Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260614 / 28.5.2021г. 28.05.2021г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На седемнадесети май Година
2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №01331 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Р.В.К., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв. П., срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищеца не дължи на ответника сумата от 4002,83лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2003г.- 30.04.2009г., сумата от 1649,20лв. представляваща обезщетение за забава за периода 30.06.2003г.- 13.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2010г. до окончателното изплащане на сумата, юрисконсултско възнаграждение в размер на 238,04лв., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. по описа на ЧСИ С. Б.. Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- Перник”АД е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия, в резултат на които давността е прекъсвана многократно. Ответникът твърди, че процесните вземания се погасяват с петгодишна давност, поради което и давностния срок не е изтекъл. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.
По основателността:
От фактическа страна се
установява, че по ч.г.д.№***. на
ПРС е издаден изпълнителен лист от 25.03.2010г.,
с който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 4002,83лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2003г.-
30.04.2009г., сумата от 1649,20лв.
представляваща обезщетение за забава за периода 30.06.2003г.- 13.10.2009г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2010г. до
окончателното изплащане на сумата, юрисконсултско възнаграждение в размер на
238,04лв.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника е образувано изп.д.№***.
по описа на ЧСИ С. Б.. В молбата са посочени и конкретни изпълнителни способи за пристъпване
към принудително изпълнение. Последното изпълнително действие, извършено в
принудителното изпълнение, е от 03.06.2015г. когато е наложен запор върху
вземане на длъжника. По изпълнителното дело няма събрани суми.
Предвид гореизложената
фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Съдът намира, че на 03.06.2015г. е извършено последното изпълнително действие по процесния изпълнителен лист. Към този момент е било в сила Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително производство. Отмяната на тълкуването на Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по време на висящо изпълнително производство, е извършено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тази отмяна обаче има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т.е.от 26.06.2015г. (в този смисъл Решение № 170/17.09.2018г. по гр. дело № 2382/2017г. ГК, IV г.о. на ВКС).
Поради това и от 26.06.2015г. е започнала да тече тригодишната давност за процесните вземания, която е изтекла на 26.06.2018г. Съдът намира, че процесните вземания са погасени по давност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Ищецът претендира да му бъдат заплатени и направените по делото разноски в размер на 889,60лв., от които сумата от 235,60лв. за държавна такса, сумата от 24,00лв. за прилагане препис от изпълнителното дело и сумата от 630,00лв. за адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
В настоящия случай съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, които обаче са в защита на един и същи интерес на обща стойност 5890,00лв. Минималният размер на адвокатското възнаграждение е от 624,50лв., поради което и съдът намира, че заплатеното от ищеца възнаграждение в размер на 630,00лв. не е прекомерно.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от Р.В.К., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв. П., срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4002,83лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2003г.- 30.04.2009г., сумата от 1649,20лв. представляваща обезщетение за забава за периода 30.06.2003г.- 13.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2010г. до окончателното изплащане на сумата, юрисконсултско възнаграждение в размер на 238,04лв., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. по описа на ЧСИ С. Б., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, да заплати на Р.В.К., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв. П., сумата от 889,60лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 235,60лв. за държавна такса, сумата от 24,00лв. за прилагане препис от изпълнителното дело и сумата от 630,00лв. за адвокатско възнаграждение,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: