Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 140
гр.Пловдив,
06.03.2020г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение ХXс, в открито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
Цветелина Георгиева
при секретаря Боряна Костанева и в присъствието на прокурора …… ...........................,
разгледа докладваното от съдията т.д. № 225 по описа за 2019г на Пловдивски
окръжен съд и взе предвид следното:
Иск на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Предявен от Държавна агенция за
бежанците при Министерския съвет – София, ЕИК ********* против Е.П.М. в качеството
ѝ на ЕТ„МЕТАЛИК – Е.П.М – И.Д.М ” –
гр.Пловдив,
ЕИК *********, правоприемник на починалия в хода на процеса И.Д.М.в качеството
му на ЕТ„МЕТАЛИК – И.М.” – гр.Пловдив, ЕИК *********. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да
ѝ заплати сумата от 299 789,34лв,
ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 30.11.2018г до
окончателното ѝ изплащане, представляваща дължима неустойка за периода 24.04.2014г
– 18.08.2014г по чл.15 от сключения между тях Договор № ЕФБ 01-2267 от
24.02.2014г, след проведена процедура по обществена поръчка. Претендира
разноски, вкл. юриск. възнаграждение.
Ответникът оспорва със своето
поведение да е изпаднал в забава, от която за него да възниква отговорност за
неустойка по сключения между страните договор. Моли иска да бъде отхвърлен и
претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид доказателствата по делото, намира за установено следното:
Ищецът
е посочил, че след проведена от него обществена поръчка, която ответникът е
спечелил са сключили
процесния Договор № ЕФБ 01-2267 от
24.02.2014г с предмет: „Пълен инженеринг за Регистрационно – приемателен център
в гр.Харманли” (Договора), включително
и изпълнение на строителни работи с уговорен срок за изпълнение в цялост
до 23.04.2014г. Тврденията на ищеца, са, ча ответникът не е спазил срока, тъй
като извършените от него работи са приети с костативен акт обр.15 на
18.08.2014г, т.е. 176 календарни дни от подписването на Договора, без между
страните да е било постигнато съгласие за удължаване на Договора, без да били
налице форсмажорни обстоятелства или други обективни пречки за изпълнение в
срок.
Ищецът твърди, че той е изправна страна по
договора, като е заплатил извършената работа, но тъй като тя е престирана със
закъснение от ответника, той дължи обезщетение за забавеното изпълнение –
договорената неустойка в чл.15 от Договора, в размер на 299789,34лв – 0,5% за
всеки просрочен ден за периода 24.04.2014г – 18.08.2014г. За да формира размера
на иска си ищецът е посочил, е към датата на срока за изпълнение по Договора не
са били извършени в цялост договорените работи на обща стойност 2 997
893,41лв, поради което максималният размер на неустойката е 10% от тази
стойност.
Ответникът не е оспорил фактите по сключването на
договора, изпълнението на работите и приемането им без забележки, но е възразил,
неговото поведение да е причина за късното приемане на работите, а още по-малко
да е виновно – посочил е като причини за забава липса на съдействие от
кредитора да приеме работите, забава при издаване на разрешението за строеж,
което е от дата 25.04.2014г, липса на възможност за ищеца да се разпорежда с
имота, тъй като той не е собственик, погасяване на претенцията по давност.
По възраженията ищецът е застъпил становището, че
той разполага с право да стопанисва имота, което е достатъчно за провеждането
на обществена поръчка по възлагане на строителни работи, поддържал е заявеното,
че липсват обективни причини за забавата на ответника – изпълнител, посочил е,
че давността е прекъсната.
С допълнителната искова молба ответникът е оспорил
ищецът да притежава качеството на възложител по обществена поръчка, което според
него прави процесният Договор изцяло или частично нищожен. На второ място
възразява, че Договорът е сключен при липса на писмена форма по смисъл на
чл.160 и чл.161 от ЗУТ и на това основание също е нищожен. Нищожна е клаузата
за неустойка, която не обезпечава нищо, тъй като, ако ищецът е имал възражения
по работата е можел да задържи гаранцията за добро изпълнение, а той я е върнал
на ответника. По отношение на твърденията, че ищецът е бил в забава посочва, че
е било задължение на ищеца да сключи договори с проектанти, надзор, консултанти
и също и снабдяването с необходимите документи по започване и извършване на
строителството, за да обезпечи своевременното изпълнение от ответника на
договорените работи.
По делото е изискана и приложена цялата преписка
по провеждане на обществената поръчка, инициирана с докладна записка от
20.01.2014г на Директора на Дирекция „УСОП“ до Председателя Н.Ч.на Държавна
агенция за бежанците при МС в изпълнени на спешни мерки от ГП 2013г за Европейски
бежански фонд, Приоритет 1, Мярка 1 „Увеличаване капацитета за приемане и
настаняване на търсещи закрила в условията на голям бежански поток към
България“. С решение от същата дата на Агенция по обществени поръчки е взето
решение за откриване на процедура с мотиви, че през 2013г РБългария е подложена
на безпрецедентен за нейната история бежански натиск, като 7144 бежанци са
потърсили закрила, което се установява и от сайта на Агенцията. В мотивите също
е посочено, че бежанският натиск представлява истинско предизвикателство за
изградената в страната система за предоставяне на международна закрила, като
страната ни е с ограничени ресурси и се изправя пред изключително
непропорционален проблем, касаещ несъразмерно големия приток от пристигащи
мигранти. Всички тези обстоятелства, както и конкретните, последващи възникнали
конфликти конкретно в бежанския лагер в гр.Харманли съдът намира за
общоизвестни факти, поради широкото им отразяване в медиите и изключителността
на създадената тогава ситуация от бежанския натиск върху страната ни.
