Решение по дело №1619/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 225а, ал.1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Р. И. Р., с адрес [населено място], [улица], ет.2 против Заповед № 2248/11.07.2023 г. на Зам. кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която на основание чл.225а, ал.1, във вр. с чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, административният орган е разпоредил да бъде премахнат незаконен строеж „Допълнителен вход от вътрешен двор към избени помещения на жилищна сграда, прилежащи към апартамент с [идентификатор] по КК на [населено място]“, находящ се в жилищна сграда с [идентификатор] по КК на [населено място], УПИ ІІ, кв.167, по плана на ЗЦГЧ, [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица]. В заповедта е определен 30-дневен срок от влизането й в сила за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като при неизпълнение на срока за доброволно изпълнение да се извърши принудително премахване от община Бургас за сметка на собственика на строежа.

Жалбоподателят оспорва заповедта за премахване на преместваемия обект като необоснована, немотивирана и незаконосъобразна. Твърди, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, констативният акт не е съставен от компетентните за това лица, не е връчен, не са уведомени всички заинтересовани лица, неправилно е приложен §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, не е конкретизирана правната [жк], не са обсъдени дадените обяснения и направените възражения, налице е разминаване между отразеното в заповедта и цитираните в нея съдебни решения,и действителното фактическо положение на място. Искането е за отмяната на оспорения административен акт.

В съдебно заседание, поддържа жалбата и иска оспорената заповед да бъде отменена. Ангажира доказателства.

Ответникът - зам.кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт, представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й от съда. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, от лице което адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването му, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Бургаският административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателката е собственик на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], представяващ апартамент с три избени помещения, с адрес на имота [населено място], [улица], съгласно нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], т.ІІ, рег.№2241, дело №231/2016г.

Във връзка с подадено заявление от жалбоподателката е издадено Разрешение за строеж № П-29/06.06.2017г. на Община Бургас за изграждане на строеж „Допълнителен вход от вътрешен двор към избени помещения на жилищна сграда, прилежащи към апартамент с [идентификатор] по КК на [населено място]“ .

На 30.08.2017г. във връзка с постъпило заявление №94-01-40644/9/17.08.2017г. е извършена проверка на горепосочения обект, при която е установено, че в избените помещения са извършени ремонтни дейности, изразяващи се в подмяна на външни дограми и вътрешни врати, вътрешни мазилки и настилки, на мястото на прозореца към двора е монтирана врата и е монтиран вратопрозорец, за преодоляване на денивелицията към прилежащия терен е изградено външно вкопано стълбище с четири стъпала, в средата на избения коридор е монтирана врата. Направено е заключение, че изграденото съответства на проекта, одобрен на 05.06.2017г.

Издаденото разрешение за строеж № П-29/06.06.2017г. на Община Бургас е оспорено с жалба от 08.08.2017г. на Е. В. до Административен съд-Бургас и с Решение № 267/28.02.2022г., постановено по адм.дело № 129/2021г. по описа на Административен съд-Бургас, потвърдено с Решение № 11582/14.12.2022г. по адм.дело № 6707/2022г. на Върховния административен съд е отменено разрешението за строеж.

В Община Бургас е постъпило заявление от 19.01.2023г. от Е. В. за откриване на административно производство за премахване на незаконен строеж.

За извършена проверка на място и по документи е съставен Констативен протокол № П-9 от 20.02.2023г., с който е установен в завършен вид строеж „Допълнителен вход от вътрешен двор към избени помещения на жилищна сграда, прилежащи към апартамент с [идентификатор] по КК на [населено място]“, находящ се в жилищна сграда с [идентификатор] по КК на [населено място], УПИ ІІ, кв.167, по плана на ЗЦГЧ, [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], за който е издадено разрешение за строеж №П-29 от 06.06.2017г. Строежът е изграден, като в избено помещение с площ по документ за собственост 11,02 кв.м. на мястото на прозореца към двора е изпълнена врата и е монтиран вратопрозорец, за преодоляване на денивелацията, към прилежащия терен /двора/ е изпълнено външно вкопано стълбище с четири стъпала.

С изх.№ ЕД-227/1/ 24.02.2023г. до жалбоподателката с копие до лицето, подало сигнала Е. В. е изпратено съобщение по чл.26, ал.1 от ЗУТ, в което е посочено, че е започнато административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахване на строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Връчено с обратна разписка на 13.03.2023г. чрез Х. Р.-майка. Постъпила е жалба против съобщението, която е изпратена до Административен съд-Бургас, образувано е адм.дело №613/2023г., което е прекратено с Определение №945/13.04.2023г., поради неподлежащ на съдебен контрол акт.

На 23.03.2023г. е извършена проверка от служители „Контрол по строителството“, отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас на строеж: „Допълнителен вход от вътрешен двор към избени помещения на жилищна сграда, прилежащи към апартамент с [идентификатор] по КК на [населено място]“. Констатирано е, че цитираният обект е строеж V-категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“г“ от ЗУТ и чл.11 вр. с чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. В акта е описана хронологията на изграждането на строежа, и свързаното с него оспорване на разрешението за строеж и неговата отмяна. Констатирано е, че строежът, за който е издадено разрешение за строеж, е изграден и в завършен вид. В избеното помещение с площ от 11,02кв.м. по документ за собственост на мястото на прозореца към двора е изпълнена врата и е монтиран вратопрозорец, за да се преодолее денивелацията към прилежащия терен е изпълнено външно вкопано стълбище. Установено е, че строежът е изпълнен без одобрени проекти и без разрешение за строеж. Така описаното е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Резултатите от проверката са обективирани в констативен акт № П-3 от 23.03.2023г., като е указана възможност за подаване на възражения по акта в 7-дневен срок от връчването му. Констатациите са онагледени със снимков материал и окомерна схема.

За съставения констативен акт е изпратено съобщение до жалбоподателката на адрес [населено място], [улица], което се е върнало като непотърсено. На 12.06.2023г. е поставено съобщение за съставения констативен акт на основание §4, ал.2, изр.2 от ЗУТ на мястото на поставяне на съобщения на входа на жилищната сграда. Съобщението е публикувано на същата дата на официалния уеб сайт на Община Бургас. На 21.06.2023г. е съставен протокол за сваляне на съобщението за съставен констативен акт №П-3/23.03.2023г. от същите длъжностни лица. На същата дата е съставен акт за резултатите от обявяване на констативния акт, в който е констатирано, че в законоустановения седмодневен срок не е постъпило възражение.

Въз основа на съставения констативен акт и събраните в административното производство доказателства е издадена оспорената пред съда Заповед № 2248/11.07.2023 г. на Зам. кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която на основание чл.225а, ал.1, във вр. с чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, административният орган е разпоредил да бъде премахнат незаконен строеж „Допълнителен вход от вътрешен двор към избени помещения на жилищна сграда, прилежащи към апартамент с [идентификатор] по КК на [населено място]“, находящ се в жилищна сграда с [идентификатор] по КК на [населено място], УПИ ІІ, кв.167, по плана на ЗЦГЧ, [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица]. В заповедта е определен 30-дневен срок от влизането й в сила за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като при неизпълнение на срока за доброволно изпълнение да се извърши принудително премахване от община Бургас за сметка на собственика на строежа. В мотивите на заповедта е обективирана описаната по-горе фактическа обстановка, както и констатациите по Констативен акт № П-3/23.03.2023г . Във връзка с това е формулиран извода, че извършеното строителство е недопустимо, тъй като издаденото разрешение за строеж е отменено, поради което строежът е незаконен и са налице обстоятелствата по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж с констатирани нарушения по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Заповедта е връчена на 11.08.2023г., видно от приложените в административната преписка писмо изх. №ЕД9-227/7/11.07.2023г. и попълнената обратна разписка за доставянето му. Жалбата против заповедта е подадена чрез админстративния орган до съда на 24.08.2023 г.

В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. По делото е представена Заповед №2894/06.10.2021г. на Кмета на Община Бургас, по силата на която, същия е делегирал на Заместник-кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" правомощията си по ЗУТ, в т. ч. в т. 22 и да издава заповеди по премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Строежът е категоризиран като V-та категория. В този смисъл, оспорената заповед е постановена от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия.

Заповедта е в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт. Спазено е изискването на чл. 26 от АПК, тъй като жалбоподателката е уведомена за започналото производство с писмо с рег. №ЕД-227/1/ 24.02.2023г., надлежно връчено. Съгласно чл. 225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, заповедта по ал. 1 е издадена въз основа на констативен акт, съставен от лицата по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Издаден е Констативен акт № П-3/23.03.2023 г., изготвен от служители в Община Бургас, съответно специалисти „КС“ в отдел „Устройствено планиране и архитектура“, поради което Съдът намира, че Констативният акт е съставен в съответствие с административнопроизводствените правила от компетентните за това длъжностни лица. Констативният акт е съобщен на основание §4, ал.2 от ЗУТ, като съдът не констатира допуснати нарушения. Преди да пристъпи към залепване на съобщението, е изпратено писмо с обратна разписка, което се е върнало „непотърсено“. Не са постъпили възражения. В съдебното производство жалбоподателят разполагат с възможност да изложи в пълнота и установи с всички доказателства основателността на възраженията си, поради което дори и да са допуснати нарушения в процедурата по връчване на констативния акт не следва да се квалифицират като съществено нарушение на процесуалните правила.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

По настоящото дело липсва спор относно собствеността и извършителя на строежа.

