МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО
НЧХД № 260/2017Г. ПО ОПИСА НА НРС
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ А.Т. ***
с ЕГН **********, чрез адв. Ю.А. от ПлАК обвинява подс. М.В.Т. с ЕГН **********
***, в това, че на 24 срещу 25.06.2017г. в с.Брест, му причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в наранявания на
лявото око и лявата скула, наранявания на носа в областта на междуочието,
наранявания в областта на гръдния кош на височина 4-5 ребро в областта на
мишничната линия, с което осъществил
състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ А.Т. *** с
ЕГН **********, чрез адв. Ю.А. от ПлАК обвинява и подс. Ю.Ч.Т. с ЕГН **********
***, в това, че по същото време и на същото място, му причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в наранявания на лявото око и лявата
скула, наранявания на носа в областта на междуочието, наранявания в областта на
гръдния кош на височина 4-5 ребро в областта на мишничната линия, с което осъществил състава на престъплението
по чл.130 ал.1 от НК.
В тъжбата Т. твърди, че
на 24.06.2017г., заедно със семейството си се намирал в притежаваният от него
имот в с.Брест. Сина на тъжителя А. Т. и неговата приятелка И.Я., имали неуредени лични отношения/бивши гаджета/ с подсъдимия Ю.Т. и
неговата приятелка Мартарита Р., поради което се уговорили, да се срещнат същата вечер, пред дома на тъжителя за да изяснят отношенията си. Към 23.30ч., според
посоченото в тъжбата, те се срещнали, като на уговореното място, подс. Ю.Т. бил
придружен и от братовчед си М.Т.. Между присъстващите възникнал скандал и
подсъдимите започнали да бият сина на тъжителя – А. Т.. Тъжителя твърди, че бил
уведомен, че бият сина му и той отишъл за да го защити.Влязъл в пререкание с
подсъдимите и те започнали да му нанасят удари в лицето и по тялото. В резултат
на посочените действия твърди, че са му
причинени болки и страдания.Пред вид изложеното, частният тъжител смята, че
подсъдимите му причинили лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, поради което моли съда да
признае подсъдимите М. Ю. Т. за виновни
по повдигнатото обвинение и да им наложи съответно наказание.
С протоколно определение съдът
прие за съвместно разглеждане предявения от тъжителя против всеки от двамата
подсъдими ГРАЖДАНСКИ ИСК за обезщетение в размер на 2 000лв., за всеки от тях, за
причинените от горните деяния неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание относно
деянието нанасяне на телесна повреда, ведно с законната лихва върху тази сума
за времето от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Повереникът на частния тъжител-адв.Ю.А., поддържа обвинението и
предявените граждански искове.Моли съда да признае подсъдимите за виновни за
извършено престъпление по чл.130 от НК и да им наложи справедливо наказание,
както и да ги осъди да заплати на неговия доверител обезщетението за неимуществените вреди
Подсъдимият М.Т., дава
обяснения, с които посочва, че е съпричастен към посоченото в тъжбата деяние,
като заявява, че не е извършвал първоначално посегателство по отношение на
тъжителя, а спрямо него е извършено такова, изразяващо се във удари в областта
на лявото око, както и ударите били при самозащита.В последната си дума по реда
на чл.297 от НПК моли да не му бъде налагано наказание.
Подсъдимия Ю.Т., дава обяснения в същия
смисъл, че сина на тъжителя и неговата компания започнали първи боя, след
което, те с братовчед му, им отвърнали.Излага още, че тъжителя дошъл с първия
си братовчед и директно започнали да им нанасят удари, но те с другия подсъдим
се защитавали.
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства в съответствие с
изискванията на Закона, приема за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят А.Т. и първият му
братовчед Д. Т., притежават съседни имоти в с.Брест, общ.Гулянци и на
24.06.2017г. били в тях със семействата си. През деня сина на тъжителя, А. Т.,
неговата приятелка И.Я. и неговата братовчедка - дъщерята на Д.Т., Р.Т.,
кореспондирали посредством мобилни съобщения с Ю.Т. и приятелката му М.Р..
Между тях имало, конфликт по повод, приятел на подсъдимия Ю.Т., който работил и
живеел в чужбина, но който е бивш
интимен приятел на Р.Т.. Бившия и приятел накарал подсъдимия Ю.Т. да държи
сметка, за отношенията на Р.Т. с настоящият
и приятел Е.А.. Подсъдимия Ю.Т., приятелката му И.Я. и Р.Т., решили да се срещнат, късно вечерта, до дома на Р.Т., който е
съседен на този на тъжителя, т.к. същата вечер, след работа в с.Брест от Плевен
ще пристигне и настоящият и приятел Е.А., за да си изяснят отношенията. Към
23.30 часа те се срещнали на уговореното място. Там дошъл и М.Т., братовчед на Ю.Т..
Между присъстващите, възникнал скандал, като Т. започнали да бият А. Т. и Е.М..
Тъжителя Т. бил уведомен, че бият сина му. Той излязъл пред дома си и тръгнал
към М.Т. и Ю.Т.. Ю.Т., нанесъл удар в лявата част на лицето на тъжителя и той
паднал на земята, тогава двамата подсъдими му нанесли и ритници с крака по
тялото. На мястото се появил и
братовчеда на тъжителя - Д. Т. и боя бил преустановен.
Тъжителя А.Т. сигнализирал за
случилото се на тел. 112. Пристигналите полицейски служители Л.П. и К.М.
установили участващите в сбиването, снели обяснения от тях и очевидците на
случилото се.
На 25.06.2017г. тъжителя А.Т. бил
освидетелстван от съдебен лекар. Заключението на медика е, че по лицето и
гръдния кош на Т. са установени отоци, кръвонасядания и охлузвания. Тези
увреждания са довели до причиняване на болка и страдание.
В хода на проверката са съставени
предупредителни протоколи по ЗМВР на М.В.Т. и Ю.Ч.Т. да не отправят закани и
осъществяват физическа саморазправа към А.Т., и всички спорни въпроси помежду
им да решават по законоустановения ред.
С постановление от 14.08.2017г.,
прокурор при РП Никопол отказал да образува
ДП и прекратил образуваната по случая преписка с вх. № 00487/2017г. по
описа на същата прокуратура, поради
липса на престъпление от общ характер.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
приема за установена от обясненията на подсъдимите, тъжбата, съдебно-медицинско удостоверение, докладна
записка относно посетен сигнал, както и
от казаното от всички разпитани по делото свидетели – Д. И. Т., Д.Р.Т., Е.И.А.,
А. А. Т., И.Л.Я., Р.Н.П., Л.В.П. и К.Г.М..
Съдът не дава вяра на показанията на св. М.Р.
и обясненията на подсъдимите в частта,
че последните същата вечер, само са се защитавали, както и че на подсъдимия М.Т.
му бил пукнат крака и имал кръвонасядания в окото.
Съображенията на съда са следните :
Никой от подсъдимите не
е търсили медицинска помощ и няма съответната медицинска документация за
получени телесни увреждания.Св. К.М., полицейски служител, твърди, че същата
вечер, извършили проверка на сигнала за сбиване и по подсъдимите, нямало видими
следи от наранявания, както и че били видимо по – спокойни, за разлика от
тъжителя който видимо бил пострадал,
според свидетеля очевидец, посетил мястото непосредствено след инцидента.
Изложеното до тук дава основание на съда да
приеме, че показанията на св. М.Р. и обясненията на подсъдимите са нелогични,
не се подкрепят от останалия доказателствен материал, а се опровергават, поради
което се явяват неубедителни и следва да се приемат като защитна позиция, на
която подсъдимите имат право, но не може да бъде кредитирана с доверие.
Показанията
на тъжителя се подкрепят от останалия доказателствен материал и от разпита на
всички останали свидетели, логични са, последователни, което ги прави
убедителни и съдът ги кредитира с доверие.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин,
че:
- подсъдимият М.В.Т., действайки в съучастие като
извършител с Ю.Ч.Т. – непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението
на извършеното, на 24.06.2017г. срещу 25.06.2017г. в периода 23.30ч-0.30ч. в
с.Брест, общ.Гулянци, обл.Плевен,
причинил на А.Т.Т. с ЕГН********** лека телесна повреда, изразяваща се в
нараняване на лявото око и лявата скула, на носа в областта на междуочието и в
областта на гръдния кош на височина 4-5 ребро в областта на мишничната линия,
извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК,
с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.130,
ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК
- подсъдимият Ю.Ч.Т.
- непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното , действайки в съучастие, като
съизвършител с М.В.Т. на 24.06.2017г.
срещу 25.06.2017г. в периода 23.30ч-0.30ч. в с.Брест, общ.Гулянци,
обл.Плевен, причинил на А.Т.Т. с ЕГН**********
лека телесна повреда, изразяваща се в нараняване на лявото око и лявата скула,
на носа в областта на междуочието и в областта на гръдния кош на височина 4-5
ребро в областта на мишничната линия, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, с което е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК
Подсъдимите с действията си –
нанасяне на удари по тъжителя както следва: подсъдимият Ю.Т. – нанесъл удар с
юмрук в областта на лявото око на тъжителя Т., а двамата подсъдими му нанесли едновременно удари с ритници навсякъде по
тялото, с което са му причинили телесно
увреждане с характер на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Деянието не е извършено по хулигански подбуди, т.к. е налице личен мотив и
конфликт между двамата подсъдими и тъжителя.
Изпълнителното деяние спрямо
пострадалия Т. е извършено от подсъдимите чрез действия, които са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – лека телесна повреда.
Телесната повреда е понятие с медицинско и
правно съдържание. В медицината с понятието "телесна повреда" се
означава всяко нарушение на анатомичната цялост или физиологичните функции на
тъканите и органите на човешкия организъм вследствие въздействие на увреждащи
фактори от външната среда. В медицински аспект понятието "телесна
повреда" съдържа медико-биологичната характеристика на анатомични и
функционални нарушения на организма, които той е претърпял от външния
вредоносен фактор.
Правното понятие "телесна повреда" съдържа в себе си освен
медико-биологичната характеристика на увреждането, така и социалния,
общественоопасен характер на деянието, както и субективния елемент /вината в
съответен вид и форма/. Казано с други думи, правното понятие "телесна
повреда" е по-широкото и по-богато на признаци в сравнение с чисто
медицинското понятие за телесна повреда. Здравето на човека се изразява в
неговата телесна цялост и нормално функциониране на органите му като конкретно
състояние по време на посегателството.
Към леките телесни повреди се
отнасят тези, които са причинили разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 от НК и чл.129 от НК.
Безспорно тъжителя, вследствие на
действията на подсъдимите е претърпял увреждане имащо характер на лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, изразяваща се в изразяваща се в
нараняване на лявото око и лявата скула, на носа в областта на междуочието и в
областта на гръдния кош на височина 4-5 ребро в областта на мишничната линия,
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващи
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
Деянието е извършено при пряк
умисъл. За умисъла на едно лице се съди по неговите фактически действия. В
настоящия случай подсъдимите са нанесли по гореописания начин телесни удари и
са съзнавали, че извършват акт на физическа интервенция върху телесната
неприкосновеност на тъжителя и че употребяват сила, но независимо от това са
извършили това си действие добре съзнавайки, че ще последва телесно увреждане,
в това число и на такова от вида на действително причиненото, още повече,
че подсъдимите са млади момчета, видимо физически здрави, с атлетичен вид,
високи, а пострадалият е мъж на 57г. възраст и нисък на ръст. Подсъдимите са
насочили всичките си усилия към осъществяването на акта, съзнавайки
общественоопасния характер на деянието си и желаейки настъпването на негативния
резултат.
Подсъдимите са действали като
съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, тъй като са участвали в самото
изпълнение на престъплението и заедно са целели настъпването на вредоносните
последици.
Въпреки, че се установи, личния мотив, за
причиняване на телесната повреда, поради личните отношения на напериязъм между
подсъдимия и сина и племенницата на пострадалия, пренесли се и в отношенията между
пострадалия и подсъдимите, то
подсъдимите не са били провокирани по
какъвто и да било начин от пострадалия.
От установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на
извършителите се налага извода, че от субективна страна, престъплението е
извършено виновно при пряк умисъл на вината. Това е така, защото всеки от
извършителите е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
и е искал настъпването на обществено опасните последици. На този извод навежда
и начина на причиняване на телесните увреждания – последователно нанасяне на
удари в различни анатомични области.
Изпълнителното деяние спрямо тъжителя е
извършено от подсъдимите чрез действия, които са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
ВИД
И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида и
размера на наказанието съдът взе предвид принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, изхождайки от вида и
размера на предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление –
лишаване от свобода до три години при лека телесна повреда по чл.130,
ал.1 от НК, както и от наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на
подсъдимите обстоятелства, като се съобрази и с целите на наказанието, визирани
в чл.36 от НК – т.нар. генерална и специална превенции.
Съдът отчете, като смекчаващи отговорността обстоятелства
за всеки от двамата подсъдим – сравнително младата възраст и чистото съдебно
минало.
С оглед предвиденото наказание по
чл.130, ал.1 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК - лишаване от свобода до три години,
императивният характер на разпоредбата на чл.78а от НК, чистото съдебно минало
на подсъдимия М.Т., към датата на деянието, липсата на причинени съставомерни
имуществени вреди и липсата на отрицателни предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК,
съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК и освободи подсъдимия М.Тачем от наказателна
отговорност, като му наложи
административно наказание „глоба" по чл.78а ал.1 от НК, в размер на минималния визиран в
разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК, а именно 1000.00 /хиляда/ лева, съобразено
със затрудненото материално състояние.
Съдът определи на подсъдимия Ю.Т., който
към момента на извършване на деянието е бил непълнолетен, на основание чл.130,
ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК,
във връзка с чл.78а, ал.6 от НК наказание при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства - обществено
порицание, което да се изпълни чрез прочитане в учебното заведение, което
посещава.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК .
С
деянието си подсъдимите са причинили неимуществени вреди на пострадалия изразяващи се в болки и страдания.На
основание чл. 45 и следващите от ЗЗД подсъдимите дължат обезщетение.На
основание чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението следва да се определи по
справедливост.
При
определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следните обстоятелства :
- Причинените
телесни увреждания – конкретно посочени по-горе в мотивите.
- Характера
на телесната повреда – лека по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
- Формата
на вина – пряк умисъл.
- Възрастта
на пострадалия – ниска възраст на границата на пълнолетието.
- Обстоятелствата
при които са причинени вредите – чрез нанасяне на побой по хулигански подбуди.
- Обстоятелството,
че нанесеният побой е станал достояние и на други граждани.
- Продължителният
период на възстановяване.
Следователно съдът приема, че по
справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 150лв., платими от
всеки от подсъдимите. В тази част искът е основателен и доказан и следва да се
уважи, а в останалата част до 2 000 лева да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
На основание чл. 86, ал.
2 ЗЗД подсъдимите дължат и законната лихва, считано от датата на непозволеното
увреждане / 24.06.2017 г. / до окончателното изплащане на главницата.
В тежест на подсъдимите се възложиха и направените по делото разноски, както и
дължимата д.т. върху уваженият размер на гражданските искове.
Водим от горните мотиви
съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: