда на чл.274 и сл. ГПК, по частната жалба на Р. Т. К. , М. Х. М. /бивша К. / и „В“ЕООД/в ликвидация/ - всички представлявани от адв. П. , против разпореждане № 4252/19.12.2018 г., постановено по гр. дело № 1568/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е указано на М. М. и на „В“ Е. в едноседмичен срок от връчването му да внесат държавни такси, по подадената от тях въззивна жалба против решение №246/16.06.2016 г. по делото, в определения поотделно за всеки от въззивниците размер.

Иска се отмяна на разпореждането като неправилно, бланкетно и незаконосъобразно и за връщането на делото на първата инстанция за продължаване на администрирането на въззивните жалби и произнасяне по други искания на жалбоподателите, с които съдът е бил сезиран. Сочат се доводи най–напред за недопустимост на обжалвания акт, тъй като нарушава чл.6 ЕКЗПЧ, ограничава достъпа на страните до правосъдие и правото им на защита. Излагат се доводи, че разпореждането е лишено от основание, тъй като дружеството не е обжалвало решението по делото. Разпореждането се сочи за постановено въпреки наличието на преюдициален спор–подадена по делото молба по чл.23,ал.4, т.7 ЗОПДНПИ/отм./, по която няма произнасяне. Твърди се, че на съда е известно, че имуществото на жалбоподателите е възбранено за обезпечаване на предявения против тях иск от К. . Излагат се подробни съображения в подкрепа на оплакванията, въведени от жалбоподателите „В“ Е. /в ликвидация/ и Р. К.

В отговора си ответната К. моли частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а по отношение на Р. К. тя се сочи за недопустима, тъй като разпореждането не се отнася до това лице, още повече, че той е освободен от заплащане на такси и разноски по делото при предходно произнасяне на Бургаски окръжен съд.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото, за да се произнесе, приема за установено следното :

Частната жалба е подадена в срок от страни по делото, но против акт, неподлежащ на самостоятелен инстанционен контрол, поради което е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

Съгласно чл.279 ГПК, разпоредбите на чл.274-278 от ГПК, се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда. С оглед на това и предвид чл.274, ал.1 ГПК, на самостоятелно обжалване пред следваща съдебна инстанция подлежат само преграждащи хода на делото разпореждания или такива, чието обжалване е изрично предвидено в закона.

Разпореждане № 4* от 19.12.18г., постановено по гр.д. №1568/14г. по описа на Окръжен съд Б. , с което на страните е указано внасянето на определена от съда държавна такса за разглеждане на въззивната им жалба против съдебното решение по делото, не прегражда хода на производството, а касае само администрирането на подадената жалба. Едва неизпълнението на указанията в срок, т.е. бездействието на страните, подлежи на санкциониране от съда чрез връщането на въззивната им жалба като нередовна, което произнасяне прегражда развитието на процеса, следователно подлежи на самостоятелно въззивно обжалване.

От друга страна съдът съобразява също, че няма норма в ГПК, която изрично да сочи за самостоятелно обжалваемо разпореждането, указващо на страните внасяне на такса по делото, в частност на такава за разглеждане на подадена от тях жалба.

При тези констатации, съдът заключава, че подадената пред него частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по въззивното дело - прекратено.

Касателно Р. Т. К. частната жалба е недопустима и на още едно основание- защото разпореждането не е адресирано до него, не засяга процесуалните му права, т.е. той няма право на жалба срещу този съдебен акт.

За пълнота следва да се добави, че Р. К. е вече освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото с нарочно определение на окръжния съд.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Б. :

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Р. Т. К. , М. Х. М. /бивша К. / и „В“ЕООД/в ликвидация/ - всички представлявани от адв. П. , подадена против разпореждане № 4252/19.12.2018 г., постановено по гр. дело № 1568/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. 118/2019г. по описа на Апелативен съд Б.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: