Номер 334515.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 14.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100502928 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ОДМВР – гр. Варна,чрез юрисконсулт Богдана
Йорданова, срещу Решение №2015/28.05.2020г., постановено по гр. дело № 17884 по описа
за 2019г. на РС-Варна, с което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от
ЗМВР, въззивникът е осъден да заплати на Е. К. Е. сумата 1707,16 лева, представляваща
незаплатено дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016 г.
- 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба - 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
разноски за производството в размер на 206,56лева, на осн.чл.78 ГПК. В жалбата се излага,
че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Въззивникът оспорва
изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия закон –
КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ относно
преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото
между въззивника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е
нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и
приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 81213-776 от
29.07.2016г. Според жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово
законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Но счита,
че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3
от Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на нощното работно време не
следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1,
доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време и нощно
такова дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до
06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в
1
размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на наличие на специални норми,
уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на
държавните служители в МВР, изключващи приложението на общия ред. Излагат се и
аргументи, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд
създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото в действителност
служителят не е престирал работна сила извън установеното работно време. По изложените
съображения въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло, като вместо
него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както и да присъди в негова полза
сторените съдебно-деловодни разноски. В условие на евентуалност претенцията да се
отхвърли за периода 01.01.2018г. – 16.07.2018г., поради липса на действаща нормативна
уредба, уреждаща преизчислението на нощен към дневен труд в размер на 267,62лв.
Доказателствени искания не са направени.
Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемият оспорва
въззивната жалба. Излага, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което
обуславя неоснователността на въззивната жалба. Твърди, че първоинстанционният съд
правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в Наредба № 81213з-
776/29.07.2016г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за
преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Счита, че
субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на
колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. В заключение моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстнационното решение –
потвърдено, като му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В
писмения отговор не са обективирани доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259,
ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Доколкото въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
2
15.12.2020г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3