М О Т
И В И :
към присъда по НОХД № 917/2014 г. на ПОС
Окръжна прокуратура гр.Пловдив
е предала на съд с обвинителен акт С.С.А.
*** по обвинение за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.3, т.4 и т.5
вр.чл.115 от НК- НК за това, че на 04.01.2014 г. в гр. Пловдив умишлено е
умъртвила другиго - малолетно лице, което се е намирало в безпомощно състояние
- рождената си дъщеря- дете от женски пол, родено на *** г.
Прокурорът поддържа
обвинетелната теза въз основа на изложените в обвинителния акт обстоятелствени
положения. Предлага наказанието на подсъдимата да индивидуализира по чл.55 ал.1
т.1 от НК в размер на осем години лишаване от свобода.
Подсъдимата С.А. не се
признава за виновна по повдигнатото й обвинение. Обяснява, че не е искала
нарочно да умъртви дететото си, а устата му е затиснала с ръка, за да спре да
плаче. Защитникът й пледира за несъставомерност на повдигнатото й обвинение от
субективна страна, поради което моли съда да преквалифицира деянието като
извършено по непредпазливост. Алтернативното му искане, ако съдът приеме, че е
налице умишлено убийство, да постанови справедлива присъда и размер на
наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, който ще позволи на
подсъдиматата да се грижи за децата си.
Съдебното следствие е протекло по реда
на съкратената процедура по чл.371 т.1 от НПК, като съдът е одобрил изразеното
съгласие на подсъдимата С.А. и нейния защитник да не се провежда разпит на
свидетелите по делото, а при постановяване на присъдата непосредствено да се
ползва съдържанието на протоколите им за разпит от досъдебното производство.
Съдът, след като прецени
доказателствата и доказателствените средства по делото както поотделно, така и
в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :
През 2013 г. подс. С.А. била безработна
и се грижела за трите си деца, две от които родени през 2008 г. и едно родено
през 2009 г. През месец април 2013 г. подс. А. имала полови сношения с няколко
мъже (с неустановена самоличност в хода разследването)- проституирала е-
вследствие на което забременяла. Подсъдимата в началото на лятото на 2013 г.
споделила за бременността си със св. Т.В. и му поискала пари, за да направи
аборт. Впоследствие се сдобила с парични средства, но при консултацията с лекар
било констатирано, че е в напреднала бременност и не е възможно да се извърши
безопасно прекъсване на бременността. Подс. А. не уведомила родителите си или
други лица, че е забременяла, започнала да носи по-широки дрехи, и тъй като
самата тя била с едро телосложение, успяла да прикрие бременността си.
На
02.01.2014 г. сутринта, подсъдимата
завела трите си деца,на преглед в поликлиниката в ж.к. „****" и
след прегледа се прибрали в къщи. Около 13,00 часа на същата дата почувствала силни контракции, непотьрсила
медицинска помощ, а отишла в тоалетната на жилището и там започнало раждането.
Подсъдимата успяла да се разроди сама и около 15,00 часа родила дете от женски
пол. Още по време на раждането с ножица пробола детето в дясната странична
повърхност на шията, в областта на гръдния кош на три места - две отдясно и
едно отляво, но се отказала да го умъртви, отрязала пъпната връв, залепила я с
марля, измила детето и го повила в пелена. След това излязла от жилището с
другите си три деца, отишла до близка аптека и купила от там няколко памперса,
шише и сухо мляко за бебето.
В дома си
нахранила бебето, което се чувствало добре и било спокойно. На 03.01.2014 г.
рано сутринта подсъдимата се обадила на св. Т.В., с когото се познавааи отпреди
и който й помагал при отглеждането на трите й деца, и обяснила , че е родила момиченце и го помолила
да го вземе, за да го гледа. Свид. В. се съгласил и си уговорили среща по обяд
в близост до бл.*** в ж.к. „****". На срещата подсъдимата занесла детето
завито в одеяло, дала го на свид. В. и го уверила, че в началото на следващата
седмица ще отидат заедно до болница в гр. Пловдив, за да попълнят документи за
раждането. Свид. В. взел детето и го отнесъл в дома си в гр. ****. Там решил да
смени памперса му и констатирал раните от пробождането. Свид. В. се притеснил,
обадил се на подсъдимата по телефона и се уговорили да й върне детето. Вечерта
на 03.01.2014 г. в гр. Пловдив свид. В. върнал детето на подс. А. и тя го
отнесла в дома си.
На 04.01.2014 г. подс. А.
решила да даде детето за отглеждане в родителен дом „Весела" в гр.
Пловдив. На същата дата в късния следобед
с четирите си деца се отправила към родилния дом, новородената си дъщеря
държала в ръце, повита в одеяло, на рамо носила платнена чанта с шишета с
храна. Обвиняемата стигнала в близост до родилния дом, но започнала да се
колебае дали да остави детето. В един момент детето се разплакало, подсъдимата
се притеснила от това и завила главичката му с одеялото, като притиснала с
ръката си нослето и устата на бебето, за
да спре да плаче. Подсъдимата продължила да притиска с ръка носа и устата на
детето докато усетила, че то престанало да диша и да се мърда. След това го
сложила в платнената чанта с шишетата и се прибрала в дома си, заедно с другите
си три деца. Там поставила детето в найлонова чанта и го сложила в пералнята.
На 07.01.2014 г., както
обикновено, подсъдимата завела трите си деца на детска градина. След това се
върнала в дома си, взела трупчето на детето от пералнята и го отнесла на ул. „****".
Там на безлюдно място зад гараж срещу адрес на ул. „****" № **
изкопала дупка в земята и положила трупчето на детето. Покрила трупчето с
найлоновата торбичка и бял парцал, след това сложила върху дупката парче черна,
дървена плоскост и я затиснала отгоре с камък.
Междувременно в гр. **** бил
подаден сигнал, че свид. Т.В. отглежда новородено дете, което не е негово. На
07.01.2014 г. вечерта полицейските служител при РУП гр. Асеновград Б.М. и П.К.
разговаряли със свид. В., който им обяснил при какви обстоятелства е взел
бебето и впоследствие го е върнал на обвиняемата. Полицейските служители се
усъмнили и заедно със свид. В. с патрулен автомобил се отправили към V РУП гр.
Пловдив. Там бил сформиран екип от полицейски служители свид. Д.Д., Н. Т. и П.И.,
които заедно с М., К. и свид. В. отишли в близост до жилището на подсъдимата в
бл. *** в ж.к. „****" гр. ****.
Свид. В. се обадил на подс. А. по телефона и я помолил да слезе, за да
поговорят. След няколко минути тя излязла и при проведената беседа признала за
стореното. Бил извършен оглед на местопроизшествието - в дома на подсъдимата -
апартамент в бл. ****, в ж.к. „****" /протокол ведно с фотоалбум л.
14-23/. Бил извършен оглед на местопроизшествието и на ул. „****" срещу
бл.**, където бил открит трупът на детето от женски пол,
родено на *** г. /протокол л.24-25/.
От изготвената по делото съдебно - медицинска
експертиза на труп /л.50-62/ се установява следното:
В конкретния случай детето е новородено в широкия
смисъл /приет в акушерството и педиатрията/ и това личи от наличната, неравно
прекъсната, непривързана и засъхнала пъпна връв - сигурен признак за
новороденост. Пъпът е разположен по средата между мечовидния израстък на
гръдната кост и симфизата. В същата област се установява остатък от пъпна връв
с дължина - 5 см. Краят на пъпната връв е неравно прекъснат и засъхнал, без да
е превързан. Целият остатък от пъпната връв е засъхнал, уплътнен, с кафяв цвят.
В основата на пъпната връв личи изразен пръстен с червеникав цвят - т.н.
демеркационна линия /видно от приложена снимка/. При хистологичното изследване
се установява изразена възпалителна инфилтрация в основата на пъпната връв.
При тези данни за изсъхване в основата на пъпната връв
и оформяне на възпалително - демаркационна линия, като най-важен морфологичен
белег за края на новороденост, приемаме, че към момента на настъпването на
смъртта детето е било извън границите за новороденост в съдебномедицински
аспект, тъй като е живяло повече от едно денонощие.
В предварителните сведения е отразено, че по данни от майката детето е
родено в дома на *** г. около 15,00 часа и е починало на 04.01.2014 г. около
18,30-19,00 часа, т.е. по тези гласни данни детето е живяло повече от две
денонощия.
Детето е зряло и доносено, което личи от изброените
по-горе признаци на зрелост и доносеност - тегло, ръст, ядра на вкостяване,
състояние на кожата, подкожната тлъстина, ноктите и външните полови органи,
акушерски диаметри и обиколки на главата.
По наличните белези на зрелост и доносеност и по състоянието на плода
може да се твърди, че детето е било животоспособно.
Детето е
живородено, което личи по положителната Галенова проба и положителната проба на Бреслау, а също и от
морфологичния -макроскопски и хистологичен вид на белите дробове - добре
разгънати и дишали бели дробове.
От степента на проникване на въздух в стомашно - чревния тракт:
стомаха, в тънките и дебели черва, както и от изпразването на голяма част от
мекониума на дебелите черва, може да се направи извод, че детето е живяло
повече от едно денонощие след раждането.
При съдебномедицинското изследване не се установяват
данни за аномалии във външния вид на детето / липсват уродства /.
При съдебномедицинското
изследване върху трупче на дете от женски пол се установяват две овални
кръвонасядания по кожата на горната и долна устна около левия устен ъгъл,
точковидни кръвоизливи по конюнктивите на клепачите, под плеврите на белите
дробове, епикарда на сърцето и лигавиците на бъбречните легенчета, наличие на
тъмна и течна кръв, оток на мозъка, кръвен застой във вътрешните органи.
Установената асфиктична трупна картина и данните от
предварителните сведения дават основание да се приеме, че смъртта на детето се
дължи на задушаването му чрез притискане с ръце в областта на устата и носа -
механична асфиксия от запушване на дихателните пътища.
Освен това, при съдебномедицинското изследване върху
трупчето се откриват следните травматични увреждания: прободно-порезна рана по
дясната странична повърхност на шията, с дължина 1 см. при събрани ръбове и
раневи канал с дълбочина - 2 см. и посока отгоре надолу и отдясно наляво.
Раневият канал преминава пред гръднично-ключично-сисовидния мускул и не засяга
големите кръвоносни съдове, разположени в тази област.В областта на гръдния кош
се установиха още три подобни прободно-порезни рани - две отдясно и една
отляво, които са повърхностни и достигат до подкожието, на дълбочина до 4-5 мм.
Ръбовете на всички описани рани са леко завехнали и със започнали
възпалително-репаративни изменения, което се потвърждава и при хистологичното
изследване.
Тези рани са причинени от
предмет с остър връх и режещ ръб /прободно-порезни рани /-ножица, нож или други
подобни. Прободно-порезна рана по дясната странична повърхност на шията има
раневи канал с дълбочина - 2 см. и е нанесена в посока отгоре надолу и отдясно
наляво.
Раната на гръдния кош отдясно /рана №2/, която е с подкопан и
кръвонаседнат долен ръб е нанесена в посока отгоре надолу.
Останалите две рани са
повърхностни и не може да се определи в каква посока са били причинени.
Характеристиката на описани
рани - с леко завехнали ръбове и започнали възпалително-репаративни изменения
/макроскопски и при хистологичното изследване/ дава основание да се приеме, че
тези рани са с известна давност и са били причинени не по-малко от около 18-20
часа преди настъпването на смъртта.
Давността на смъртта, преценена по послесмъртните
изменения и започналото трупно разложение, съобразена със сезона и
местонамирането на трупчето, отговаря на смърт от около трето- чтвърто
денонощие.
От изготвената съдебно - психиатрична, съдебно
психологична експертиза се установява, че С.С.А. на 30 години не се води на
диспансерен отчет към Център за психично здраве - гр. Пловдив. Не е търсила
квалифицирана психиатрична или психологична помощ досега. С тревожно -
депресивно разстройство. Без данни за психоза.
Психологичните данни показват: Смесен темпераментов
тип от сангвинични, флегматични и холерични съставки с депресивни тенденции на
личността. Акцентуация на личността от емотивен тип. Спонтанна и реактивна,
силна откритост. Тревожно - депресивно разстройство в средна степен.
Няма данни за наличие на смущение при извършване на
деянието. Няма данни за физиологичен афект. Към инкриминирания период е била в
ясно съзнание, без данни за психопатологична симптоматика. Не е била под
въздействие на алкохол или психоактивни вещества. Правилно е възприемала
фактите от обективната действителност и събития и е могла да взема правилни
решения. Разбирала е свойството и значението на извършеното и е могла да
ръководи постъпките си. Поведението й не е било болестно /психотично/,
мотивирано.
Понастоящем е видимо спокойна, правилно ориентирана,
контактна, апсихотична, с тревожно депресивно разстройство. Отрича суицидни
мисли и намерения. Може да възприема и възпроизвежда факти и обстоятелства от
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, може да участва в
наказателния процес, в качеството на обвиняема, респ. подсъдима. Може да
разбира и да ръководи постъпките си, може да пребивава в условията на ОС
„Арести" при ОСИН гр. Пловдив. Не се налага амбулаторно или стационарно
лечение в психиатрично заведение.
От заключението на извършената
съдебно -медицинска експертиза на веществени доказателства № 10/2014 г.
/л.42-46/ се установява, че кръвна група по системата АВО на течната кръв от С.А.
с ЕГН: *********, описана като обект №4 е 0 /а, (3/. Не е възможно определянето
на кръвната група по кръстосаният способ на представената като сравнителен
материали кръв от новородено, описаната като обект № 5.
По парчето плат и острието на ножицата има кръв -
обекти № 2 и 3. По чантата няма кръв - обект №1. Кръвта по обекти № 2 и 3 е
човешка.
Поради малкото количество на човешката кръв по обект №
3 -острието на ножицата и вероятността на нейното пълно изразходване в хода на
извършваните изследвания, след доказването й и определянето на видовата и
принадлежност, не може да се определи
кръвната й група по системата ABO. В
човешката кръв по обект № 2 се доказаха алфа /а/ и бета Ур/ аглутинини,
агултиногени не се доказват. Кръвната група на човешката кръв по обект №2 е
О/а, р/. и може да произхожда от С.А., която е с определена кръвна група О/а,
|3/., както и от всяко друго лице с тази кръвна група.
От изготвената съдебно - медицинска експертиза / АГ /
на подс. А. /л.82/ се установява, че настоящата бременност е трета по ред.
Съобщава за раждане по нормален път и едно чрез Цезарово сечение.
Гинекологичният статус към момента на прегледа: влагалище - изпълнено с
кръвенисти лохии, матка - контрахирана с фундус на 3-4 пръста под пъпа. Извършено
е ултразвуково изследване. Матка с размери 13,8/6,6 см. с маточна кухина с
хетерогенна сянка с преднозаден размер 20 мм., вероятно кръвен съсирек.
Тегло 3150 гр., дължина 52 см. показват, че раждането
е станало на термин и, че плодът е доносен.
От извършения преглед може да се направи извод, че подс.
С.С.А. е в ранен следродов период и съответства на заявеното от нея, че е
родила на 02.01.2014 г.
Нормално човешката бременност
продължава 280 дни /40 гестационни седмици или 10 лунарни месеца от 28 дни/,
броено от първи ден на последва редовна менструация. С.А. не е могла да посочи
датата на последната си редовна менструация.
Приетата фактическа обстановка се
установява от писмените доказателства, от писмените доказателствени средства,
включително протокола за оглед на местопроизшествието, от фотоалбумите, от веществените доказателства, от заключенията на
съдебно- психиатричната и съдебно- психологичната експертиза,
съдебно-медицинските експертизи, включително акушеро-гинекологичната- обективни
и изцяло компетентно изготвени, от показанията на св. Т.В. и Д.Д., приобщени
чрез прочитането им по реда на чл.283, съгласно чл.373 ал.1 от НПК, от
разпитаните непосредствено пред съда свидетели С.Й.А.- баща на подсъдимата и М.М.К.-
нейна приятелка относно характеристични данни за личността на подсъдимата и за влошените
й отношения с майка й, както и от обясненията на подсъдимата С.А.. Като цяло те
имат значителна доказателствена стойност и съдействат за изясняване на делото
от фактическа страна, подсъдимата подробно е разказала за случилото се, като
само в частта им, че не е притискала и нослето на детото, както и че след
смъртта му го е сложила върху пералнята, а не в пералнята- констатирани са
съответните противоречия с обясненията, които е дала на досъдебното
производство- съдът не ги кредитира като достоверни с оглед на ярко изразения
им защитен характер.
При така описаната фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимата С.С.А. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 116 ал.1 т.З, т.4 и т.5 вр.
чл.115 от НК затова, че на 04.01.2014 г. в гр. Пловдив умишлено е умъртвила
другиго - малолетно лице, което се е намирало в безпомощно състояние - рождената
си дъщеря, родена на *** г.
Съвкупната преценка на
обстоятелствата по извършеното убийство води до безсъмнен извод, че
умъртвяването е осъществено при квалифициращите признаци по т.З, т.4 и т.5 на
чл.116 от НК, тъй като умъртвената е дъщеря на подсъдимата, родена от нея на ***г.
и с оглед възрастта към 04.01.2014г. детето е било малолетно и безспорно се е
намирало в безпомощно състояние.
Деянието е извършено при форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предл.първо от НК- подсъдимата е
искала и целяла настъпването на общественоопасните му последици. Тезата на
подсъдимата А. и нейния защитник, че убийството е извършено по непредпазливост
не намира опора в доказателствената съвкупност по делото и най- вече в
поредицата от действия на подсъдимата преди, по време и веднага след
престъплението, които действия по убедителен начин обективират несъмненото й
намерение да лиши от живот рожбата си. Всичко, което е направила подсъдимата
категорично доказва, че тя не е искала това дете да живее – първо е криела, че
е бременна, после е искала да прави аборт, но бременността е напреднала,
веднага след раждането пробожда на няколко пъти с ножицата новороденото, както
стана ясно по-горе, но тогава се отказва от намерението си да го умъртви, и
вече с последното си действие довършва престъпната си деятелност – притиска
носа и устата на детото и по този начин го удушава. Както разясняват и вещите
лица от психиатричната и психологичната експертиза подсъдимата е с нормална
психотична продукция, не е „олигофрен”, знае какво прави, разбира сввойството и
значението на извършеното и може да ръководи постъпките си и като всеки
нормален човек много добре знае и разбира, че не е това начина, за да накара
детето да спре да плаче, още повече, че е майка на три малки деца, които
отглежда сама. Както обясни и вещото лице д-р Й.Ш. в съдебното заседание, за да
настъпи асфикцията, притискането трябва да продължи не по-малко от една- две
минути при такова малко дете, до 4- 5 минути максимум, т.е. притискането е
продължително, при това едновременно на устата и носа, което показва, че целта
не е била само спиране плача на детето,
защо тогава притиска и носа и т.н. По-нататъшните действия на подсъдимата по
укриване на трупа в пералнята, а после и скришното му заравяне, са последица и
продължение на постигнатата пряка цел – убийството на новороденото й дете.
Относно наказанието : за извършеното от
подсъдимата престъпление законът предвижда три алтернативни наказания- лишаване
от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен
затвор без замяна. Настоящата инстанция приема, че за постигане на целите по
чл.36 от НК и преди всичко за личностовото поправяне и превъзпитание на
подсъдимата и с оглед на извършеното, като най-подходящо по вид наказание,
съобразно и изискването на чл.57 ал.1 от НК, следва да се определи лишаването
от свобода. При това съдът счете, че наказателната отговорност на подсъдимата
за извършеното от нея престъпление следва да се реализира при наличие на
многобройни смекчаващи вината й обстоятелства, при които и най- лекото,
предвидено от закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко и съгласно чл.55
ал.1 т.1 от НК се определи под най-ниския предел от петнадесет години.
Подсъдимата е неосъждана, майка е на три деца, които отглежда сама, баща й и
свидетелката К. я описват като добра и грижовна
майка, подсъдимата е съдействала на органите на досъдебното производство
за разкриване на обективната истина, искрено съжалява и се разкайва за
извършеното, следва да се отчете и младата и възраст и стресовата за нея
ситуация /плача на детето / при извършване на деянието. С оглед на изложеното,
съдът прецени, че наказание в размер на осем години лишаване от свобода ще е
съответно на извършеното, на степента на обществена опасност на престъплението
и на подсъдимата, на целите по чл.36 от НК и на изложените многобройни
смекчаващи вината й обстоятелства, поради което на основание чл.116 ал.1 т.3, т.4
и т.5 вр. чл.115 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК наложи на подсъдимата такова наказание. При определяне на неговия размер,
освен с горните обстоятелства, съдът съобрази и наличието на три квалифициращи
престъплението признака- рождена дъщеря, малолетно лице, безпомощно състояние,
които несъмнено утежняват наказателната отговорност на подсъдимата А..
На основание чл.60 ал.1 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът постанови подсъдимата С.А. да изтърпи наложеното наказание при
първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът се произнесе и по въпроса какво да стане с веществените доказателства по
делото, а съгласно чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимата възложи
направените по делото разноски.
Въз основа на гореизложените съображения,
ПОС постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:
ЧЛЕН – СЪДИЯ: