О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№515
Гр.ДОБРИЧ
08.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ОСМИ ЮЛИ
2020г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ:
Г.ПАВЛОВ
Мл.с.Г.ПАШАЛИЕВ
Като разгледа докладваното от
съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.гр.д.№ 438/2020г.по описа на ДОС и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278,във вр. с
418,ал.4 от ГПК.
Образувано е по подадена от АД „ Юробанк
България“,ЕИК ***,гр.София,чрез адв.Х.И.,САК,частна жалба,с която се обжалва Разпореждане
от 02.03.2020г.,инкорпорирано в издадената по ч.гр.д.№642/2020г.по описа на ДРС
Заповед № 275/02.03.2020г.за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417,т.2 от ГПК,с което е
отхвърлено частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумите:
385.30 лв.,представляваща разликата над присъдената главница в размер на 788.32
лв.,до претендираната такава в размер на 1 173.62 лв.; 83.75
лв.,представляваща разликата над присъдената мораторна лихва върху падежиралите
и неплатени месечни вноски за периода
20.06.2019г. до 23.02.2020г.,в размер на 30.49 лв.,до претендираните такива в размер
на 114.24 лв.
Като твърди,че атакувания съдебен акт е
неправилен,частният жалбоподател претендира за отмяната му и уважаване изцяло
на заявлението за всички,посочени в него суми.
Добричкият окръжен съд,като се запозна с
приложените по делото доказателства и съобрази изложените в жалбата
оплаквания,намира за установено следното:
Частната жалба,въз основа на която е
образувано настоящото дело,е процесуално допустима.
Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
По ч.гр.д.№ 642/2020г.по описа на ДРС е
подадено заявление за издаване на заповед по чл.417,т.2 от ГПК –
извлечение от счетоводните книги,с които се установяват вземания на
банката-заявител,настоящ жалбоподател.
За да
постанови обжалваното разпореждане,ДРС е приел,че представените към заявлението
доказателства не удостоверяват надлежно
уведомяване на длъжника за упражненото право на Банката да направи
кредита за предсрочно изискуем,поради което са налице законовите предпоставки за
уважаване на заявлението само досежно падежиралите към датата на подаване на
заявлението вноски за главница,мораторна,възнаградителна лихва и такси.
За изпълнение на задължението си за
уведомяване на длъжника,че процесния кредит е обявен за предсрочно
изискуем,заявителят се позовава на нотариална покана,връчена на
кредитополучателя на 20.01.2019г.
Правилен и законосъобразен е извода на
първостепенния съд,че тази покана не удостоверява валидно уведомяване на длъжника
за настъпила на 20.01.2020г. предсрочната изискуемост на кредита,защото няма
изискуемото съдържание.
Съгласно съдебната практика-Определение №
656/14.07.2016г.по т.д.№ 2609/2015г.на ВКС,I т.о,уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост следва да е ясно и недвусмислено в същата степен,както и
извлечението от сметка.
В представената в случая нотариална покана се
сочи договора за потребителски кредит,правното основание за предсрочна
изискуемост – чл.15 от договора,във вр. с чл.60,ал.2 от ЗКИ и фактическото
такова - неизпълнение на договорните задължения,произтичащи от чл.7 и чл.8 от
договора за заплащане на дължимите по кредита вноски.Несъстоятелно е
възражението на жалбоподателя,че в случая уточняване на общия брой на
просрочените вноски било ирелевантно и обективно ненужно,тъй като в поканата
бил индивидуализиран падежа на просрочената вноска - 20.02.2019г.Действително,в
поканата е посочено неиздължаването в уговорения срок на месечна вноска с падеж
20.02.2019г.,но и това,че кредита се обявява за предсрочно изискуем за
неизпълнено към 10.10.2019г. задължение в общ размер на 1 622.32 лв.,от
които: 1424.67 лв.-главница,180.15 лв.-лихви и 17.50 лв.-такси.Поканата не
съдържа допълнителни данни,които да конкретизират тези непогасени задължения по
отделни пера - брой,падеж,размер на просрочените вноски за главница,период на
дължимост на какви по вид лихви,върху кои непогасени главници,основание за
дължимост на таксите и на какви точно такси.В този смисъл настоящият състав
споделя изцяло извода на първоинстанционния съд,че поканата не съдържа
информация,която реално и обективно да отразява фактическото състояние на
задължението.При това положение,неоснователно е възражението в жалбата,че
представената към заявлението нотариална покана съдържала праволинейна и
изчерпателна информация,неподлежаща на тълкуване.Уведомлението,както и извлечението
от сметки,следва да е с такова
съдържание,което да не налага тълкуването му.След като в случая кредиторът се
позовава не само на неплатена на 20.02.2019г. вноска,а на неплатени задължения
към 10.10.2019г.,то той следва не само да конкретизира тези задължения,но и да
предостави информация,която реално и обективно да отразява съществуването им.Такава
липсва,доколкото съдържанието на поканата не възпроизвежда съществуващите
записвания по представената към заявлението счетоводна сметка.Последната визира
размера на дълга за други периоди,съответно към 19.01.2020г .и към 23.02.2020г.При
това положение,заповедният съд не разполага с необходимата информация,за да
прецени налице ли са и в какъв размер неплатени и какви точно задължения на
длъжника към 10.10.2019г.,послужили за
обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем,съответно налице ли е това
основание.
Допълнителен аргумент за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт,е констатираната на основание чл.411,ал.2,т.2 от ГПК от
настоящия състав нищожност,поради противоречие със закона,на клаузата на чл.15
от процесния договор,която предвижда
възможността за обявяване на предсрочна
изискуемост,без да се прекратява действието на договора,и за настъпването на
каквато изискуемост е уведомен длъжника с изпратената му нотариална
покана.Подобна възможност за обявяване на дълга за изцяло и предсрочно изискуем,без
да се прекратява действието на договора,не е законово допустима.Предсрочната
изискуемост е именно прекратяване на
договора,което прекратяване настъпва с достигналото до длъжника волеизявление
на кредитора,че ще счита непогасения остатък от кредита за изцяло и предсрочно
изискуем,вкл. и за вноските с ненастъпил падеж,които към момента на
волеизявлението не са изискуеми.
По гореизложените мотиви,Добричкият окръжен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 02.03.2020г.,инкорпорирано
в издадената по ч.гр.д.№ 642/2020г.по описа на ДРС Заповед № 275/02.03.2020г.за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417,т.2 от ГПК,с което е отхвърлено частично заявлението
за издаване на заповед за изпълнение за сумите:385.30 лв.,представляваща
разликата над присъдената главница в размер на 788.32 лв.,до претендираната
такава в размер на 1 173.62 лв.;83.75 лв.,представляваща разликата над
присъдената мораторна лихва върху падежиралите и неплатени месечни вноски
за периода 20.06.2019г. до
23.02.2020г.,в размер на 30.49 лв.,до претендираните 114.24 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.