Процесната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон. Административният орган е приел, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е реализиран в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ без надлежно издадено разрешение за строеж.

Съдът намира, че по категоричен начин се установява, че извършените от жалбоподателя строително-монтажни дейности представляват строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, съгласно който „строежи” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателката. Отделно от изложеното в съдебните решения, с които е отменено разрешението за строеж подробно е разгледана процедурата по издаването му и задължителната предпоставка- писмено съгласие на собствениците в етажната собственост по чл.185, ал.2 от ЗУТ, за да се разреши строеж от този вид, засягащ фасадата/§5, т.55 от ДРЗУТ/ и общите части на сградата/чл.38 от ЗС/.

Процесният обект е строеж V-категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“г“ от ЗУТ и чл.11 вр. с чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, тъй като представлява преустройство на строеж .

Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, като в разпоредбата на чл.151, ал. 1 от ЗУТ са посочени изключения, при които е допустимо строеж да се осъществи без разрешение за строеж. За процесното преустройство е издадено разрешение за строеж № П-29/06.06.2017г. на Община Бургас, което е отменено по жалба на заинтересовано лице с Решение № 267/28.02.2022г., постановено по адм.дело № 129/2021г. по описа на Административен съд-Бургас, потвърдено с Решение № 11582/14.12.2022г. по адм.дело № 6707/2022г. на Върховния административен съд. На 30.08.2017г. във връзка с постъпило заявление №94-01-40644/9/17.08.2017г. въз основа на което е извършена проверка на горепосочения обект, при която е установено, че изграденото съответства на проекта, одобрен на 05.06.2017г., т.е. преди влизане в сила на разрешението за строеж е бил реализиран.

От страна на жалбоподателя не са представени доказателства за наличие на актуални строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж.

Относно адресата на оспорената заповед, съдът намира, че административният орган правилно е посочил жалбоподателят за възложител, респ. адресат на заповедта, тъй като съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.5 ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл.161, ал.1 ЗУТ, като преценката срещу кое от посочените лица да образува и приключи процедурата по установяване на незаконния строеж е на компетентния административен орган. Нито в производството пред административния орган, нито с жалбата си пред съда, а и в съдебното производство, жалбоподателят е ангажирал доказателства, че строежът, който е описан в заповедта, е с възложител друг субект. Напротив, както от представените с административната преписка констативни протоколи, констативни актове, се установява че именно жалбоподателката е възложител и извършител на строежа.

С определението на съда за насрочване на делото на страните е указана доказателствената тежест, като в настоящото съдебно производство, жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган.

На следващо място незаконният строеж е реализиран през 2017г., което не се оспорва от страните, в този смисъл, нормите на §16 и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са неприложими към същия.

Съгласно нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ незаконен е строеж, който е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж. В настоящия случай по категоричен начин се установи, че извършените СМР представляват строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършени са без издадено разрешение за строеж, в съответствие с чл. 148, ал. 1 ЗУТ , като не са налице изрично и изчерпателно предвидените в чл. 151, ал. 1, т. 1 – т. 12 от ЗУТ случаи за които не се изисква разрешение за строеж, поради което правилно и обосновано административният орган е определил същия като незаконен.

Съдът приема, че оспореният акт не противоречи и на целта на закона, доколкото с него се цели да бъде премахнат един незаконен строеж, какъвто е установен.

С оглед на изложеното оспорената Заповед № 2248/11.07.2023 г. на Зам. кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с процесуалните правила, материалния закон и целта на закона, поради което е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да се отхвърли.

Изходът от оспорването обуславя на ответника да бъдат присъдени разноски в настоящото производство, но доколкото такова искане не е направено съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от горното на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, ХXII състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. И. Р., с адрес [населено място], [улица], ет.2 против Заповед № 2248/11.07.2023 г. на Зам. кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която на основание чл.225а, ал.1, във вр. с чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, административният орган е разпоредил да бъде премахнат незаконен строеж „Допълнителен вход от вътрешен двор към избени помещения на жилищна сграда, прилежащи към апартамент с [идентификатор] по КК на [населено място]“, находящ се в жилищна сграда с [идентификатор] по КК на [населено място], УПИ ІІ, кв.167, по плана на ЗЦГЧ, [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица].

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването пред Върховен административен съд на Република България.