В тези условия до ответника е изпратена покана за
участие в процедурата по електронен път, както и техническо задание, в което
изрично е залегнало изискване към изпълнителя, работите му да отговарят на
стандартите на Хуманитарната харта и минималните стандарти на ООН за
осигуряване на бежанци. На 27.01.2014г със Заповед на Държавна агенция за
бежанците при МС е назначена комисия, която да проведе договаряне с
участниците, на същата дата то е проведено и от Комисията е съставен доклад,
утвърден от Председателя на ДАБ при МС на 29.01.2014г и на 24.02.2014 е сключен
процесния Договор с ответника - Договор № ЕФБ 01-2267 от 24.02.2014г с предмет:
„Пълен инженеринг за Регистрационно – приемателен център в гр.Харманли” със срок
на изпълнение до 23.04.2014г и поето задължения от възложителя – ищец да снабди
ответника с необходимите строителни книжа.
На 08.04.2014г ищецът е сключил договор за
инвеститорски контрол и строителен надзор и от същата дата е и първият Протокол
за откриване на строителна площадка на обекта. Строителното разрешение за
обекта е от 25.04.2018г, т.е. след посочения в Договора краен срок за
изпълнение, поради което съдът намира, че ответникът е бил поставен в обективна
невъзможност да извършва каквито и да било дейности преди тази дата, т.е. с
настъпване на датата 23.04.2014г той не е изпаднал в забава. След наличието на
разрешение за строеж по делото са представени и надлежно съставен Протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия от
25.04.2014г, съставена заповедна книга и съставени актове за установяване на
извършени СМР, като от датите им, съдът прави извод за изключително
експедитивна и точна работа от страна на ответника - 09.04.2014г, 10.04.2019г – 2 броя,
10.04.2019г, 12.04.2014г, 14.04.2014г и т.н. и всички те са подписани от
участниците в строителството – строител, консултант, проектант, строителен
надзор, без забележки.
Изпълнението на работата от ответника, с полагане
на грижата на добър търговец се установява и от изслушаните по делото двама
свидетели, които в онзи период са имали непосредствени и ежедневни наблюдения
върху ежедневните проблеми и може да се каже предизвикателствата, пред които е
бил изправен ищецът, за да създаден организация и осигури хуманно отношение и
минимални стандарти на живот на настанените бежанци в центъра в гр.Харманли.
Така свидетелите дават показания, че е било необходимо по спешност бежанци да
бъдат настанявани в построените и ремонтирани жилища, тъй като броят им е бил
голям и са били настанени в палатки, поради което във всяка една подготвена
стая са били настанявани хора и така непрекъснато, като фактически не е било
възможно цялостното завършване на обекта и приемането му от страна на
възложителя. В същия смисъл са и приложените по делото писмо от ответника до
Председателя на ищеца от 29.04.2014г, с което изисква подписването на протокол
обр.15 във връзка с приключени строително-ремонтни дейности и
Приемо-предавателен протокол от дата 30.04.2014г между страните, в който
ответникът отново настоява за приемане на работата и предава на представителите
на ищеца цялата проекто-сметна документация на обекта.
От така коментираните писмени доказателства и
изслушани показания на свидетелите по делото, съдът намира, че страните са
сключили валиден договор, за изпълнението на който са приели, но ищецът не доказа в процеса от страна на
ответника да са извършени виновни действия, от които като причина да е
настъпило забавено изпълнение на договорените с процесния Договор работи.
Действително същите не са били изпълнени в срока по договора, но от една страна
ответникът е бил поставен от ищеца н обективна невъзможност да работи, предвид
коментираните по-горе дати за предоставяне на ответника на необходимата
строителна документация, а след започване на работата по отношение и на двете
страни са били налице обективни пречки, създавани от поведението на бежанците
от една страна и от необходимостта за експедитивното им настаняване с
осигуряване на минимални стандарти за подслон. Последното е довело до
невъзможност за следване на технологично определения ритъм за извършване на
договорените работи и тяхното приемане.
След като
от ответника липсва виновно поведение, довело до изпадането му в забава, то за
него не възниква неустоечната отговорност по чл.15 от Договора и искът за
осъждането му на това основание е неоснователен. Съдът не обсъжда останалите
възражения на ответника, които като краен резултат не се отразяват на изхода на
делото и на извода на съда за липса на вина.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на извършените
в настоящото производство разноски – възнаграждение за един адвокат, но тъй като не са
представени доказателства за изплащане на възнаграждение, а единствено за
договарянето му, съдът не следва да присъди такива.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Държавна агенция
за бежанците при Министерския съвет – София, ЕИК ********* иск да бъде
осъдена Е.П.М. в качеството ѝ на ЕТ„МЕТАЛИК – И.М. – Е.М” –
гр.Пловдив,
ЕИК *********, правоприемник на починалия в хода на процеса И.Д.М.в качеството
му на ЕТ„МЕТАЛИК – И.М.” – гр.Пловдив, ЕИК ********* да ѝ заплати сумата от 299 789,34лв, ведно със законната лихва, начиная от
датата на предявяване на иска 30.11.2018г до окончателното ѝ изплащане, представляваща
дължима неустойка за периода 24.04.2014г – 18.08.2014г по чл.15 от сключения
между тях Договор № ЕФБ 01-2267 от 24.02.2014г с предмет: „Пълен инженеринг за Регистрационно –
приемателен център в гр.Харманли”, като неоснователен.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: