№ 195
гр. Поморие, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нася Ив. Япаджиева
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело №
20212160100828 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ПРС е образувано по повод искова молба с последащо уточнение
подадена А. Н. Р. против Д. Н. и Д. Ш. Н., като ищецът сочи, че първата от ответниците е
съпруга, а втората ответница е дъщеря на покойният му брат Р. Н., починал на 12 октомври
2021г. в Република Чехия, като във връзка с теглени от него през 2008г. три потребителски
заема, през 2010г., изпаднал във финансови затруднения и брат му Р. Н., се съгласил да му
даде на заем пари за да погаси остатъка на задълженията си към банките, а в замяна на това
поискал „гаранция” за предоставения заем като му прехвърли жилището си находящо се в
гр.Поморие, ул.”... с предварителна уговорка за обратно изкупуване, като след като се
издължи на брат си той да му прехвърли обратно жилището. Сключили договор за покупко-
продажба с нотариален акт №107, том I, рег.№1487, дело №95/15.07.10г. на нотариус К.|
Петков за единственото си жилище – СО – апартамент с идентификатор 57491.502.267.2.2
по КК и КР на гр.Поморие, ведно е избеното помещение на площ от 17 кв.м., находящо се в
избения етаж от същата сграда за сумата от 58 430лв., а по късно на 26.08.20г. с брат му и с
първата ответница Д. Н. сключили предварителен договор за покупко-продажба с
нотариална заверка е рег.№ 1887/26.08.10г. по силата на който брат му и съпругата му се
задължили да му върнат обратно недвижимия имот, като до 15.05.2013г. трябвало да
сключат и окончателната сделка по нотариален ред срещу продажна цена отново в размер
на 58 430лв. С нотариална покана от 16.09.2013г., брат му и първата ответница, въз основа
на предварителния договор за покупко-продажба от 26.08.2010г. го поканили в тридневен
срок да заплати сумата от 58 430 лв. Счита, че договора за покупко-продажба е нищожен на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл. 152 от ЗЗД, тъй като е симулативен, противоречи на
закона и го заобикаля, тъй като е сключен единствено да послужи за обезпечение на
вземането на Р. Н. по заемното правоотношение помежду им. Тези сделки са извършени в
противоречие на закона и за да бъде заобиколен закона, като процесния договор за покупко-
продажба, като явна прехвърлителна сделка, която ищеца и Р. Н., като страни по нея са
сключили не ги обвързва и прикрива предварително съглашение за удовлетворяване на
вземането на брат му като заемодател по различен начин от този, който е предвиден в
закона. Моли съдът да постановите решение с което да установите нищожност на договор за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт №107, том I, рег.№1487, дело№95/15.07.2010г.
на нотариус К.П. с рег.№556 с район на действие PC - Поморие, както и да присъдите на
ищеца направените по делото разноски. В съдебно заседание подържа иска.
1
В срок е постъпил отговор от ответниците. Същите оспорват иска. Твърдят, че
многократно ищецът е бил подпомаган финансово от брат си и през 2010г. отново е
помолил за заем над 25 000 лв., какъвто заем първата ответница и съпруга й отказали, след
което ищецът им предложил да купят имота му и тъй като ответницата и съпруга й се
страхували, че банките могат да насочат претенции към процесния имот, находящ се в
сграда в която и те имат жилище се договорили да закупят имота за посочената в
нотариалния акт от 15.07.2010г. продажна цена. След сключване на сделката ищецът не
освободил имота, а предложил той да купи обратно от брат си и първата ответница и така
сключили предварителен договор в който поемали задължение да продадат на ищеца
купения апартамент ведно с избено помещение за сумата от 58430 лв. т.е. на същата
продажна цена, с уговорката ищецът да остане в имота. В уговорения в предварителния
договор срок, ищецът не платил сумата по предварителен договор и първата ищца и
съпруга и отправили нот.покана до ищеца. Сочат, че договора за покупко продажба не е
симулативен - доколкото волята на страните е купувачите да придобият собствеността на
процесния имот , а продавача - договорената продажна цена, не противоречи на закона, не
го заобикаля, тъй като заемно правоотношение между страните по него към момента на
сключване на договора липсва. В съдебно заседание поддържа отговора.
Предявения иск е с правно основание чл.26, ал.1 във вр. с чл.152 от ЗЗД.
Не се спори и се установява от представеното Европейско удостоверение за
наследство, че Р. Н. е починал на 12.10.2021г. в Литомишъл, Р Чехия и негови наследница
са Н. Д. - съпруга и Ш. Н. Д. – дъщеря.
Видно от представеното нареждане разписка от 03.01.2008г. ЮроБанк и Еф Джи
България АД е платило в брой на А. Н. Р. сумата от 14000лв. Установява се от
представената вносна бележка от 09.11.2010г., че А. Н. Р. е внесъл в брой на ЮроБанк и Еф
Джи България АД сумата от 8620лв. и видно от издаденото от ЮроБанк и Еф Джи
България АД удостоверение от 15.12.2010г. А. Н. Р. няма задължения по потребителски
кредит или кредитна карта в POSTBANK. Представено е нареждане разписка от
18.04.2008г. от което се установява направен превод в размер на 9783лв. в полза на А. Р. с
основание . усвояване на кредит.
Установява се от представения договор за потребителски кредит № FL342416 от
03.01.2008г. сключен между ЮроБанк и Еф Джи България АД и А. Н. Р., че банката е
отпуснала кредит от 15000лв. на ищеца с падеж – 03.09.2014г. Сключен е на 29.09.2008г. и
договор за кредит между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и ищецът по силата на който
А. Р. е получил сумата от 1200 / хиляда и двеста / лева и се задължил да върне сумата от
1578.00лв. за срок от 18 седмици. Видно от представеното Решение №33/ 15.03.2010г. по
гр. дело № 473/2009г. е признато за установено че съществува вземането на "Ти Би Ай
Кредит" ЕАД, Булстат ********* , против А. Н. Р., ЕГН ********** по Заповед № 204 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. 328/2009 г.
на ПРС за сумата от 1318,42 /хиляда триста и осемнадесет лева и 42ст./ по договор за
потребителски кредит № **********/11.04.2008год. и разноски от 245,37 /двеста
2
четиридесет и пет лева и 37ст./. Видно от мотивите ищецът е сключил договор за
потребителски кредит № **********/11.04.2008год. с "Ти Би Ай Кредит" ЕАД за сумата от
1299,90лв. с поето задължение за връщане на сумата 1769,64лв., която сума да изплати на 24
месечни вноски в размер на 73,74лв. и след като е изпаднал в забава кредитора е поискал
издаване на заповед за изпълнение.
Установява се от представения нотариален акт №107, том I, рег.№1487,
дело№95/15.07.2010г. на нотариус К.П., че ищецът А. Н. Р. продал на Р. Н. следния свой
недвижим имот – самостоятелен обект в сграда – жилище апартамент с идентификатор
57491.502.267.2.2 по КК и КР на гр.Поморие, с адм.адрес гр. Поморие, ул. ... с
предназначение – жилище, апартамент на площ 75.92кв.м. ведно с прилежащото му
североизточно избеното помещение на площ от 17 кв.м., находящо се в избения етаж от
същата сграда за сумата от 58 430лв., като страните уговорили и начина на плащане на
цената: платани в брой преди подписването на договора 28670лв., а остатъка от 29760лв.
платими по следния начин: сумата от 17760лв. на равни месечни вноски от първо до пето
число на съответния месец или по 1776лв. до 15.05.2011г. и сумата от 12000лв. разделена на
24 месечни вноски платими в брой от първо до пето число на съответния месец или по
500лв. до 15.05.2013г.
Видно от представения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот сключен на 26.08.2010г. между Р. Н. и Д. Н. и А. Н. Р., страните се задължили да
сключат окончателен договор за покупко продажба по силата на който Р. Н. и Д. Н. да
продадат на А. Н. Р. самостоятелен обект в сграда – жилище апартамент с идентификатор
57491.502.267.2.2 по КК и КР на гр.Поморие, с предназначение – жилище, апартамент на
площ 75.92кв.м. ведно с прилежащото му североизточно избеното помещение на площ от 17
кв.м., находящо се в избения етаж от същата сграда за сумата от 58 430лв., която ще бъде
изплатена на 15.05.2013г.
Видно от представената нотариална покана след настъпване на падежа, Р. Н. и Д. Н. са
поканили А. Р. да заплати дължимата сума от 58 430лв. в тридесетдневен срок от
получаване на поканата, като при неплащане на сумата са посочили, че ще считат договора
за развален и отправили покана за освобождаване на имота.
Представени са 4 бр. „генерално пълномощно“ с различни дати от Р. Н. Р. всички с
идентично съдържание с които Р. Н. упълномощава брат си да се разпорежда с всички
движими е недвижими имоти, да купува и продава от негово име. Представено е и
пълномощно с което Р. Н. упълномощава дъщеря си Д. Ш. Н.а да го представлява по
всички въпроси свързани с продажбата на къщата с адрес гр.Поморие, ул. .... Прави
впечатление, че подписите положени в представените 4 бр. „универсално пълномощно“ на
мястото на упълномощител са съвсем различни от подписа положен в пълномощното с
което Р. Н. упълномощава дъщеря си и от подписа положен от Р. Н. в н.акт № №107, том I,
рег.№1487, дело №95/15.07.2010г. на мястото на купувач.
По делото са допуснати двама свидетели за установения отношенията между
наследодателя на ответниците – Р. Н. и ищеца преди сключване на сделката за покупко
3
продажба. Свидетеля А. свидетелства, че познава двамата братя и е бил близък приятел на
Р. и знае, че Р. многократно е давал пари на брат си, плащал на адвокати наети от брат му и
А. често е „закъсвал за пари“ и искал заем от свидетеля, затова и като си заминавал Р.
оставял пари на свидетеля които той да дава на А.. Сочи, че Р. е му е споделял
притесненията си, че ще обявят етажа на търг и ще го купят непознати хора, тъй като
много коректорски фирми търсили А. за пари които е вземал на заем. Свидетелства, че А. е
искал да ползва ипотечен кредит, като ипотекира къщата и пред ЦКБ е представил
неистинско пълномощно от Р.. Пред свидетеля, наследодателя на ищците е споделил, че
брат му иска да продаде жилищния си етаж и той възнамерявал да го купи, като
възнамерявал парите които А. има да връща към банките той периодично да ги връща, а
останалата част от сумата, да я даде на А.. След като придобил имота Р. оставил брат си да
живее в една стая от етажа, а останалите заключил. Със свидетеля брата на ищеца, споделил
след това, че няколко месеца след продажбата, ищеца поискал да сключат предварителен
договор и да си върне имота, а на брат си да върне парите по договора и сключили
предварителен договор, но А. така и не е платил уговорената цена.
Свидетеля Костов живеещ в Чехия и познат на Р., свидетелства, че Р. му е споделил,
че след смъртта на баща му, с брат си наследяват апартамент в гр.Айтос и Р. научил, че
брат му е продал апартамента с фалшифициране на документи и пред него А. не отрекъл, че
е продал апартамента без съгласието на брат си, а по късно без знанието на брат си А.
продал и наследствени земеделски земи. Във връзка с представени по делото 4бр.
„генерално пълномощно“ от Р. Н. Р. свидетелства, че в чешкия език не се използва думата
„нотариус“ а „нотар“. Сочи, че през 2010г. Р. му е споделил, че е платил дългове на брат си
за сумата над 85000лв. Знае, че А. е трябвало да продаде жилището си, защото не е можел
да върне заемите към банките, но не знае, че Р. е купил втория етаж на къщата от А..
При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, счита така
предявения иск за прогласяване на договора за нищожен е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД привидните договори са нищожни.
При привидните сделки страните съзнателно не желаят настъпването на правните
последици и е налице осъзнато несъответствие между изразеното и желаното и поР. това са
нищожни.
Според съда страната която се позовава на симулативността, трябва да я доказва чрез
обратно писмо - документ, съставен нарочно за разкриване на привидността, или чрез т. нар.
"начало на писмено доказателство", в което симулацията не е призната от страната, срещу
която се води процеса за установяване на привидността, но са обективирани други
изявления, създаващи индиция за симулативност, и които правят допустими свидетелските
показания за провеждане на пълно доказване (така решение № 484/11.06.2010 г. по гр. д. №
375/2010 г. ІV г. о. на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал.2 ГПК свидетелски
показания се допускат когато страната се домогва да докаже че изразеното в документа
съгласие е привидно ако в делото има писмени доказателства изходящи от другата стана,
4
които правят вероятно твърдението й че съгласието е привидно. В конкретния случай не е
налице нито обратно писмо нито документ от който може да се прави извод за привидност
договора за покупко продажба, затова и съдът е приел, че свидетелски показания са
недопустими за доказване симулацията.
Не се установи в настоящото производство между ищеца наследодателя на
ответниците да е сключен договор за заем, така както се твърди в исковата молба и ищецът
да е дължал суми на наследодателя на ответниците. Напротив от показанията на свидетелите
се установи, че многократно Р. Н. е давал пари на ищеца, безвъзмездно и му е оказвал
финансова помощ. Задлъжнялостта на ищеца към банки и други лица, обаче е била в такива
размери, че е било застрашено имуществото на ищеца и най вече жилището му находящо
се в жилищна сграда в гр.Поморие в което и наследодателя на ответниците има жилище.
Затова и мотивите на Р. Н. да придобие имота на брат си е бил, за да не се насочи
принудително изпълнение върху жилището и в сградата да живеят непознати хора. Самият
ищец поР. невъзможността за погаси задълженията си е предложил да продаде имота на
брат си. Плащането на цената на имота е било уговорено по начин който да доведе до
погасяване на задълженията на ищеца, но това е било уговорка между двамата братя, за да
не останат непогасени задължения. Предоставяне обаче на заем от наследодателя на
ответниците на ищеца не е уговарян. Не се спори, че цената по договора за покупко
продажба на жилището, така както е уговорена е платена. Наследодателят на ответниците и
съпругата му са желаели да придобият имота и са платили цената и сделката не е имала за
цел обезпечаване на вземане на купувача, тъй като продавача – А. Н. не е дължал пари на
брат си. Той е погасил задължениета си с парите които е получил от договора за продажба на
имота си. Добронамереността обаче на наследодателя на ответниците, го е мотивирала да
даде възможност на ищецът след като същия го е помолил да придобие имота си и в тази
връзка в последствие е сключен предварителния договор за покупко продажба, който дава
възможност на ищеца да придобие жилището при заплащане на цената платена от
купувачите в един сравнително дълъг срок от време. Този последващ договор не може да се
възприема като съглашение с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде
изпълнено, кредиторът ще стане собственик на веща.
Разпоредбата на чл. 152 ЗЗД сочи, че съглашение с което се уговаря предварително, че
ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на веща, както и
всяко друго съглашение с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на
кредитора различен от този който е предвиден в закона е недействително. Договора за
покупко продажба на жилището не е сключен с уговорка за изкупуване, а ищеца го е
сключил с цел да придобие средства от които има нужда и не е налице сключен договор
заем който освен това да е сключен преди договора за покупко продажбата по силата на
който на ищеца да е предоставен заем от наследодателя на ответниците. Изложеното
дава основание на настоящия състав да приеме, че иска за установяване нищожност на
договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №107, том I, рег.№1487,
дело№95/15.07.2010г. на нотариус К.П. с рег.№556 с район на действие PC - Поморие, е
5
неоснователен.
И двете страни са поискали да им се присъдят направените разноски по делото и с
оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците следва да се присъдят
направените разноски с размер на 3000 / три хиляди/ лева адв.възнаграждение.
Възражението на ищеца за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като
същото е за процесуално представителство на двете ответници и е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното ПРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от А. Н. Р., ЕГН ********** с постоянен адрес -
гр.Поморие, ул.... ... със съдебен адрес - гр. Поморие, ул.”Васил Левски”№11, адв. Ж. Д. Х.
против Д. Н., гражданин на Република Чехия, родена на **********г. с адрес - Усти Над
Орлици, с. Хрушова№68 и Д. Ш. Н. гражданин на Република Чехия, родена на
**********г. с адрес – Чешката Република, Чоцен, Чоцен Сметанова, к.п. 1923, окр.Усти
Над Орлици за установяване нищожността на договор за покупко-продажба обективиран в
нотариален акт №107, том I, рег.№1487, дело №95/15.07.2010г. на нотариус К.П. с рег.№556
с район на действие PC – Поморие като неоснователен.
ОСЪЖДА ищеца А. Н. Р., ЕГН ********** да заплати на ответниците Д. Н.,
гражданин на Република Чехия, родена на **********г. и Д. Ш. Н. гражданин на
Република Чехия, родена на **********г. сумата от 3000 / три хиляди/ лева направени
разноски по делото
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред БОС.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
6