Р Е Ш Е Н И Е
№………
Гр. София, 07.12.2015г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и
петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря Т.Д. като разгледа
т.д.№ 995 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с 79, ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл. 288 от ТЗ.
Ищецът „Г.” ООД поддържа, че по
подадена от ответника „О.” ЕООД заявка между тях е сключен неформален договор
за доставка на зелен грах, като е доставил 28 палета или 21 800 кг. зелен
грах, което се установява от заверената международна товарителница № 823787,
съгласно която стоката е доставена на 20.02.2013г. Сочи, че на 22.02.2013г. е
издал фактура за стойността на доставеното количество хранителни продукти в
размер на сумата от 13 608 евро, която следвало да се плати в срок до 90 дни,
т.е. до 23.05.2013г. Поддържа, че за вземането е подал две заявления по реда на
чл. 410 от ГПК, като по ч.гр.д.№ 51 719/2014г. срещу издадената заповед за
изпълнение за сумата от 10 000 евро и срещу издадената по ч.гр.д.№
51720/2014 г. на СРС, 24 състав за сумата от 3608 евро, били подадени
възражения, поради което се претендира установяването на съществуването на
вземане в полза на ищеца срещу ответника за сумата от 13 608 евро,
включващо главницата по двете заповеди по чл. 410 от ГПК, ведно с лихвата и
разноските. В допълнителната искова молба от 13.05.2015г. ищецът оспорва
твърденията на ответника по отговора, като сочи, че не е направил изявление, с
което да овласти трето лице да получи изпълнение от негово име и че не е
постигнато съгласие за връщане на част от нереализираната стока или за приемане
на нещо, различно от дължимото. В хода на съдебното производство поддържа
исковите си претенции чрез процесуалния си представител адв. Г., като
претендира и присъждане на разноски.
Ответникът „О.“ ЕООД оспорва исковата
претенция като неоснователна и недоказана по съображения, подробно изложени в
писмения отговор от 22.04.2015г. и допълнителния отговор от 30.06.2015г. Изрично
е посочил в отговора, че не оспорва доставката на 28 палета зелен грах по
описаната товарителницата и че фактура № ********** е осчетоводена при него, но
е заявил възражения срещу документите, представени на чужд език. В отговора се
твърди, че на 20.07.2013г. управителя му Ц.Г. е предложил на ищеца да върне
част от закупената стока поради невъзможността същата да се реализира бързо, а
именно да се върнат 27 200 кутии зелен грах на стойност 7 616 евро, като
се сочи, че е предложено и да се дадат вместо изпълнение стоки, намиращи се в
склада на ответника, описани в таблица на стр. 3 от отговора на обща стойност
4 337, 40 евро. Твърди, че страните са се споразумели освен за
горепосочените стоки на стойност общо 11 953, 40 евро, разликата до
13 608 евро по фактурата, а именно сумата от 1 654, 60 евро да бъде
за негова сметка, като той заплати цената на транспорта от София до Румъния.
Твърди се, че по описаните изявления, разменени по електронна поща на посочения
имейл, страните са се споразумели и ищецът му дал указание доставката на
стоките да бъде извършена в свързаното дружество – „Г.Ф.“ СРЛ – Румъния.
Твърди, че в изпълнение на горното, с международна товарителница от
23.08.2013г. ответникът предал на превозвач описаните продукти с общо тегло
20840 кг., като били натоварени описаните в опаковъчен лист № 5 стоки,
включително и част от доставения зелен грах. Сочи, че получател по
товарителницата е ищеца – „Г.“, а стоките са доставени на „Г.Ф.“ СРЛ – Румъния
на 29.08.2013г., като била издадена за доставката фактура № 00100032 от
23.08.2013г. на стойност 11 953, 40 евро. Поддържа, че румънското
дружество и ищеца са свързани лица. В допълнителният отговор ответникът
подробно коментира представената от ищеца електронна кореспонденция и счита, че
с доставянето на стоката в Румъния и поемането на транспортните разходи,
напълно е изпълнено задължението към съконтрахента му, поради което претендира
отхвърляне на исковете.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от документите по
приложеното ч.гр.д.№ 51719/2014г. на СРС, 44 състав по заявление от
23.09.2014г., подадено от „Г.“ ООД съдът е издал заповед по чл. 410 от ГПК от
29.09.2014г., по която ответникът „О.“ ЕООД е разпоредено да заплати на ищеца
сумата от 10 000 евро / десет хиляди евро/, представляваща дължима
продажна цена и възнаграждение за транспорт на стоката грах, ведно със
законната лихва, както и 991,17 лв. – разноски, включващи възнаграждение за
адвокат в размер на 600 лв. и държавна такса в размер на 391,17 лв. Срещу
заповедта е подадено възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, като с
разпореждане от 05.11.2014г. СРС е указал на заявителя предявяването на иск за
установяване на вземането му, което разпореждане видно от приложеното съобщение
е връчено на ищеца на 15.12.2014г. и искът по чл. 422 от ГПК е предявен с
приложената искова молба с вх.№ 20361 от 29.12.2014г.
