№ 486
гр. В., 23.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20231320201377 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Р. К. С.
с ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „Ц.С.В.“, № 70, вх. „В“, ет. 4, ап. 42,
против Наказателно постановление № 800 от 12.10.2023г. на Директора на
РДГ - Б., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите– „глоба“ в
размер на 300 /триста/ лв. за извършено административно нарушение по чл.
257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите и във вр. с чл. 50, ал. 9 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият не се явява, но
изпраща процесуален представител, който заема становище в с.з. да се
отмени НП като незаконосъобразно и необосновано.
Процесуалният представител на ответната страна заема становище в с. з.
да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно
и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
1
обстановка:
При извършена проверка от контролен орган – Г. Б. – специалист –
горски инспектор при РДГ – Б., е установено, че жалбоподателят С., като
лице по чл. 235 от ЗГ, в отдел 65, подотдел „а“ в землището на с. Д., общ. Б.,
обл. В. - държавна горска територия Р. С. служител в СЗДП ТП ДГС – В. е
изготвил / подписал технологичен план и карнет – опис в който не са
нанесени и не са отразени на терен съществуващите и проектираните извозни
пътища, съгласно изискванията на чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба № 8 от
05.08.2011г. за сечите в горите и чл. 50, ал.9 от Наредба № 8 от 05.08.2011г.
за сечите в горите. Нарушението било извършено на 04.11.2022г. на
територията на РДГ – Б., СЗДП ТП ДГС – В. в землището на с. Д., общ. Б.,
обл. В. в отдел 65, подотдел „а“.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля Г. Б. -
актосъставител, и административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН
от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата и в с.з. от страна
на жалбоподателя и процесуалния му представител за неяснота относно
приложението на чл. 36 от ЗАНН. Действително в издаденото НП е описан
както съставеният АУАН, така и постановлението за отказ за образуване на
наказателно производство на РП - В.. Липсват данни
административнонаказателното производство да е било прекратено по
предвидения в чл. 33, ал. 2 от ЗАНН ре, но това процесуално нарушение не
може да бъде счетено за съществено, с оглед последващата възможност за
реализиране на административнонаказателната отговорност в приложение на
чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като ефектът от липсата на прекратяване е единствено,
че срокът за издаване на НП не е спрял да тече. След като с Постановление от
25.07.2023 г. на РП - В. е налице отказ от образуване на наказателно
производство, отпаднали са пречките за реализиране на
2
административнонаказателната отговорност на лицето, като процесното НП е
издадено след издаването на постановлението за отказ от образуване на
наказателно производство, т. е. налице са основанията визирани в хипотезата
на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Предвид липсата на дори хипотетична възможност
за двукратно санкциониране на дееца за едно и също деяние и НП е издадено
при спазване на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, съдът намира, че не
е допуснато съществено процесуално нарушение, което да обоснове отмяна
на НП.
В съставения АУАН и издаденото НП липсва пълно фактическо описание
на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено – не са
индивидуализирани позволителните за сеч, въз основа на които са издадени
карнет опис и технологичен план със съответните им номера и дати.
Административноаказващият орган не е посочил какви конкретни задължения
или контролни правомощия не е изпълнил и откъде произтичат те. Липсва
пълно фактическо и правно единство между словесното описание на
нарушението и посочените като нарушени правни норми, а санкционната
разпоредба, въз основа на която е наложено наказанието не съществува, като
по този начин в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели
до ограничаване правото на защита на нарушителя.
В наказателното постановление липсва пълно описание на нарушението и
обстоятелствата при които е извършено, както и нарушените законови
разпоредби, каквото е императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН.
В наказателното постановление не са индивидуализирани позволителните
за сеч чрез посочване на номерата и датите на съставянето им, въз основа на
които са издадени карнет опис и технологичен план, които да са били
регистрирани в електронната система на ИАГ, като по този начин
административнонаказващият орган е допуснал неяснота по отношение на
вмененото на жалбоподателя нарушение, респективно по отношение на
административното обвинение. Съгласно чл. 45, ал. 2, ал. 2 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите за извършване на сечта е необходимо да е
издадено позволително за сеч, освен при провеждане на сечи в изключителни
случаи по смисъла на § 1, т. 57 от допълнителната разпоредба на Закона за
3
горите. Яснота по отношение на правната квалификация на деянието не внася
нито разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, която определя лицата, които
могат да издават позволителни за сеч и която не е посочена в НП, нито тази
на чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, според
която в технологичния план се определя схемата на съществуващите и
проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени
линии, нито тази на чл. 50, ал. 9 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите, според която новосъздадените извозни пътища, технологичните
просеки и трасетата за въжените линии се ограничават с видим знак върху
оставащите на корен дървета. Посочените разпоредби не съдържат състав на
административно нарушение, което да е съотносимо към фактическото
описание на нарушението и чието неизпълнение да се вмени във вина на
жалбоподателя. Така на практика в НП липсва посочване на законните
разпоредби, които виновно са били нарушени от жалбоподателя, което
представлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Наказателното постановление е санкционен акт и за да породи целените с
него правни последици, същото следва да отговаря на императивните
изисквания на ЗАНН по отношение необходимото съдържание –
задължително условие, което в случая не е изпълнено. По този начин и съдът
е в невъзможност да осъществи цялостен съдебен контрол и да отговори на
основния въпрос – доколко деянието /действие или бездействие/,
квалифицирано като нарушение, противоречи на предписаното в съответната
норма правило за поведение. Липсата на пълно и прецизно фактическо
описание на нарушението, както и непосочването на законовата разпоредба,
която е нарушена от жалбоподателя , е достатъчно основание наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и
необосновано и ще следва да бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал.
1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
4
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административно -
наказващият орган, а това е РДГ - Б..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, В.ският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 800 от 12.10.2023г. на Директора
на РДГ - Б., с което на жалбоподателя Р. К. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр.
В., ул. „Ц.С.В.“, № 70, вх. „В“, ет. 4, ап. 42, е наложено административно
наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите– „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. за извършено административно
нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, във вр. с чл. 53, ал. 2, т.
5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и във вр. с чл. 50, ал. 9 от
Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.
ОСЪЖДА РДГ - Б. да заплати на Р. К. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. В.,
ул. „Ц.С.В.“, № 70, вх. „В“, ет. 4, ап. 42, сумата от 500 /петстотин/ лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5