Видно от представените в заверено
копие документи по приложеното гр.д.№ 51720/2014г. на СРС, 24 състав по по
заявление от 23.09.2014г., подадено от „Г.“ ООД съдът е издал заповед по чл.
410 от ГПК от 26.09.2014г., по която ответникът „О.“ ЕООД е разпоредено да
заплати на ищеца сумата от 3608 евро, представляваща част от дължима продажна
цена и възнаграждение за транспорт на стоката грах, ведно със законната лихва,
както и 541,13 лв. – разноски, включващи възнаграждение за адвокат в размер на
400 лв. и държавна такса в размер на 141,13 лв. Срещу заповедта е подадено
възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, като с разпореждане от 10.11.2014г.
СРС е указал на заявителя предявяването на иск за установяване на вземането му,
което разпореждане видно от приложеното съобщение е връчено на ищеца на 01.12.2014г.
и искът по чл. 422 от ГПК е предявен с приложената искова молба с вх.№ 20361 от
29.12.2014г.
Установява се от представената
международна товарителница № 823787, представена с исковата молба и в заверен
превод към допълнителната искова молба
стр. 33 и сл. от делото/, че е изпратена стока, представляваща 28 палета
с тегло 21800 кг. чрез превозвача „Т.Д. – Д.И С.“, като стоката е доставена на
получател – „О.“ ЕООД ***, на 20.02.2013г., като е поставен печат и подпис за
получател.
Издадена е представената в превод
на стр. 35 от делото фактура № ********** от 22.02.2013г., съгласно която
ищецът „Г.“ ООД е продавач, а ответника клиент за описаната стока – зелен грах
в лека марината с брутно тегло 21 800 кг., като посочената цена е
13 608 евро, а датата на падеж – 23.05.2013г., т.е. както е отбелязано
уговорено е плащане по банков път в срок 90 дни.
На стр. 40 и следващите от делото
е представена в превод разменената по имейли кореспонденция между страните,
като с имейл от 08.02.2013г. Г. е потвърдил заявката за пресен грах от Полша
при цена 0,3 евро за брой. Коментирано е и предложение за продажба на стъргана
риба тон. С представени няколко писма в периода от
23.05.2013г. до 08.07.2013г. неколкократно е търсено плащане на описаните
фактури, включително и процесната.
С допълнителния отговор е представен
в превод имейл от 12.08.2013г., изходящ от В.М., в който се сочи, че в
приложението е изпратен списък на стоките, които може да вземат и за каква
цена, като е посочено, че тя е за специален магазин в Румъния, който продава
продукти с кратки срокове или просрочени. С имейл от М.Ж. от 21.08.2013г. до Г.
– Оптилог е посочено да изпрати всичко, което има на склад в Г., а те ще
направят всичко, за да се продаде на цената, на която е купувал от тях. С
последващ имейл от 28.08.2013г. е посочено, да се натовари всичко, което има на
склад.
С отговора от ответника е
представена международна товарителница за изпратени от него и получени от фирма
„Г.“ в Румъния стоки, която е нечетлива и е без превод. Представен е документ
на стр.16, който е към фактура от 23.08.2013г. също без превод, самата фактура,
също без превод, която е от 23.08.2013г.
и доколкото се установява от съда по съдържанието на същата продавач е
ответника, а купувач – дружество Г.Ф. Румъния, както и разпечатки от интернет,
отново без превод. С определението от 02.07.2015г. по реда на чл. 374 от ГПК е
указано на ответника да представи документите, които са на чужд език, в превод
на български, което той не е изпълнил нито в определения срок, нито до
приключване на устните състезания, поради което съдът намира, че гореописаните
документи, представени с отговора на чужд език следва да бъдат изключени от
доказателствения материал по делото и да не бъдат ценени.
С допълнителна молба ответникът е
представил хронологична ведомост, от която е видно, че през август е
осчетоводена фактура с клиент „Г.Ф. С.Р.Л“ под описания номер на стойност
11 953,40 евро от 23.08.2013г., като е представено и удостоверение за
постъпили от ответника справки-декларации за август 2013г.
На стр. 60 и следващите от делото
е представено в превод удостоверение от Национална служба на Търговския
регистър на Румъния за дружеството „Г.Ф.“ ООД, от което е видно, че един от
съдружниците е фирма „Г., СПОЛ“ С.Р.О., Чехия и Ж.М., който е вписан и като
един от управителите на румънското дружество.
От представеното от ищеца
извлечение от Търговския регистър на Окръжен съд в Бърно е видно, че същото е с
един съдружник – И .Щ., която е и управител на дружеството, заедно с г-н З.Щ..
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният специален установителен иск по чл. 422 от ГПК е процесуално допустим, тъй като в полза на
ищеца са издадени за вземането, предмет на установяване, две заповеди за
изпълнение на парично вземане по чл. 410 от
ГПК, срещу които ответникът е подал възражения в срока по чл. 414 от ГПК, като искът е предявен в законоустановения срок по чл. 415
от ГПК видно от
приложените заповедни производство, а именно исковата молба е подадена на
29.12.2014г.
По делото е прието за безспорно
между страните и с оглед изричното посочване на тези обстоятелства от ответника
в писмения отговор, че по международна товарителница № 823787 му е доставена
стока – 28 палета зелен грах, като стойността на същия по фактура № 20112000278
е 13 608 евро, като ответникът не оспорва осчетоводяването й. Съдът
намира, че от писмените доказателства и становището на страните се установява
безспорно, че е извършена доставка на ответника като купувач на процесните
палети със зелен грах, срещу което той е поел задължението в срок от 90 дни да
заплати стойността му по гореописаната фактура с падеж 23.05.2013г.
Следователно е налице задължение на ответника към ищеца за заплащане на
стойността на доставената му стока по процесната фактура в размер на
13 608 евро, за сбора от която сума са издадени две заповеди по чл. 410 от ГПК.
Ответникът твърди, че не дължи
сумата поради това, че управителя на дружеството Г. е предложил на ищеца да
върне част от закупената стока, която е нереализирана, като се поддържа, че е
постигнато съгласие за 27 200 кг зелен грах на единична цена от 0,28
евроцента или общо сумата 7 616 евро. Поддържа се, че допълнително вместо
плащане е предложено даване на намиращи се в склад на „О.“ ЕООД стоки, които
били закупени и заплатени на „Г.“ и са описани в таблица на стр. 3 от отговора,
а именно пакетирани домати, компот от кайсии, компот от круши, компот от ягоди,
ананас на кубчета, зелени маслини с чушка, чиято обща стойност е 4 337, 40
евро. Твърди и че са се споразумели освен горепосочените стоки на обща стойност
11 953, 40 евро за разликата до
пълния размер от 13 608 евро бъде поет от него транспорта на стоките до
Румъния. Твърди, че му е указано стоките да бъдат доставени в свързаното с
ищеца дружество „Г.Ф.“ ООД в Румъния. По делото са представени доказателства, които са на чужд език и въпреки указанията на
съда не са представени в превод от ответника, поради което същите няма как да
бъдат кредитирани. По никакъв начин предвид липсата на преведени документи
ответникът не установява, че е доставил стоки в Румъния, нито тяхната стойност.
Независимо от горното от съдържанието на представените от ответника имейли,
които изхождат от „Директор Експорт“ М.Ж. и В.М., която също е посочено, че е
от Експортния отдел на дружеството, не се установява валидно изразена воля за
приемане връщането на доставената вече стока, респ. за съгласие, че вместо
плащане на същата, ще бъде приета обратно. По принцип купувачът на една стока
може да върне същата в кратки срокове, но ако тя страна от недостатъци или не
отговаря на уговореното по договора, каквито твърдения няма. Връщане на
закупена стока поради нереализирането й на пазара от купувача не се установява
да е уговорено по сключения между ищеца и ответника договор, който е за
продажба, а не за консигнация. Напротив в писмото се говори, че ще се опитат да
продадат продуктите, макар да има затруднения поради краткия срок на годност,
но от съдържанието на същите е видно, че се касае за уговорки във връзка с
последваща продажба на стоките, а не за изменение на сключения вече договор за
продажба. Съдът намира, че от представените доказателства не се установява, че
е постигнато валидно споразумение за даване вместо изпълнение между страните.
За да се установи, че е налице съгласие за даване вместо изпълнение следва да е
налице изрична воля на кредитора да
приеме друго, вместо първоначално дължимото по договора под формата на парична сума възнаграждение, каквато е
уредената изрично от законодателя хипотеза на погасяване на съществуващия дълг
чрез даване вместо изпълнение/„datio in solutum/- арг. от чл.65, ал.2 ЗЗД . В конкретния случай от
представените имейли, изходящи от служители на ищеца, не се установява горното,
тъй като никъде няма изявление, че вместо дължимото плащане се съгласяват да им
се върнат стоките, респ. да се предоставят други. Съдържанието на имейлите сочи
на преговори и сключване на последваща сделка с трето лице, което се подкрепя и
от факта, че е издадена последваща фактура за вземане в полза на ответника
срещу съконтрахент от Румъния. Ако с тази доставка беше уговорено да се погаси
насрещното задължение по продажбената сделка за стоката грах между ищеца и
ответника, то не би била издадена и осчетоводена фактура за последващо вземане
на ответника към румънското дружество. Наред с горното следва да се има предвид,
че от представения хронологичен опис от ответника е видно, че през месец август
той е осчетоводил фактура на обща стойност 11 953, 40 евро, като самата
фактура, така и не е представена в превод, но от ведомостта е видно, че клиент
и получател на стока по същата е друго дружество – „Г.Ф.“ ООД – Румъния и
именно по тази фактура и спрямо това дружество ответникът би имал вземане, ако
установи и надлежното доставяне на стоката, което настоящият съдебен състав
намира, че не е видно. Настъпване на погасителен за задължението ефект от
даване вместо изпълнение не се установява от доказателствата по делото поради
изключване на тези, които не са представени в превод, въпреки дадените указания
по определението по чл. 374 от ГПК. Следователно не е налице валидно
споразумение за даване вместо плащане, а и по делото не се установи ответникът
да е престирал друго към ищеца вместо плащане на дължимата сума по фактурата от
23.02.2013г. Твърденията на ответника, че дружеството, на което твърди, че е
доставил освен непродадения грах и другите стоки, и ищеца са свързани дружества
са ирелевантни и неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото,
тъй като съдружник в румънското дружество е дружество с наименование „Г.. С.“
С.Р.О., а не ищцовото дружество, но дори и да е различие в превода и съдружник
в румънското дружество да е именно ищеца, горното не променя извода, че се
касае за два различни правни субекта и свързаността между тях не води до извод,
че при задължение за плащане към едното лице, с доставяне на стока към другото
лице се погасява задължението на ответника, още повече, че поради непредставяне
на товарителницата и другите документи в превод ответникът въобще не установява
да е предавал стока на това дружество. Съгласно чл. 75 от ЗЗД, която е
приложима предвид препращащата норма на чл. 288 от ТЗ изпълнението следва да
бъде направено към кредитора или на овластено от него, закона или съда трето
лице. В конкретния случай се твърди даване вместо изпълнение към трето лице, но
по никакъв начин не се установява същото да е овластено от кредитора да получи
изпълнение вместо него, нито се установява кредиторът – ищец да е потвърдил или
да се е възползвал от горното, напротив от представените имейли се установява,
че ищецът е търсил заплащане на сумата по процесната фактура.
Предвид гореизложените
съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен, тъй като се
установи сключването на договора за доставка на грах, извършването на същата, а
е и безспорно наличието на осчетоводяване на процесната фактура с падеж
23.05.2013г. за исковата сума. Не се установи от ответника, чиято е доказателствената
тежест погасяване на възникналото задължение нито чрез плащане, нито по друг
начин, а именно твърденото от него даване вместо изпълнение с погасителен ефект
по гореизложените доводи. Предвид горното искът следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора на ищеца
следва да бъдат присъдени всички направени по делото разноски, които са
направени по настоящото производство и същите възлизат заедно с тези по
заповедното производство на сумата от 4 099, 68 лв. по представения списък
– молба с вх.№ 89835/10.07.2015г. По исковото производство ищецът е заплатил
държавна такса в размер на 532,30 лв., адвокатско възнаграждение по
представения на стр. 86 от делото договор за правна помощ, в който е отразено,
че сумата е платена в брой при подписването му, както и сумата от 295, 08 лв.
за преводи и консултации по фактура № 115 от 14.05.2015г. или общо сумата от 2 627,
38 лв., която сума следва да бъде присъдена. Предвид ТР на ОСТГК за заповедното
производство, съдът по иска по чл. 422 от ГПК постановява и осъдителен
диспозитив за разноските по заповедното производство, които в случая възлизат
на сумата от 1532,30 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл. 422 от ГПК, предявен от „Г.“ ООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** 5254, и със съдебен адрес *** – адв. В.Г., срещу „О.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, че „О.“ ЕООД дължи
на ищеца „Г.“ ООД сумата от 13 608 евро, представляваща неизплатена цена
на доставен зелен грах по международна товарителница № 823787 и фактура № №
********** от 22.02.2013г., за която сума са издадени две заповеди за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а именно по ч.гр.д.№
51 719/2014г. на СРС, 44 състав за сумата от 10 000 евро и по
ч.гр.д.№ 51720/2014 г. на СРС, 24 състав за сумата от 3608 евро.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 от ГПК „О.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Г.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** 5254, и със съдебен адрес *** – адв. В.Г., сумата от 2 627,
38 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски по настоящото производство,
както и сумата от 1532,30 лв. – съдебно деловодни разноски, последните включени
в издадените заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 51 719/2014г. на СРС, 44 състав и по ч.гр.д.№ 51720/2014 г. на
СРС, 24 състав.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: